/Поглед.инфо/ Защо не умря НАТО? Наблюдаваме едно преаранжиране. Здравият разум говореше очевидни истини. Че разпадането на Варшавския договор изискваше аналогичния съюз отсреща да направи същото. За съжаление в политиката (и в реалността изобщо) простите, линейните зависимости обикновено не са актуални. Работата е там, че когато Съветският съюз извърши самоубийството си, настъпи нова историческа епоха. Промени се глобалната архитектура на света, промени се геополитическото силово поле на планетата. Съдържателната логика на развитие на света изискваше и НАТО да започне да се осъзнава по съвсем друг начин. Продължавам да настоявам, че смъртта на Съветския съюз беше самоубийство. Поради някакви свои причини Съветският съюз се унищожи. Съветският съюз умря не победен отвън, той беше победен отвътре, от своето собствено ръководство. Със смъртта на СССР се оказа, че НАТО няма как да се разпусне, а се налага всъщност да се промени. Защото след края на Съветския съюз светът стана еднополярен. Американските стратези през 90-те години искрено вярваха, че предстои „Американски век”, че светът вече е американски. И че са необходими въоръжени сили именно за охрана на статуквото и за неговото развитие. Така НАТО не просто се лиши от противник, НАТО смени природата си. Навремето НАТО беше армия, въоръжени сили. За ефективността на онзи въоръжен съюз ние можем само да гадаем, тъй като НАТО е организация, която никога не е воювала. Отделни държави – членки на НАТО, воюваха. Но НАТО като военна организация никога не е влизала във военни действия. Това е истината, макар и парадоксална. Бомбардировките над Сърбия, извинявайте, но това не беше война. Това беше обикновено хулиганство. Едно въоръжено хулиганство, акт не на сила, а манифестация на деморализираност: „Че кой ще ни спре?”. НАТО никога не е имало реален противник, за да покаже какво може. Когато говорим за въоръжени сили, там има една проста сурова мъжка логика (която, разбира се, и жените разбират) – една въоръжена сила се познава в действие. А силите на НАТО никога не са действали. Разбира се, демагозите ще ви кажат веднага, че е по-добре, че не са действали. Да, съгласен съм. Идеалната армия е тази, която не воюва. Но за идеалната армия ние можем да творим само идеология, т.е. митове. Някой може да доказва, че са свръхсилни, друг може да твърди, че нищо не могат да свършат в този живот, но това си остава просто служебна идеология, при това без доказана връзка с живота. От момента на смъртта на Съветския съюз, когато светът стана действително едно-полярен, когато САЩ се доближиха плътно до жадуваната световна роля на хегемон (хегемонията е изключително категория на политическата теория), от този момент НАТО промени природата си. НАТО вече не е въоръжена сила, а глобална полиция. НАТО е глобална полиция. Става дума за вътрешни войски. Това не е армия. Разликата между армия и полиция е фундаментална. Това е разлика в тъканта, в микроструктурите, в целеполагането, в телеологията. В Древна Гърция армията – това са всички мъже, които са признати за пълноценни и отговорни, които могат да носят оръжие. Оттам идва и до сега достойнството на всяка въоръжена сила, на армията. Това е толкова просто, че се разбира от всички! Докато полицията в Древна Гърция – това са робите, на които са давали правото да бият с пръчки пияниците и крадците. Тоест армията и полицията имат принципно различни функции. Полицията е ужасно важна, разбира се. Но тя не репрезентира суверенитета на нацията. Тя е просто един много важен орган, без който не може. НАТО вече е полиция. Една световна полиция. И в този смисъл НАТО вече няма нужда от противник. До-като армията винаги има нужда от противник. Противникът е смисловата ос, той е стълбът, на който армията стои. Няма ли противник, няма и армия. Полицията няма нужда от противник, тя има нужда от дразнение. Трябва да има някакъв интелигент на свободна практика с брада и с чалма, примерно Бин Ладен. Може да се казва и иначе – но е задължително, докато извършва поредното си злодейство, да вика „Аллах-хуа-акбар!”