/Поглед.инфо/ На конференцията на БСП-София този път се случи едно мини-чудо. В политиката чудесата съвсем не са често явление. Напротив - силата на апаратното статукво и омагьосващата отрова на интригите успешно се справят с всеки новопокълнал идеализъм, за да си гарантира статуквото своя произвол. Но в София стана наистина чудо, независимо от това какво ще кажат вечните скептици и тези, които са превърнали постоянното си недоволство в основна професия и магнит за медиите. Чудото е в това, че професор Михаил Мирчев бе избран за кандидат-кмет на левицата.

За тези, които не познават софийските процеси, ще се опитам да обясня с няколко думи. Досега в София кандидатите за кмет винаги са били продукт на апаратни сметки, на някакви схеми, на някакви кабинетни изчисления, административни маневри и така нататък. Процесът е ясен, скучен и сенчест. Това е една от причините за постоянните неудачи на БСП в столицата - когато сметките подменят идеите, схемите - автентичната политика, а маневрите - истинския идеализъм, тогава просто превръщаш електората си в нещо като крепостен избирател, принуден да се примирява със спуснати отгоре имена, в които не открива дори и малка частица от себе си.

Кандидатурата на Мирчев обаче този път изплува от низините. Професорът дори не съществуваше като опция в главите на апарата, но щом се появи идеята за неговото кандидатиране, тя премина като изчистващ пролетен вятър през структтурите. За първи път електоратът победи апарата. И това веднага си пролича в избрания кандидат. Мирчев не прилича на юпи, който говори с клишета и ръси бюрократизми и евроатлантически простотии. Той назовава проблемите точно, ясно, болезнено. Не допуска компромис с истината, а казва нещата както ги вижда и разбира. За първи път от много време насам десните анализатори, грантаджиите забелязаха левия кандидат, защото той почна да ги рита на тяхното собствено поле. Те разпознаха опасността. Когато левите избиратели бяха оставени да намерят автентичен левичар, този автентичен левичар моментално идентифицира истинските проблеми, напипа истинския език. Промяната на езика е първата стъпка към промяната на мисленето. Първа крачка и към радикалната смяна на политическия дискурс. За първи път в София имаме кандидат, който не се извинява за миналото, а напада десницата заради шокиращите неравенства, които са се установили в нашата столица. София прилича на мини-бананова република. Самозабравени богаташки копелета (нали това сега е модерната реформаторска дума), затънал в корупция политически елит и крайни квартали, които са се превърнали в бели гета. Някой някога от тези бели гета дали си е задавал един простичък въпрос - колко пари плащаме като местни данъци и колко пари се връщат в квартала, в който живеем под формата на ремонти, реконструкция и облагородяване. Ако някой направи такава карта, ще види, че бедните квартали всъщност плащат сметката за ремонтите в богатите. Центърът тъне в разкош, периферията затъва в бедност, наркомания, алкохолизъм.

Това е неолибералният рай!

Добре дошли в дясната утопия!

Тук политиката е умъртвена, съществуват само лъскавите фасади, които крият реалните проблеми.

Мирчев е антифасадният избор на левия електорат. На нас левите избиратели отдавна ни е писнало от порочното дясно управление на София, което се повтаря отново и отново, защото столицата е конформистка, немислеща, похитена...

И тъкмо когато човек вече не можеше да види нито надежда, нито някаква светлинка в тунела, обикновените социалисти наложиха своята воля и избраха Мирчев за техен глас.

Сега е време за малко отрезвяване!

Смятам, че номинацията сама по себе си е огромен успех!

Вярвам, че Мирчев има сили да победи Фандъкова!

В случая обаче по-важното е това, че левицата сама потърси и намери различен път за своето развитие. Защото фигурата на професора символизира това - обикновените социалисти вече не са доволни от партийно живуркане, което не си дава сметки за големите битки на прогресивните хора у нас. Битката с грантаджиите, например.

Време беше БСП да се впише в тази борба и тя го направи под натиска на хората от партийните низини. Тези низини, в които е концентриран истинският ляв дух, социалистическата искра, която не угасва. За първи път тя горя така, че унищожи хладната демоничност на апарата.

Вероятно това е причината един измислен медиен балон като Георги Кадиев да изглежда нещастен след конференцията. Именно там, на място се видя неговата несъстоятелност като политик. Той живее във фантазия, а не в разтърсващата реалност. И пак ще повторя - чудо е, че с вота си за кандидат-кмет социалистите в София дадоха отговори на толкова много въпроси.

След това дори и една загуба няма да бъде страшна, защото посоката е намерена. Ако не стане този път, то следващият път властта на ГЕРБ ще бъде съборена в прахоляка от безкрайните им корупционни ремонти. Дясното статукво със сигурност изживява последните си дни и мандати, а май и поради тази причина грантаджиите бяха впрегнати с поръчката да плюят по Мирчев.

Това е сертификат за качество, истински орден!

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че промяната е абсолютна или пълна. Нищо подобно. В партийната политика в София все още има много детайли, които са подмяна, много сбъркани, дефектни неща, които не могат да бъдат търпяни повече. Време е, например, всеки кандидат за общински съветник да осъзнае, че не може да имаш кандидат за кмет на истинската промяна, а самият ти да си стоиш от отбора на нищонеправещите, вечните кандидати за топло място без грам инициативност. Този дух на обновление, абе направо духът на чудото трябва да бъде пазен и поддържан, защото, ако го изгубим, тогава можем просто да се отпишем като левица.

Заради това призовавам всички леви избиратели да използват преференцията!

Това е нашият шанс за вътрешнопартиен референдум. Само чрез преференцията за общински съветници гласът за промяна ще бъде наистина чут и няма да имат възможност да избягат от нея. Това също ще е едно друго малко чудо, което, ако се случи, ще покаже, че политиката може да е процес, който носи надежда, една искрена радост, че животът може да бъде по-добър от всичко, което ни сервираха до момента.

Знам още отсега, че ще ме обявите за изкукал идеалист. Как от една конференция съм се изпълнил с толкова позитивни мисли?

Това не е лудост, а политическа надежда!

Толкова много години живяхме без нея, че вече сме забравили нейния вкус!

Е, аз се надявам.

Нямаше да съм социалист, ако не го правех.

  • Авторът е кандидат за общински съветник в Столичния общински съвет от "БСП - Лява България" и ще разчита много на преференциалния ви вот.