/Поглед.инфо/ Код червено за българския дух, и то веднага! Утре сутринта ще бъде късно

"Читателю, ти деца имаш ли? А братя и сестри имаш ли? Аз деца нямам, вече и брат нямам... Гневен съм, мразя страхливците! Защо разследващите в този град веднъж не посмяха да бъдат хора? Как ще разследвате, ако това са вашите деца?..." Това е част от писмото на Ивайло Йорданов, брат на брутално убития Тодор от Враца, което взриви социалните мрежи ден след потресаващата случка.
"Хора, живеем в ад! Дарете кръв, спасете детето ми", апелира на прага на отчаянието сринатата майка на 15-годишната Зорница Спасова, която бе намушкана 13 пъти с нож на спирка в Перник, докато чакала автобуса за училище.

Няма как човек да не се чувства смазан, безпомощен, принизен до земята, когато чете тези изблици от житейски драми, случващи се вече всеки ден в европейска България. В тази наша горда страна член на ЕС и НАТО, в ХХІ век... И няма как да не го зареждат с гняв, нетърпимост и желание да смачка фасона на всички онези, които докараха обществото ни до първосигнално оцеляване. Без перспектива, без мисъл за някакво обозримо бъдеще, само жестока животинска битка, която още повече отприщва агресията.

В тази държава вече всеки се чувства безнаказан и вършее както намери за добре! Това е всеки ден - убийства, опити за убийства, грабежи, изнасилвания, нападения на възрастни хора и всякакви други престъпления, някои от които дори не влизат в полицейските сводки и статистики. Няма полиция, няма защита, всеки трябва да се спасява поединично, пълен хаос!

Черната серия тръгна още на 7 януари и изглежда няма край

Малко преди 21 часа на тази дата В София брутално бе застрелян 51-годишният Веселин Стоименов. Убийството стана зад комплекс "Макси" на "Симеоновско шосе". Акт на отмъщение - това е основната версия на разследващите, тъй като Васко Дебелия, както е известен, е сочен за наследник на мафиота Георги Илиев и за фактически ликвидатор на групировката ВИС-2. За Стоименов се знае, че през 2005 г. е поел бизнеса на ВАИ Холдинг или ВИС-2 и на застрахователната компания ВИС. Име, което и до ден днешен е синоним на рекет над дребния и средния бизнес.

Убийството е поръчково, категорична е властта, но в държавата на мутрите кои ли убийства на хора от бизнеса и "елита" не са поръчкови. Рекетът и разчистването на сметки са вид политика, част от "играта", критерий за сила и влияние в йерархията, характерната черта на мафиотската държава. Иначе може цял ден да ни убеждават колко стабилна била властта и държавата, само дето съперниците в бизнеса и в мафиотските кланове си отиват един по един.

Ден по-късно станахме свидетели на нов отстрел

Собственикът на модна къща "Агресия" Александър Антов е открит мъртъв край дома си в село Бистрица. Разхождал кучето си, което се върнало вкъщи без стопанина си. Убийството на Антов също е поръчково, смятат от полицията. Проверяват се, разбира се, всички версии - неуредени бизнес отношения, личен конфликт или завладяване на бизнес пазари. Търсят се отговори и около скорошната разпродажба на бизнеса му. За изминалата година Александър Антов е прехвърлил по-голямата част от бизнеса си на други хора.

Съмненията за нечистоплътна игра и прикриване на истината обаче не липсват и тук. Разводняването на всевъзможните сценарии, както и опитът да се омаловажи и принизи случилото се до битова драма са показателни в това отношение. Бистрица гъмжи от камери. Всяка втора къща е опасана като Форт Нокс. Особено къщите нагоре към Витоша. Ако се търси както трябва, може да се разбере бързо кой или кои са убийците. Ама дали няма влиятелни люде с интерес това да не се случи, справедливо питат хората. Очевидно бизнесът е бил печеливш. Очевидно, че е прилапан набързо.

Острата реакция на обществото и недоволството от работата на МВР, прокуратурата и разследващите органи предизвика вътрешния министър Румяна Бъчварова да се яви пред медиите на нарочна пресконференция, на която изпусна нервите си. Формален повод стана открито писмо на КРИБ, в което работодателската организация ултимативно настоя МВР да разкрие бързо убийството на основателя на модна къща "Агресия" или Бъчварова да си подаде оставката.
Убийствата били "изключително неприятни", всяко от тях - "доста тревожно", но... "да се генерализира този проблем по истеричен начин означава преднамерена кампания към МВР и съвсем реални пречки пред работата на служителите на министерството", опита да се защити вътрешната министърка. Поставена до стената, в кръгова отбрана, обаче Бъчварова стигна до открити заплахи: "Всеки един по-нататъшен опит да се критикува МВР неоснователно, с обиди, с нелепи твърдения и невярна информация, с ченгеджийски номера, тълкувам като посегателство срещу обществената и националната сигурност."

