/Поглед.инфо/ След като премиерът Кирил Петков се разграничи от военния министър Янев по отношение на въпроса за увеличаване на силите на НАТО в нашата част от света, новият ни кабинет бързо се нареди до най-крайните и лоялни атлантически сателити като Естония, Латвия, Румъния и др. Външният министър на България Теодора Генчовска (от квотата на ИТН) взе участие в телефонен разговор на външните министри от Букурещката девятка, в която освен България влизат Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония. Генчовска е подчертала от името на българския народ, че България вижда необходимост от надеждна отбрана и "възпиране" по източния фланг на НАТО (на Русия). Освен, че зае твърдо русофобска и милитаристка позиция, външната министърка успя да забърка България и в антикитайските скандали, към които нашата страна нито има отношение, нито интерес. И докато единият вектор на външната политика на Кирил Петков е с откровено милитаристка, русофобска и агресивна линия, то другият е насочен към ускореното приемане на българофобския режим в Скопие в Европейския съюз на всяка цена.
Става въпрос за спора между Литва и Китай, който се дължи на факта, че прибалтийската република, следвайки "наставленията" и "примера" на САЩ и Великобритания, започна рязко и целенасочено да изостря отношенията си с Китайската народна република и да прави опити да саботира като цяло връзките на Европейския съюз с източния гигант. Това отразява ни повече, ни по-малко отчаяния страх на англосаксонските морски сили от икономическото (а покрай него в бъдеще може би и не само икономическо) сътрудничество между Европа и Китай, което е изгодно и за едните, и за другите, но не и за Вашингтон. И така, от името на българския народ лицето Генчовска е изразила солидарност с неадекватните и агресивни действия на Литва срещу Китай.
Има ли България интерес да защитава далечна и нищо не значеща Литва от най-голямата икономическа сила, съществувала в човешката история? Докато съседните Сърбия, Гърция и Турция строят високоскоростни жп линии, летища и истински магистрали с китайски пари, България, водена от кабинета на Кирил Петков си го кара на бюджетни дефицити и евроатлантически "ценности". И вместо да развием сътрудничеството и възможностите, които имаме за партньорство с Китай, ние (по-точно нашето правителство) разваляме отношенията си със суперсила номер едно.
Очевидно външният ни министър и премиерът Кирил Петков са на позиция, че трябва да бъдат разположение допълнително военни способности на НАТО по източния фланг срещу Русия. Че това ще повиши риска от ескалация и потенциално военни инциденти в Черноморския регион, никой в кабинета на Кирил Петков не го интересува. Да му мислят тези, които няма да могат да избягат в Канада и САЩ, когато хиперзвуковите ракети започнат да поразяват военните цели в България и Румъния....
Впрочем, в този контекст е интересно, че Кирил Петков иска ускорено изграждане на инфраструктурата между Александруполис - Бургас - Констанца. Нека да припомним, че по новия договор на Гърция със САЩ, в Александруполис е струпано по-голямо количество военни и единици техника от когато и да било. Магистрала "Хемус" ли? Забравете, не е нужна на новото ни правителство, чиито амбиции са да улесни придвижването на американските сили от Александруполис до румънска Констанца, за да може по-бързо и ефективно да се застрашават руските позиции в Черноморието.
Междувременно, когато става въпрос за защита на българските национални интереси, например по Македонския въпрос, Кирил Петков и кликата му хич ги няма. Нещо повече, всички индикации сочат, че ни очаква най-голямото отстъпление от националните ни интереси в новата българска история.
В Скопие е била изпратена Весела Чернева на 2 януари, за да подготвя предстоящата този месец среща посещение на премиера Петков в Република Северна Македония. Нека да припомним, че Кирил Петков иска да "реши" всички въпроси за 6 месеца и ускорено да вкара българофобския режим в Скопие в ЕС, легитимирайки македонския "език" като официален на съюза, както и продавайки българската история.
На българското общество предстои да бъде пробутана медена приказка за "бизнес" между София и Скопие, "добросъседство" и развитие на инфраструктурата, премълчавайки въпросът на въпросите, а именно този за историята, българофобията и заплахата за националната ни сигурност.
Коалиционният партньор на Кирил Петков Слави Трифонов също изрази позицията си, която е, че нямало да е зле да приемем Македония в ЕС, ако Западът ни пусне в Шенген и отпаднат визите за САЩ (естествено г-н Трифонов опита да замаже изказването си, но късно).
"Демократична България" са ясни. В медиите, които гравитират до тях непрекъснато излизат статии, насочени срещу отстояването на българските национални интереси. Така например, в тъмносиньото издание "Клуб Z'' на 28.12 излиза статия на Капка Тодорова, озаглавена "Северна Македония в ЕС веднага - това е българският интерес". В него авторката твърди, че Скопие трябва да бъде пуснато в Европейския съюз едва ли не незабавно, както и че на това пречат злите български националисти. За нея защитата на българските интереси, история, идентичност и национална сигурност са "някакви бленувания за велико минало".
