Интервю на Валерия Велева за безсилието във външната ни политика, за старите грешки на десницата и за новия политически проект

- Г-жо Нейнски, на третата година от управлението външният министър Николай Младенов предлага да се проведе дебат в Народното събрание за политиката на България й към съседните балкански страни. Как разчитате този призив?

- Като силен израз на лично и професионално безсилие да дефинира основните принципи и стратегическите интереси на България в региона. На третата година от мандата това е търсене на алиби за неспособността да изведеш приоритети във външната политика, и то балканската. Това идва в отговор на редица проблеми, които имаме със съседите и които едва ли ще могат да бъдат решени в последната година. Резултатът от тази политика е налице - превърнали сме се в разграден двор, където всеки взима каквото може. Виждаме агресивната политика, която води към нас Македония, на която ние не даваме отпор. Виждаме непремерени изказвания по отношение на гръцки политици - независимо дали Гърция е в криза, тя е наш съсед. Тези неша, нека ги наречем недоразумения, засягат българи, които живеят в прилежащи на България територии. Това са наши национални интереси, които могат да бъдат защитени, само когато съседите видят в наше лице убедителен и авторитетен партньор. За съжаление това отсъства. Авторитетът на една държава във външен план минава през авторитета на външно министерство. Така е в цял свят. Атентатът в Сарафово също не е случаен. Той идва след едно странно поведение на външния министър по отношение на арабските страни. Спомняте си какво се случи и в Катар, симптоматичен случай на безсилие на външната ни политика, в който не се разбра кой каква отговорност носи и накрая изгоря Трайчо Трайков. Тези коментирани като гафове случки рушат авторитета на България. От тях се възползват и държави, и политици, но не в наша полза.

- Може ли да говорим за провал във външната политика?

- Проблемът е, че когато ГЕРБ влязоха във властта, те не изработиха ясна програма във външната политика, и сега не мога да ги оценя според техните цели и задачите, които си поставят. Но на практика ние се отказахме от две големи стратегически цели - от еврозоната и от Шенген.

- Е, за еврозоната казваме, че вече не искаме да влизаме, а пък за Шенген - че сме готови, но неоценени.

- Това ми напомня за киселото грозде - в момента, в който лисицата видяла, че гроздето е твърде високо, казала, че е кисело. Какви аргументи ще бъдат привлечени за обяснение, вече няма никакво значение. Да, те ще казват, че еврозоната се тресе в икономически трудности. Но аз мога да дам друг аргумент - представете си какво щеше да се случи с Гърция, Испания, Италия, ако те не бяха членки на еврозоната. Еврозоната не е панацея, тя има много несъвършенства, но тя е зона за взаимопомощ.

- Мнозина обаче казват - по-добре, че не сме там! Да не говорим за прогнозите, че еврозоната може да се разцепи.

- За мен такива твърдения са непрофесионални. Еврозонатата може да не е най-доброто нещо, но ако перефразирам една стара приказка - по-добро от това не беше измислено в Европа. Въпреки размера на кризата в момента Европа говори вече за растеж. Като свързва този растеж с даване на стимули на малкия и средния бизнес. Докато в България е обратното. Тук корпоративният капитал е доминиращ. Тук малкият и средният бизнес не е приоритет на държавата и на правителството. Напротив, той е задушен. Примерите за фалити на фирми и за разорени хора у нас са ежедневие.

- Ще ви дам контрааргумент - в Европа държави фалират, а ние останахме финансово стабилна страна.

- Да, финансовата стабилност е факт. Но финансова стабилност без растеж и подпомагане на малкия и средния бизнес обрича в дългосрочен план държавата ни. Барозу казваше, че бизнесът иска не просто повече, а и по-качествени работни места, по-добре платени работни места, по-добър пакет - социален, здравен и т.н., а всичко това се прави с пари. А парите се генерират от бизнеса, докато държавата просто трябва да разпределя.