. И да не забрави да забрави мюсюлманския си паспорт на местопрестъплението. А ако такъв хубав кадър няма, то тогава ще са офицерите от Садамовата армия, които днес командват ефективно и успешно „Ислямска държава”. В краен случай, ако и там не върви, то тогава един Путин ще свърши работа. Полицията има нужда от нещо, с което да се бори перманентно, непрекъснато, от сутрин до вечер и нощем. Именно в този смисъл НАТО вече изпълнява глобално-полицейски функции в глобализиращия се свят. Но това изобщо не значи, че ръководството на НАТО е стигнало до спасителния бряг. Нищо подобно. НАТО е организация, изтъкана от проблеми, претоварена от очаквания. И умните специалисти в НАТО разбират, че там нищо, ама нищо не е наред. НАТО има огромни проблеми и не се вижда шанс те да бъдат решени. Защото са от този, историческия тип нерешени проблеми, които и не подлежат на решение. Проблеми, които само приличат на проблеми, а всъщност са маркери, флагове на абсурда. Каква е днес ситуацията? Светът е глобализиран. И това, което действително глобализира света, е финансовият капитал. Това не е индустриалният капитал. Индустриалният капитал твори средна класа и развива материалното могъщество на обществото, реализира проекта за „нацията държава”. В епохата на индустриалния капитал старото (Боден-Хобсово) понятие за суверенитет придобива днешното си съдържание и смисъл. Докато финансовият капитал унищожава всички суверенитети. Той е силата, която глобализира. Логиката на финансовия капитал е прехвърлянето на част от функциите на суверенните субекти над национално равнище, където са някакви тайнствени транснационални капиталови групировки, за които непрекъснато виси подозрението, че правят „Световно правителство”. Ние си знаем, че това не е възможно, че световно правителство няма и няма как да има, няма и защо да има. Но това е една стара мечта. За нея са мечтали и леви, и десни. Другата част от функциите на суверенните субекти, тоест държавите, се прехвърлят (от финансовия капитал) на всякакви поддържавни структури, разни регионални, фирмени, клъстерни организации, етномафии, племенни „правозащитници”, банди, ако щете, и др., все неща, които са под държавата. Тоест държавата трябва да бъде оголена. За да изчезне глобалната политическа структура на света като такава, която е съставена от държави. Само регионални клъстерни и само наднационални глобални структури са валидни в епохата на глобализацията. И да, наистина, тази картина на света има нужда от въоръжена сила, която да я поддържа. Очевидно идеята е, че НАТО ще върши това. Обаче нищо такова НАТО не може да върши. НАТО не върши нищо. Погледнато от България, може би това не се вижда. Виждаме разгърнати щабове на НАТО в Монс, учебни структури в Гармиш-Партенкирхен, виждаме военна администрация и пр. Няма нищо по-смешно от бюрократизиране на военното. Няма нищо по-смешно и жалко от генерал, който никога не е воювал. Невоювал генерал е contradictio in adjecto, а там е пълно точно с такива. С тези хора не се е случило това, което би им придало смисъл – именно войната, т.е. не са се срещали с Майката на всички неща (според оня елин, когото сме забравили отдавна, но който е вечно актуален). От една страна, НАТО не може без война. Защото организацията става безсмислена – като оная смоковница, за която казано е: ако не дава плод, отсича се и се хвърля в огъня. Но НАТО не може и с война. Защото срещу кого ще воюва НАТО? Срещу руската армия ли? Хм. Руската армия ще ги унищожи – при това с огромно удоволствие. Руските въоръжени сили точно днес имат нужда от „практика по специалността”. Но, разбира се, никой в Кремъл не им разрешава такава практика. Ние можем да се съмняваме в това какво може да прави Русия. Но дори хора, които са се специализирали цял живот да доказват, че Русия не може нищо, дори те признават, че Русия умее да воюва. Така че НАТО не може да воюва с Русия. Затова остава само това: НАТО да поддържа състояние на перманентна война, но „в 12 без 5”. Да, те воюват с Путин. Но не с танкове, ракети, самолети, артилерия и инфантерия, а с помощта на CNN, Time, „Америка за България”, всякакви медии и дори с потенциала на отделни ярко изявени българи – тук имам предвид светли ренесансови личности