У нас търсенето на отговорност се смята за саботаж, а измъкването е със снишаване

Президентът на българската федерация по вдигане на тежести Неделчо Колев пое отговорността за отстраняването на националния ни тим от световното първенство в Париж. И си подаде оставката.

След поредната изборна загуба председателят на ВС на БСП Сергей Станишев обяви, че откъдето и да дойде предложение за негова оставка, ще го смята за "провокация и саботаж, защото то работи срещу партията".

След най-катастрофалните за СДС избори в последните 20 години лидерът на сините Мартин Димитров е убеден, че единственият му ход е... да поиска вот на доверие от ръководството на партията. Явно не е осъзнал, че неговият вот се видя на дъното на урните. Водачът на ДСБ Иван Костов продължава да смята, че няма вина за сриването на десницата в България. И също не мисли за оставка - Румен Христов не бил негов избор и Синята коалиция вече не била неговата коалиция.

Защо в спорта мъжете знаят как да поемат отговорност, а в политиката - не?

Защо едните осъзнават вината си, а другите намират удобни оправдания за нея? Защото нямаме обучени политици, които знаят какво е достойнство, нямаме политически мъже, които в даден момент да направят крачка назад в името на това да спасят партията си, казва Нешка Робева. Защото нямаме истински лидери. И защото много от мъжете в политиката не са мъже, а обитатели на топли кабинети и пазители на сладки кресла, които им носят облаги. Не влияние и не слава дори. А обикновен щат със заплата - партийна или парламентарна. Излязат ли от нея, отиват на борсата. Така политическото лидерство у нас се превръща в обикновен битов въпрос.

За Станишев тази загуба е пета поред, откакто е начело на партията, за Костов - 13-а, за Мартин Димитров - няма значение. Имат значение думите му: "Бъдещият президент на България ще се казва Румен Христов!". Същият, който събра едва 62 000 гласа! Но пък, ако следва традицията, Мартин има право да каже: защо аз днес да поемам вината за Румен Христов, а Костов не пое вината за Неделчо Беронов през 2006-а? И ще е прав. С това мислене политиците у нас се въртят в омагьосания кръг на личното си спасяване, което 20 години изтощава българската политическа нива.

В СДС вече се роди предложение кой да поеме десницата - Найден Зеленогорски. Според депутата Михаил Михайлов, бившият кмет на Плевен трябва да оглави временно партията до нова конференция на СДС. Не така обаче мислят апаратчиците на "Раковски" 134. Там на мода е изпитаният Живков подход - снишаване. Докато отмине бурята. Докато се забравят резултатите и докато вината за тях се размие в общото политическо говорене

Снишаване до следващите избори, в които допълзяването до заветните 4% може и да качи на спасителната парламентарна лодка виновниците за изборния крах. Както се случи през 2009-а. Със снишаване Живков оцеляваше десетилетия, но днес времената са други и не е сигурно, че до 2013-а СДС ще оцелее, за да прескочи 4-те процента. Важното е сега да се отложи часът на разплатата. А дали той ще дойде и на 22 ноември, когато е националната синя конференция, ще видим.

Същото е и в БСП. И там всички говорят, че Сергей трябва да си ходи. Както го правят неспирно от две години. Публично или под сурдинка. Но червените имат една съществена разлика със СДС. В БСП няма предложение кой да замести Станишев. По три причини. Първо - тези, които му искат оставката, трябва да хвърлят и своята. Второ, лобитата и крилата на "Позитано" 20 продължават да воюват помежду си и още не са се разбрали за наследника на върха. И трето, всички чакат тежката дума на Първанов. А тя няма да дойде по-рано от 22 януари 2012. Няма да дойде веднага и след тази дата. Затова Румен Петков, който още в нощта на загубата през 2009-а показа вратата, през която трябва да си заминат всички от ръководството на БСП, днес обяснява, че "лидерският въпрос не е важен сега". Да, ще стане актуален тогава, когато "за българската левица ще бъде ново качество президентът да се върне в БСП". Това е разковничето, в което мнозина леви виждат спасението на БСП. Затова оставката на соцлидера се отлага до... конгреса чак в края на 2012-а.

Такива са апаратните партийни игри. В тях няма нищо ново. Те винаги са били удобен параван. Зад който 20 години виреят провалени политици.

в-к Стандарт