Кръгла маса на тема "Състояние и проблеми на законодателната регламентация на сектора „Сигурност” организира Националния съвет на Българската социалистическа партия на 16 декември 2012г. (неделя) в гранд-хотел "Санкт Петербург" в гр. Пловдив.

Мероприятието обхваща три панела, с водещи елитни социалисти, бивши министри и депутати, реализирали уменията си точно в този сектор като Младен Червеняков, Румен Петков и Ангел Найденов.

Сред организаторите са още Алианс за сигурна България, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Трансперансиинтернешънъл, Националната Асоциация за Международни отношения, Асоциацията на контраразузнавачите в България и др., представени на мероприятието лично от своите ръководства.

На дискусията даде старт Младен Червеняков с темата „Състояние на сектора Сигурност”. За да се затвърди партийното присъствие, изява в панела получи и Ангел Найденов.

Прозвучаха още доклади по темите: „Състояние, структура и динамика на престъпността. Скрита (латентна) престъпност”; „Организирана престъпност и корупция” и „Националната сигурност и съвременните рискове и заплахи”.

Вторият панел имаше за водещ бившият министър на вътрешните работи от кабинета Станишев Румен Петков, който включи доклади по темите „Проблеми на координацията и взаимодействието на звената в сектора „Сигурност”, подготвен от Румен Миланов, бивш директор на няколко силови и специализирани служби в различни правителства; „Проблеми в дейността на МВР”, за който доклад се беше готвил дълго самият Румен Петков, който казват, продължава да смята, но и да работи така, че МВР да бъде отново запазено за него в следващ кабинет.

Съдокладчик на ексмнинистъра беше Георги Пангаров, бивш началник на столичната униформена полиция и сега член на Комисията по досиетата от квотата на БСП.

По тази тема се включи също бившият полицейски началник на служба „Инспекторат” на МВР Николай Спасов, който говори за „Полицейското насилие”.

Дошлият в София от Пловдив генерал Валентин Петров прие тежестта на „Проблемите при използването на СРС”.

Специално за Младен Червеняков още веднъж бе дадена думата за „Оценка на дейността на съдебната система според докладите на Европейската комисия и на НПО”.

Проблемите на специалните служби бяха оставени изцяло в ръцете на генерал Иван Драшков, ексдиректор на НСС и зам. председател на ДАНС, както и на генерал Николов, бивш началник на ВКР и зам. председател на ДАНС/след вливането на ВКР в новосъздадената от Станишев Държавна Агенция/.

Последният, трети панел е наречен „Проекти за законодателно уреждане на сектора „Сигурност”, където с доклад за „Общата законодателна рамка на сектора- ЗСЗНС” се изяви бившият началник на РУГЩ при МНО, министър на вътрешните работи в служебен кабинет и водещ експерт в Центъра за изследване на демокрацията генерал Червенков.

По „Законопроекта за Държавната агенция за разузнаване” се бе подготвил генерал Кирчо Киров, доскорошен директор на Националната разузнавателна служба.

Да коментира „Законопроект за военното разузнаване” се пада на генерал Пламен Студенков, а „Законопроектът на НСО” на генерал Румен Миланов.

Да участват в дискусията се бяха отзовали, но с изрично условие да не готвят доклади и изказвания, бившият началник на ВКР генерал Орлин Иванов, сменилият няколко полицейски служби с помощта основно на протекции в МВР от времето на Филип Димитров и Иван Костов Минко Брайков, участвалият в няколко правителства секретар на МВР ген. Петко Ангелов, верният на вътрешните министри Йордан Соколов, Богомил Бонев, Любомир Начев, Николай Добрев и на Валентин Златев генерал Красимир Петров.

Освен шеф на баретите по време, когато в складовете на поделението във Враня нямаше бойна техника, а бяла и черна битова техника, внасяна от частни фирми, той премина и през Столична дирекция на МВР и РДВР Бургас.

На последното място стоя най-дълго, казват с оглед интересите да контролира границата, пристанището и терминала в областта.

Допълзя и до директор на Гранична полиция.

