Валентин Вацев: Старата федералистка доктрина за ЕС умира

/Поглед.инфо/ Какво трябва да ни говори третият персонаж от снимката с Путин и Ердоган по време на срещата в Турция

„И стават страшно интересни неща. Скоро либийският военен министър, който е в конфликт с либийския премиер и, видиш ли, затова не живее в същия град, покани руските въоръжени сили да “дойдат и да въведат ред”, и ако може да създадат държавата наново. Значи Русия я канят да създава либийската държава. Оттук нататък мога смело да прогнозирам къде другаде могат да ги поканят.“

– Г-н Вацев, какъв е вашият прочит на срещата между Путин и Ердоган и подписването на договора за строеж на газопровода „Турски поток“? И как ще се отрази това на геополитическата карта и, в частност, на България?

– Нашите интереси не спечелиха от всичко това. Дори мисля, че ние имаме вероятно пропуснати ползи. Но фактът е интересен и сам по себе си. След неуспешния опит Турция да бъде противопоставена на Русия, т.е. да се възстанови старата доктрина „Труман“ (Турция да е ударната сила, която възпира руското влияние в тази част на света), се получи точно обратното. Тези, които се опитаха да активират тази доктрина, се оказа, че просто нямат усет за историческо движение. Тя е била актуална преди половин век, но оттогава е изтекла много вода – и не просто календарът се е променил, променила се е епохата. Накратко – не съм изненадан, че ще се строи „Турски поток“.

– Нека уточним, че подписването на договора е странно от икономическа гледна точка. „Турски поток“ може да остане само с вътрешния си пазар, ако не се променят правилата на Европейския съюз. Явно нещо друго стои зад това споразумение?

– Разбира се, че стои. Стои не икономическият разум, стои дори не политическият разум, а нейно величество геополитиката. Тя е велика и страшна сила, която отново се активира напук на всички либерални стратези, които обясняваха как геополитиката остава в историята и никога няма да се върне.

Тези дни си спомних една много ярка статия на Ахмед Доган по темата. Не искам да се занимавам с този политик, нищо интересно не виждам в така модерното напоследък “догановедение”, но статията беше добре написана, беше вдъхновена и ярка.

– За кога говорите?

– Преди около десетина години, тоест статията вече е достояние на новата българска история. Май беше публикувана в „Труд“, както си му е редът, при Валерия Велева, тя още не беше станала Мадам. За мен въпросът дали Доган си е вярвал, е извън скоби, но в тази статия той каза това, което вероятно според него е трябвало да се каже в дадения момент. С емоция и размах той утвърждава, че тук, на Балканите никога повече интересите няма да диктуват и нашият свят ще бъде свят на ценности.

– Красиво.

– Той има усет за големите неща, все пак е колега философ. Нищо, че животът поиска от него да се занимава с други глупости, но може би на дъното на душата му се спотайва един философ, който ще умре последен. За съжаление – или за радост –  се оказа, че това просто не е вярно. Тоест, вярно е с точност до наопаки. Интересно ще е, впрочем, някой да попита Доган как се отнася сега към своята невярна хипотеза…

Но важното е друго – днес не икономиката живее чрез геополитиката, а точно обратното. Чрез икономически проекти, успешни и не толкова успешни, се проявяват геополитически зависимости. Това означава, че просто светът окончателно и необратимо е нелиберален. Това е катастрофа на либералната доктрина.

Не съм никакъв пророк, но много по-влиятелни хора го написаха своевременно, и разбира се, никой не им обърна внимание. Уолърстейн го написа в книга – “След либерализма”. Той е американски марксист, доколкото в Америка можем да приемем, че е възможно да има марксисти – и то извън кампусите. Човекът е умен и влиятелен и там го уважават, колкото и да са силни в Америка антипрофесорските настроения. Ако си професор, е много вероятно да те възприемат като кино- или телевизионен герой от сорта на д-р Стрейнджлав, нещо силно акцентуирано, невчесано и с налуден плам в очите. Позитивният човек не може да е професор в Америка, той трябва да е бизнесмен или поне рапър.

Уолърстейн писа по въпроса – и всичко това беше хипотетично, поставено в дълъг исторически ракурс. Но ето, скъси се историческият ракурс и геополитиката е тук.

