/Поглед.инфо/ През 2005 година, когато се появи от нищото и бе сложен втори в бургаската листа за депутати на БСП за парламентарните избори, Георги Кадиев бе представян като новата юпи супер-звезда на партията. С грижливо оркестриран пиар, той бе лансиран в левите среди като лице на модерното ляво. Онова халюцинирано ляво от епохата преди голямата финансова криза, когато се опитаха да ни наложат образа на богаташите със соцдуша, които трупат големи пари, пият шампанско, живеят със стандарт, който е недостижим за обикновения българин, но пък иначе са социално чувствителни за цели 15 минути на ден.

Още тогава беше ясно, че Кадиев не се чувства удобно в ляв кюстюм, или че най-малкото това не е дрехата, която му е по душа. След като двамата с тогавашния финансов министър Пламен Орешарски се изпокараха и той напусна кабинета на тройната коалиция, изведнъж се появи в борда на столичната "Топлофикация". Там "социалистът" избухна с една мракобесна дясна идея - децата на тези, които не си плащат сметките за парното, да не могат да ходят на детска градина.

Но такива неща му се прощаваха, защото той все беше новото, модерното. Вероятно заради това тогавашният лидер на БСП-София Румен Овчаров си го хареса и почна да го развива като единственото лице на партията в столицата, което може да я поведе към успех.

Изтрезняването дойде с болка. И през 2009 година и през 2011 гоодина Йорданка Фандъкова така нарита Кадиев, че той вероятно още носи синини от този бич. Казвам това не със злорадство, а с болка. Кадиев така и не успя да разбере за какъв електорат в София иска да се бори. Кампаниите му представляваха някакъв абсолютен миш-маш от сгрешени послания. Той ту атакуваше Йорданка Фандъкова, ту й се извиняваше за агресивния тон на кампанията. Но, което е по-важно - Кадиев така и не успя да разбере проблемите, които вълнуват левите избиратели в София. Той дотолкова няма нищо общо с тях, че в тяхно присъствие прилича на извънземно. Кадиев не успя да намери нито точния език, за да комуникира с тях, нито да разбере, че тези хора гласуват за него само по навик, но той не ги вдъхновява, нито пък олицетворява.

През 2011 година вечният кандидат-кмет пък направи един жесток партиен гаф, като се опита лично той да подреди листата със съветници на партията. Изправи се на конференцията в София и каза с кои хора иска да работи. Ако днес ви се струва, че някои хора от БСП в Столичния общински съвет не работят качествено, това е следствие на ефекта "Кадиев". Той мощно раздели конференцията и още в онзи миг провали кампанията на партията за изборите.

Все пак в БСП има изградени демократични правила и нарцисите нямат уставно право да ги заобикалят, когато си поискат. Това обаче показва най-лошото качество на Кадиев - той е вманиачен индивидуалист, а в политиката вълците-единаци обикновено нанасят чудовищни поражения, вместо да помагат и да решават проблеми.

Няма как да тръгнеш на битка сам и въоръжен единствено с прашка, но Кадиев толкова рядко присъства в нашата реалност, че си е въобразил, че живее в холивудски филм. Само че в неговия политически трилър никога няма хепи-енд. Уви!

Не припомням всички тези неща самоцелно. След като две години живя в ролята на жертва, сега егото на Кадиев отново се проявява в желанието му за трети път да се яви в кметската битка за София. Той хвърли всичките си артистични усилия, за да не бъде зачеркнат от това състезание, въпреки перманентното си лузърство. Най-вероятно именно заради такива кандидати-камикадзета, които се водят единствено от его, а не от идеи, ръководстовото на БСП се опита да ограничи практиката неуспели кандидати за кметове да се явяват пак в надпреварата, но най-вероятно още не се е родил човек, който да заглуши воплите на Кадиев. Той обиколи всички телевизии, за да се оплаква, че е самотен дисидентски глас в една стара партия, и че именно той бил лицето на промяната, но го тъпчели жестоко.

Само да припомня и друго - Кадиев си позволи да постави БСП на колене в парламента с неочакваното си и непредизвикано от нищо предложение да може да има кампания на майчин език, а след това за малко не бе изключен от групата на левицата. Тоест говорим за един човек, в коготото отдавна не е останало нищо политическо. В него огромното самочувствие е подменило смисъла. Със свещ да търсите, няма да откриете нищо оригинално в представленията на вълка-единак. Той се е изтъркал до безобразие, но все още не е разбрал, че публиката е изтощена от повтарящото се представление.

Кадиев е нагледна демонстрация за политическите фалити на технократизма. Той не предлага идеи, той се опитва да продаде единствено собствената си личност. Само че дори и някой да го харесва като редовния медиен клоун на БСП, това не означава, че ще гласува за него. Просто в описвания герой отдавна отсъства някаква генерална визия. Всичко там е сведено до намеци, нелепи пъчения и самозабравена хвалба. Този странен индивидуализъм щеше да е просто един виц, който да си разказваме в скучни моменти, ако зад егото на Кадиев не се чувстваше отровния дъх на внушената интрига. Винаги, когато видите някой като него да полудисидентства във фейсбук, а веднага след това да бъде дърпан като самостоятелен събеседник в Нова телевизия, си задавайте въпроса - на кого е изгодно това?

Отговорът е очевиден!

Съзнателно или не, Кадиев е оплетен в схемите на ГЕРБ, които отдавна се опитват да поставят БСП на колене. Заради това е важно бизнессоциалистите да бъдат държани на санитарна дистанция от властта. Върху тях има инструменти за влияние, те са хора, които по-лесно развиват зависимости, а след това всичко отива по дяволите.

Кадиев отново е тикан към битката в София, защото ГЕРБ искат лесен противник, кандидат, който отдавна са разгадали и лесно могат да победят.

Другият кандидат, професор Михаил Мирчев, е много по-опасен за статуквото в София. Той е идеен, ляв, автентичен и като ракетно гориво може да възплани електората.

Точно заради това Кадиев ще играе до последно. Той не може да си позволи да не играе, защото, ако идеите вземат връх, бизнессоциалистите отиват на политическото сметище, където отдавна им е мястото.

Соловите играчи са част от виновното минало. Днес или сме лява и радикална партия, или сме просто отбор от кадиевци, които се лутат слепешката в мрака.

Заради това изборите не започват наесен!

Започват сега!

Те вече вървят!

Защото избираме между идейното бъдеще и мизерията на соловото настояще!

Изборът е повече от очевиден.

Уморените кадиевци ги пращат в пенсия, нали?

  • Авторът е кандидат за общински съветник от "БСП Лява България" в столицата