/Поглед.инфо/ Няма да е пресилено да кажа, че победата на ген. Радев на президентските избори имаше ефекта на земетръс върху корупционерското управление на държавата. Вижте - минали са само няколко дни след смазващия резултат на втория тур, а вече живеем в различна държава.

Бойко Борисов обиден хвърли оставка, ГЕРБ потънаха в скръб, парламентът се разлюля, а предсрочните избори се появиха на хоризонта като неизбежно събитие.

Оказа се, че трябва да преоценяваме нашето политическо знание. Всичко, което мислехме за трайно и непоклатимо, всъщност се оказа една халюцинация. И така, по-най трудния начин властта разбра, че митичната им "стабилност" предизвика хората да осъществят своята революция с бюлетини, която направи така, че огромни капки пот да се стичат по лицата на самодоволните гербаджии в нощта на тяхното първо поражение.

Това е картина, която ще се запомни. ГЕРБ се хвалят с десет победи, но направиха така, че само едно поражение ги бутна в канавката и един ден в учебниците по история ще се разказва само за него. Но тук няма да си говорим за ГЕРБ. Ще следим изкъсо спиралата на тяхното падение и степените на разпадане на харизмата на Бойко Борисов, но те вече не са най-важните.

На мен ми се иска в миговете на победа да поговорим за БСП. Заради това ще ви помоля да ме разберете.

Не пиша този текст с идеята да атакувам някого, нямам задни мисли, потайни цели и хитроумни интриги. От години се опитвам да давам своята дан на обикновен социалист в идеологическата дискусия в партията, защото смятам, че само чрез нови идеи БСП ще получи шанс да развие нова визия за управлението на страната. И, защото знам колко неблагодарна мисия е в миговете на успех да се опитваш да изстискаш някакъв рационален смисъл от всичко, аз я поемам, защото знам, че е важна.

Генерал Радев демонстрира блестящи качества на държавник - интелект, самочувствие, визия, премереност и енергия. Но трябва да бъдем честни и за друго.

Неговият избор беше по-скоро продукт на хазарт, отколкото на премислена стратегия!

В случая БСП удари джакпота, защото намери човек, който олицетвори протестната енергия и събра надеждата в себе си, но комарджийският подход в политиката рано или късно е обречен да гръмне и да се провали.

Днес е лесно да се види рецептата за успеха.

БСП постъпи правилно като се отвори към надпартиен кандидат, защото така успя да разтвори ветрилото на гласоподавателите, но в миговете на номинацията на Радев подобни мотиви отсъстваха. Боже мой, тогава много по-важен беше въпросът дали ще сме с АБВ или не, а никой не се опита да изгради стратегия около образа на генерала и да я поднесе на социалистите като някаква нова политическа рамка.

Това можеше да стане повод за идейно оздравяване и обединение на партията — ето, търсим начин да привлечем нови граждански групи към нас, опитваме се да отворим партията и да избягаме от нашия образ на нещо, което е като археологическа разкопка.

Ако Корнелия Нинова бе развила това като стратегически подход, смятам, че само щеше да спечели допълнително, защото щеше да демонстрира, че мисли за трансформация на БСП, за идейна промяна.

Такъв разговор обаче нямаше!

Разбирам, че ежедневната политика е по-вълнуваща, по-енергична, по-жизнена и на нейния фон никой не иска да се занимава с идеологически въпроси, но в левицата бягството от такъв дебат е пълна лудост.

В този смисъл ген. Радев ни върна в голямата игра, успехът ни изправи на крака, но ако искаме победа в състезанието, ние трябва да се занимаем с няколко скучни идеологически въпроса.

Просто, защото сме лява партия.

Според мен, победата на президентските избори показа нещо, което допълнително ще трябва да обсъдим. Заради мажоритарния характер на вота, БСП успя да привлече гласовете на много хора с убеждения, различни от левите.

И сега големият въпрос пред нас е - можем ли да предложим на тези хора идеи и политики, които ще ги задържат или ще ги пуснем да се разпилеят по вятъра.

Въпросът обаче има и друга страна.

Една лява партия в съвременните условия на България е задължена да предлага конкретни идеи за реализация, защото гласоподавателите наистина трябва да видят, че някой е материализирал отговорите на техните проблеми. Но само със закони няма да стане, нито пък със свръхфиксация в парламентарната дейност.

БСП всъщност е длъжна да си отговори на стария като света въпрос кого представлява!?

Това е от ключово значение. Защото, когато намерим тези, на които искаме да говорим, ние ще знаем каква е нашата база и кои са червените линии на компромиса, които никога да не прекрачваме в нашето политическо битие. Тоест аз ви предлагам да не играем тото на всички избори, а целенасочено и последователно да превърнем БСП в партия на идеите. И под това не разбирам нещо отвлечено и въздухарско - партия на идеите, които ще работят в полза на хората, които представляваме.

Всъщност, прословутият въпрос с идентичността е заровен точно тук.

Кого защитаваш, как го защитаваш, какво решение му предлагаш?

БСП не може да бъде партия на дребния и едрия бизнес едновременно! Това е все едно една жена да бъде блондинка и брюнетка едновременно.

Когато си отговори на въпроса кого представлява, левицата вече може да има яснота какви политики, бюджетни, икономически, финансови защитава.

Защото сега подходът в партията е съвсем друг. Ние още наум се изживяваме като самата държава, а това прави политическата битка странна. Когато знаем кои са хората, на които даваме глас, няма да мислим за балансирани бюджети, концептуални простотии, а ще се борим до последно нашите избиратели да знаят, че в наше лице имат защитник.

Всичко останало наистина е комарджийство!

След успех е по-лесно да се води идейна дискусия, но ако тя вече идва на дневен ред в партията. Ние вече усетихме вкуса на това какво е да говорим с гласа на хората и да усетим какво е да се носиш на гребена на вълната, защото си показал правилните лица и верните идеи.

Изписах целия текст, защото искам това в БСП да се превърне в правило, а не изключение, което ни озарява един път на 10 години.

Времето за промени понякога обаче идва само. Без да пита.

Какво по-хубаво от това?