/Поглед.инфо/ Вече години темата за необходимостта от провеждане на нова Национална кръгла маса(НКМ) привлича интерес. Междувременно в проведени срещи и дискусии по темите „суверенитет”, „енергетика”, „съдебна власт”, „национална сигурност”, на които присъстваха множество експерти, общественици, политици, журналисти бяха споделени повече от тревожни констатации и изводи.Особено тези за липсата на национален суверенитет в различните аспекти, липсата на диалог „власт- институции- общество”, недопускане на обществен контрол върху решенията на властите и институциите, тревогите, че сме дори пред прага на национална катастрофа. В потвърждение открити писма, позиции и обръщения, адресирани до власти и институции, подписани от авторитетни експерти, граждани и техни организации не получиха адекватни реакции1.
През декември 2025 г. без отговор остана Призив за организиране и провеждане на НКМ, която да гарантира народният суверенитет, разписан в Конституцията на Република България2. Инициативите бяха предложени след поредица срещи, разговори и обсъждания с над 30 НПО, експерти, научни работници, общественици и политици.
Всъщност основният замисъл е да се създаде платформа за широк обществен диалог, който да потърси масово подкрепеии решения за продължителната политическа и властова криза3.
До сега множество публикации на участници в Инициативата и дискусиите продължават да привличат нарастващо внимание и поддръжници4.
За нова НКМ се обявиха от СИНПИ на организиран форум в НДК, на която присъстваха представители на повечето политически партии. Както от Народна палата „Българска мяра”5.
След като седем служебни правителства отидоха в историята, с последните избори за Народно събрание мнозинство получи ПК Прогресивна България, което им осигури парламентарно мнозинство. Но това едновременно ги натовари с огромната отговорност да съставят еднопартийно правителство. Не беше постигната обаче основната цел- гарантиране на народния суверенитет, отчитане волята на българските граждани при приемане на политически решения, жизнено важни за националната сигурност и националните интереси.
Новото парламентарно мнозинство и излъченото правителство с премиер Румен Радев заварва тежко наследство, резултат от нарушените принципи на демокрацията за целия преход.
Стъписани от изборните резултати, отдавна загубили легитимност и доверие на народа политически сили и отделни личности, особено носителите на вина за криминалния преход продължават да се консолидират, да запазват своите скрити влияния и корупционен ресурс.
За да бъде възстановена демокрацията, да възтържествува справедливостта, освободени обществените процеси от хора със зависимости се провеждането на нова Национална кръгла маса. При опасната динамика на веригата ескалиращи международни конфликти това става особено наложително.
Сегашният български политически модел се оказва все по- неспособен да гарантира формулира обществените, национални интереси, доктринални и стратегически приоритети, свързани с тяхното постигане.
Рискува се бъдещето на нацията и държавата.
Народът- Суверен е превърнат в стадо, дресирано да се бори за благоволение, периодично подкарвано към избирателните урни, за да утвърждава модела, легитимира беззаконията на грубо налагания ни псевдоелит.
Според Конституцията „всеки пълнолетен български гражданин има право да избира и да бъде избиран”. Дали това съответства на Домовата книга, по която този елит се оказва несменяем, самовъзпроизвеждаш се с наложени ни правила. Или на малката „Домова книга”, орязала институцията „Президент”, гарантирала участие на най- избраните в „сглобки”, криминализиращи окончателно държавата субекти, оказващи се твърде често чужд инженеринг. Или с това е постигната като цел демокрация, налагана с масови манипулации, които подменят националните интереси с чужди, промиват съзнанието на българските деца и младежи, игнорират народната воля, която се подменя с масова апатия.
Тези процеси се подкрепят от националните предатели.
С предателство и мимикрия на част от партийният и държавен елит стартира прехода. Към този модел се присъединиха назначени за демократи, пълчища реформатори(перестройчици), които колективно се организираха да завоюват позиции във властта, да овладеят и взаимно си поделят обществените и национални ресурси.
Вкупом тези пълчища се оказаха подпомагани и напътствани от външни сили, за да демонтират Народна Република България. После заедно разградиха обществено- политическата система, ограничиха вътрешния пазар на труда, в резултат на което младото, образовано и трудоспособно население отлетя навън. Те разрушиха обществото с неговите традиционни ценности, отслабиха и маргинализираха работническата класа, трудовите селячество и интелигенция, ликвидираха селското стопанство, индустрията, икономиката. Предизвикаха демографска криза, за да запълнят дефицита в западните пазари. С приеманите закони отслабиха държавата, нейните институции. Политическите реформи осигуриха хаос, маскиран привидно с призиви за демократизиране. Огромно количество политически партии дойдоха без идеи, програми, попълнени със случайни кадри. Избирателно законодателство пренесе битката за участие във властта на безпринципна основа. Масово партиите и техните лидерски екипи се облагодетелстват до днес от всичко, от реформите, от криминалната приватизация, от възможностите за скрито финансиране, което ги вкара в капана на престъпни зависимости.