Най-ярка следа остана след него, когато се направи на ни лук ял, ни мирисал, когато публично беше обвинен, че е използвал служебното си положение, за да се сдобие с морски парцел на първа линия.

Смотолевеният отговор се вмести в рамките „Прехвърлих го на дъщерите, които после строиха”.

Нещо като отговорите на сегашния министър Цветан Цветанов за множеството апартаменти на семейството му.

Или множеството будещи смях и взаимно отричащи се отговори на лидера на ГЕРБ по всевъзможни въпроси.

Или като „фалшивия подпис” на кмета тогава, пак Бойко Борисов, сега министър-председател, върху документите за придобиване на огромни имоти в Столицата от брата на Иван Драшков, ексдипломат Петър Драшков.

Черешка на тази „торта” е благоволението да присъства лично щедро качвалият генералски звезди по раменете на изброените експрезидент Георги Първанов.

За какво е това стълпотворение на експертна мисъл и грижа за националната сигурност на бедна България ?

Ами наближават избори.

Традиционните партии не са особено сигурни, че могат за пореден път да излъжат българските граждани, наричани от тях най-пренебрежително „електорат”.

Още по-малко може да се очаква успешно представяне от страна на БСП, която е окупирана от представители на олигархични, капиталови интереси.

След като бившият секретар на МВР Цвятко Цветков си отиде от този свят, започна битка за мястото му. Както се вижда, каузата „Власт” може да обедини на едно място представители на комсомолско-партийния кариеризъм и безпардонност с подобни екземпляри, раболепничили през годините пред всеки, също заради кариера и лично обогатяване по върховете на службите за сигурност.

Интересно тук е поведението на неправителствените организации, обединили в редиците си бивши служители от сектор „Сигурност”. Самото им участие в подобни дискусии дава сериозно рамо на организаторите, които и да са те.

В случая БСП.

А не друг, точно тази партия с цялото си ръководство, с депутатите си при т.н. Закон за разкриване на досиетата, като по този начин окончателно поиска да се разграничи от бившите служби.

Респективно техните служители, сътрудници и дейности.

За всички ни в България тази нова симбиоза сега нищо ползотворно не може да роди.

Що се отнася до елита на БСП, той постига, както винаги, целите си.

Самото организиране на подобно мероприятие дава сериозно рамо на лидера на местните социалисти, известният бизнесмен Георги Гергов.

По този начин БСП елитът припомня съществуването си и се самоизтъква като алтернатива на ГЕРБ, макар участвали активно в бабуването му.

Присъствието на експерти, осблужвали интересите на различни правителства и капиталови кръгове също си има цел.

Така се демонстрира готовност за споделяне, „правилно и справедливо” разпределение на отговорности и власт в бъдеще. Както и вричане, че ничии интереси, що се отнася до основните играчи, няма да бъдат засегнати.

Има също съмнения, че БСП се опитва да върне опозиционно настроените други партии в подчинена роля, както към времето на тяхното „измисляне”, като ги контролира посредством кариеризма и подарените незаслужено места в социалната йерархия на елита.

На нещо подобно разчита и ГЕРБ.

Някъде по този тънък лед се очертава бъдещата управленска коалиция, която заплашва да бъде по-безотговорна от тази на НДСВ или на Тройната коалиция.

Проблемът на традиционните по-малки партии е, че не желаят да се отскубнат от общата вътреутробна прегръдка, да се еманципират и пораснат до ниво способност за защита на националните интереси.

Заради това си заслужава едно ново национално усилие на българските граждани, на които е необходима нова идея и да подредят живота си такъв, какъвто биха го искали.

Не толкова партиите, а техни представители ще „измислят” правилните решения, а институтите, университетите, професионалните общности трябва да бъдат ангажирани да изработят издържана визия за организиране на този може би най- важен и всеобхватен сектор.

НПО от сектора също може да бъдат особено полезни, но с експертния и професионален концентриран и организиран опит на своите членове, който не трябва да бъде подаряван на измислени лични и партийни каузи.

Още по-малко на олигархични интереси.

Само така може да се очертае независимо и отговорно с поведението си гражданско общество.