За сметка на това тя говори за някакви имагинерни огромни икономически ползи, които нашата страна щяла да спечели от влизането на РСМ в Европейския съюз. Най-голямата опасност, разбира се, според нея е, че ако България не отстъпи от позициите си, Русия щяла да се възползва. Т.е. отново виждаме как издание близко до една от партиите в четворната коалиция поставя геополитическия интерес на САЩ преди националния български интерес.
За Тодорова спорът за езика е "непонятен" и тя искрено се възмущава, че българските телевизии правили интервюта с македонци без превод. Именно такива хора управляват в момента България. Клики, за които е неразбираемо защо ние българите не се нуждаем от преводач, когато слушаме "македонците".
Щеше ми се да се окажа лош пророк, но по всичко изглежда, че както и по-рано писах, новото българско правителство е формирано с цел да защити няколко определени геополитически линии:
- Укрепване на евроатлантическия блок на Балканите и окончателно изтласкване на Русия чрез приемане в ЕС на Северна Македония, дори и на цената на пълно отстъпление от българските национални позиции в защита на нашата история, идентичност, национална сигурност, териториална цялост, както и хората с българско самосъзнание в РСМ.
- Стягане на редовете за засилена конфронтация с Русия и Китай по "източния фланг" и ускорено изграждане на нужната инфраструктура и военен капацитет за "сдържане" на Москва в Източна Европа и Черноморския регион.
Всичко това може да ни наведе само на една мисъл, а именно, че новата власт води България към геополитическа катастрофа, съизмерима с преживяната 1919 г. в Ньой. Първо, ако приемем Северна Македония в ЕС без да гарантираме позициите и интересите си, ще изпуснем завинаги историческия шанс да разрешим този проблем, който касае идентичността, историята, териториалната цялост и сигурността ни. Сега ветото е единственият ни лост за влияние в Скопие. Приемем ли крипто-титоисткия режим в Скопие в ЕС без да гарантираме нашите позиции, завинаги се лишаваме от тази възможност, де факто признаваме "македонския език", който става официален, губим шанс да защитаваме хората с българско самосъзнание и преди всичко, колкото и да звучи патетично - предаваме стотици хиляди българи, загинали за тази кауза.
Второ, по другия вектор на правителството на Кирил Петков България върви по курс, който би могъл да се понрави само на бившия президент Росен Плевнелиев и господатата от Атлантическия клуб. Това обаче не е въпрос, който няма отношение към нас и нашите си балкански дела. Става дума за опасно повишаване на напрежението и допълнителна ескалация по линията на контакт с Русия, по която фактически попадаме и ние. Още чужди (американски) войски в региона само ще повишат възможността от случайни или неслучайни военни инциденти, които винаги могат да прераснат в пълномащабна война. България може и по всяка вероятност ще съсипе окончателно отношенията си с Руската федерация, което ще се отрази трагично на редица сфери от националната сигурност до туризма.
Нещо повече, предприетият курс е крайно ненавременен, защото предвид новите реалии, Москва в момента води в оръжейната надпревара и геополитическата игра на карти. В момент, в който руско-китайският геополитически блок се очертава като по-силен, а САЩ са в отстъпление и най-накрая почват да осъзнават, че светът ще бъде многополюсен, а не еднополюсен и тоталитарен (с тяхна идеологическа и геополитическа доминация завинаги), правителството на Кирил Петков се кани да влезе в остра конфронтация с Москва. "Вятърът на промяната", така да се каже, се усеща в цяла Източна Европа. Усещат го в Унгария, в Сърбия, в Хърватия и редица други страни.
Усещат го преди всичко и във Вашингтон, където се съгласиха все пак да обсъдят руските искания, поставени от президента Путин, които ни повече, ни по-малко бяха за фактическо връщане на статуквото от 1997 година преди разширяването на НАТО. Точно в този момент България може да се възползва и да започне да води една по-самостоятелна, многовекторна и насочена към националните ни интереси политика. Вместо това ние тръгваме на необявена война с доминиращата военна и енергийна сила в Източна Европа, която както някои големи наши анализатори казаха, скоро може да замени Вашингтон в региона, договаряйки се с него.
На фона на всичко това прави тъжно впечатление, че нито един от субектите в управляващата коалиция не реагира неадекватно. И ако ИТН, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" все пак са се доказали като идеологически праволинейни в своя евроатлантически фанатизъм и военолюбие, то тъжното е, че от страна на БСП, чийто електорат е традиционно русофилски и пацифистки, не се чува почти нищо, с изключение на отделни, строго индивидуални мнения.
Надали това правителство ще издържи пълен мандат, но все пак може вместо да извърши съзнателно или несъзнателно национално предателство, обратното, да свърши нещо полезно в едно време, в което се изисква изключителна далновидност и политическа смелост. Ако кабинетът не започне да дава други сигнали за своя външнополитически курс и приоритети, не ни остава да мислим нищо друго освен, че това ще бъде най-лошата и вредна власт, която България е имала от много десетилетия насам.
Това, което днес Кирил Петков и компания правят във външнополитически план, вървейки с рогата напред срещу Русия, не са посмяли да правят дори цар Борис III и Богдан Филов през 1941.
