Разнобоят в БСП между Станишев и Първанов е неизбежен

След три месеца БСП ще се окаже с двама лидери. Формалният Станишев и неформалният Първанов. В това няма изненада. Развитието на политическия процес в страната отдавна предвещаваше и такъв финал - загърбвайки "Дондуков", президентът да поеме обратно към "Позитано". Но там има притеснение. Огромно. Има и страх. Обясним. Партия с двама лидери не може.

А кого от двамата да избере?

Драматичен избор. По какви критерии? По заслуги? Станишев, прегърбен от тежестта на изборни загуби и управленски крах, често бламиран от собствения си екип, ще защитава позицията си, че под негово ръководство БСП все пак е съхранена и леко надига глава дори. Първанов, понесъл в чантата си най-голямата червена победа на прехода - два президентски мандата, ще извади оттам опита си на държавник, контактите си на политик и най-важното - ореола си на ляв, който умее да привлича съмишленици.

Как редовият социалист да прецени кое е по-доброто

По качества? Единият израсна в десетгодишните люти партийни вражди, другият успя да надскочи дебрите на десетгодишното политическо интригантство и да излезе оттам нахъсан за нови битки. По недостатъци? Политиката се оказа наркотик и за двамата. При това - политиката на родна почва. И единият, и другият има възможности да получи синекурен, но почетен пост навън - в ПЕС, в някоя фондация или в някое "световно правителство", както направи Петър Стоянов и където се чувства прекрасно.

Но не! И Първанов, и Станишев за ужас в БСП искат да играят на един и същ терен. "На кого да заложа - попита без грам артистизъм Стефан Данаилов, изваждайки на показ личната си драма от този въпрос, която ще се превърне в драма за цялата партия. - Ако заложа на Първанов да остане, Станишев къде отива - или обратното? Не крия, че ще има голямо раздвоение сред по-висшия ешелон на нашата партия. Това може да ни затрие!" Какво предстои да се случи?

Ами ще има битка. Битка!

И няма значение от кой ред на предстоящия конгрес (март или октомври 2012-а) ще се води тя. Това го знаят големите в БСП, но вдигат безучастно рамене. Засега. Защото много от тях също ще изгорят в пламъците й. Станишев ще предприеме следизборна обиколка в страната, за да надъха структурите. Нормално и необходимо. След 22 януари Първанов вероятно също ще направи няколко тегела из държавата, за да продължи с отчета си за свършеното като президент. Също нормално. И там, в партийните организации, ще се извърши прегрупирането на двата отбора. Първанов ще залегне на тезата "промяна в БСП" и вече го обяви: "Иска ми се да вярвам, че партията ще работи поновому. Въпросът е дали левицата иска да управлява стабилно, модерно, или иска да се задоволява с резултати от порядъка на 600 000 - 700 000 гласа." Ударът е нанесен! Отсега. Посланието е - със Станишев начело БСП ще продължи да се свлича надолу, с Първанов - има надежди да се върне на власт като широка ляво-центристка формация. Повечето политолози са убедени, че пътят назад за Първанов ще е фиаско (така се случи и с д-р Желев, и с Петър Стоянов). Президентът не мисли така. Напротив, убеден е, че само нов широк политически блок може да се превърне в алтернатива на ГЕРБ. И той иска да го направи.

Размяната на ролите

Рубиконът за Станишев ще бъде оценката за състоянието на БСП в последните 10 години. И отговорността за това. БСП загуби парламентарната, президентската и местната власт. И не спря да се раздира от вътрешнопартиен канибализъм. В тези години Първанов е имал само принадена стойност за БСП.

Силите още не са се позиционирали. Още три месеца Първанов ще обитава "златната клетка" на властта и всяка негова дума по този въпрос ще работи против него. Отлагането на конгреса чак за октомври ще му даде възможност да прецени дали лично той да се кандидатира за лидер, или ще подготви и ще наложи свой човек за първия партиен пост. Това е нож с две остриета. Защото и Сергей ще работи. Въпреки многобройните искания досега за оставката му Станишев се задържа на върха по една-единствена причина - враждуващите лобита в БСП не можаха да се консолидират срещу него с обща кандидатура. Двамата Руменовци имат различни виждания по лидерския въпрос в Столетницата, таят недоверие един към друг, както впрочем и останалите социалисти с влияние в партията. Е, който успее да "опитоми" БСП, той би трябвало да я оглави. Това представление си заслужава. Пък е важно и за държавата. Борисов да не е сам.

в-к Стандарт