като Ангел Найденов, министър Ненчев, Плевнелиев др. Вълнуваща война. Но НАТО никога няма да посмее да воюва с Русия. С Русия НАТО може да направи война само погрешка – пропагандата е радост, но зад нея започва действителността. А действителността е сурова и по-добре там да не се навлиза… Налице е много деликатно положение: НАТО не може без война, но не може и с война. НАТО днес е абсурдно-драматичен предмет. Разбира се, те не са виновни. Светът е в пълно съгласие с логиката на глобализацията. Глобализацията доведе не до предварително обявените цели, а до едно перманентно хаотизиране на света, до клъстерно развитие, до шарена, пъстра световна картина, където отделни региони се развиват великолепно, а други загиват. Появява се т.нар. „Четвърти свят”. Появява се световният ъндърграунд – това са престъпни общности, това са етномафии, които ползват много успешно световните комуникационни достижения, търговци на човешки органи със сателитни телефони, канибали с лаптопи, племенни вождове, които търпеливо чакат да им падне ядрено оръжие, за да отмъстят най-сетне за обидите и униженията, нанесени им от съседното племе преди 600 години… Тоест появява се „обратността” на света, където никакво НАТО не помага. Глобализираният свят е хаотизиран свят, който воюва по метода на клъстера. В тази епоха НАТО е несъразмерно на проблемите. В същото време НАТО се опитва да действа в целия свят. Забележете структурата на американските въоръжени сили. Те не са правени, за да воюват на бойно поле, в „театъра на въоръжените действия”. Те воюват отгоре, бомбардират негодниците отгоре, откриват ги с ракети и дронове, пращат им самолети и крилати ракети от най-близкото море. Но да стъпи войнишки ботуш на бойно поле не се предвижда. И когато все пак се наложи да стъпи, настава ужасен катаклизъм, съсипия. Изведнъж десетократно се увеличава броят на самоубийствата сред военните, нараства употребата на наркотици и още по-лошо: размърдват се антивоенните настроения. Ако приемем, че Американските въоръжени сили са гръбнакът на НАТО, а всичко останало са пискюли и украшения, то днес НАТО наистина е пренатоварено с грижата за света. Работата е там, че понятието „свят” днес не е добре уточнено и добре очертано. И колкото повече мислим върху това странно понятие – „целият свят”, толкова повече не разбираме какво значи. Аз мисля, че има няколко свята. Има свят на високоразвития индустриален капитал, който в момента изпитва огромния натиск да бъде демонтиран от финансовия капитал. Днес финансовият капитал унищожава капитализма и средната класа. Унищожава класовата структура на обществата и връща обществото в епохата на предкласовото съсловно общество. Това е този свят, който ние познаваме и в който живеем, макар че в него сме само една много далечна периферия. Но има и един друг свят, в който историята е спряла, например Африка. Има и още един свят – Латинска Америка, която очевидно живее в бъдещето, там текат фундаментални процеси. Там има сливане на духовни, материални и политически ресурси в нови комплекси. Цяла Латинска Америка днес е неразбираема, ако към нея се подхожда с класическата европеидна логика на модернизацията. Съвсем друг свят са и престъпните мрежи, които са по-глобализирани от всичко останало – ъндърграундът на света. А има и държави, които формално са държави, но всъщност са мръсни дупки, където местни кланове ръководят и живеят за сметка на всички други, където мародерството и паразитизмът са просто начин на държавно управление, това са „черните дупки” на света, където необратимо потъват ресурси. Те са неуправляеми принципиално. Но те не могат да бъдат и подчинявани, нито унищожавани по военен път. Полицейската глобална сила НАТО е безсилна в такива случаи. Какво може да се направи например в Сиера Леоне? Нищо. Да, а в Либерия има хипотеза, че понеже там има много петрол, първо се преодолява вирусът Ебола, а после се оказва, че след победата над тази страшна болест са останали 5 хиляди американски пехотинци, които, разбира се, „пазят народа от Ебола”. НАТО е безсилно и там. Какво обаче се случва и има ли наистина предислоциране на натовски сили в Източна Европа?