Днес тези престъпни съюзи заемат най- високи позиции в обществото, като техният ценз се измерва с мащаба на заграбеното, с вината за масово безнаказаното криминализиране на обществените отношения и власт.
Вместо сигурност и компетентност в общественото съзнание се подхранват неспирно надежди, че поредният „национален спасител” е решение. Закономерно цяла поредица се оказаха загубено време за България. Последва срив на авторитета на политически партии, идейно обезличаване, нарастващо недоверие във властите и институциите, загуба на тяхната легитимност.
През целят преход, зад гърба на всяко поредно правителство, все по- нагло ухилени надничат политико- олигархични кръгове, мафиотски съюзи. Станали възможни, защото народният суверенитет е отнет, присвоен от националните елити, престъпни елити, които продължават безнаказано да властват, да превръщат народа ни, многовековната ни държава в заложник в техните геополитически игри, доволно тънейки в комфорта на избора им да бъдат превърнати в колониална администрация.
Единственото, което продължава да ги вълнува е окончателното разграбване и присвояване от едно малцинство на националното богатство. Срещу която цена се игнорират националните интереси, ценности, традиции, морал, фрагментиране на обществото и нацията. До пълното подчиняване и обезличаване на народа.
Изпълнителната власт е превърната в държанка за консумация.
Съдебната власт опитомена, лишена от способност да изпълнява законовите си задължения. Националното единство се руши за сметка на внедрявани опасни идеологии, контра- култури, чужди интереси. И заради безнаказано провеждани от чужди сили специални операции. Оставени без мониторинг разнородни конфликти заплашват с внезапно отключване националната ни сигурност. Управлявани кризи обещават демографски пустини. Емиграцията изцежда последните ресурси на националната държава. Нахлуващи имигранти претоварват социалната и икономическа устойчивост, застрашават националната сигурност, особено устойчивостта на българският етнически и конфесионален модел.
Подобни опасности прогнозираха докладите на американската разузнавателна общност. Но техните прогнози звучаха и като план, когато прогнозираха „несъстояли се” и „разпадащи се държави”.
Това е заплетеният „гордиев възел”, който трябва да бъде разсечен.
За сметка на събудена всенародна, колективна воля, умно насочени усилия, осъзнати потребности, консолидирана градивна енергия.
Виновните елити трябва да бъдат отстранени. Всеки получи оценка за своята вина, да бъде застигнат от неотменимо наказание.
Пасивното изчакване крие опасности!
При различните конфликтите Б. Спиноза описва три възможности: избягване; еволюция; накрая революция.
Бягството е временно, обикновено грешно решение. Еволюцията е бавна, крие опасност да стане необратимо късно. А радикализирането обикновено прераства в драма, особено нашия регион и земи.
Първото необходимо условие за положителни решения започва с необходимостта да признаем, че последните десетилетия живяхме под знака на „контролиран преход”.
През 1990 г. харесал ролята на реформатор политически и управленски елит, всъщност малцинство, организира вътрешнопартиен преврат в БКП, за да продължи да властва. Същият очакваше и одобрение и отвън.
Условията бяха подготвени. Външни за България сили дълго създаваха контраелит, който да гарантира техните интереси, да ескалира скандали, кризи, за които те да предлагат и налагат решения.
Заради излизане от този хаос е необходима нова Национална кръгла маса.
Която да институционализира суверена(Народ), да наложи нов Обществен договор, извърши масово обществено одобряеми реформи, създаде инструменти за народен контрол, превърне българският народ във върховен блюстител на реда и законността.
Новата Национална кръгла маса трябва да бъде егалитарна!
А не елитарна, организирана като онази от 1990 г.
Тогава НКМ в България6 е проведена от 3 януари до 4 май 1990 г. Организирана по опита на други страни от Източния блок. Официалната обявената цел: посредством консултации управляващи и опозиция да се договарят и осъществят преход към демокрация и пазарна икономика.
Заседанията открито се предават по националните медии, като се цели внушение за постигната свобода на словото.
НКМ взима решение за свикване на VII Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция.
Условията, които се налагат след 10 ноември се развиват стремително.
Влиянието на опозицията, неформални сдружения и възстановени опозиционни партии нараства. На 18 ноември КТ „Подкрепа“ и „Екогласност” провеждат митинг пред Храм- паметника „Св. Александър Невски”. На 7 декември се учредява политическата коалиция СДС.
БКП обсъжда да отслаби монопола върху властта. На Пленум, проведен от декември ЦК на БКП предлага отмяна на чл. 1 от Конституцията, за което в НС е внесен проектозакон.
Опозицията настоява за деполитизация на държавните институции.
БКП стартира консултации с политически и обществени организации, синдикати и творчески съюзи. От 3 януари 1990 г. включва представители на опозицията.