Размаханият пръст към медии и колеги от системата предизвика нова вълна на гневни реакции.
"Ще посегна на националната сигурност и ще кажа, че по-нелепо нещо от Плевнелиев е само тази...", написа в своята фейсбук страница бившият вътрешен министър Богомил Бонев. А бившият служител в НСО Николай Марков бе още по-остър и написа в прав текст към нея: "Госпожо Бъчварова, дано сте помислила преди това поне три пъти! Декларирам ви, че аз няма да се съобразя с вашата юридическа виталност и дълбока некомпетентност, както и от грубото погазване на конституционни граждански права, едно от което е право на свободно изразяване на мнение. Тези неща не се определят от вашите лични представи за правова държава... Мафията, госпожо министър, не е държавата!"

Садистичната смърт на 18-годишния Тодор

от Враца предизвика нестихващи протести. На 12 януари цяла България бе потресена от агресията и хладнокръвната разправа, с която бе умъртвено едно младо момче. На улицата, посред бял ден, пред десетки зяпачи. Както и да се представя в обективистичен план от разни експерти, каквито и "смекчаващи вината обстоятелства" за поведението на двамата биячи да бъдат привеждани, този случай излиза извън рамките на обикновеното човешко въображение.

Затова и реакцията на врачани е повече от показателна. "Родители, излезте навън... там днес видях вашите деца... видях страх! Животът е кратък... направете нещо за малките, бъдете правилен модел за подражание! Това, което се случва, не е в телевизора, а е отвън... КОЙ е следващият?"

Тези и други подобни призиви изправиха властта на нокти, като главният прокурор Цацаров спешно прати свои хора от София във Враца, за да променят първоначалните обвинения срещу двамата братя-убийци.    

"Връщаме се назад от нормалното европейско общество на ХХІ век към номадското общество. Агресията е част от поведенческите ни модели. Обществото и институциите са дали възможност на елементарни хора да реагират в ситуации, които мислят, че са конфликтни", коментира психологът Христо Монов. Затова и думите "Не вярвам в институциите" са клише, с което оправдаваме собствената си безучастност и бездействие.
Кошмарният януари продължи с

пореден случай на улично правосъдие

На 15 януари жестоко бе пребит в Поморие журналистът Стоян Тончев. Същият бе нападнат късно вечерта на път към дома си от двама души, които са го били с бухалки. А докато го удряли, го питали: "Докога ще пишеш".
"Много са публикациите, които биха могли да доведат до случилото се с мен, вече има и заведено предварително производство по нагласени конкурси на община Поморие. Изобличавал съм нагласени обществени поръчки, които ощетяват гражданите", твърди от болницата битият журналист. Според него обаче разследването на полицията е забатачено и тя няма да стигне доникъде. И още: "Личният ми живот няма нищо общо със случилото се. Поръчителите на побоя трябва да се търсят в община Поморие, а самите физически извършители вероятно са непознати за града хора. С побоя не могат да ми затворят устата, по-скоро означава, че са изплашени и че нещата не вървят, както тези хора искат."

Няма ли край този кошмар?

И още случаи на насилие могат да бъдат изредени, някои от които вече минават като неизбежно всекидневие на тъжната ни и мрачна действителност. А заглавията по медиите са толкова красноречиви, че не се нуждаят от повече думи. Само от леко уточнение - че всичко това се случва пред очите ни през януари 2016 г.: 

"Жестока семейна драма в Пловдив. 35-годишен тираджия уби жена си и 5-годишното си дете".

"Маскирани пребиха възрастни хора, нямали пари".

"Рецидивист намушка 15-годишна на спирка в Перник".

"За два дни две момичета станаха жертва на зверски нападения с нож".

"Пребиха с метална тръба и изнасилиха зверски момиче".

"Ново зверство в дискотека! Пребиха момче, то си глътна езика".

* * *

За всичко случващо се е виновна въпиющата липса на справедливост. Ако имаше работещи авторитетни институции, които съхраняват достойнството и раздават справедливи наказания, никой няма да прибягва до саморазправа. Вече никой не е сигурен за себе си - могат да те пребият за реплика, за жест, за поглед дори... 
България отчаяно се нуждае от извънредно, военно и бедствено положение. ВЕДНАГА!
Код червено за българския дух, ама ВЕДНАГА! Утре сутринта ще бъде късно.
 
Пребитият журналист Стоян Тончев

Не спират протестите във Враца заради смъртта на 18-годишния Тодор

Дума