Вместо реална политика- симулации.

Задкулисието отново бърка миризми в политическото гърне.

С наближаването на изборите в нашата страна политиците ни сякаш полудяват.

Лидерът на БСП /която още настоява да е приемник на Българската комунистическа партия/ и лидер на Европейските социалисти изведнъж обвини премиера и лидер на ГЕРБ, че „връщал комунизма”.

Бившият и обвинен за настоящ комунист Бойко Борисов е бил каратист, пожарникар, преподавател по психофизиологическа подготовка на пожарникари.

Малко след това се е преквалифицирал- всички знаят в какво.

Сдобил се набързо с висок имуществен ценз и собствена охранителна фирма, той се изхитрява/според наивници/ да поеме охраната на сваления от власт Тодор Живков.

Дори при посещение в България охранява лидера на Руската КПРФ Генадий Зюганов и неговата делегация.

Пак така „случайно” фирмата „Ипон” на Борисов се настанява брутално и в ролята на охрана на новопоявилият се кандидат за политическа слава и съгласил се с определената цена да стане пореден министър-председател на Република България бивш цар, Симеон Сакскобургготски.

Когато доведеният от Мадрид нов играч, чиято роля е да залюлее махалото на политическите нагласи и отдалечи безопасно спомена народен от договорените политически игри на „сини” и „червени”, като пази потенциала им за бъдещо партниране става министър-председател, личният бодигард за една нощ се събужда като главен секретар на МВР и генерал.

Нищо лошо и лично срещу такава кариера.

Кариеристи и генерали бол.

Демокрация, политически плурализъм и т.н.

Всеки може да избира.

Главният секретар и генерал Борисов може и да се е задоволявал вече с достигнатия нечакан връх в житейското си и кариерно развитие.

Но видимо не и задкулисието, което:

- има огромна роля в обществено-политическия живот след 89-та

- качва и сваля правителства;

- реди депутатски листи и министерски кабинети;

- бабува при раждането на формални и неформални отношения, групи;

- гради и пречупва кариери.

Изживяващият нова тръпка генерал и главен секретар е подкрепян да се държи като помощник-оперативен криминален работник, който снове от едно местопроизшествие на друго, закичен с пищов и наметнат с кожена тожурка.

Наред с всичко, едновременно изземва функциите на умишлено натикания в ъгъла професор по данъчно право, също по чудноват начин станал вътрешен министър.

Борисов дори иззе правомощията на държавен обвинител и съд едновременно при разправата с някакъв селски бабаит, заключил се с тежък махмурлук в селска барака и отказващ да приеме точно същият ден отвеждане в затвора за излежаване на присъда, като нареди на място да бъде взривен с гранатомет.

Учудващо, но никой не се впечатлява.

И никой не реагира.

Задкулисието е силно, съдебната власт така е преценила, случайностите в политиката си траят, а мъртвите просто не могат.

Много по-опасно от всичко изброено обаче е, че:

- политическите и управленски решения продължават да са или напълно случайни и хаотични, или подчинени на лобистки интереси;

- „сивият сектор” на икономиката отново силно „почерня”;

- финансови сборове, които пълнят дупките в ковчежето на общините и държавата, се стоварват единствено върху бедни и безработни;

- организираната престъпност не само си съществува, но все по-усилва участието си в икономиката и в политиката;

- корупцията продължава да е норма в поведението на политици, властимащи и държавни чиновници;

- никой реално не се бори с тях;

- криминалното богато и щастливо минало явно стана индулгенция, спойка на съвременния български елит.

Прекарано в сянка и изпълзяло на светло, оплело явни и скрити интереси, то става все по-опасно и се налага като норма.

Опасното е също, че

когато за Борисов и неговата ГЕРБ

става трудно да задържат с лъжа народната любов

и изпускат властта,

се възраждат стари сценарии и роли.

А още по-опасно е, че когато поведението на световните геополитически играчи сочи сериозна и мащабна криза, на българите отново ни се предлагат претоплени манджи, освежени с евтини боички лелки и чичковци, извадени от гардеробите стари скелети, които, забъркани в гърнето на старите влъхви, трябва да упоят масово бъдещия избирател, като го поведат още по-огладнял, оголял и оглупял по следите на новите, всъщност обилно подправени стари миризми, да гласува по подходящ начин.

И в този театър, естествено, старите декори се разместват, а сбръчканите актриси се напудрят обилно.

Иначе режисьорите не измислят нищо ново.

Господин министър-председателят демонстрира, че умее често сам да върти волана на персонално зачисления заради неговата безопасност служебен автомобил от подчинената на президента Национална Служба за Охрана.

Дали вече нещо се е случвало по пътищата с тези експерименти и какво, сигурно ще се чуе.

Но инцидентът, за който научаваме, че е станал в Благоевград, тревожи сериозно.

