За купения вот не са виновни ромите и сиромасите, а поръчителите от централите
През юни 2009 година 16,4% от всички подадени на евровота гласове, или 415 000 от бюлетините в урните, са били купени. Данните са на Гражданската коалиция за свободен и демократичен избор. Месец след това на изборите за национален парламент асоциация "Прозрачност без граници" отчита, че 1/3 от българските избиратели не изключват възможността да продадат гласа си. Новото, което шокира наблюдателите в 2009-а, е, че освен досегашните заподозрени - ромите, вече и българи открито заявяват, че ще вземат парите, които им се предлагат, и
ще гласуват за човека, когото им посочат
Това стресна и Брюксел тогава. Лепнаха ни етикета за държава с осребрен, контролиран вот, извадиха на светло машинациите на изборната администрация и предупредиха за срастване на партийната система с организираната престъпност. И естествено ни размахаха пръст. Някои от родните политици се опитаха да се скрият с оправданието, че това е "европейска практика", дори определиха изборната покупко-продажба като "нормален начин да се привлекат гласоподаватели".
На политическия терен в София обаче настъпи лека паника. Партиите започнаха да осъзнават, че сами подкопават основата, върху която градят подстъпите си към властта. Въведоха се по-строги норми в законодателството, неправителствени организации похарчиха някой и друг лев за разяснителни кампании, МВР, съд и прокуратура уж затегнаха примката около босовете на изборджийския ъндърграунд. В мрежата заработи и специален интернет сайт, на който всеки може да подаде информация при съмнения за подкуп, натиск или принуда към гласоподаватели.
Ефектът обаче се оказва мижав
Днес, две години след първоначалния шок и последвалата активност за пресичане на злодеянието, прогнозите са още по-ужасяващи. Само 14% от българите са категорични, че изборите наесен ще са честни, алармира агенция "Медиана". В партийните централи с потрес установяват, че в някои общини се очаква над 50% от гласовете да бъдат платени. Варна, Пловдив, Кърджали, Перник, Петрич, Созопол, Несебър, Разлог, Сандански са във фокуса на наблюдението и въпреки това не секват сигналите за предстоящо манипулиране на вота. Играта не само не спира, тя загрубява, ожесточава се, става част от физическото съществуване на индивида. За морал, за кауза, за идеи, дори за личности - никой не говори! Изборите се превръщат в стока, в най-скъпата стока, която се предлага на най-бедните купувачи. Те не знаят какво им се предлага, не искат да видят дори какво купуват. Знаят обаче, че от година на година стоката става все по-ценна, а те - все по-важни за нейната реализация. Затова непрекъснато вдигат мизата и разширяват похватите за получаване на лептата. Вече никой не говори за капачки, олио, захар и лява или дясна гуменка, което беше по времето на Клара Маринова, блед спомен са кебапчето и петолевките от времето на СДС. Сега тарифите са от 50-100 лева и нагоре! През 2009 г. 33% от продавачите на гласове са смятали, че им се полагат между 10 и 50 лева, а 28% са смятали, че гласът им струва над 200 лева. Представете си какво ще бъде само след месец!
Защо го правят?
Хората си продават гласовете, защото не разбират какво отношение може да има към тях демокрацията и свободата, беше досегашното оправдание. Е, към него вече се прибавят и икономически причини. В условията на криза дори хора от средната класа, разорени, прецакани от системата, притиснати до стената от кредити, от немотия и бедност
стават лесна плячка на партийните брокери
Бедни и болни, за които почивка в санаториум, дърва за огрев или жизнеспасяващо лекарство са въпрос на оцеляване, са готови дори да се пазарят за гласа си, за да спасят дните си. Пипалата на злото достигат и до фирми, изправени на ръба на оцеляването. Страхът от уволнение ражда желанието за подчинение.
Тогава в кого е вината? В този, който от нямане се хваща като удавник за сламка за нещо, което не е редно, но ще му притъпи болката, или онзи, който с имането си използва човешкото нещастие за личните си и партийните цели.
Ако няма предлагане, ще има ли купуване?
МВР хваща дребните риби, посредниците или нещастниците, които са си заложили личните карти при архиваря или тартора на гетото. Наказанието е между 100 и 300 лева!?! Но никога никой не стигна до големите, до партийните централи, до лидерите, с чиято воля това става. Никога не бе назован истинският виновник за това зло, което разяжда демокрацията - партийната страст на всяка цена да се добереш до власт! В България няма партия, която да не купува гласове. Затова борбата със злото не дава резултати. То е станало част от партийната система у нас. И само когато тази система реши да го ампутира, да го изтръгне от себе си веднъж завинаги, да заиграе честно по правилата, ще разберем, че сме се спасили. Дотогава ще сме нейните жертви.