Лошото е, че последните поколения в България не знаят за какво става дума. А България винаги е била геополитическа зона. Големите български владетели – от Крум до Тодор Живков, са знаели това. Разбира се цар Борис Трети също е познавал злобата на геополитиката и е платил по скъпата тарифа. И той не случил на коалиционни партньори и си платил – разбира се, това е истинска национална драма.

Когато преди 15 години започнах да чета на студентите геополитика, предметът изглеждаше като екзотика, някъде отвъд линията на хоризонта. Ето, днес сме минали отвъд тази линия – и геополитиката е тук, при това – боя се – в своя най-суров реал-политически вариант…

И към въпроса ви – в руско-турските отношения се реализира не някаква изконна симпатия на руснаци към турци – нищо подобно. Руснакът, който е човек, напълно понятен за нас, смята, че тя, турската работа си е “басурманска”, но там работи ясно осъзнат икономически интерес, а най-отдолу работи ясното руско геополитическо разбиране, че Русия има работа надолу по вертикала на юг и Турция е първата част от този път.

Подозирам, че не ни казаха всичко от това, което стана в Турция. Видях на снимка с Ердоган и Путин Илхам Алиев, азербайджанския президент. А това вече е съвсем друг сюжет – ако не е, разбира се, някакъв фотомонтаж или моя зрителна грешка.

И аз, който внимавам за тези неща, бях леко изненадан. За мен това беше възможно теоретически, но само след години. Тоест като че ли има някакъв интерес всичко да се ускори. Имам непрекъснато чувството, че някой ускорява времето на историческия часовник.

Признавам, това не ми харесва. Така става преди война. Времето, което е спяло преди това, изведнъж се разбързва, и от сутринта до вечерта се случват неща.

– Какво означава срещата с Илхам Алиев?

– Той е наследственият ръководител на Азербайджан, който наследи поста (печелейки избори обаче) от баща си Гейдар Алиев. За нечетящата публика си струва да се каже, че Гейдар Алиев беше член на ЦК на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз), смята се, че е бил и генерал-полковник от КГБ. При подялбата на териториите на умиращия СССР на него му се падна територията на Азербайджанската съветска социалистическа република и той имаше за задача да я превърне в суверенна независима държава. И тогава започна един дълъг период на заиграване със САЩ, като моментално се появиха и американските експерти и емисари да видят не може ли нещо да стане. И дълго време вярваха, че наистина нещо може да стане. И то стана, но не това, което очакваха.

Дълго време се вярваше, че Азербайджан, като американска цитадела, ще подпре в гърба Ердоган, ако той си позволи някои свободни действия. Тоест, ролята на Азербайджан беше да е част от антируската дъга. Оказа се нещо различно. Илхан Алиев е завършил МГИМО, люпилнята на руско-съветски управленски кадри. Такива бяха още няколко учебни заведения – АОН (както българското АОНСУ), второто беше ИОН – школата на Коминтерна, най-секретната, където се подготвяха политическите кадри на световното социалистическо движение, МГУ и МГИМО, дипломатическата академия на най-високия съветски елит, където ходеха децата от най-важните семейства от социалистическите страни. В България знам само двама души, които са завършили МГИМО.

Всъщност това е Академията на Империята. Няма значение, че империята се наричаше Съветски съюз, то си беше империя. Илхам Алиев също е завършил там, заедно – например – с дъщерята на Юмджагийн Цеденбал (монголски комунистически деец, министър председател 1952-1974) и други такива величия.

Изненадан съм толкова скоро Азербайджан да се обърне изцяло към Русия. Очаквах го като теоретическа възможност, но както се знае, теоретическите възможности могат да се реализират, но могат и да не се реализират. Още по-загадъчното е, че не получихме никаква позитивна информация за тази среща. Значи или аз съм “недовидял”, или са преценили, че това, което са говорили, не е за пред хората.

За мен отиването в Турция на Путин не е просто демонстрация на добра воля, след едно съвместно преодоляване на велика опасност. Има един медиен слух, че от Кремъл са предупредили Ердоган, че всеки момент може да го убият. Аз не вярвам в това. По-скоро мисля, че една друга страна го е предупредила – малка, но ядрена близкоизточна страна, която ги умее тези работи – Израел.

Не че от Москва не биха могли също да го направят, но руската военна бюрокрация е много мудна – трябват им поне три дена и докато го направят, ще изпуснат момента. Те за никъде не бързат, там всичко върви бавно. Русия си има свое собствено време и то е безкрайно. Всъщност те нямат нищо против светът да си изтече и без тях. Просто Империя.

