Помощ! Спасете ни от спасителите!

Само с обещания за чудеса, тайни и
украсен авторитет няма как да стане!

Първо се оказа, че нещо при преброяването сме объркали.
И парите са похарчени.
След това се оказа, че поредното правителство е „най- успешно”.

То няма такова, което да ни се е изредило и да не е твърдяло същото.

Сега министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, той и вицепремиер, той и екс- председател на ДАНС, той и екс- заместник директор на НСС ни увери, че в новия му ресор всичко е тип- топ.
Престъпността е намаляла с повече от 12 %.
Няма как да не вярваме!
Преди това ни съобщи от някакво изнесено заседание високо в планината, че цаката на престъпността е намерена.
Дори присъстващи коскоджа политици се възхитили на презентацията му.
Тя, престъпността, щяла да бъде овладяна с интерактивна карта.
И никой не запита защо законови задължения се представят за нови цели, при това се обличат в сложни обяснения.
С карта или без, МВР трябва да противодейства на престъпността.
Това им е задължение.
А докато се хвали министър Йовчев, хората говорят друго.
Престъпността си е съвсем на мястото, но МВР- то го няма. Просто хората си мислели, че като отиде униформения на място, или като си поговорят с тях в участъка, работата им е опечена, а крадците изловени.
Да, ама имало номера, деловодство, а те показват удобни числа.
Всъщност колцина от българите знаят, че в МВР има два регистъра- ЗМ и обикновен. Първият контролиран и фризиран, а вторият, служещ за всеки случай.
Всъщност там се крият престъпления, там е и укритата истина за престъпността.
А скритата истина поражда неясноти.
Не стана ясно например поради каква причина поредният подивял от липса на работа и лична перспектива човек трябва да бъде ваден от домът му с отряд „висококвалифицирани” антитерористи само защото му е изтекъл срока на законно издадено някога разрешително за ловно оръжие.
След като сам е опитал в устна и писмена форма да води диалог с обществото и институциите, което никак не му се е получило и той потърсил път да се огради от всевъзможните проблеми.
Не знае ли, че да бягаш днес от проблемите е опасно и забранено.
Здравни, училищни и общински власти и прехваленото МВР са виновни.
На ниското ниво.
По- нагоре- политиците ни.
Ако са следвали дори само законите, да не говорим за хуманни принципи, нито Петко Петков от Лясковец щеше да е надупчен с бойни куршуми, нито щеше мърцина да си отиде от живота готвен за истински опасни операции командос или осакатени негови колеги.
За несведущите- моля прочетете внимателно Закон за здравето(http://www.lex.bg/laws/ldoc%20/2135489147), Закон за МВР(http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135516991) и най- вече Инструкция № I- З 2295/13.11.2012, „За организация на дейността на МВР по териториално обслужване на гражданите”, влязла в сила от 01.01.2013 и обн. ДВ бр. 92 от 23.11.2012 г.
Май от там следва, че вината е в главата, а не в чистачките на РПУ Лясковец.
Да не говорим, че поредното ерзац- ръководство подвежда и правителството, след като мести акцентите на необходимата политика и практика.
Друг е въпросът, че то май се чувства по- удобно да бъде подвеждано.
Първо, правителството официално е експертно.
Нищо, че бъка от партийни тарикати по всички линии и нива.

Формулата е удобна, защото съставилите го официално две, неофициално три, а на практика подкрепящи го всички партии удобно се договорят за следващата дългосрочна далавера.

Първият жалон е да се заемат удобни брюкселски позиции.
Следва другата част на удобната формула.
При какъвто и да било провал, който може и да почне съвсем невинно, например след поредно задгранично пътуване Йовчев да бъде подучен да си подаде оставката заради „лични или нови приоритети”.
Или нароилите се кандидати за политическа слава и екстри да решат да задълбочат който и да е от изобилните социални конфликти, за да използват мътната вода.
Или за да оправдаят получаваните чужди сребърници.
Тогава сегашните партии на властта и удобно полегнала опозиция ще се разделят в прегръдката си, за да заиграят в нов сценарий.
И тогава всеки ще получи шанс да отхвърли вината за управлението от себе си.
А за да е по- удобно, то, правителството, си знае ролята.
До идването на власт не бяха обещания, не беше чудо.
Социалните въпроси масово решени! Няма несправедливост, няма бедни и безработни, няма скитници и социално изключени!
Дори има ромска декада! Достоен живот за всички! Мед и масло по улиците.
Организирана престъпност и корупция ли?
Свиваха се горките в ъгъла, само като дигнеше пръст някой партиен вожд.
Даже Европа с нейните депутати и комисари повярва.
Да не говорим за Америка.
Сега обаче, когато козовете с аранжирани „избори” и разигравани по сценарий улични недоволства се изчерпаха, поредните партии, извадени от ръкавите на задкулисието и партийните шамани са надеждица.
И е повече от вероятно пак да мине.
Е, да му мислят спонсорите!
Никой не говори вече за несправедливия преход, за разграбване на общественото и държавно, на всички, имущество, за срината икономика, за липсващата или опасна външна политика.
За пореден път плашило е сигурността.
Но с изместен център.
Няма Конституция, няма закони, няма Стратегия за национална сигурност.
Или все едно че ги няма.
Все едно, че същите, които ни управляват и лъжат успешно за пореден път никога не са ги приемали.
Как иначе да вярваме, че те работят.
Сега отново и отново обещават, търсят, моля ви се, национални интереси и приоритети. А само преди буквално месеци, през 2011 г. си приеха Стратегия за национална сигурност, в която те са с дебели букви изписани.
Просто и ясно- не могат да отговорят, заради липса на капацитет, на приоритетите и ключовите политики, записани там.
Или не могат.
Нито те, нито многобройните експерти, които са се накокошинили на държавната софра.
Така приоритетите енергетика се оспорват.
За приоритетите в социалната сфера никой и не си спомня.
За външната политика и отбрана да не говорим!