- Идването на Барозу в София за откриването на метрото не е ли знак за това, че ЕК е доволна от правителството, въпреки критиките към съдебната система, мудната администрацията и недостатъчното усвояване на еврофондовете?

- Софийското метро е проект, финансиран с европейски пари. Нормално е Европа да благослови откриването му. Но на мен друго ми направи впечатление и то бе провокирано от една случка на улицата, когато една непозната жена ме попита: “Г-жо Нейнски, кой проектира това чудо? То е много красиво. Метроспирките в центъра на София, наистина са, както е казал Барозу, като танцувални зали. Кой всъщност е авторът на този интелектуален продукт?” И изведнъж си дадох сметка, че зад всичките тези прекрасни неща стоят анонимни хора, но това е интелигенция, това са професионалисти, които са вложили интелектуален продукт. И си зададох въпроса - защо никой не изведе тези хора отпред? Защо винаги отпред застават едни и същи, защо всичко е за политическо ползване? Ако си голям, ако наистина си номер едно, ти трябва да изведеш на преден план архитектите, строителите, инженерите и да кажеш: това са хората, на които дължим тази красота, с труда си, с уменията си, със знанията си те ни позволиха да се гордеем пред Европа. Не може да минимизираш, да омаловажаваш и да изземваш цялата енергия на тези хора, изтъквайки себе си. В света вече не се говори за комунистически и капиталистически държави, а за демократични и тоталитарни. Стремежът да концентрираш цялата власт - да даваш, да взимаш, да назначаваш и уволняваш, от теб да зависи всичко в държавата не кореспондира с демократичната тъкан на една европейска страна. Там едно правителство е като оркестър - има цигулки, има чинели, има барабани...

- Но аз си спомням, как и във вашето правителство всичко зависеше от Командира.

- Ама нали това беше критиката към нашето правителство, нали хората казваха “не може така”. Аз съм обективна - дали ще е в моето правителство, дали ще е в правителството на ГЕРБ или на царя тези неща не могат да се случват. Светът се променя.

- Какво ще правите в този политически сезон, след всичките разводи и скандали в дясно? Изборите чукат на вратата, а за СДС и ДСБ се говори като за изчерпани проекти.

- В момента има три тенденции. Едната е, след разваляне на Синята коалиция, да бъдем разделени. Втората е СДС се явява самостоятелно. Звучи мъжки. В ДСБ също има гласове, които казват: сега вече огромни маси хора ще потекат при нас. Аз смятам, че и едните, и другите грешат дълбоко в сметките. Резултатите ще бъдат още по-лоши от тези, които сме имали. Третата, все още жива, е тенденцията за запазване на Синята коалиция. Аз съм един от нейните изразители. Самата аз съм продукт на Синята коалиция. Смятам, че тя беше успех за десницата, тя успя да консолидира онази част от хората, които не се изкушиха да отидат нито при Борисов, нито другаде. Това са хората, които подкрепяха през годините най-трудните реформи в България.

- Но това вече не може да се върне, Синята коалиция е мъртва.

- Не, не. Неслучайно правя този анализ - голямата грешка беше, че Синята коалиция, която започна амбициозно, не беше развита. Тя не даде онази тяга, която ние очаквахме. Защото за мен Синята коалиция е била не сушата, а островът. След всички разводи, разединения, както вие казвате, ние спирахме на един остров, търсехме мотора за единството ни и се опитвахме да градим доверие помежду ни. И беше доста успешно.

- Да, но всички казват, че Костов е причината това доверие да не се доизгради докрай.

- Аз мразя тези паралели, но ще си позволя да го направя - това е малко като брак - кой крив, кой прав, в крайна сметка и в двете страни не е била отчетена необходимостта от този брак. Може би пак поради тази самовлюбеност и очаквания и на едната, и на другата страна да вземе аванс от успехите на другата, което всъщност е единоборство, не можа да я направи убедителен проект. В момента хората очакват не просто коалиция, а създаването на единен десен субект от онези личности, които извършиха реформите в България.

- Как ще стане сега?

- Първо с желание от двете страни. Бих работила с цялата си душа безкористно за такъв проект.

