/Поглед.инфо/ Вътре оставки и нерви. Отвън велики грешки.
Каквито и да са мотивите на подалия оставка министър на вътрешните работи, за второто правителство на ГЕРБ това е тежък удар.
Показателна е дори реакцията на премиера Борисов, който си изпусна нервите, влязъл в първообраза си на емоционален мъжкар.
Безспорно е, че Веселин Вучков е привлечен за политик и държавник в ГЕРБ заради оценката за неговата експертиза, каквато при повечето кадри на тази партия липсва. Бил е на работа в съдебната власт, университетски преподавател, заема последователно поста на заместник министър, депутат и министър, което предполага натрупване на политически и административно- управленски опит. Той е един от малкото, които си изглеждаха на мястото.
В публичните му изяви нямаше повърхностни емоции, а по-скоро опит за даване на премерени и обективни оценки за МВР, за лавината от проблеми в ресора.
Сложно е да се отговори защо той избра точно този момент. А и версии ще има множество. Към момента на оставката той е един от информираните мъже в страната, като при всички случаи е наясно с важността на политическата ситуация. След тоталния провал заради ГЕРБ на възможността България да се превърне в дългосрочен и предсказуем енергиен и външнополитически фактор на Балканите и в Европа, се очакват стъпки, които да донесат компенсации. Оценките на ЕК са все така критични. Правителството не е сигурно и стабилно, заради което погледът се насочва навън. Въпреки рисковете това да бъде възприето като окончателен
отказ от суверенитет.
В същия ден на гости в страната пристигат директорът на ФБР на САЩ и президентът на Азербайджан. Тук съвпадението на посещенията едва ли е случайно. Компанията гости и домакини няма как да скучае в дълги разговори за предизвикателства, рискове, заплахи и диверсификации.
Привидно наложително, когато Европа и чакащи на прага ѝ балкански страни изтръпнаха пред перспективата Турция да държи енергетиката им, а винаги разполаганата удобно за всеки, който я желае, България да бъде заобиколена.
От НАБУКО пък се отказаха дори най-големите апологети на проекта, които настояваха страната ни да го приеме като единствен. Но той зависеше толкова малко от тях, колкото и Южен поток, за който уж всички после бяха съгласни.
Май битките за комисионни доминираха при няколко правителства, защото не предприемаха нищо. Накрая тези, от които зависи насочване на извиращото благо, им омръзна да ги разиграват и безапелационно наложиха свои правила.
Всъщност Русия не от сега разиграва картата Турция.
Освен, че често води войни с нея, нееднократно ѝ е помагала. Тя има решаваща роля за успеха на младотурската революция.
В навечерието пък на откриването на втори фронт от съюзниците, Сталин кани външния министър на Англия Идън, пред когото привидно случайно предлага да обсъдят следвоенното устройство. При това на Турция е обърнато специално внимание, като е призната ролята на запазила неутралитет от началото на войната страна, която съветският лидер предлага да бъде възнаградена. Ощетени и наказани, според него, трябва да бъдат българите, които, следвайки поредната грешна външна политика, се съюзяват с Хитлер.
Така Сталин поставя на масата пред британския гост възможността Бургаска област да бъде взета в бъдеще от българите и дадена на южните им съседи.
Сложните и тежки санкции накрая не ни се случват.
Но тогава тази информация, посредством сложна разузнавателна операция, стига до ушите на онези, за които е предназначена - самите турци.
Дори да са имали някакви намерения да се поддадат на ухажвания и натиск, поднасяни им от Фюрера, турците решават да изчакат печалбата сама да падне в ръцете им.
Макар това да не става, в следвоенното устройство, където от цивилизования запад никой не допуска до пълноценно участие ислямските държави, комфортът на Турция е пълноценно осигурен във всички посоки.
Днес, критикувана, тази страна не може да бъде обвинена в непредсказуемост. А предвид традицията, най-вероятно елитите ѝ няма да пропуснат да се възползват от обстоятелството, че на нея ще се разчита за омиротворяване на немирния ислямски свят. Иначе конфликтите в Близкия Изток и Средна Азия ще бъдат дългосрочен факт с непредсказуеми и опасни последици. Както и тези в евразийското пространство.
Безусловна се очертава ролята на Турция за балансиране на отношенията между блоковете на САЩ и Русия, което тя като потенциал не пропуска да подчертава. И за което се оказа авансово оценена и възнаградена. Докато България, по вина на елитите си, нито има тази способност, нито съответната воля.
На този фон са разбираеми опитите на сегашното българско правителство, хващащо се за сламката да компенсира загубите, като заложи на единствена карта - САЩ и вреклите им се партньори.
Е, другата сочна сламка също не е за изпускане, налапана в резултат на въвличането на страната в дългосрочна и тежка задлъжнялост, която мнозинството ще плащат, докато други осмукват.
Всъщност без съчетаване на интереси и договорки, осигурили тяхната подкрепа в това време, нямаше как да ни се случват такива правителства. Но за това не бива да виним само САЩ или Западна Европа.
Руските, европейски и американски елити винаги воюват помежду си за благосклонността и вниманието на български или други малоценни персонажи, в които вече един път са се излъгали да инвестират. И май най- харесват онези, които имат хитрината да се кланят пъргаво във всички посоки.
Велики сили, велики грешки!
И от игрите, или грешките на големите, да се върнем у нас.
Когато един умерен силов министър, деклариращ, че разбира и подкрепя необходимостта от все отлаганите реформи в МВР, способен да осигури синхрон със съдебната власт, реши да хвърли оставката си, то ударът става още по-тежък за премиера и неговото правителство. В същото време в лагерите на съучастниците в коалицията и на кротко изчакващи ред опозиционери започва хищно мърдане на ноздри и прегрупиране, предвкусвайки нова политическа ситуация. В такава, в каквато за тях е по-добре изпълнителната и
съдебна власт да стоят в досегашното състояние на хаос и зависимост.
Така за пореден път политическите играчи ще се осигурят с власт. Докато втренчен в ролята на главнокомандващ някой ще има основания да се обяснява с вината на другите, лъскайки шпори и образ.