Защо да посягат на организираната престъпност и корупцията, благодарение на които идват и стоят във властта?
Я по- добре да ни обещаят битка с битовата престъпност.
И като изпратят по селските друмища жандармерията, да ни позалъжат с показатели.
Тя хартията и калемът търпят и украсяват всичко.
Нищо, че по селата хората си със събуждането отварят тежко заключени порти, та да преброят останалото от домашните животинки, зимнината. А на свечеряване пак залостват, стискат очи и уши, за да не чуват шетнята на озверели крадци.
Всъщност, озверели, защото са бедни и гладни, поне толкова, колкото и ония зад залостените врати и зидове. Но са по- млади, по- здрави и по- силни от тях.
И едните и другите не вярват на политиците.
А и заради това в България действа единствено Законът на джунглата.
Той единствен позволява пропастта между българските граждани и уж избираните от тях, тънещи в охолно доволство политици, общинари и държавници да расте.
Всъщност, още от древността политиката като занятие е била обявена за призвание само на определен елит, който ревниво е пазел тайните си.
А те са се опирали на три стълба- чудо, тайна и авторитет.
Това правят от тогава до днес политиците: обещават чудеса, ревниво пазят тайната кога и как ще се случат и пазят, доколкото могат, измисления си авторитет, като се подкрепят взаимно.
И ако случайно се появи недоверие и желание за нещо различно, цикълът се повтаря отново.
Чудо, тайна и авторитет.
Само в тази рамка бяха и продължават да са възможни обещанията на уж демократи, на уж комунисти, социалисти и всякакви подобни.
Чудесата, тайните и авторитета удобно се увиват в разноцветие- синьо, лилаво, червено, жълто….
Така „живковизмът си отиде”, „времето беше наше”, така станаха възможни партийни регистрации на противоконституционни образувания, така ни „оправиха за 700 дни”.
Днес бивша партийна секретарка от БКП, дораснала до видна ГЕРБ- ерка възкликва обидено, че „управляващите третират колегите си от ГЕРБ като обикновенни хора”( Управляващите третират ГЕРБ като обикновенни хора, възкликна Цачева, http://news.ibox.bg/news/id_1782659986).
Разбирате ли, уважаеми българи?
Принизяването до нас стана обидно за политиците?

А докато се възмущават, те нагло и вкупом ни лъжат.
Така грижата за отбраната май се очаква да донесе тлъсти комисионни.
Притичването като пърле пред майка във външната политика вечна благодарност и нежни прегръдки.
Но в този обилен валеж от обещания не задавайте неудобни въпроси!
Като професор Петър Иванов от Центъра за демографска политика, който упреква човекът правителството „Им”, че се хвали със съмнителни успехи за намаляла
безработица, за инвестиции, за растеж и т.н.
Вместо това ученият цитира точни данни за фалити на 834 компании само за миналата една година. Други 42% от сферите търговия на едро и при 27% от търговия на дребно били с нерешими проблеми. Подобно било положението при транспортните, при строителните и други фирми. Всички изпитвали сериозни затруднения, особено които нямат пари дори да обявят фалит. Междувременно заплатите, които все по- малко граждани получават, драстично намаляват. Очертава се регионално неравенство, превръщащо България извън Столицата и големите градове в мизерно гето.
Само през 2013 г. на населението са били продадени лекарства на стойност близо два милиарда лева. Или с почти 50 % в повече от 2012 г. Убеждаваният непрекъснато и от всички политици и родни държавници българин е станал много по- болен и много по- беден.
Докато в избирателните списъци били
включени 871 000 "мъртви души"- възмущава се професор Иванов.
И пита още ученият за дългогодишните измами и кражби в почти всички сфери на социалната практика.
Както и за драстичното разминаване в показателите от Преброяване 2011, където българските граждани сме преброени за 7 364 750 души, докато в действителност сме само 5 758 301 души, от които източноправославни 4 374 135, мюсюлмани 577 121 и т.н.
Защо ли тайно ни лъжат с около 1,6 млн. души- пита накрая проф. Иванов1?
Защото иначе въртележката от чудеса, тайнства и грижливо украсяван авторитет ще спре, уважаеми професоре.

А за някои това ще означава край на безплатните и вечни удоволствия.
При това май са възможни и по- лоши сценарии!

Не е задължително съвпадение на позицията на автора и на редакцията на Поглед.инфо