- Какво точно е този проект - да се съберат отново СДС и ДСБ?

- Не, не, “съберат” е дума, която предпоставя веднага вътрешна съпротива у мнозина. Това със събирането сме го играли, с масовите снимки и плакати, кой до кого е вдигнал ръка и т.н. Както всичко, така и традиционната десница трябва да претърпи развитие. Въпросът е и двете страни да го осмислят. А като говоря за двете страни, нямам предвид СДС в този си вид, в който е в момента. Ние, които не приехме решението за неподписване на споразумение със Синята коалиция, в края на юли се събрахме на среща в Габрово. Дойдоха членове на ПГ, кметове, общински съветници, хора с авторитет в СДС, с влияние от цялата страна. Мнението на всички е да се търси формула на създаването на единен политически субект.

- В този нов политически субект влиза ли и ДСБ?

- Да, влиза ДСБ. Но искам да подчертая - традиционната десница и Синята коалиция не е нито Иван Костов, нито е Надежда Нейнски, нито е Мартин Димитров. А хора, понесли отговорност за много конкретни политически решения, в тях има интелектуален потенциал, има яснота на пътя, има нови идеи, нови предложения.

- Поредната формация вдясно с вадене на нови лица по метода на ГЕРБ, така ли?

- За мен цялата фабула около новите лица беше съзнателно наложена от ГЕРБ с цел да се скъса пъпната връв с прехода, с промяната. Неслучайно Борисов и Цветанов искат да поставят на тези 20 години дамгата на криминален преход. В тези 20 години може да е имало криминални лица, може да е имало обвързаности, но днес цялата власт е в тях - да ги извадят и да ги кажат кои са. Но да се слага подобен етикет на процеси, които доведоха до промяна на страната от тоталитарна в демократична, означава или некомпетентност или злонамереност. Защото България стана член на ЕС като оценка за пътя, който е извървяла. И виждате сега какво става с Шенген - на какви безжалостни критики сме подложени. Че кой може да допусне по онова време, когато България беше на гола поляна, че ще ни приемат, ако смятат, че ние сме криминални хора.

- Идеята ви за създаване на нов единен политически субект няма ли да предизвика враждебното отношение на настоящото ръководство на СДС?

- Ние не го чуваме това настоящо ръководство на СДС. Няма такива хора, няма такава политика, нищо не се случва. Бях забравила кой е председателят на СДС. Казвам го искрено, без да влагам никакъв подтекст и лично отношение към когото и да било. Те искат да водят политика, която аз наричам услужлива. Това е неприемливо.

- Мартин Димитров при вас ли е? Излезе информация, че и той искал да прави нова партия.

- Инициативата за срещата в Габрово беше моя. Исках да ги чуя, защото аз съм минала през почти всичко - през раздели, през надежди, през нови раздели, през нови събирания, през снимки, през вдигане на ръце, сваляне на ръце, сражения и т.н. Ценното, което ние носим, е паметта на десницата, експертизата по промяната, по реформите. Забелязвате, как Миглена Кунева не ни краде платформите, краде ни кадрите, краде ни емоцията. Ще се опитам да кажа и на ДСБ, и на моите колеги от СДС : Не можеш да се разграничиш от миналото си. Може да го препрочетеш, да го преосмислиш, да си вземеш или не поуки и да надграждаш. Бойко Борисов и Миглена Кунева нямат автентичност, те изграждат своя бекграунд върху нас. Така го изграждаше и Сакскобургготски - той беше новото СДС, новият морал, новите хора, но той искаше да стъпи в обувките на СДС, неслучайно искаше да бъде новото СДС, за да може изцяло да го заличи. Същото направи Бойко Борисов с много по-голям успех. Не може да се отрече, че Борисов има качества в това отношение и успява в голяма степен да подмени това, което бяхме ние. И сега се задава Миглена Кунева, която има абсолютно същата претенция. Само че адресирана към това, което тя нарича аристокрацията, интелигенцията. Тя не иска да се изцапа, тя не говори, че е била в правителството на НДСВ, пък после на тройната коалиция, все едно че няма биография. Тя просто е дошла от някъде бяла и добра, европейка и какво иска - отново да стъпи в спомените и във водите на СДС. И колкото и хората вече да са отвратени, уморени, разочаровани, все пак в тях е останал инстинкт. Това беше голямата грешка, която Кунева допусна. Това беше като камшик. Дори и най-отвратеният ще си каже: е, бива, бива...

