/Поглед.инфо/ Не споделям твърденията на някои медии, че Дейвид Камерън объркал нещата и се провалил. Вероятно се забравя, че Англия няма вечни приятели, има само вечни интереси. Тази максима, приписвана на лорд Палмерстън отпреди близо два века, отново идва да потвърди правилото, че на острова нищо не се върши случайно. Съвсем скоро ще се убедим в това, като се види накъде ще климне кариерата на бившия вече британски премиер.
Според мен, Камерън изпълни блестящо задачата. Евросъюзът е отслабен до такава степен, че разпадът му е неминуем. В този си вид той няма бъдеще. Ще има ли ново европейско формирование, какво ще бъде то, дали ще е само едно и колко от досегашните страни-членки ще участват в него, зависи от мъдростта на народите, включително на политиците, наричани досега евроскептици.
Дания, Нидерландия и Ирландия вероятно ще гравитират към Англия, защото икономиките им са обвързани повече с английската, отколкото с останалите страни-членки. В Централна Европа държавите от т. нар. Вишеградска четворка от години ратуват за самостоятелна, национално ориентирана политика. Страните от Южна Европа с южняшка плам отдавна отхвърлят диктата на чиновниците от Брюксел.
Някой трябваше да сложи край на идиотизма на т.нар. Еврокомисия: неизбрани от никого „комисари” да налагат забрана на кривите краставици, домашната ракия и шкембе-чорбата. Ами ако забранят на англичаните да пият чай с мляко, защото не било в съгласие с „европейските” ценности?
С Вrexit истината започва да взема превес над лъжата. И да разголва ония, които превърнаха лъжата в достойнство и задължително поведение на неолибералния елит; които разбират демокрацията като безусловна власт на неизбраните от никого; които от години се гаврят с националните традиции на европейците. Вrexitе удар и срещу партиите, които крепят системата, която убива; които превърнаха конституциите ни в ненужна хартия и обявиха нормалното мислене за идиотизъм.
Най-главното, според мен, е, че чрез Вrexit поддръжниците на оня капитализъм, който печели от производството на стоки и услуги, нанесоха удар на неолибералния капитализъм, който печели от претакването на хартии; реалната икономика нанесе удар на виртуалната икономика. Вrexit вероятно ще се окаже и бонус за„ изолационистите“, които може да дойдат на власт в САЩ след изборите през ноември.
И нека не ни плашат с фашизъм. Историята не познава по-перфидно, по-нагло, по-мащабно елиминиране на стотици милиони хора по света от практиките на неолиберализма. Газовите камери на нацизма са невинно упражнение в сравнение с глобалното унищожение на хора, природа, ресурси. Онова, което нацистите не успяха, трябваше да бъде осъществено от неолиберализма. Примерът с България е христоматиен: за четвърт век относително добруващо общество е на път да бъде напълно елиминирано.
Пътят на България, следователно, е пътят на Вишеград – създаване на правителство на националната концентрация, което да възстанови прякото действие на конституцията; да се пристъпи към създаване на конституционно съобразена съдебна власт; да започне да възражда българската икономика – на първо място енергетиката; не да се иска съгласие от неизбрани от никого „комисари”, а директно да пристъпим към въстановяване на все още ненарязаните за скрап 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Защото това отговаря на националните ни интереси, укрепва националната ни сигурност; защото само възродената икономика може да осигури създаването на нови работни места, национален доход, пазари; и оттам да генерира средства за повишаване на доходите и пенсиите, за възвръщане на конституционно гарантираните, но незаконно отнети от политиците на прехода, право на достъпна медицинска помощ, на безплатно медицинско обслужване, на безплатно образование, на достойно заплащане на труда, на достойни старини. Иначе казано – създаване на национално отговорно правителство, което да спре геноцида над българската нация.
„Дума”