Политиците търсят виновник. Опитват да стоварят вината върху част от МВР. При среща с ръководители от МВР- ДС Ал. Лилов настоява за това открито7.
Съветвани от външни фактори, СДС отказват да преговарят с ОФ, профсъюзите и ДКМС, които винят за връзки с комунистическата партия.
Отначало НКМ стартира с БКП и СДС. Постепенно всяка от страните включва и други в своите квоти.След подготвителните срещи първото пленарно заседание стартира на 22 януари в НДК.
Желю Желев обвинява БКП, че готви перестройка по модела Горбачов, за да приспособи социалистическата система към новите реалности. Иска пълно разграждане на социалистическата система. На 12 март са подписани споразумения за провеждане на Кръглата маса, реформи в политическата система и мирно развитие на прехода.
Форумът постига следните решения:
- Отпада чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП и социалистическият характер на българската държава;
- Узаконява се многопартийна система;
- Разпускане на Шесто управление на ДС, обвинявани, че са следили интелигенцията и инакомислещите;
- Премахване на ППО на БКП по месторабота, като се твърди, че се слага край на срастването между партия, държава и политическа тоталитарна система;
- Деполитизиране на армия, полиция, съд, прокуратура и дипломатически корпус;
- Премахнат е Държавният съвет, като се въвежда институцията Президент на РБ;
- Приема се провеждане на Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция.
При това БКП демонстрира готовност да подели отговорността за бъдещето на България. Докато нейни дейци целят да запазят контрола над управлението, промените и финансовите ресурси.
За СДС НКМ осигурява официално признание.
Според Желю Желев тя е най-успешният и плодотворен период на българския преход. Други я наричат „заговор срещу интересите на народа“, „предателство “, и „фактор за постигане на съгласие между политическите сили и национално единство“. Според трети тоталитарната система бави реформите. Румен Данов я нарича умен механизъм, антиконституционен опит на реформаторските сили в БКП да надделеят. В края на краищата тогавашната НКМ открива път за договаряне и организиране на елитарно ниво на новият политически, управленски и икономически елит.
Подобни елитарни форми откриваме и в други държави.
Съветът за международни отношения на САЩ е иницииран на Световната конференция в Париж от 1918 г. На 30 май 1919 г. в хотел “Мажестик” група англо- американски експерти създават институт, който да следи международните отношения, с две седалища, в Лондон и Вашингтон. Великобритания ползва опита от британското колониално управление и “Група на кръглата маса” (Round table group). Идеята на финансовият магнат Сесил Родс цели световна империя, водена от Великобритания. Участват лордовете Балфур, Родшилд и Грей. Издават вестник “Кръгла маса”. Излъчват делегация за Парижката конференция. Кралския институт за външна политика в Лондон добива известност като “Чатамхаус”.
В САЩ при президента на Уилсън е учредена Група за проучване (The inquiry group). Осем интелектуалци формулират военните цели и платформа на Конференцията в партньорство с Карнегиевата фондация за мир. Институтът изработва стратегии, проекти и определя външната политика, съгласува интересите на Великобритания и САЩ, доразвива идеята на атлантизма. Съветът за международни отношения (Council on Foreigne Relations) на 29 юли 1921 г. следи международните отношения и осигурява провеждане на външната политика. Между членовете изпъкват представители на клана Рокфелер. Съветът организира конференции по политически, икономически и финансови проблеми. Работи с правителството, международни организации, докато става най- мощната организация в политическият живот на САЩ, център за производство ои съгласуване на кадри- президенти, министри, директори на служби, издатели и журналисти. Съветът8 издава списанието “Foreign Affairs”, основен канал за влияние върху общественото мнение. Допълнително разпространяват брошури, книги, организират конференции. Когато държавният секретар за международните отношения прави опит да формира свой съвет, президентът Рузвелт го подчинява на СМО. След като САЩ влизат във война, негови членове заемат важни места в управлението, дипломацията и разузнавателните служби. От 1943 г. в научно- изследователските проекти се включват експерти от Великобритания, които се реализират чрез Обединените нации.
През 1971 г. председателят на Съвета Менинг изтъква, че Международната банка, Международния валутен фонд, ГАТТ и НАТО не следват препоръките и динамиката на процесите. Предупреждава, че развитието на науката, вълненията в третия свят, структурните изменения, влиянието на комунизма, пролиферациите, появата на недържавни актьори и международни сдружения очертават нови предизвикателства. Препоръчва “да се идентифицират промени, които наложат в политиката и институциите....
През 1973 г. е приет “Проект 1980 - План за нов международен ред” с три фази: създаване на глобална система “къде бихме желали да бъдем”; оценка на “желания и възможности”; изработване на Стратегия за постигане на конкретни цели. С меморандум от 1975 г. Съветът изтъква необходимостта от подкрепа от всички фактори в международните отношения: правителства, компании, елитарни групи, масови организации на наднационално и транснационално ниво.
