/Поглед.инфо/ Една новина в края на ноември е минала покрай очите ми и не съм я забелязал. Но тези дни, докато се ровех в стенограмите на Министерския съвет, попаднах на изключително интересен факт. На свое заседание от 23 ноември тази година кабинетът отменя решение от 18 декември 2003 година. Онова, старото решение, дава съгласие за издигане на кандидатурата на Република България за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за периода 2018-2019 г.. България отлага това свое действие чак за периода 2038-2039 година.

Решението се взима без никакви дебати. Поне такива не са отбелязани в стенограмата. Под това решение стои само безличната реплика на премиера в оставка: "Приема се".

Кое точно налага отлагането на подобно решение с 20 години!?

Защо България бяга от престижен пост, който е свързан с повишаване на ролята на страната ни!?

Информацията ме зачегърта отвътре и реших да потърся повече данни по темата. Срещнах тонове бюрократични тъпотии, но не и реално обяснение. Попадах на обяснения все в следния дух: "Решението е взето като се отчитат съвпадащите други приоритетни външнополитически ангажименти за държавата ни през първоначално предложения период – като Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. и кандидатурата на страната ни за членство в Съвета по правата на човека за периода 2019-2021 г.".

Нека да ви преведа това изречение, защото се опасявам, че кухата словесност звучи като санскритски.

Всъщност официалното обяснение на България е, че ние имаме много друга работа и няма да се справим с тази!!!

Подобна констатация в друга страна щеше да доведе до серия от оставки във Външно министерство, защото, що за страна е тази, която не може да се справи с три външнополитически задачи едновременно!?

България е имала на разположение 15 години, цели 15 години да се подготви за този момент, а ето, че на прага на постигането на целта си подвива опашка, при това без никаква дискусия, нито търсене на отговорности.

Мисля, че след аферата "Кристалина", почти не е останал човек, който да не знае поне малко за структурата на Съвета за сигурност, но все пак да припомним - това е ръководният орган на ООН. Той се състои от 5 постоянни държави-членки (Русия, Китай, Великобритания, САЩ и Франция), както и от 10 страни непостоянни членки. Всяка от непостоянните членки се избира за период от 2 години. Това е важна позиция в структурата на ООН, защото така една държава получава шанс за световна реализация на свои идеи или най-малкото името й да се върти, а позициите й да бъдат търсени.

Престижен и важен пост.

Ето защо отказът от него е повече от съмнителен.

А липсата на дискусия е много показателна. Да хвърлиш подобна тема 20 години напред в бъдещето не е решение. Кабинетът трябва да признае или че бяга от нещо, или че не е в състояние да се справи с толкова отговорности.

Но и при двата случая имаме право на остри въпроси, тежки съмнения и мисълта дали не сме свидетели на нов тих провал на ГЕРБ в международната политика.

А може би е свързано с някакво знание, че след грандиозния провал на Кристалина Георгиева България рязко е загубила авторитет и сондирането да е показало, че страната ни няма да получи подкрепа.

Тогава скандалът става още по-оглушителен.

Това ще означава, че международният имидж на страната е напълно оклепан, а петното, сложено от Бойко Борисов, няма чистене. Аферата "Кристалина" не само ще остане в учебниците по дипломация, но вероятно ще виси на всяко българско правителство поне още 100 години.

Заради това в Поглед.инфо смятаме, че тази тема трябва да бъде разчепкана докрай.

Ние поемаме отговорността да разровим дълбоко това решение, да потърсим адекватни коментари на станалото и да настояваме за истински отговори, а не за бюрократично шикалкавене.

Ето и въпросите, които няма да спрем да повтаряме:

1. Коя е истинската причина за 20-годишно отлагане на толкова важно решение?

2. В състояние ли е България да се справи с три големи задачи едновременно?

3. Кога точно е станало ясно, че България няма да успее да изпълни решението си от 2003 година? Нима 15 години не бяха достатъчни за подготовка?

4. Работено ли е по тази тема въобще? Имало ли е сондирано мнение за шансовете за избор на страната ни?

5. В бягството от отговорност отчитан ли е скандалът с Кристалина Георгиева?

Това са само първите пет въпроса!

Смятам, че в тази тема има повече пластове, отколкото изглеждат на пръв поглед. Струва ми се, че в това решение, взето без дискусия, е отразена цялата неспособност на страната да формулира свой реален национален интерес и да го следва докрай.

С непоследователни позици и допускането външни сили да диктуват нашето поведение България заложи своя имидж и го пропиля докрай! Заради това смятаме, че отиващият си кабинет дължи много отговори на тази страна!

Бойко Борисов пак се опитва да скрие нещо, а Даниел Митов да не си мисли, че с телевизионни проповеди може да скрие своите гафове.

Чакаме отговори!