/Поглед.инфо/ Тези дни случайно пред очите ми попадна стихосбирка с произведенията на Смирненски. Отдавна не го бях чел. И съответно бях забравил колко, ама наистина колко е добър.

Смирненски е първият поет на големия град, на бедните и изоставените, живеещи в покрайните, на отритнатите, които не съществуват за властта.

Той се интересува истински от тях.

Живее с техните проблеми.

И заради това в творчеството му толкова много е застъпена "общинската" тематика, казано на съвременен медиен език. От неговата поезия днес можем да реконструираме образа на столицата отпреди 100 години.

Този призрачен град, който мислехме, че сме оставили завинаги в миналото.

Сега обаче този стар, грозен и нелицеприятен град се опитва да се завърне и днес сме изправени пред същата трагедия на обикновените хора, на която всекидневно е бил свидетел Смирненски.

Стига съм говорил аз, нека да му дам думата.

Стихотворението е "Зимни вечери"

Вървя край смълчаните хижи,

в море непрогледна мъгла,

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мътни стъкла.

Какво?

Нима днес не наблюдаваме абсолютно същите картини на драматична бедност и абсолютна безпътица.

Няма как да видите нещастните и отчаяните през матираните стъкла на снобските офиси или от зализаните клубове в центъра, където новобогаташите и котараците всяка вечер показват отново и отново, че са загубили не само чувство за човещина, но и всякакво морално приличие.

Само на половин час път от центъра обаче попадаме в истинската София, тази, която се гърчи от непоносимостта на контрастите. Модерните кооперации (строени некачествено и често тъпо) съжителстват със старите олющени блокове, където сякаш се е настанила литературната меланхолия на Смирненски.

Виждаш:

- тераси на хора, които не могат да си сменят дограмите;

- жени на средна възраст, които отчаяно броят в портмонето колко пари им остават до края на месеца;

- пенсионери, които се чудят дали ще могат да си купят мляко;

- тийнейджъри, които са свели смисъла на живота си до изпиването на някоя и друга евтина бира, защото нямат никаква друга перспектива.

Това е картината, която няма да видите в предизборните програми на ГЕРБ или на Реформаторския блок.

Тази разядена от неравенство София, която се гърчи като латиноамерикански бидонвил, е техен продукт.

Те създадоха префърцунената мода да се инвестира единствено в центъра, а крайните квартали да тънат в дупки, мръсотия и бедност.

Лъскавите корпоративни сгради съвсем не могат да скрият, че София е на прага на истинска класова война - маргиналите от крайните квартали и забравените от кметицата хора срещу лъскавата буржоазия, която не иска да си подаде носа от своите затворени комплекси, където богатее на наш гръб.

Трябва да си направите един експеримент.

Обещавам, че в отделна статия ще изнеса пълните данни за това неравенство.

Но сега, ако живеете в по-крайните квартали, се опитайте да изчислите колко пари ви вземат като местни данъци и такси и сравнете дали ви ги връщат под формата на ремонти и благоустройство.

Така ще видите истината как с парите на бедните от "Надежда", например, "Лозенец" става още по-лъскав.

Това е схемата на дясната политика в местната власт - с парите на периферията богатите стават още по-богати и лъскави.

А крайните квартали тънат в тъмнина, престъпност, бездомни кучета и улици, които приличат на бомбардирани тротоари в Ливан. Това е само един от начините, по който лъскавите комерсиални квартали изсмукват парите на бедните.

И общината е съучастник на буржоазията!

Кметицата е ухиленото лице на богаташите!

Тя е тяхната последна защитна линия, тяхната маска, техният опит за маскарад, че уж не крадат от бедните.

Разбира се, че крадат!

Те са тези, които връщат картините на мизерията, описани от Смирненски!

Може би заради това самият Смирненски, в стихотворението "Молитвата на един столичанин", описва какво си пожелава обикновеният софиянец, когато реши да моли за мъст от най-висшата инстанция:

За друго днес се моли на теб един аскет,

отправил морен поглед към ясни висини —

аз моля ти се кротко, аз искам занапред,

Творецо всемогъщи, ужасно топли дни.

Та тлъстите търговци, тез кърлежи безчет,

безмилостни смукачи на бедния народ,

да видят, Саваоте, на този жалък свет

човешка мъка що е, какво е кървав пот.

О, нека ги помъчи без труд събрана мас,

о, нека пот облее престъпните чела,

аз химни ще ти пея, ще славя теб тогаз,

макар да не премахне туй нашите тегла.

Четейки Смирненски, се замислих точно за това. Хора от крайните квартали, всички вие, които нямате парите и връзките да живеете в лъскавите пейзажи на София, като слушате какво ви говорят тези, които управляват града, имате ли чувството, че наистина ви разбират, че някой от тях вниква във вашите проблеми?

Те пет пари не дават за вас!

Изобщо не им пука!

Те просто смучат от вашите пари, забогатяват на ваш гръб, а в замяна дори не могат да осигурят на всички деца места в детските градини!

Това е истинската София.

Луксозните фасади са предназначени просто да скрият истината за африканското неравенство!

София е осъществената дясна утопия!

Два процента от града живее в умонепостижим стандарт, а всички останали са захвърлени и оставени да се оправят сами в един студен, жесток и безпаричен свят!

В лудата София, която бе изградена, просто няма място за бедните хора! Тях общината дори не ги брои за истински жители.

В самата столица за тях е важна само клиентелата им, партийните им другарчета, стадото от безсърдечни чиновници, които са част от сивата стена на безразличието в този град!

И когато човек застане пред тази зловеща картина, когато човек види как проблемите се натрупват един след друг, той, подобно на герой на Смирненски, стиска в юмруци ръцете си и казва, че не е възможно да се живее без надежда за някаква промяна!?

Няма как бедността да бъде вечна!

Време е за промяна!

За радикална промяна!

За промяна, която да разтърси богаташките копелета и да им развали сметчиците!

Ние, хората от крайните квартали, трябва да заявим с гласа си нашето присъствие!

Стига сме позволявали на два процента паразити да ни изсмукват! Време е е за справедливост!

Време е за различна София!

Ние не сме второ качество хора!

Наречете го класова война, ако искате!?

Наречето го битка!?

Важното е никога да не ни напуска надеждата на Смирненски, че отвъд смазващата картина на мизерията съществува онази светлинка на вярата, че е възможен различен живот.

Възможен е!

Убеден съм, че е възможен!