Изпълнителният комитет на „Трилатералната комисия” публикува “Криза на демокрацията”. Първото изследване на Мишел Кроизер, Самуел Хънгтинктън и Джои Ватануоки представят в Токио на 31 май 1975 г. като сред проблемите е посочена Европа, чиито демокрации се обвиняват, че са наситени с ентропия, стари и безсилни политически институции9.
Към мрежата от организации се нареждат нови.
Black Rock управлява огромни активи, мрежи за влияние и въздействие, следвани от Vanguard Group, Inc., Fidelity Investments (FMR LLC), State Street. Всички придобиват капиталови пакети във водещи банки от Уолстрийт, ИТ-корпораций от Силиконовата долина, Биг Фарма, военно-промишлен комплекс(ВПК) и др. Така заемат място в икономиката на множество страни по света.Техни кадри се откриват в държавните структури, в администрацията на американският президент Дж. Байдън и правителството през 2021 г. Браян Диз (Brian Deese) става директор на Националния икономически съвет (National Economic Council, NEC), съветва президент Обама. Уолли Адейемо (Wally Adeyemo) става заместник министър на финансите, а от 2019 г. президент на Фонд „Обама”. Майкъл Пайл (Michael Pyle) става съветник на вицепрезидент Камала Харис. Нараства влиянието на BR в държавната власт. Томас Е. Донилон (Thomas E. Donilon) работи за Картър, Клинтън и Обама в Държавния департамент. Кандидат за директор на ЦРУ, 10 години ръководи BlackRock Investment Institute.
От 2020 г. BlackRock получава управлението на SPV, от където трилиони долари подкрепят геополитически проекти. Прониква в руската икономика в партньорство с Russia ETF. Веригата от американо- британски институти, университети, фондове и НПО подсилват проектитете.
Институтът „Тависток” става водещ в интегрирана мрежа от центрове за социално инженерство10.
Успоредно тече овладяване на националните и регионални елити.
Българските служби за сигурност долавят опасността. В края на 80- те информират отговорният за идеологията в ЦК на БКП Йордан Йотов11. Въздействията не срещат съпротива и дават желан резултат.
В тези условия няма и не може да има суверенни решения.
Националната кръгла маса от 1990 г. не свършва своята работа, защото протича под силен натиск от политическата опозиция и стоящите зад нея, облагодетелствани от съглашателска политика на водещи фигури от БКП(БСП). Процесът продължава през целия т.н. „преход”.
При консултациите с ръководствата на обществените организации, творческите и други съюзи за организиране на НКМ под председателството на Андрей Луканов на 3 януари 1990 г. са набелязани въпроси за реформи в политическата система, демократизиране на българското общество, нова организация на държавното устройство, приемане на нов избирателен Закон и провеждане на избори; реформи в правната система, приемане на законодателна програма, реформиране съд, прокуратура, правосъдие и правораздаване; насоки на социално-икономическото развитие, стабилизация на икономиката,изготвяне на критичен анализ, изработване на препоръки за икономическа реформа, нейните принципи и етапи, решаване проблемите на социалната справедливост и социалната политика, разискване по въпроси, поставени от профсъюзните организации за трудовите права, защита, диалог със стопанските ръководства и правителството; духовния живот на страната, свободата на творчеството, словото, СМИ, осигуряване на откритост, гласност и създаване на демократичен ред в страната, подкрепа на процесите на преустройство; за защита на екологията. Предлага се групите да включат представители на участниците, експерти и специалисти.
За основни цели се определят: постигане на национално съгласие; намаляване на социалното напрежение; постигане на решения по общи проблеми. Консултациите и заседанията се председателстват на ротационен принцип. БКП и БЗНС внасят предложения по всички основни проблеми като основа за национално съгласие. Андрей Луканов и д- р Желю Желев представят делегациите. Луканов съобщава, че БКП и БЗНС са провели среща с ОФ, профсъюзи, ДКМС, професионално- творчески съюзи, Съюз на научните дружества и други, които предлага да участват в процеса на постигане на национален консенсус.
С Декларация СДС очертава „съвпадение в мненията по основните проблеми, но обръща внимание върху „въпросите за собствеността, социалната справедливост, социални права и за националното сплотяване”.
Националният въпрос е определен като надпартиен, изискващ национален диалог. Обсъждат се мерки за преодоляване на извращенията от миналото, за цивилизован и задълбочен диалог. Изразява се очакване "Кръглата маса" да сплоти, успокои и вдъхне оптимизъм на обществото.
Народното събрание предоставя помещения, организационно-техническа помощ, материали и данни от държавните ведомства и институти.