Ръководството на НАТО е силно объркано. Те просто нямат полезен ход, не знаят как да реагират. Да, българското военно ръководство, застанало в класическата позиция „чего изволите-с”, ще приеме всяко решение на началството, а премиерът ни не крие надеждата си „началствата най-после да се разберат”. Така е, когато господарите се карат, лакеите изпадат в депресия, това е описано в литературата. Но смислена позиция няма – извън шоупрограмата с танковете. Ако в Кремъл решат да си върнат позициите в Прибалтика, те могат да го направят за една нощ. Там няма да има и никаква съпротива. Така че разговорите за засилване на присъствието на НАТО в този район са смешни. Засилването на НАТО в Прибалтика означава, че спокойният сън на прибалтийските демократи се охранява вече не от три, а от цели шест натовски изтребителя… Опитвам се да изляза от фантасмагоричната логика на пропагандата. Това, което става, е, че НАТО, за да бъде на нивото на своите доброволно поети исторически отговорности, ще разгърне сили, които ще поддържат постоянна бойна готовност срещу евентуалните опити на Кремълското чудовище да направи някакво „голямо зло”. Като това решение е взето с тънка умисъл: ние ще решаваме каквото си поискаме (победители сме все пак), но спазваме уговорката, че в страните на бившия социалистически лагер не правим постоянни военни бази. НАТО има поет ангажимент да не строи постоянни военни бази на територията на бившия социалистически лагер. И НАТО спазва това правило. И затова измисли много странната формула – постоянно ротационно присъствие. То хем е постоянно, хем е ротационно. Ние хем не нарушаваме, хем нарушаваме. Този род хитрости не са от добър живот. Като, разбира се, всички се надяват, че Русия няма да направи нищо, и много вярват в това. И Русия наистина не прави нищо – само ръмжи. Колкото пъти я помолиш да изръмжи – толкова пъти ръмжи. Разбрана мечка. Да, пада и веселба – Рогозин обещава да лети над Румъния с ТУ-160! Без тръпка животът е скучен. Всъщност какво става около Русия? Това е много важно. Там – в Русия и около нея – умира една държавнополитическа и държавноправна доктрина, която всъщност е основната либерална доктрина в зоната на държавноправното и политическото мислене. Това е идеята, че определени хора могат да се съберат или на Кръгла маса, както стана в България, или на много водка в хижа в Беловежката гора и да решат нещо, което касае суверенитета на държавите, от които идват. Това е онази идея, че суверенитетът е договорна реалност – една реалност, която се случва чрез договор. Събрали се Луканов и Желев и измислили суверенитет. Да, май и Лилов бил наблизо… Или същото, но с друг мащаб: събрали се в Беловежката гора Елцин, Шушкевич и Кравчук и премахнали един суверенитет, за да направят друг суверенитет.
Да, пийнали си и сътворили суверенитет… Този начин на мислене стои в основата на всички постсъветски държави, като се започне от новите азиатски сатрапии (където е прието цялото семейство на любимия вожд да притежава посемейному цялата държава и да му се строи приживе шестметров паметник от чисто злато – простичко и с вкус), като се мине през Грузия и Армения и се свърши с Литва, Латвия и Естония. Включително и България е такава страна. Цялата реалност на съветския блок се разпадна поради причини, които изискват да бъдат изучавани сериозно, а не пропагандно. Разпадането на онази държавноправна система, която имаше своите собствени суверенни отношения, своята логика, доведе до това, което виждаме днес. Например Украйна е напълно несъстоятелна държава. Аз се отнасям към украинците с добро чувство – те заслужават да бъдат харесвани, такова е субективното ми мнение. Но няма такава държава. Идеята, че държавата Украйна съществува, се основава на една абсолютно невярна, налудно-абсурдна и печално-смехотворна предпоставка, че суверенитетът идва при теб, когато те признаят. Не. Суверенитетът не е това. Суверенитетът е, когато ти ефективно разпростираш властта си и уверено и успешно я упражняваш на определена територия. Думата суверенитет означава просто политическа собственост. И нищо друго. И това е отдавна решен въпрос. Да, суверените имат свойството взаимно да се признават. Но това, че Държавният департамент е казал, че суверенът Кадафи до вчера беше суверен, а днес е загубил правото да се нарича така, или че същият Държавен департамент е решил, че Украйна до вчера не беше точно държава, а сега вече е суверенна държава – това не значи нищо. Просто истинските държави – носителки на истински суверенитет, са се състояли в резултат на други събития, някои от които ужасни. Например Френската революция, която е отвратително кървава и излишно жестока. Или пък Гражданската война в Америка, когато десетки хиляди американци взаимно са се убивали. За Съветския съюз може да се каже същото. За