/Поглед.инфо/ Бавно и сякаш неусетно легендарният Бойко Маринков навърши 65 години. Не е за вярване! Той е от хората, които сякаш винаги са стояли извън времето и са наблюдавали света с трезв поглед, шеговит скептицизъм, болезнен реализъм и непоколебима вяра в идеалите, когато е най-трудно и най-тъмно.

В този смисъл човек не може да си представи как Бойко Маринков остарява.

Това е все едно да остаряват скалите.

Или катедралите.

При тях времето се движи по различен начин, защото те имат пряка връзка с вечността, която ние не винаги усещаме.

Познавам Бойко от много години, над четвърт век, но времето е илюзия, както беше казал Буда. Единственото важно нещо са спомените, общите битки и мечтите ни за една различна България. 

Цунамито на прехода ни завари млади, разби предишния ни живот на късове и ни стовари в някаква нова държава, където трябваше да се оправяме сами.

Именно тогава разбрах що за човек е Бойко Маринков.

Идеен! Смислен! Инатлив! Корав! Силен!

Всеки разговор с него се превръщаше в идейна беседа.

Всяко събрание, което води той, става геополитически анализ.

Бойко е част от онова поколение в БСП, което се появи в началото на прехода и вля нов живот и нов смисъл в левицата. Свежата енергия, която не можеше да си представя бъдещето по друг начин, освен като бляскаво и светло.

Тогава го избраха за лидер на БСП в столичния район "Възраждане" и той превърна организацията в нещо като интелектуално ядро, в идеен резервоар на партията.

През дискусионните клубове на "Възраждане" са минали всички лидери, популярни лица, идейни социалисти. Защото Бойко знае как да внушава уважение.

То не е напразно.

Не можеш да не уважаваш човек, който се раздава за каузи и ги следва докрай.

Не можеш да не уважаваш човек, който се раздава в своята работа, ври и кипи.

Бойко не е политически хамелеон и доказа това със своите действия. Остана на своя пост и в най-буреносните мигове, защото е убеден ляв социалист, върл противник на бизнес-социализма, на далавераджийската левица.

Оказа се, че в БСП това е достатъчно и да те намразят някои хора.

Това е съдбата на автентичния идеен човек. Освен да воюва с несправедливосттите, той трябваше да се пази и от "своите", които десетки пъти се опитваха да го забъркат в интриги, да го отстранят от пътя си.

Но той издържа!

Пак ще ви повторя - времето тече по различен начин за скалите. Те просто знаят, че то е на тяхна страна.

Бойко вероятно е още по-познат като най-големия познавач на турската политика у нас. Удивително е как нито един факт не се изплъзна от неговото внимание и как е в състояние да проследи до най-дребни детайли геополитическата буря, която се разрази в Близкия изток. 

Защото той е уникално съчетание от Политик и Учен. Такова съчетание, каквото имаше в Александър Лилов.

Изписвам Политик и Учен с големи букви, защото тук не отбелязваме само професии, не отбелязваме само интелектуална настройка, а истинско призвание.

Политикът у Бойко винаги е бил анализиран от Учения, винаги е бил в пряка връзка с него. Заради това той никога не си позволи елементарен популизъм, евтин патос или пък да ръси красиви приказки, в които не вярва.

"Восток - дело тонкое", казваше героят на великолепния филм "Бялото слънце на пустинята". Но нима не можем да прочетем това и като фраза, произнесена за България.

През цялото време Бойко винаги си е давал сметка за това, и когато стана общински съветник, започна да се бори за каузи, да показва едно различно експертно лице на левицата, което демонстрира професионализъм в политиката, а не само въздишки и стонове.

Бойко се оказа и великолепен приятел!

Спорили сме много пъти!

Пили сме бира още повече!

Всеки разговор с него е приключение!

Често съм бил несъгласен!

Често и той ме е критикувал!

Но сега, като се обърна назад, виждам как тези разговори са били от изключително значение за мен.

Да намериш приятел, с когото да говориш за идеи - пожелавам на всеки от вас да се докосне до това. Усещането е незаменимо. Чудя се дали някой ден да не издам нашите спорове във фейсбук като книга. Ще се получи разтърсващ теоретичен разговор за всички вълнуващи събития край нас.

Бойко стана на 65.

Малко преди да ги навърши обаче, тежък инсулт го удари.

Не знам защо, но като чух за това, бях пълен с увереност, че той ще го победи.

Скалите не се дават толкова лесно!

Те са непобедими като идеите!

Светли, като възможното бъдеще!

Ярки, като блясъка на един човек, който никога не спря да се интересува от този свят и да иска да го промени!

Така че, Бойко, Приятелю, обръщам се към теб - време е да спреш с тази ваканция! Почина си! Победи! И сега бавно, но уверено се възстановяваш!

Ние те чакаме пак сред нас, защото толкова много хора се интересуват от тебе, стискат ти палци и очакват да се насладят пак на полета на твоята мисъл и водопада на твоето знание.

Болестта е изпитание, но тя е и вид катарзис, нали сега така му викат, прочистване един вид. Човек може чрез нея да види кои са истинските му приятели и кои са били фалшивите лицемери.

Така че, Приятелю, ти пак остана любимец на съдбата! Тя ти даде шанса да осъзнаеш дори и това!

Шанс, който много не получават!

Късметлия си ти, Бойко, късметлия!

Хайде стига си мързелувал! Чакаме те на фронта!

Липсваш на всички!

И най-накрая, ще завърша с два куплета на Найден Вълчев, които сякаш обобщават най-добре всичко онова, което исках да кажа в този развълнуван и неравен текст:

Когато знаеш, че ни бог, ни дявол

успя да влезе в твоето сърце

и че направеното си направил

единствено със двете си ръце -

ти можеш да си кажеш неразкаян

и верен на червената си кръв:

на попрището жизнено до края

такъв си остани, такъв, такъв.

Бъди честит, Приятелю!

Колко е хубаво, че се случихме по едно и също време с теб!

__________________

* 17 септември

** Всеки, който иска да поздрави Бойко за юбилея, може да го направи тук в коментарите, дори само с едно „Присъединявам се!“