Заради напрежение в смесените региони за Разград и Кърджали заминават парламентарни групи. Българските профсъюзи, ОФ други настояват за самостоятелно участие. ДКМС изразяват готовност да се откажат от националния диалог и бойкотират НКМ. Подобни намерения изразяват Научно-техническите съюзи. Налага се разбиране НКМ да гарантира еднакви възможности за участие на всички. Д- р Желев се противи, подкрепен с аргументи от д- р Петър Берон. Петко Симеонов подчертава, че някои организации се ръководят от кадри на ЦК. Предупреждава, че има опасност да излязат на улицата. Заявява, че опозицията „твърдо и последователно ще отстоява своята позиция”.
Георги Спасов подкрепя на заседанието от 4 януари 1990 г. и други обществени организации да вземат участие в КМ с провеждане на „паралелни заседания”..
На 18 януари Луканов излиза с Декларация от името на БКП и БЗНС. СДС са се разграничили от антикомунистическите лозунги, издигани на митинг от 14 януари. Предупреждава за опасност от разпалване на омраза и антидемократични прояви. Припомня опасността за цялото общество, за прехода към демократична правова държава, възраждането на антикомунизма, появата на нови образци … тоталитарно мислене и поведение, …които причиняват трагедии на нашия народ, разделят и задържат … демократичното му развитие”. Той заявява, че БКП поема своята отговорност за пораженията от тоталитарната система и тежката криза, която страната изживява. Но възразяваме срещу опитите да се отъждествява с тоталитарната система цялата партия, с нейните 984 хиляди членове. Заявява, че БКП … с дела доказва, че няма други интереси освен тези на народа, … неговите стремежи към свобода, независимост, демокрация, благополучие. Призовава за „…за толерантност и конструктивност…, в интерес на страната и народа…”.
СДС остава в Кръглата маса, но настоява за ново споразумение, което да подпишат Ж. Желев от СДС и Светла Даскалова [вместо Ал. Лилов]. Обвиняват председателят на КРТ Филип Боков за неизпълнение решение „на официалните власти”. СДС предупреждават, че ще напуснат Кръглата маса, оставяйки „отговорността за последствията” на БКП и БЗНС.
На 29 януари д- р Желев открива заседанието по темата „политическа система”. Припомня, че е избрана смесена комисия, която да предложи конструктивно решение. Докато БКП- БЗНС настояват за запазване характера на социалистическата държава, опозицията настоява за парламентарна, правова държава. Припомня „за демонтажа на тоталитарната структура”. Настоява за „разпускането на репресивния апарат”.
Опозицията изразява подкрепа за НМ(Народната милиция), която противопоставя на „всички образования, които крепят монополната власт на Комунистическата партия и номенклатура(Държавна сигурност).
Иска се отстраняване БКП и БЗНС от държавата и нейните структури, край на „срастването на партията с държавата, отстраняване влиянието на партийната от държавната идеология”. Опозицията иска „цялата информация за партийните и държавни структури, финанси, имущество, източници на доходите и пр.
На заседанието от 6 февруари Андрей Луканов се оттегля като ръководител на делегацията на БКП и обявява, че по решение на ВПС мястото заема Георги Пирински. На заседанието присъства министърът на МВР Атанас Семерджиев. А. Луканов изразява благодарност към всички участници в НКМ, „ …доказала, че в България се е зародил и развива действителен политически плурализъм”…. Поема ангажимент новото правителство да „взаимодейства активно с КМ. Призовава всички, които получат покана за участие в новото правителство да приемат.
На 7 февруари се предлага изслушване на генерал Семерджиев, разисква разпускането на организациите на БКП по месторабота. Михаил Иванов съобщава, че отвън „чакат до 200 души турци, … които имат тежки проблеми, свързани с … жилище и … работа”.
Г. Пирински предлага Гиньо Ганев да представи документите, които редакционната комисия е подготвила. Запознава присъстващите с декларация, изработена с д- р Желев за ролята и статута на НКМ. Определя я като „… конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г., която чрез своето широко представителство изразява политическата воля на българския народ, става гарант за необратим демократичен процес и…решаване на най-важните политически и социално- икономически проблеми на страната." Предлага заседанието да потвърди този текст.
Д- р Ж. Желев настоява в текста да влезе, че „Нито един закон или важно политическо решение не може да се взема от правителството и Народното събрание без съгласие на Кръглата маса…”.
Любомир Собаджиев предлата включване на представители от Движението за защита човешките права на турците с Ахмед Доган. Желев изразява съгласие. Пирински вкарва процедури и предлага изслушване на Св. Даскалова, Мръчков, Гиньо Ганев и Кръстьо Петков.
Ал. Лилов предлага обсъждането пакета от мерки на правителството за икономическите реформи в страната. Министър Стефан Стоилов представя Програма за преодоляване на кризата в народното стопанство с изграждане на икономическата, правната и институционна основа за преминаване към пазарна, социално ориентирана икономика. Правителството отчита, че на съвременния етап пазарната икономика няма разумна алтернатива. Настоява за преход към социално- пазарна икономика, с многообразни форми на собственост и стопанисване като основен регулатор на стопанската дейност, компенсиращ икономически, социални и екологични последствия, с пазарни механизми, които съчетават икономическа ефективност със социална справедливост. Обещава активна държавна политика за осигуряване на равни възможности на хората, право на труд, доходи, жилища, здравеопазване, образование, смекчаване на имуществената и социалната диференциация.