Когато премиерът в свой стил е летял напред, чучнал на кормилото на служебния джип, е бил ударен от следващата го кола с охранители от същото НСО.

А малко след това отново бил седнал на волана.

За човек като Борисов, минал през тежките тренировки по карате, един привидно невинен удар може да отключи някой стар комоциум.

Но за приумиците, поведението и здравословното състояние на един министър- председател не само съдбата трябва да има роля.

Кой и колко е виновен ще се изяснява вероятно, но

Бойко Борисов застраши националната сигурност.

Той ходи на работа когато и колкото си поиска, отклонява се от служебните си задължения или ги върши колкото и когато може.

Според Конституцията на Република България Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили, а министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея.

Според чл. 111, ал. 1, т. 3 от Конституцията на Р. България

правомощията на Министерския съвет

се прекратяват

при

смърт на министър-председателя.

Ето това може да стане при един пътен инцидент, например.

Провокиран от огромното желание на министър-председателя да шофира сам.

А кога всъщност успява да прави всичко това, да изпълнява всичките си служебни задължения - когато тича от телелевизия на телевизия, после към някое радио или на интервю?

Или докато рита мачле с „Тигрите”?

Е, в случая ни се е разминало да останем без премиер.

И внезапно да тръгнем към предсрочни избори, но на всички ни се иска най-сетне времената на беззакония да са минало, а България да е наистина правова държава.

Поне както пише в същата тази Конституция- вж. чл. 4, ал. 1.

Новият ни президент май също

подценява заплахите за

националната сигурност.

Според основният ни Закон Президентът на републиката предоставя убежище/ сирийската криза вече поражда опасност от множество бежанци/;
упражнява право на помилване; информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

Той му определя ролята на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България и възглавяващ Консултативния съвет за национална сигурност.

Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет, положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение при определени условия.

Нещо точно тези роли се губят и в президентската институция.

Чухме натруфени от някого, но прочетени от него на няколко пъти малко значещи речи.

Чухме личните му предпочитания- да пътува и развива отношения на Запад.

Но обстановката се променя динамично.

Бомби гърмят и обвързват страната ни с други конфликти.

Правителството и подчинените му служби не само не разкриват нищо, но дори усилват непрозрачността на мъглата.

Никой не търси отговорност на ръководителите на различните институции за това, че всъщност не са изпълнявали приетите два плана от предходното правителство за мерки срещу международния тероризъм.

В съседна Македония правителството по чудо не падна след поискан вот заради „разпалване на междуетническо напрежение между македонци и албанци и неспособност за справяне с икономическите проблеми на страната”.

Експерти многократно настояват за наличието на опасности за етническия и религиозен мир.

Водещи журналисти сочат, че „в България тлеят много Катуни- ци”.

Какво от това?

В нашата страна тези проблеми се замитат под килима от управляващите.

Вместо реални мерки, се предпочита внасяне на проекти за националната сигурност, които видимо няма шанс да бъдат задействани при това управление.

Законодателите ни от години единствено се обогатяват

и възпроизвеждат.

Без значение, че цената остава за нас, българските граждани!

Така и до сега се прехвърля горещият картов заради липсата на законово определение кое е проява на радикален ислям и опасност за националната сигурност. А в много страни просто има ред, според който съдебната власт предварително, на основа на внесено предложение обявява за определен срок действията съответни на радикални и терористични организации за незаконни.

Разбира се, там е задължение на правителството с неговите институции да събере съответните данни и докаже искането си.

Просто вариант на законодателно решение.

Е, и не само това.

В Гърция социалното недоволство също засяга региона и респективно нас като страна.

Турция все по- настойчиво се стреми да се наложи като фактор.

Дори с риск да започне война.

Вътрешното ни положение никак не цъфти.

А театърът на политиците продължава.

Вместо Президентът да свика Консултативния съвет, чуваме личното му мнение, изразено пред СМИ.

"Това, което лично мен, бих казал честно, много ме възмущава, е невъзможността на политическите лидери на тази планета да намерят политическо решение на ситуацията в Сирия. За съжаление, това, което наблюдаваме тази сутрин, не е оптимистично, но вярваме, че това е по-скоро една предупредителна акция, отколкото системно действие на турското правителство. Убедени сме, че Турция също ще се придържа към решенията на Алианса.

Изцяло се придържаме към политическата позиция на Съвета на НАТО и считаме, че би следвало проблемът в Сирия да се решава преди всичко по пътя на преговорите и с мирни средства. Сигурни сме, че и нашите партньори в Турция няма да нагнетят допълнително напрежението, заяви държавният глава. Той отново изрази притеснението си от огромната вълна бежанци, която вече залива не само Турция, но и много съседни държави”[1].

Каквито ни политиците- такава и държавата.

Но и ролята на нас, гражданите, не е за подценяване.

Жалко за България!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели