/Поглед.инфо/ Катастрофата е голяма. БСП през последните години приличаше на шофьор с вързани за седалката ръце, докато колата, в която се намира, се носи с 200 километра в час към стена. Ударът винаги се оказва по-гаден, отколкото човек очаква. След втория тур левицата е в руини (дайте да не се лъжем), колата е потрошена, а тънка струйка бензин пълзи към огъня и не се знае дали последващият взрив няма да е още по-ужасен от катастрофата.

За първи път в историята на прехода БСП остана без областен град и в двубоя срещу ГЕРБ изглеждаше обезсилена, трагична, неспособна, и, тъжно ми е да го кажа, дори смешна. Срещу смазващата изборна машина на ГЕРБ, БСП така и не успя да се противопостави с решителност и идеи. И това доведе до неприятна ситуация - политическите истерици от РБ, присъдружните на ГЕРБ лакеи, да се поздравяват със смъртта на партията.

Аз все още вярвам, че този смях ще им излезе през носа.

Знам, че това не е краят на левицата, нито пък е свършекът на БСП.

БСП е минавала през по-мрачни и подли времена, и пак е успявала да се върне в играта, по-силна и решителна.

Но, след такъв погром на вота, е крайно време да почнем да си говорим истината!

Няма какво да го усукваме!

Победиха ни с много!

Но ни победиха, не защото сме левица, а защото дълго време не бяхме добра левица!

Резултатът на ГЕРБ не е политическа стабилност.

Това е диагноза за заболяване с летален край.

България се намира в опасност.

Тя е стъпила с единия крак в мазния безидеен популизъм, в авторитаризма на кариеристите, във всепоглъщащия търбух на Бойко Борисов. И единствената, ще повторя, единствената алтернатива на този процес е една истинска левица, която да е радикална, адекватна на времето и най-накрая да постави на дневен ред всички онези проблеми, които отдавна тормозят хората, но упорито отсъстват от речника на политиците.

Левица, чиято основна битка не е срещу бедността и неравенството, не е левица.

Левица, която прави компромис с левите идеи, не е левица.

Левица, която се опитва да флиртува с бизнеса, в ущърб на обикновените хора, не е левица.

Левица, която няма проект, а действа ситуационно, не е левица.

Левица, която не е действена и смела, просто не е левица.

Време е да станем морална левица!

Това обаче няма да се случи от днес за утре. Трябва да се потърси отговорност от тези, които се гавреха с идеята!

Трябва да направим един разтърсващ анализ за състоянието на БСП, защото днес вече е късно да си говорим с политкоректен речник!

В БСП беше убита партийността! Това не е състояние на скуката. Партийност в случая означава да поставяш интересите на партията пред твоите собствени. А интересите на партията могат да бъдат единствено интересите на хората, които гласуват за нея.

Вместо светли леви идеи, на нас с години ни се предлагаше някакъв идеологически миш-маш от общи фрази и патетични уверения.

И това нямаше да е чак такъв проблем, ако от този политически буламач БСП не загуби своята способност да реагира на актуалните въпроси, да съществува в тази реалност, а не в някаква кабинетна пустота.

БСП бе потопена в нагарчащия социалдемократически бульон, в който се пържи цялата европейска левица и колкото по-дълго стои в него, толкова по-куха става.

БСП никога не е имала закваската на социалдемократическа партия, но няколко лидери се опитваха да ни напъхат в този шаблон, опитваха се и успяха да извадят острите зъби на лявата мисъл.

Резултатът беше някакво аморфно желе, партия, която се опита да съществува в името на властта, а не в името на идеите.

При левите хора обаче този номер не минава. Те са склонни да прощават много малки грешки, но са безкомпромисни, когато се атакуват ценностните основи на нашите идеи.

Цялата европейска социалдемокрация изживява своите най-кризисни мигове, защото няма да й бъде простен този танц със сатаната, тоест с неолиберализма, това заиграване с успелите и загърбването на голямата мисия да си на страната на ударените и отчаяните.

БСП толкова дълго се държа като някаква стерилна центристка партия, компенсирайки десния завой с лявопатетични думи, че днес тези, които винаги са гласували за нея, просто не искат дори да отидат до урните.

Те не могат да ни подкрепят, уви с право, защото ние им предложихме поредния път от безлични, сиви и дежурни кандидати на повечето места, които не могат да вдъхновят и възпламенят.

Феодализираната на места БСП така и не успя да се отърси от синдрома на бизнес-мисленето, от капана на вечните договорки и колаборации, от идеята, че политиката е схема, а не идеи.

Днес резултатът се вижда с просто око. Колата се блъсна в стената, а ние плюем зъби и кръв!

Нямаше как да е по-друг начин!

Политиката на БСП много време беше самоунищожителна и днес вече всичко си идва по местата.

Но точно в този миг на мрачно отчаяние, в най-тъмния мрак има малко светлинка. България е взета за заложник от ГЕРБ, но тази лакома и алчна партия е като раков тумор.

Именно защото ГЕРБ съществува в този уродлив десен вид, БСП е необходима повече от всякога.

Но не старата БСП, с нейния кабинетен дух, а новата морална левица, която не се страхува да води своите битки!

Нашият местен капитализъм е извращение дори на оня стар капитализъм, който Маркс научно разглежда. Онзи стар и все така гаден капитализъм разчиташе на производство, от което да дойде принадена стойност, разбира се, отново чрез експлоатация. Днешният "капитализъм" разчита основно на докопването до властта и харченето на нашите пари. Него производството не го интересува. Това е вампирски капитализъм, който никога няма да роди социална държава, защото той функционира в полза на 1 процент от всички хора.

Именно срещу този паразитен модел трябва да се изправи една нова силна и морална левица, която да може да взриви фабриката за подмяна на вота.

И е крайно време БСП да престане да се страхува да бъде радикална. Нека умереността да я оставим на вигениновци, ангелнайденовци, киродобревци и димитърдъбовци.

На нас ни трябва нов ляв дух!

Осъзнавам прекрасно, че е много лесно да пишеш призиви за автентична левица, отколкото да събереш в една програма какво трябва да се направи, но моята цел тук не е програмна и политическа. Убеден съм, че ако в БСП се проведе политическа дискусия при честни условия, идеите ще кристализират.

Моята задача обаче е да се опитам да кажа, че в последната година левицата пое по правилния път, но просто трябва да се научи да тича по него!

Няма кой да ни чака!

Светът не стои на едно място!

Чудовището ГЕРБ ще започне да смуче ресурси моментално.

От нас се иска да преживеем тази катастрофа и никога повече да не връзваме ръцете си.

В целия свят израстват мощни леви и радикални движения, които се борят да върнат онова усещане за надежда, което крепеше предишните поколения в тяхната мисия.

Ние също имаме мисия.

Трябва да оставим истинска левица на нашите наследници и то левица, която може да мечтае, която не се страхува от големите цели и няма проблем да каже, че се бори за един нов и напълно обновен свят, където всичко може да е по-различно.

В този смисъл поражението на този вот трябва да е нашето събуждане.

.........................

Ал. Симов: Наясно ли е левицата какво се случи с нея на местните избори?

Проф.Михаил Мирчев: ГЕРБ откраднаха изборите с един режисиран спектакъл на хаоса

Проф. Михаил Мирчев: „Георгикадиевците“ останали в БСП работеха срещу мен