- Имате предвид използването на кадрите на големия син митинг при основаването на партията на Кунева. Тогава вие казахте, че тя ви краде автентичност.

- Да, да. Бойко Борисов с всичките грехове също не осъзнава каква огромна грешка прави с това, че иска да е всичко в държавата. Защото един ден, когато това правителство си отиде, той ще бъде изкупителната жертва. За всичко ще хвърлят вината върху него.

- Да, но и на третата година от мандата, въпреки острите критики към него, Борисов няма алтернатива. И вероятно върви към втори мандат. Защо?

- Да, факт е, така е. Борисов дойде в точния момент и успя да го използва по точния начин. Не мога да му отрека тези качества. Той се оказа новият политик. Той е, първо, много добър комуникатор и то по начина, по който мнозинството от хората очакват. А мнозинството ти решава изборите. Това, че някаква част от обществото не харесвала той как комуникира, вероятно той си казва: “Това си е за тяхна сметка, какво ме интересува. И Другата, по-голяма част му казва: “Браво! Така се прави.” Българинът, говоря именно за мнозинството, не е бил много привързан към демократичните свободи. За него е важно материално да е сравнително добре, няма големи очаквания, няма големи претенции. Само че това те измества все по-назад и по-назад. На мен ми е болно, че говорят за България като за най-бедната държава в ЕС, че нашите деца бягат в чужбина. Защо по тези въпроси не разсъждават в ГЕРБ? Те могат да изкарат още един мандат, да осигуряват екзистенцминимум на родителите ни и да си осигуряват онзи един милион, които да си гласуват за тях. Но, ако искаш да оставиш името си в историята, трябва да инвестираш в бъдещето. А това бъдеще бяга от теб.

- Ние водим тоя разговор на 7 септември, когато е рожденият ден на Тодор Живков. 101 години след неговото рождение, носталгията към него е жива. Защо продължават да го обичат хората?

- Защото това време около Тодор Живков ще се запомни с лесните решения. Слушаш какво казва Москва, гледаш да не ги разсърдиш и получаваш едни пари. Днес вече няма вече предварително продадени мачове в политиката, всеки си гони интереса. Въпрос, който аз задавам, кой е интересът, който гони България? Ние не можем да гоним интереса нито на Русия, нито на Америка, дори на Меркел. Не може в ЕС един министър да ми каже един министър: гледаме какво казва Мергел или Германия и ние правим същото. Това може ли да е политика?

- Отклонихте въпроса ми - защо обикновените хора имат носталгия към Живков? И не сте ли виновни вие, политиците на прехода, че излъгахте надеждите им, че вие си оправихте живота, а мнозинството от хората тънат днес в мизерия?

- Това, което е имала България по силата на квоти, на пари, които е получавала и ги е харчила, то вече няма как да съществува. И колкото по-бързо политиците убедят хората, че на практика не от царя, не от генерала, не от ЕС, не от НАТО, не от Русия, а от тях зависи по какъв начин България ще се стабилизира и да си създаде стандарт на развитие, толкова по-добре ще са всички. Носталгията по тоталитарното е много страшно нещо. Защото тя ражда мечтата за силната ръка, за човека, който идва отнякъде и както в оня виц: стриже ни, бие ни, но и от вълци ни пази. Добрата новина е, че комунизмът няма как да се върне. Ние просто трябва да работим,за да може държавата ти да се стабилизира. Както светът, така и обществото у нас трябва да премине изцяло на друг начин на мислене, на друг ритъм на живот.

 

Преса