много хора неговото случване беше ужасно и пъклено дело, но СССР беше суверенен, защото също е плод на гражданска война, да не говорим за Втората световна война, защото това е събитие, което също има силата да произведе суверенитет. Така че идеята, че днешната българска държава е суверенна, защото Жельо Желев и Луканов са се разбрали на Кръгла маса, е смешна. С други думи идеята за суверенитета като договорен продукт умира пред очите ни. Държавите не се правят така. Някои държави са симпатични, други са ужасни, някои са успешни, други се мъчат, трети са напълно невероятни. Но като суверенни политически тела те са се появили по друг начин. Просто държавата не е договорен продукт, каквото и да мислят русоистите, включително българските дърдорковци. В момента умира системата от овеществени политически абстракции, превратно битийстващи фантоми, въплътени илюзии, хомункулуси и симулакри, които се наплодиха след разпада на Съветския съюз. Истинският и важен въпрос е: какво идва след това? Нямаме отговор – нещо пречи да погледнем в бъдещето, вероятно пречи прословутият fog of war. Светът е ужасно объркан. Американското ръководство е ужасно объркано. Американците ги спасява само това, че те са едновременно далече отвсякъде. И че имат поле, към което да се обърнат. Проблемите в Оклахома са много големи. В Минесота има много работа. Проблемите по Рио Гранде са много сериозни – южната граница е пропусклива… Тоест вътрешните проблеми на американското общество са сериозни и са достатъчни да поемат творческия потенциал на американската политическа класа. Обаче някой излъга американците, че светът им принадлежи. Че единственият събеседник на Америка е светът. Че съотношението Америка–свят е хомогенно и съразмерно. Че, видите ли, тук е Америка, а пък тук е светът, и че Америка отговаря за света. И го възпитава. И го спасява, ощастливява и пр. Но трябва все пак да помним, че далеч не всички умни американци разсъждават така. Америка е в едно вечно циклично движение, там се редуват вълни на изолационизъм и експанзионизъм – младият Шлезинджър е описал това. Някои от най-умните и блестящи американски мислители знаят това и разсъждават напълно адекватно. В Америка днес има много силен импулс да се върне едва ли не зад „линията Монро” (тоест САЩ да предпочетат изолационизма). Американската политика е изначално циклична. Обикновено демократите са експанзионисти, докато републиканците са по-склонни в трудна ситуация да намерят изолационистко решение. Защото логиката на американския републиканизъм ги води към собствените им проблеми. Има великолепни американски мислители, които твърдят, че настоящата американска политика е съсипителна и гибелна. Че тази политика е безумна, безсмислена и унизителна.
Затова е абсолютно глупаво да съдим за американската държавноправна и политическа реалност, когато я наблюдаваме през оптиката на българските проамерикански лакеи. Българското обществено мнение е много силно повлияно, а точната дума е замърсено и задръстено, от отвратителната пропагандна продукция на българското американофилско лакейство. За да получиш американска стипендийка, малка финансова подкрепа или о, боже, да те поканят от ЦРУ да свършиш някоя работа, българското журналистическо и политическо лакейство е готово на всичко. Не би се спряло пред нищо. Но в никакъв случай не бива да се съди за Америка по образа, който българските лакеи произвеждат.
Президентът Айзенхауер и държавният секретар Джон Фостър Дълес разговарят в Белия дом по повод конференцията на НАТО в Париж и предложението на съветския премиер Булганин за среща на Изтока и Запада. Вашингтон, 11 декември 1957 г
Аз съм дълбоко несъгласен с американската политика в много отношения, направления, смисли и плоскости, но Америка не бива да бъде унижавана, като се гледа с очите на българските лакеи. Парадоксално, но това са децата на българската комунистическа номенклатура в странен извънвременен съюз с наследниците на семействата на българските съюзници на Хитлер, които заедно решиха, че сега им е дошло времето. Ние вече не знаем руски, говорим английски – и чакаме заповеди… Америка е велика страна. Тя има своите велики проблеми. И аз изобщо не съм сигурен, че ще успее да ги реши. По-скоро няма да ги реши. С Америка се случи най-лошото. Тя започна да губи хегемонията си. И големият проблем сега е има ли въоръжен начин, чрез който да се удържи хегемонията? И ако наистина има такъв въоръжен начин, то тогава може да се мисли: а може ли НАТО в днешното си състояние да решава въпроса за хегемонията? Аз се съмнявам. Днес НАТО има три проблема. Те са независими един от друг. Те нямат решение и всеки един от тях е достатъчен НАТО да бъде в криза. Тоест НАТО е в хиперкриза. Първо, държавите – членки на НАТО, не желаят да си плащат членския внос. Ей така, не си плащат