/Поглед.инфо/ "Бой се от данайците, дори когато ти носят дарове". Така гласи една стара максима. Тя е извадена директно от мъгливите земи на древногръцката митология и самият факт, че е доживяла до нашите времена трябва да ни настройва положително към нея. Нека да припомним - данайците са онези коварни милитаристи, които подарили на невинната Троя голям дървен и кух кон. От същия този дар обаче след това изскочили скритите вътре войници и така превзели древния град и го поставили на колене.

Митологията може да бъде източник на ценно политическо знание, защото, независимо от невъобразимото си усложняване, сюжетите в политиката съвсем не са чак толкова много. Те се обогатяват с нови герои, нови интриги, но техният скелет е удивително един и същ и заради това трябва да се научим да разпознаваме заплахите, независимо от луксозните опаковки, в които ни ги поднасят.

Сега нов данайски дар почна да блести в зениците на БСП. Като отровна мъгла от края на миналата година започна да пълзи един опит за ревизия на силното решение на левицата да не влезе в коалиция с ГЕРБ и да участва в кабинета. Нека да припомним - в края на 2014 година, когато се състяваше новото правителство на Бойко Борисов, една от първите поканени за разговори партии беше БСП. Миков и Борисов проведоха близо двучасова среща, но след нея соцлидерът излезе и обяви, че БСП няма място в управлението. Това и до днес остава най-силния ход на социалистите в последните три години. Защото показа принципност, идейност, последователност и беше ярък знак, че кариеристичната спарена атмосфера в БСП започва да се разрежда.

Тогава Бойко Борисов изглеждаше почти отчаян. Това се помни, защото той рядко изглежда така. Можем да направим обоснованото предположение, че той още тогава искаше БСП за коалиционен партньор. Това щеше да го спаси от неприятната парламентарна ситуация да бъде в съюз с пътуващата лудница на Реформаторския блок и можеше да осигури автентична, а не измислена стабилност на управлението.

БСП обаче отказа.

И спаси душата си.

Спаси сърцевината на своите идеи.

Даде ясен знак за лява идентичност и с отказа от политическа колаборация показа, че избира по-трудния път за очистване, който да я запази като идейна формация с шанс за бъдеще.

Разбира се, в БСП отдавна съществува една клика от търговци на дребно, политически дюкянджии, които сластно си представяха най-накрая осъществената прегръдка между левицата и ГЕРБ и съответно новата доза участие в преразпределението на властта. Всички знаем техните имена. Медиите им дадоха обширна трибуна. Слушахме как Ангел Найденов лее сълзи, защото видя, че няма пак да получи пост на министър на отбраната. Четохме терзанията на Георги Гергов, че БСП не влиза в правителството, защото вероятно той отдавна е сменил сърцето си с калкулатор. И всички гравитиращи край тях бизнес-социалистчета също ходеха като болни призраци и стенеха, че БСП избра истинския път - да бъде в опозиция, да чува гласа на изтормозените от дясната политика хора и вместо патетични възклицания, да им предложи реални законодателни леви решения.

Именно чрез своя отказ от участие в тази власт БСП показа, че има бъдеще.

Именно чрез отказ от колаборацията с ГЕРБ левицата даде знак, че няма да се остави на политическо-медийната месомелачка на олигархията, която иска да я смели на кайма.

Именно защото отказа коалиция с Бойко Борисов, БСП се превърна в обект на съскания на десни политолози, шамани, врачки и гадателки.

Техният план не предвижда в България да има идейни партии.

Те искат да има само "проекти".

БСП взе своето решение и тръгна по своя път на изкуплението, но, междувременно, светът полудя драматично, геополитическите тъмни облаци започнаха да се сгъстяват над човечеството, а на местна почва управлението започна да се тресе като епилептик без хапчета.

И ето че левицата отново бе пожелана за коалиционен партньор. Инженерната мисъл на ГЕРБ започна отчаян опит да се откъсне от воденичния камък на Реформаторския блок, който почна да потъва като "Титаник" към дъното и в главата им пак се роди идеята, че БСП трябва да бъде подсигурена като коалиционен партньор.

На всяка цена!

С всички средства!