А в Израел са принудени да живеят в днешния ден и за тях разликата между днес по обед и днес вечерта е значителна.

– Явно времето, политическото време има някакво отношение към размера на териториите?

– Естествено. В Москва живеят със съзнанието, че разполагат с цялото време на света, докато в Израел часовникът тиктака много бързо. Просто са принудени да бързат, но то не е от добър живот – да усещаш как тече времето.

Ние не знаем точно, но това можеше да се очаква след неуспеха на великия преврат, при който 18 000 души са задържани. Това означава, че според Ердоган инфекцията е била много надълбоко. Арестувани са и висши военни, има нещо зловещо в този развой на сюжета. Да дойде Путин, за да си поговорят като хора с решени противоречия, е нормално. Освен това някой и друг икономически проект може да се развие или да се активира стар. Това не е нещо необичайно.

Работата е там обаче, че Турция беше основното ядро, основният стожер на южния фланг на НАТО. Турция не е обикновена източна страна, тя е втората, ако не и първата, по численост натовска армия извън САЩ. На турска територия е главната военно-въздушна база, без която нито едно американско въздушно приключение в Близкия изток не може да се състои ефективно. Разбира се, Америка не е останала без бази. Те имат и в Гърция, и в Косово, и в България има нещо от рода на бази. Но базата Инджирлик е ключова опорна позиция. Събуди се геополитиката. Разговорът между Путин, Ердоган и особено Илхам Алиев…

– Може би Илхам Алиев само е присъствал, но не е участвал в разговорите на четири очи между Путин и Ердоган?

– Седял отстрани като беден роднина ли? Той не може просто да присъства. Аз подскочих като ги видях тримата – Ердоган в средата като домакин, а от двете му страни скъпите гости. Знаете ли какво означава това? Геополитически коридор от Русия до Техеран, защото отдолу под Азербайджан е Иран. Ето го отворения коридор – Москва – Анкара – Баку – Техеран. Оттук нататък Русия не може да има никакви логистически проблеми при присъствието си в Близкия изток.

Когато беше свален руският самолет, очевидната цел беше да се ядоса Кремъл и да свалят седем турски самолета (защото нали такъв е принципът – за един свален наш ние отговаряме със седем свалени ваши, а след това се оплаквайте на Пан Ги Мун), и след което Турция да получи така необходимите основания да затвори Проливите за руския флот. Кремъл реши обаче, че няма да позволят да ги провокират, а ще поемат инициативата те да провокират. Един вид, ние не се ловим на провокации, ние ги правим. На третия ден стана ясно, че Ердоган е измамен, употребен и като опитен политик той реши, че това не му харесва и не му прилича да търпи такива неща. Това беше преломният момент.

От този момент нататък Русия няма вече нужда от Проливите, за да поддържа военното си присъствие в Латакия и в цяла Сирия.

И стават страшно интересни неща. Скоро либийският военен министър, който е в конфликт с либийския премиер и, видиш ли, затова не живее в същия град, покани руските въоръжени сили да “дойдат и да въведат ред”, и ако може да създадат държавата наново. Значи Русия я канят да създава либийската държава. Оттук нататък мога смело да прогнозирам къде другаде могат да ги поканят.

– Къде например?

– В перспектива именно този руски геополитически вектор, след като се активизира, има най-далечен обсег – практически стига до Аденския залив. Но в настоящия момент предстои да активира “наблизо” – в Египет. Там Русия ще се превърне в един партньор на новата египетска власт, която удивително прилича на старата египетска власт. Старият египетски диктатор Хосни Мубарак беше любимецът на американския военен естаблишмънт и въпреки че беше омръзнал на всички, го държаха.

В началото на „арабската пролет“, която бързо премина в арабска зима, те го свалиха и сложиха Мохамед Мурси, ръководител на египетските „Мюсюлмански братя“, след това същия беше свален с военен преврат, и на негово място дойде генерал Сиси, за когото с изненада научихме, че е бил “дясна ръка” и доверено лице на диктатора Хосни Мубарак. С други думи, в Египет вече не вярват на „арабската пролет“ и се ориентират към военни поръчки, консултантски контакти и интерес към Русия като авторитетна военна сила – изобщо Изтокът по правило се доверява и вярва на Силата.