членския внос. Само Великобритания си плаща членския внос, мисля, че и Гърция доскоро плащаше. Но Гърция ще отделя за въоръжение същите пари и без НАТО. Докато има Турция, гърците ще продължават да събират оръжие. Такъв е гръцкият национален характер. В гръцкото съзнание неизменно съществува денят Омега, когато „турският крокодил” идва и захапва Гърция. И за този момент те трябва да имат необходимия брой тактически ракети, най-добре ядрени, но никой не им дава, но пък те ще се стараят и пр. А голямата тупурдия в България около Шаламанов беше, че ние ще си платим членския внос, а те ще ни дадат малко оръжие, което ние ще платим по интересни цени и, както мърморят информирани лоши хора (на които ние, разбира се, съвсем не вярваме), ще инкасираме изгода – за държавата, де. Защото най-интересните схеми могат да се направят с Американския военнопромишлен комплекс. И така, никой не си плаща членски внос. Тогава доходите трябва да идват от друго място. Откъде? От американския военен бюджет. И на САЩ много отдавна им е омръзнало да хранят тези „гости”. Те си казват: „Докога ще носим на гърба си тези хрантутници?!”. Тоест НАТО. Американските въоръжени сили умеят да се оправят и без НАТО. Разбира се, ако се внимава срещу кого. Срещу Осама бин Ладен се оправят, а срещу Кремълския кръволок е някак друго. Но внимавайки в подбора на противника, Американските въоръжени сили са успешни. Значи това е първият проблем: недостигът на членски внос. Когато някой не плаща сметката, накрая американецът плаща сметката. Кой знае защо, това не му харесва. Вторият проблем на НАТО е също сериозен. Става дума за криза в целеполагането. Действа точка 5 от устава, че когато е нападнат някой, значи са нападнати и всички останали. Но какво всъщност значи това? Че ако някой обиди Франция, то Бундесверът ще тича в Нова Каледония? Нищо подобно няма да стане. И как точно Германия ще праща войски на юг в Тихия океан, след като германската конституция не разрешава такива неща?! Между другото това с германската конституция е много добре направено. Когато решиш да пратиш войски някъде, ги пращаш, без да питаш конституцията, но когато не искаш, тогава изведнъж се оказва, че много ти пречи именно конституцията. Така че, това е криза в целеполагането. Няма ситуация, при която Турция ще се включи във военен конфликт за хатъра (да го наречем, сигурността) на Франция. Няма ситуация, в която Германия ще отиде да воюва, ако Англия реши, че е нападната. Това не може да стане. По-скоро споменатите страни ще се договорят (негласно, ако трябва), че не е станало нищо, което да иска съвместна реакция или ангажимент. В този смисъл този военен съюз НАТО обединява вече не воля, а съгласие. Разликата е фундаментална. Комюникетата манифестират съгласие, а действията манифестират воля. За да се активират всички, трябва поне някакъв Путин да нападне Прибалтика. А той, проклетникът, не иска. С други думи няма вариант, при който днес да се активира точка 5. И третият сериозен проблем около НАТО е, че няма причина тази организация да съществува като армия. Като военнополицейски сили, да. Да решава конфликти по света, да. Но кои конфликти са решили? В Сърбия беше много лесно да се бомбардира Белград. Само че там работата я свърши не НАТО, а Черномирдин, който убеди Милошевич да се откаже от войната. Мълвата говори, че на Черномирдин му е било обещано, че ако успее да разоръжи Милошевич, той ще бъде следващият президент на Русия. Груба грешка от страна на Черномирдин е било да вярва на такива обещания. В Либия воюва не Америка и не НАТО, а Франция. По причини, за които и досега можем да размишляваме. Защо Саркози реши, че точно сега, точно срещу Либия трябва да се воюва? Мисля, че поради същите причини, поради които Доминик Строс-Кан нападна камериерката Нафисату Диало – вълнуваща история, която не забравяме, макар смисълът й да ни убягва. Да, истината е, че Кадафи много отдавна пречеше на Франция. Правеше разни такива неща, за които секретните служби убиват. Но Франция реши да направи атрактивна военна акция – малката победоносна война на Саркози, като единственото добро беше, че французите май не обърнаха достатъчно внимание на ставащото. И по-добре, защото осъзнаването на тази реалност щеше да ги деморализира ужасно. Да, в момента не съществува държавата Либия. И не се очаква да започне да съществува в близките хиляда години. Но една Либия в повече или по-малко на фона на разгърналата се борба за човешки права (т.