Първи се обади академик Константин Косев, който в едно интервю, след като се бе разлял във възхищенията си към Борисов и се бе опиянил от своята илюзия, че настоящият премиер е станал държавник, обяви гръмогласно, че неучастието в правителството е голяма грешка на БСП. "Какво пречеше на ръководството на БСП да си оправя партията и структурите, и едновременно с това да използва лостовете на държавната власт? Това щеше да постави партията в по-добра позиция. Слаби политици се оказаха днешните ръководители на БСП, жалки хора".

Ще спрем цитата дотук и само ще допълним, че разсъжденията на академика завършват "Изтърва питомното, ще гони дивото".

Не е нито времето, нито мястото да се обсъжда личността на Константин Косев, но това, което той се опитва да пробута като ядосано разсъждение, всъщност е като политически манифест на лицемерието.

Какво общо имат БСП и ГЕРБ в своите програми?

Какво?

Управляващите сега са еднолична формация със силно авторитарно начало, където всяко собствено мнение потъва като камък в блато. Реториката на ГЕРБ, макар и сега омекотена, е същата отровна помия от остарели десни идеи, които в България все още минават за някакъв връх, въпреки че точно същите идеи вкараха света в огромна криза и са на път да го набутат поне в още една. На каква база трябваше да стане тази коалиция? На базата на това БСП да приеме и да гледа как се прави дясна политика, а след това виновно да преглъща пред гневния си електорат? Че нали на първо място именно примирението с десните идеи ни вкара в тази криза?

Рецептата на академик Косев е все едно да предпишеш водка за лечение от алкохолизъм. Безпринципното участие във властта по времето на кабинета "Орешарски" и тъмните механизми на неясните договорки са част от основните фактори, които накараха нашите собствени избиратели да предпочетат да се разсеят в изборния ден и да не отидат до урните да гласуват. Съучастието във властта на ГЕРБ сега щеше да е най-зрелищното харакири на една политическа формация, а медиите щяха радостно да описват всяка подробност от това самоубийство.

Изборът на власт пред идеите щеше да е смъртоносен за левицата. БСП има проблем със своите структури, защото те са пълни с хора, на които им се участва във власт и договорки повече от всичко друго по тази земя. За тях вече не са важни идеите, дискусиите, политическия пламък, принципите. За тях е важно поредното вкарване на феодалните групички в местните самоуправления или управлението на национално ниво. И ако за една партия от кариеристи това е нещо нормално, то за идейните партии това е като да играеш руска рулетка, но с барабан, който е пълен с патрони.

И ако си мислите, че говоря празни приказки - вижте каква съдба сполетя Реформаторския блок, когато той абсолютно безпринципно плю на всичките си идеи, тезиси, изявления и идеология и прие да бъде част от сенчестото управление на ГЕРБ. Само за една година вътрешната му шизофрения достигна незавидни истерични дълбини, а част от по-автентичните десни избиратели, които още не са сектанизирани докрай, проумяха, че РБ е мъртъв. Да, той съществува все още във властта, но това е изкуствено поддържано същестуване. В момента, в който тръбичката с въздух се изплъзне от устата на РБ, те ще изпаднат в кома и отново ще се върнат към състоянието, в което бяха - пълно политическо трупно вкочаняване.

Това щеше да е съдбата на БСП, ако беше слушала гласовете на алчните за коалиция с ГЕРБ. Днес левицата може да е в лошо състояние, може да има много проблеми за решаване, но поне почна да изчиства своя морален образ, защото постъпи принципно. На власт нямаше как да решим моралния си проблем и сега щяхме да се борим за 4 процента. А с неучастие в колаборацията с Борисов получихме още един шанс за живот, още една надежда за изкупление, още няколко мига, в които да върнем идеите в политиката и така да убедим нашите избиратели, тази вечна морална компонента на обществото ни, че можем да предложим алтернатива на дясното безумие.

И сега, когато данайците пак идват със същите дарове и ни ги пробутват със своя бляскав политически маркетинг, е време БСП окончателно да се определи. Дали ще позволява разни търгаши системно да злоупотребяват с идеите на левицата и да ги третират като компаньонки в публичен дом или един път завинаги тази врата ще бъде затръшната, а търговците изгонени от храма.

Ако сме партия на идеите - нашият път е ясен.