Истината е, че в Държавния департамент на САЩ много не възразяват срещу това. Идеята е, че САЩ и Русия заедно ще носят отговорност за процесите в Близкия изток. Това задоволява напълно и Кремъл. Разбира се там сега е много тревожно и нервно, особено около Алепо, защото американският стратегически интерес е да изведат от там живи колкото може повече „умерени терористи“, да –  има и такава категория. Значи едните са жестоки и режат глави, а другите са бели и пухкави и също режат глави, но по-малко, и го правят някак с отвращение.

– Казахте, че връщането на геополитиката на мястото на либералните ценности е необратимо. Обратимо ли е според вас нашето членство в Европейския съюз и изобщо какво е неговото бъдеще от тази гледна точка?

– Аз съм сигурен, че Европейският съюз ще оцелее, но той ще претърпи дълбок вътрешен капитален ремонт, по-скоро само табелката на вратата ще остане същата. Преждевременни, истерични и ненужни са писъците, че Евросъюзът умира. Не, не умира, по-скоро старата федералистка доктрина за ЕС като Съединени европейски щати, мечтата на незабравимия Лев Бронщайн Троцки още от края на 19-ти век, умира. (“Защо американците да могат, а ние да не можем да направим Съединени Щати?”) Тази идея умира, а тя е свързана с моралната, концептуална и политическа катастрофа на общото днес европейско учение – либерализма, като принцип, като централна идеологическа и светогледна норма на европейския съюзен живот. То умря, когато един отговорен европейски политик каза, че „с мултикултурализма – дотук“. Каза го Меркел. Разбира се, преди нея и други са го казвали, но беше важно да го каже тя.

– Потокът бежанци към Европа с размерите на преселение на народите промени много неща. Сценарий ли беше това?

– Да, беше сценарий. Една от целите на „Ислямска държава“ беше точно това. В момента обвиняват САЩ, че си служат с хаоса, за да постигат целите си. Според мен това не е вярно. Никой нормален човек не пипа хаоса. С хаоса никой не си прави шега, особено американското протестантско общество. Да, има един институт в Санта Фе в Калифорния, който изучава хаоса, но това са по-скоро професорски упражнения. Хаосът е Нещо, което може да бъде назовано, но не може да бъде мислено, той е немислим предмет. Той има тесни връзки в подсъзнанието на европейската (и американската, разбира се) култура със Силите на злото.

Съвсем друго е да развиеш технология за шашардисване на противника. Компютърните специалисти го правят – т.нар. DDoS атака. Когато сървърът получи толкова много заявки за реакция, че да не може да реагира. Или когато аз например ви направя разногледа, като ви накарам да се занимавате с 64 свръхважни неща едновременно. Какво прави обикновеният човек – започва да вие, става безпомощен. Но това не е точно хаотизиране, това е просто блокиране на възможността за реакция с множество различни свръхдразнители. Американците го умеят това нещо, правят го добре, напълно успешно и в момента Европа трябва да бъде възпитана по този начин за да приеме правилата на американския финансов капитал. Идеята е Америка да направи със Западна Европа и целия ЕС това, което Западна Европа направи с Източна Европа – изяде икономиката й, деиндустриализира я, разруши я, усвои я и я превърна в своя криптоколония. Новоприсъединените европейски страни станаха скрити колонии на Западна Европа, което и трябваше да се очаква. Това беше мечтата на г-жа Кунева и тя се реализира – ние станахме криптоколония на Западна Европа, депо за хубави моми и умни ергени. Хубави хора, хубав народ – в смисъл на етнос, но не и на нация.

Америка с трансатлантическото търговско-икономическо споразумение се опитва да направи исторически и жизнено необходимата й ремодернизация, редизайн. А условието е самата Европа да се демодернизира . Естествено, в Европа има сили, които се съпротивляват. Това са старите големи европейски пари, наследниците на венецианските и генуезски капитали, това е домът на Уиндзорите, това са европейските клонове на рода Ротшилд, това са ватиканските неизвестни богатства. Те не приемат “новите големи пари”, дошли от Източна Европа.