е. за еднополови бракове) в глобален мащаб какво значение има?! Не може да се твърди, че НАТО е погромило Либия. Къде другаде? В Афганистан? Но те си отиват оттам. И там официално НАТО няма. И в Сирия няма решение на НАТО да воюва. Изобщо къде Северноатлантическият отбранителен договор е воювал? За какво им е НАТО на американците тогава? Могат да го закрият. И някои от най-умните американци точно това предлагат. Разбирането, че Америка може да решава проблемите си и без НАТО, се шири в американските специализирани експертни кръгове. И никак не е невъзможно НАТО да преживее една толкова дълбока реформа, в резултат на която да остане само табелката на вратата. Но може би НАТО е нужно на САЩ, за да легитимира политиката им по света през формулата на някаква организация, въплъщаваща съгласие? Тоест воюват не само американците, воюва НАТО, цяла Европа. Да, наистина. Дори когато воюват сами, както в Ирак, американците успяват да създадат усещането, че „докато ние воюваме, и НАТО ни подкрепя”. Ето, тогава българският държавен глава (който и да е той) облича американската си петнисто-камуфлажна военна униформа и отива в Ирак, откъдето махва с ръка и казва: „Мерхаба”, на българите. Значи винаги може да се организира така, че Никарагуа, Хондурас, Монголия и България да участват във войната рамо до рамо с американските синеоки рицари. На НАТО остана тази главна функция: с авторитета на една въоръжена сила да контролира Европейския съюз. Но това пък е причина за изключително широко разпростиращите се антиамерикански настроения днес в Европа. Използвайки тези настроения, руското ръководство доста успешно гради разни геополитически и геостратегически триъгълници, например Москва–Париж–Берлин, срещу които не може всъщност да се направи нищо. Това е основата на стратегическия маньовър на Кремъл. Русия се връща в Европа. Това обяснява и защо у нас българската американофилия изважда такава зелена пяна по устата, когато обяснява как Русия е Мордор, Царството на Злото. Ако Русия я нямаше или поне ако беше Русия по времето на Елцин, никой нямаше да оспорва хегемонията на САЩ. Китай оспорва. Но Китай много внимава да оспорва американската хегемония по начин такъв, че ако може, това да не се вижда много. Защото там има и мощни икономически интереси, както знаем. Да, днес НАТО е сватбен генерал. Той присъства, надува бузи, благославя младоженците и подрънква с еполети. И продължава да обяснява как великите цели на НАТО са, както следва (в терминологията на оня достоен лорд – един от първите ръководители на НАТО): Германия да е долу, Русия да е вън и Америка да е вътре. Лорд Исмей, умен човек, талантлив ръководител, е изразил с тези прости думи смисъла на историческото съществуване на НАТО. Но, помислете, кое от тези три неща е налице днес? Имаме точно обратното. Руските капитали няма да ги откриете в България, колкото и да плачат българските русофоби. Всяка година от Русия изтичат стотици милиарди долари. Което само по себе си е голям икономически проблем. Половината от тези пари се утаяват в Европа. А не можеш да накараш Старата госпожа заради едните „морални” съображения да се откаже от значими руски вливания. Другото: да се вгледаме внимателно в Германия. Долу ли е Германия? Напротив. Германия е следващият хегемон на Европейския съюз. Защото имперска (или неоимперска) структура, каквато отива да бъде ЕС, естествено и органично произвежда проблематиката на хегемонията. Дали няма Америка скоро да се види принудена да освобождава Европа от „лошите германци”? Мисля, че българският пропаганден сектор (така да се каже, отдел „Агитация и пропаганда”, който вече е под контрола на недържавната организация „Америка за България”, а не на Партийния дом) вече е получил нови инструкции. И до края на годината ще станем свидетели на мощни антигермански настроения в България – не само антируски, но и антигермански. Германия навлиза в периода, когато, общо взето, успешно приключва епохата „Меркел”. Това, което виждаме, е, че САЩ изпускат контрола над Европа. И в това отношение НАТО вече не е ефективна организация. НАТО много отдавна яде повече, отколкото върши работа, и затова плаче за дълбока реформа. Има няколко възможности за това как НАТО да бъде реформирано. Можеше да стане например въоръжената сила на ООН, но тази възможност вече е изпусната. Можеше да стане съюзник в Обединените европейски въоръжени сили. И така нататък, например да воюва и така да се реформира. Да ти счупят гръбнака също е реформа, нали така? Обаче всяка евентуална реформа на съюза вече минава през (и зависи от) решаването на един много сериозен общоевропейски проблем. Това е нарастващото несъгласие между глобалния проамерикански евроелит и националните елити, които вече не крият своя антиамериканизъм. Този процес вече се вижда много ясно. Вижда се в Рим, в Берлин, в Париж, в Будапеща, в Атина и пр. Водещи европейски държави просто не крият, че е налице следната реалност: разделение на евробрюкселски американско-европейски елит, който по-скоро е американски, отколкото общоевропейски, и национални елити, които нямат никакво намерение да изчезват, както доскоро им обясняваха, че трябва да стане.