Гарантира обществено признат социален минимум на населението, социално осигуряване на временно безработните и покупателна сила на доходите. С обещаната реформата се декларира отваряне на българската икономика към международното разделение на труда, контрол на инфлацията, приемлива социална цена на прехода към пазарно функциониращи структури, социално-икономическа стабилност, предпазване от трусове, социално напрежение и защита на националното богатство. Като аргумент се изтъкват проведени консултации с представители на западноевропейски правителствени и държавни органи, международни организации, които обещават съдействие за прехода. Заявява, че правителството обсъжда проектозакони като основа за разгръщане на реформата и очаква съгласие на всички политически сили, социални слоеве, експерти, специалисти, при отчитане на виждания, разбирания, които да я направят приемлива за всички12.
НКМ от 1990 г. обещава национално отговорни решения и политики. Но скрива съмнения, че се явява завеса, зад която се формира нов политически и управленски елит по сценарий, довел до опасни състояния съвременното общество и държава.
И след последните избори от 19 април 2026 г. резултатите не обещават оптимизиране. Сегашната политическата класа е обвинявана, че е допуснала непоправимо криминализиране на обществените отношения по вина на партии и групи, заинтересовани единствено от користни интереси. Не е случайно, че Хазин и Щеглов стигат до извод, че към власт в нашата съвременност се стремят престъпни шайки13.
Остават и се усилват съмненията, че вместо преход са реализирани престъпни съучастия и спекулации.
Появяват се и нови идеи и проекти.
През февруари т.г. Мадаров пише, че във властта трайно се е настанила охлокрация, формирана за сметка на разграбване на основния национален капитал, извършена престъпна приватизация, оставени безнаказани престъпност, беззаконие, насилие и корупция. Той предлага провеждане на нова Национална кръгла маса с предупреждения, че в обществото остава трайно разбирането, че „преходът” е извършен от престъпен елит, формиран посредством социален инженеринг. Които нагласи може да се взривят обществените отношения, подриват културно- духовното пространство с чужди култове и традиции. Настоява това да бъде предотвратено с ревизия на криминалния преход, справедливо и неотменимо наказване на виновните, нов Обществен договор. Обявява, че за това работи Инициативен комитет от юристи, политолози, социолози и обществени организации, които разработват нови принципи за управлението на държавата14.
Тридесет и пет години след провеждането на НКМ от 1990 г. събитието е отбелязано в зала 6 на НДК София. Участват политици, общественици и историци, за да отдадат дължимото на духа на разума, надделял над конфронтацията. Отбелязват, че НКМ демонстрира възможност в период на остри идеологически противопоставяния е възможно да бъде постигнат конструктивен диалог в името на обществения интерес, утвърди модел за мирно и ново демократично начало за България, даде пример, че истинска демокрация се гради върху взаимен компромис и отговорност15.
Максим Бехар изтъква необходимостта от нова Кръгла маса.
Според него наложителна заради наличие в обществото на противопоставяне и вражди. Разглежда възможни кандидатури от появилата се формация „Път на младите”, НДСВ, техният лидер и ГЕРБ. Предлага тя да събере „най-добрите, най-интелигентните диалогични хора …, които милеят за България”. И потърси „обединение по цялата хоризонтала от политически партии”. Авторът изразява убеденост, че политическите партии и лидери ще търсят онова, което ги обединява, изберат правителство от разумни хора. Като положителен пример дава Слави Трифонов, Николай Василев, Любка Качакова, София Касидова и хора от Лондонския сити клуб. Бехар признава авторството на идеята на Кузман Илиев, кандидат- депутат от ВМРО, на Иван Хиновски, енергиен експерт, специализирал в чужбина, консултант за Westinghouse.
Призовава да спрем да се делим и обвиняваме, а изберем успешно правителство с програма, около която се обединят лидери на партии, последователи, специалисти и експерти от различните области16.
През 2014 г. експрезидентът Ж. Желев призова влиятелните политици от всички политически сили да заработят за обединение, а в гражданско недоволство търси консенсус по важните въпроси. Посочи необходимост от Нова Кръгла маса17. През 2016 г. Игнат Раденков публикува открито писмо, озаглавено „Майка България си отива” и също обоснова необходимост от НКМ, която да изведе националните приоритети и мерки за възстановяване на държавността, гарантиране на социален просперитет, запазване на българската държава и нация. Той настоя за приемане на Национална доктрина, която българските правителства да следват неотменимо. Като гарант на националния суверенитет предложи учредяване „Съвет на старейшините”18.