Аз много се смях, когато един руски олигарх, който живее, както си му е редът, в Лондон (и е женен, също както си му е редът, за руска балерина или синхронна плувкиня, или за нещо от рода), научил че ще се жени някакъв херцог (а те са много малко, британските херцози, броят се на само на пръстите на ръцете). И написал писмо, че ако ги поканят, ще донесат “много скъп подарък”. Отговорът дошъл още същата вечер – не могат да присъстват, защото няма как да бъдат поканени. В смисъл – защо не се удавите. Но той бил богат – много важно!

Между другото това е тайната и на българските бетонни мега-съоръжения от хотелски тип по Черноморието. Оказа се, че българските пари – прясно откраднати, са мръсни и лошо миришат. Старите пари им казаха да не се пъхат, където не им е мястото. Ако искат златен Боинг – може, ако искате да платите на всички парижки проститутки да ви обслужат – и това може. Но да купите високотехнологични лаборатории, акции на БМВ или някоя от старите европейски банки – това не може. Вие сте жалки феодали с нечист криминален произход. Вашите пари може да са големи, но не са стари пари. Тоест старите големи европейски пари не търпят да се смесват с крадените торби с пари на българските (и на руските) “бизнесмени”. Затова тези пари отидоха за огромни – полупразни – бизнес офиси, за строителство по морето, където се и споминаха като капитал. Защото капиталът има свойството да умира, когато не се движи. В замразено положение той престава да е капитал, а просто замразени средства.

– Нека се върнем на най-големия проблем за Европа – миграцията. Не ви ли се струва, че ценности като граждански права  и човешки права влизат в конфликт. В смисъла, че за човешки права се смятат всякакви извращения, които минават за етнокултурни и религиозни особености. Каква е разликата между граждански и човешки права?

– Днес извращенец е само този, който не изпитва естествена, спонтанна тяга към хомосексуализма, т.е. тъй наречения “хомофоб”…

А разликата между човешки и граждански права е абсолютно фундаментална. Това е важен концептуален елемент във войната на глобалния финансов капитал срещу националната държава. Гражданските права на човека са свързани с неговата нация и представляват съвкупност от неговите връзки (вкл. и задължения) към неговата национална държава. За да унищожиш националната държава като отживелица, която пречи на финансовата глобализация, е необходимо да ерозираш самото понятие граждански права и да ги подмениш с понятия като човешки права. Човешките права не ме свързват с моята нация, а само с надвидовата общност на “Човечеството”. В либералната класика човешките и гражданските права се разглеждат конюнктивно, с “и”; днес обаче, в епохата на Великия залез на либерализма – те са само в дизюнктивно отношение, едното отрича другото, на мястото на “и” идва “или”.

Мигрантите нямат граждански права, но на тях им е обяснено, че имат нещо много по-важно – имат човешки права.

А зад човешките права стоят самолетоносачите на САЩ, няколкото хиляди ядрени бойни глави, стои американската военна и културна мощ, тъй като мисията на САЩ е “да защитават човешките права навсякъде по света”. Тоест плюя аз на гражданските ви права, ако имам човешки такива.

Гражданските ми права са защитени (примерно) от 12 (или 120?)  танка в българските въоръжени сили и от 4000 военнослужещи.

– Колкото администрацията на едно министерство.

– Да, зад гражданските ми права стои администрацията на министър Ненчев. Да, да не забравяме и министър Бъчварова…

Но зад моите човешки права – и преди всичко зад правата на “бежанците” – стоят 11 самолетоносача, 82-ра въздушно-преносима, картечни заряди и снаряди със обеднен уран и още много  такива неща – бързо стрелящи и силно убедителни.

Бежанецът може да  е бежанец от Сирия, това е понятно, но не може да е бежанец от Афганистан, от Пакистан, или от Чад, защото там няма от какво да се бяга. Вярно, Чад не е раят на земята, но и България не е. Просто рай няма – тук, на земята.

С други думи, хората, които идват, нарушавайки българския държавен суверенитет, нарушавайки по престъпен начин българската държавна граница, която по съвсем престъпен начин не се охранява адекватно, тези хора идват със съзнание за човешки права, подплатени с огромна военна мощ и с авторитета на днешните евробюрократи. А тази бюрокрация е изцяло американизирана, дълбоко чужда на националните елити на европейските страни. Има разрив в ЕС между брюкселската евробюрокрация и локалните елити. Във Франция например евродепутатът се смята за провален депутат в страната. У нас обаче се смята, че евродепутатът е “дважди депутат”, депутат “по-първа ръка”.