Карикатура на генералния секретар на НАТО
Йенс Столтенберг от Крис Уеър.
Военното ръководство на НАТО е изцяло в ръцете на САЩ. Начело на организацията се слагат от време на време европейци, но само ако са доказани американофили по възпитание, по образование, по произход. Защото военното ръководство на НАТО е сериозна структура. Това са военни хора, които, вярно, че не са воювали, но все пак се държат сериозно. Военните навсякъде са хора сериозни. А политическото ръководство, това е говорилнята на НАТО. Там ще откриете всякакви одиозни фигури – бивши троцкисти, маоисти, радикалеколози, феминистки, LGBT симпатизанти и пр. Даже Соломон Паси замалко да им се случи. Да, хармонията там все още не е пълна – не виждам там кришнари, но това е въпрос на развитие. Хавиер Солана е разкритата тайна на политическото явление НАТО. Столтенберг, разбира се, не нарушава правилото… Може би е уместно тук да се спомене една стара българска полишинелова тайна. Ако видите списъка на българските учредители на Атлантическия клуб, ще разберете, че от тези двайсетина души само двама не са служители на ДС и не са деца на партийната номенклатура. Затова е съвсем естествено дългогодишният шеф на натовския клуб у нас да е син на една позната другарка, професор по марксиско-ленинска философия от Института по марксизъм-ленинизъм в АОНСУ. Синът на тази другарка (която си беше достоен човек и добра душа) стана главният български атлантист! Да не забравяме и Соломон Паси, бащата на българския атлантизъм! Син на стария Исак, професора по марксиско-ленинска естетика в Софийския университет. Професорът си беше ортодоксален комунист със специални ангажименти към българския идеологически живот. За мен това не са позорящи обстоятелства. Но все пак истината за българския антлантизъм трябва да се знае – това са крайно интересни и значими факти от политологическа и социологическа гледна точка. Истината е, че отците – основатели на българския атлантизъм, са хора с правилен комунистически произход. Това са българските атлантисти. Децата на Политбюро, на Секретариата на БКП и на целия Централен комитет плюс отделни дъщери на окръжните секретари на БКП още първите десетина дни след 10 ноември 1989 г. се почувстваха атлантисти – беззаветно и искрено. Българският атлантизъм е едно от най-щастливите хрумвания на българската комунистическа номенклатура. Така че, когато някой говори за НАТО с придихание и с характерната за самата тема оцъкленост, питайте за баща му. Не е ли бил окръжен секретар на БКП? Но това лека-полека изтича. Реализмът се връща бавно в българското съзнание. Хората започват да разбират. Не смятам, че трябва да виждаме в НАТО противник. Проблемът е, че след смъртта на СССР НАТО се мята. Ту се оказва, че са намерили противник, ту се оказва, че противникът не е автентичен. Накрая се успокоиха, че Путин е противник – какъвто трябва, най-после! Той обаче прави разни объркващи неща. Например очаква се сега в ООН да направи отвратително нещо: да се обяви за мир! Това е напълно нетърпимо. Освен това Путин откровено не желае да вкара Русия във война. Как обаче, ако няма НАТО, биха се защитавали многото малки държавици в Европа? Фатален въпрос, за който отдавна има отговор. Има една стара европейска мечта, още на обединяваща се Европа, за Общоевропейски въоръжени сили. Тази идея не е закрита. Съществува една неживееща, но и неумираща структура, това е нещото, което отначало го наричаха Западноевропейски съюз, идеята, че все някога Европа ще има свои въоръжени сили. Няколко пъти обещаха, че вече са ги създали или че поне са започнали създаването им, но тогава от Пентагона усмихнато питаха: „Ами ние?”. И от Брюксел моментално отговаряха: „Да, да, разбира се… ние само с вас, да…”. Тази идея е такава, дисидентска идея. Европа да има свои собствени въоръжени сили. Тази идея не умира, но не се и реализира. Тя просто стои. Мисля, че това е реалната алтернатива на НАТО. Но за да се реализира тази идея, трябва най-накрая НАТО да влезе във военен конфликт. За да може най-накрая историята да провери НАТО боеспособна организация ли е? Или умее да воюва само срещу Осама бин Ладен. И срещу виртуалния Путин. Много е лесно да си нарисуваш един Путин на стената и да го победиш. Все пак това е само пропаганда. В реалността НАТО не е армия, НАТО е полиция, но това е полиция, без която подозираме, че може да се живее. Сянката на безсмислицата тегне над НАТО.