Историкът проф. Т. Митев настоя след изборите от 19 април 2026 г. „да се формулира национален консенсус по възлови проблеми пред нацията”. Предложи исторически преглед на усилията на българският народ, възрожденци, поборници за национално освобождение, оформили нов политическия облик на българите, подготвили Априлското въстание от 1876 г. и Освобождението на България. Той отчете етапите, довели до отслабване и разпад на българското национално единство, причините четвърто десетилетие нашето общество да не може да формулира и отстоява национални приоритети, консенсусна основа за управляващи и политици. Ученият призова за „съвременна характерова революция, възстановяване способността на българите за ефективно съвременно политическо мислене”. Предложи “комитетската кръгла маса”- подобно на БРЦК в Букурещ, разработила програмата на национално освободителната революция; Васил Левски, градил структурите на Вътрешната революционна организация; комитетската кръгла маса в Гюргево от 1875 г., разработила план за Априлското въстание; Захари Стоянов, организирал дейността на ТБЦРК в Пловдив и в. “Борба”, довели до Съединението. Историкът припомни, че с последната НКМ(1990), когато българи си пожелаха преход от тоталитарна към демократична политическа система.
Накрая проф. Митев предложи след 19 април 2026 г. г. на новия политически лидер ПК „Прогресивна България” да му бъде възложено изграждане на новото бъдеще на нашата държава19.
Вече през лятото на 202 г. към призивите се присъедини през СМИ и ген. Стоимен Стоименов, някога съветник на премиера Б. Борисов, на президента Р. Плевнелиев и председателя на ДАНС Цв. Йовчев.
Заслужава да бъде припомнено,че от лятото на 2025 г. Учредително събрание на Инициативата „Народен суверенитет” привлече подкрепа на идеите над 30 НПО, представители на различни социални групи, учени, политици, които подписаха Меморандум за съвместна работа за организиране на срещи, дискусии и свикване на НКМ. Като резултат бяха проведени предварителни консултации и дискусии, които откроиха множество примери за липса на национален суверенитет, игнориране правото на действителният суверен, Народът български да участва при взимането на важни решения. Идеите бяха споделени публично посредством медийни изяви на част от инициаторите. Бяха разработени и адресирани обръщения, становища и позиции, изпратени до политическите партии, власти и институции в страната, както публикувани в различни медии.
Невъзможността записаният в Конституцията на Р. България суверен да изрази и наложи волята си поражда съмнения за съществуването на действителна демокрация у нас, разкрива вредите и деформациите от реализирания обществено- политически модел, наличието на скрити сили, които оказват негативни влияния върху властта и институциите, фактическото реализиране на чужди на интереси срещу тези на народа и нацията, наличието на прикрит „собственик и управител на държавата и властта”. Паралелно зачестяват мненията, че „държавата ни е олигархична, че постоянно се нарушава Конституцията, не се организира допитване до народа(референдуми) по жизненоважни проблеми.
Българският интелектуалец П. Анчев определи днешният капитализъм като олигархичен заради сливането на банковия и индустриалния капитал, монополизирали икономиката, присвоили си държавата, утвърдили настоящия властови модел. Докато националните елити търгуват политическа ни независимост и суверенитет, позволяват глобалният капитал да си присвои и нашата страна. Към които състояния вместо към реален преход ни води организираната контрареволюция, целяла да реставрира капитализма, удобно маскирала превземане на властта от политически субекти, които имитират представително управление. Зад което капиталът функционира необезпокояван.
Според Анчев цели са били идейното обезличаване на партиите, внушаваната илюзия за “народовластие” и демокрация, зад които се скрива овладяната държава и власт, подчинени на европейските и световни елити20.
Този автор нееднократно поставя въпросите за суверенитета на България. А в края на м. август 2026 г. в своя публикация предупреждава за опасността от остри конфликти заради продажността на държавното управление и властта, на което народът да поиска да сложи край21.
Всичко написано налага следните изводи:
- Националната кръгла маса от 1990 г. изиграва своя роля, но не създава необходимите механизми действителния суверен да получи полагащата му се от КРБ роля;
- Постигнатите договорености и поемани през годините от партиите и властта ангажименти не само не са реализирани, но и са изпълнени с обратен знак в нарушения на Обществения договор;
- Новата геополитическа ситуация, задълбочаващите се противоречия между великите сили в света, усложнените отношения в редица страни и региона изисква ново дефиниране на предизвикателствата, опасностите и рисковете за България и националната ни сигурност;
- Обещанията за смяна на модела, за борба с престъпността и нейните основни инструменти години наред се оказват само обещания, за неизпълнението на които театрално се прехвърлят обвинения;
- Слизането от политическата сцена на познати и утвърдени играчи не обещава решения, по- скоро цели запазване на статуквото с леки козметични поправки по лицето на елитите;
- Появата на нови политически и управленски субекти не предполага задължителните стабилност и предсказуемост;
Всичко това сочи, че провеждане на нова Национална кръгла маса е неотложно!
