/Поглед.инфо/ Бавно като мъдростта, експлозивно като революционна идея и огнеметно като урок по съпротива легендарният Анжел Вагенщайн стана на 94 години.
И не му личат.
По никакъв начин.
Словото му е по-живо отвсякога.
Романите му се четат по цял свят.
А статиите му носят онзи блясък на несъгласието с всякакви догми, който е началото на всяка свобода по света.
Банално е да се каже, че има хора, които дават имената си на епохи. Но при Анжел това звучи на място.
Епохата Вагенщайн е преживял войни, съпротива, несъгласия, демокрация, преход... Но гласът му остана да звучи като най-автентичното свидетелство за идеите.
При това изтегли култовия жребий все да е в опозиция. Преди като глас на инакомислието, сега като основен мотор против подмяната на историята, против батальона на амнезията, който се опита да се изгаври със светлите стойности на времето.
От своите 94 години Анжел Вагенщайн е прекарал 75 като член на партията.
Това е знак за истинска стабилност на духа.
Дори и недоволен, той е оставал на страната на идеала, защото е знаел, винаги е знаел, че идеята е вечна, а хората - временни.
Именно битката за тази идея е формирала неговия живот. Той не се отказа от нея във времената, когато интригантите си измисляха нови биографии, когато най-безгръбначните се правеха на политически герои.
Защото Джеки си остана земен, човечен, разбран, искрен и несъгласен.
Идеята се крепи върху несъгласните.
Непримиримите тикат света напред.
Съпротивляващите се раждат най-добрата литература.
Изумително е как, въпреки този дълъг живот, Джеки е запазил брилянтното си чувство за хумор. Само отворете романа "Петокнижие Исаково" - в него се разказва една много трагична история, но тя е пълна с очистващ хумор и прекрасни еврейски вицове. Джеки е попил огромна част от подобно светоусещане - че дори когато край теб царува мрак и безнадеждност, смехът е най-добрата стратегия за живот. Защото животът е кратък миг и не си струва да бъде прекарван в безкрайна тъга.
Човек трябва да се бори светът да бъде различен. Това е големият урок, който аз научих от Джеки и от неговото опияняващо слово.
Това е големият урок, който всички леви хора трябва да прочетат докрай.
И да се борят срещу подмяната на идеята, в името на онзи идеал, за който паднаха хиляди, но тяхната кръв е незабравима.
Джеки и до днес е гласът на онова поколение, което искаше различна България.
Този глас, дори когато шепне, има силата на вик.
Има силата на освобождаващ смях и на една епоха, която трябва да сме благодарни, че усетихме до себе си.
Благодаря ти, че те има, Джеки!
Благодаря ти, че имах възможност да се докосна до твоя свят!
Бъди здрав!
______________________
* Който желае, може да се присъедини с поздравление за Джеки в коментарите.