А истинският проблем, обаче, е че централната българска колониална администрация и местната бюрокрация, която добре чува звъна на парите и знае откъде ще дойде келепирът, е заплаха за националната сигурност, по-голяма от бежанците и носителите на човешки права от Афганистан.

Ако в България да би имало национално отговорна прокуратура, тя би трябвало да спре този процес и да почне мащабни разследвания около влизането на бежанци, които не са бежанци.

И ако в България да би имало адекватна “десница” (нека за момент само да забравим, прости, Господи, “левите”), а не весела “дясна” клоунада – тази десница вече би почнала да се въоръжава (и не със вувузели) и да организира “гимнастически дружества”, както си му е реда.

Защото десните – там, където ги има наистина и където са автентични, а не стиропорови – са по принцип свръх-чувствителни именно към проблемите на националната сигурност и суверенитет. А българските, хм, десни, организират гей-паради и дебати в “една къща”.

– А бежанците вече се наричат „мигранти“.

– Знам какви чудеса могат да се направят с думите. Помня навремето как нарекоха една мерзост „оня списък“, и поддържаха тази словоупотреба докато обществото окончателно забрави за какво става дума.

А ние сме в ситуация на непосредствена национална заплаха.

Предишните десетилетия бяха употребени за теоретична подготовка  – от “Питат ли ме де й зората – шат на патката главата”, през обявяването на Левски и Ботев за “девиантни типчета”, до дебели намеци, че кирилицата е непрестижна и “ни държи в миналото” (онова, проклетото), и до откровените обяснения – преди всичко на децата в училищата – че България е населена с няколко етноса, но нация всъщност няма (освен като една затихваща вече срамна болест).

Но теоретичната подготовка свърши, сега имаме една сурова реалност – реална национална заплаха.

Към Бойко Борисов съм се отнасял не като любимец, но с търпение и с усмивка. Не мога да се разсърдя на човек, който ме весели. Чисто естетически обичам да ме веселят. Но той ще влезе в българската история, ако историята скоро не спре, с това, че той и неговата политическа кантора ГЕРБ е заселила България с небългарско население зад гърба на българите. На пийпъла не му се казва какво става. А то представлява заплаха не само за българите, но и за българските турци, за нашите арменци, дори за евреите, които останаха толкова малко, че аз като че ли ги познавам всичките.

Много е важно този пийпъл да се занимава с културни мероприятия като шоуто на Слави Трифонов или риалитито „Фермата“, или с вълнуващата драма „Олеле, Божке, Иринчето или Кристалинчето ще стане нашият ръководител на оонето“, или „Къде е Стоичков“ примерно. Важното е да се занимаваме с всичко друго, но да не видим как в съседното село вече се е появило население, което не говори на български.

– Демографската криза ли ще решават?

– Не, просто става дума за пари. Защо сме се родили, ако няма да сме богати. Тайната на българския капитализъм, който не се състоя, а произведе поредната манджа с грозде, е – да си отживеем. Както ми каза един милиционерски полковник в началото на “прехода”: дошло е време да поживеем като бели хора.

Но се боя и от още нещо – от малкия българянски етнос, който не забравя и не прощава – тайната на неговото антинационално и антидържавно беззаконие е вече в ход…

– Да завършим малко оптимистично – може би от хаоса ще се роди нещо добро, което въпреки усилията ни да дълбаем дъното, ще ни изведе на по-високо ниво в дупката.

– Хаосът е бил, когато земята е била тъмна и безвидна и „дух Господен се носеше над вълните“. Това е светът, в който няма видимост, няма видимо и няма виждане. Това е ситуацията преди да дойде Логосът – сиреч Светия дух. Абсолютното Начало – в тайнствена връзка с Абсолютния Край. В това тайнство не можем да погледнем, тайна сия великая ест – и на фона на тази тайна всички американски “Институти по хаоса” са жалки.

Но има едно друго, понятно състояние, което се нарича предконструктивна среда на объркване. Тя може да ражда всякакви възможности. Доброто и злото там се състезават и можем да мислим само как да помагаме на доброто, как да внасяме ред в душите и в живота си, как да запазим хигиена на разума си и да не разрешаваме да ни манипулират. Може би, ако успеем да го направим, няма да доведем доброто, но поне ще се предпазим от голямото зло, което ни дебне.

Рени Нешкова, Студия Трансмедия