Преди да се случи провеждането на каквито и да било избори. Иначе политическият театър ще продължи за сметка на българските граждани и държава. За това споделят ежедневно своята тревога при поредица от срещи и разговори множество граждани, организации и представители на политически сили, проведените дискусии за значими проблеми и политики в сфери като икономика, енергетика, национална сигурност и отбрана.
1 Вж. Обръщение, https://pogled.info/bulgarski/balgarskiyat-narod-ima-pravo-na-otselyavane-obrashtenie.184416 // Нито едно решение не беше въведено с допитване до Суверена, Петров, Ч, полк.о.з., https://www.youtube.com/watch?v=Mdl2tMzDDc8, КМ Избирателен кодекс 19.12.2025// Румяна Ченалова, адвокат, за необходимите промени в Изборния кодекс, Конференция 5, https://www.youtube.com/watch?v=kj7D-uHjQnU
2 Призив за свикване на Национална кръгла маса за възстановяване на народния суверенитет,.,https://pogled.info/bulgarski/p-r-i-z-i-v-za-svikvane-na-natsionalna-kragla-masa-za-vazstanovyavane-na-narodniya-suverenitet.188082,13.12.2025
3 Призив за свикване на Национална кръгла маса за възстановяване на народния суверенитет,,
https://pogled.info/bulgarski/p-r-i-z-i-v-za-svikvane-na-natsionalna-kragla-masa-za-vazstanovyavane-na-narodniya-suverenitet.188082,13.12.2025// Общественици и учени с призив за свикване на национална кръгла маса,
13.12.2025
4 Стойчев, Т., За необходимостта от нова Национална кръгла маса, https://pogled.info/avtorski/Tihomir-Stoichev/za-neobhodimostta-ot-nova-natsionalna-kragla-masa.190983, 02.04.2026
5 Пресконференция Народна палата Българска мяра и суверенитетът на България
https://www.bta.bg/bg/pressclub/schedule/11844
6 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D......D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F[Отв. 16.07.2025]
7 На 6 януари 1990 г. Ал. Лилов настоява на среща със състава на ДС в МВР те да поемат вината за деформациите и репресиите в страната. След остри изказвания всеки пореден опит да продължи да говори среща остри реакции и освирквания. Върхушката на БКП разбира, че не може да разчита на безропотна подкрепа от МВР и БНА.
8 https://en.wikipedia.org/wiki/Foreign_Affairs_Council [Посетен на 17.07.2025]
9 Вж. Avramov, Sm., Trilateralna komisija, 1998, Beograd
10 Естулин, Д., Институтът Тависток. Социалното инженерство на масите, ISBN 978- 619- 01- 0996-9; Изд., Изток- Запад, С., 2022// Daniel Estulin, Tavistock Institute: Social Engenering for the Masses, 2015
11 Вж. Докладна записка: Подривна дейност срещу Народната Република. Основни насоки на идеологическата подривна дейност на противника срещу Народна република България през 1988 година, полк. Иван Иванов, началник на отдел в 06 у- е ДС, м- р И. Павлов, зам. началник на отдел в Шесто управление ДС, http://www.desehistory.com/2013/10/1988-28041989.html
12 Пак там.
13 Вж. Хазин, М. Шеглов, Кризис и власть. Лестнница в небо, РИПОЛ, 2023, ISBN 978-5-386- 1495-6.
14 Мадаров, Йордан Трендафилов, Гледна точка: Охлокрация или национална кръгла маса, https://www.zname.info/news/17403765762121/gledna-tochka-ohlokratsiya-ili-natsionalna-kragla-masa , 25.02.2025
15 35 години от Националната кръгла маса: памет, диалог и път към демокрация, https://spravedlivanews.bg/politics/35-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%BF/, 06.06.2025
16 Максим Бехар в „Точка на кипене“ – парламентарните избори в България за 2021, https://www.maximbehar.com/bg/media/353/maksim-behar-v-tochka-na-kipene-parlamentarnite-izbori-v-balgariya-za-2021, 09.04.2021
17 Георгиев, Здр., Президентът Желю Желев: Трябва воля за нова кръгла маса, https://bnr.bg/starazagora/post/100434125/prezidentyt-jelu-jelev-tryabva-volya-za-nova-krygla-masa, 22.01.2014
18 Стойчев, Т., Собствен архив, 2016 т., Открито писмо на Игнат Раденков
19 С какво да се започне в името на бъдещето? , Митев,Тр., https://trud.bg/a/articles/s-kakvo-da-se-zapochne-v-imeto-na-badeshteto, 25.04.2026
20 Анчев, П., Собственикът на държавата, https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/sobstvenikat-na-darzhavata.183879, 28.07.2025
21 Анчев, Панко, Когато стане непоносимо…, https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/kogato-stane-neponosimo.196574, 28.08.2026
