Интервю на Валерия ВЕЛЕВА за липсващото ни историческо време

- Проф. Фотев, на старта сме на новия политически сезон, който ще завърши с парламентарните избори догодина. ГЕРБ се готви за втори мандат, опозицията иска да го прати в историята. Накъде ще наклонят обществените везни?

- Да тръгнем от постиженията на ГЕРБ. По-добре е, ако вместо черен междуселски път има шосе. По-добре е, ако вместо шосе има асфалтиран път без дупки. По-добре е на големите разстояния да има магистрали. С магистралите ще се отива с час-два по-бързо до Бургас или до Варна. За мен големият въпрос обаче е какво ще правят тези, които са стигнали два часа по-рано? Този въпрос не е към министър-председателя, а към всички нас. И с него искам да кажа, че България не знае къде отива. Ще трябва да потърсим този отговор, който няма да дойде лесно, тъй като и глобалният свят не знае къде отива. Опираме до фундаментална криза на ценностите. И ще се върна към по-конкретния ви въпрос. В деня, когато се откриваше новият парламентарен сезон, на челото на в. “Преса” като новина номер едно беше изведено, че великата Райна Кабаиванска отново е тук. Когато видях това, си казах: Не всички е загубено. Защото в това, което говори и прави тази велика българка, няма нито капчица фалш или празнота. Тя е автентична. Сега да видим какво правят нашите политици. И започвам със заявката на лидера на българските социалисти за новия политически сезон.

- За връщане на социалистите на власт.

- Има нещо дълбоко притеснително, когато се наблюдава това лицемерие, тази наглост, нахалство, безскрупулност и омраза, много омраза, която излъчва този човек.

- Имате предвид Станишев.

- Няма да назовавам имена. Историята на тази партия е пълна с омраза. Омразата на бащите беше насочена към американския империализъм, към класовия враг, или към врага с партиен билет. Сега омразата на децата е към всеки, който им падне. Това няма нищо общо с необходимостта една опозиция да бъде безкомпромисна, да бъде критична. И ако ми позволите, бих казал няколко думи за СПИН скандала, който разтресе тази партия. Това е върхът на ценностното и политическо опустошение.

- Но според Станишев това е виц, който трябва да приемем със снизхождение.

- Не, не! Тук не става въпрос за преразказване на виц. Ако този човек /Антон Кутев – б. а./ в качеството си на редови гражданин разказва виц, това е нормално и никой не би му обърнал внимание. Политическият човек обаче трябва да е наясно, че не може да изрича това, което говори в частния си живот. Защото това, което управлява всеки политик, е етиката на отговорността. Политическият човек никога не говори от свое име. Той говори от името на онези, които са му дали доверието. Това е особената работа на политика. Тя не може да се сравни с никаква друга дейност. Всеки депутат или политик на висок пост стои там, благодарение на десетки, понякога хиляди хора, които имат доверие в него. Той е отговорен пред тях и трябва да спазва приличие - и в говоренето си, и в поведението си.

- Вие обикновено рядко се вълнувате от това, което става в БСП, защо този скандал така ви разгневи?

- Защото той се отразява на цялото общество. Това е ценностното опустошаване! Всеки политик, който е отишъл толкова високо в обществената йерархия, отговаря за морала на цялата нация. Отговаря за времето. Аз не бих обръщал внимание, ако е личен въпрос, но това, което се разиграва, е цинизъм, който предизвиква физиологическа реакция. Ние не сме моралисти, не искаме политиците да говорят като свещеници, единственото, което искаме, е те да бъдат автентични. Неслучайно започнах нашия разговор с великата българка Райна Кабаиванска. Тя е автентична. На нас са ни нужни духовността, културата, изкуството. Не кухи, цинични фрази. Ние като народ, като общество трябва да се мобилизираме, защото нямаме никакво историческо време. Ние сме на опашката на Европейския съюз. Ние сме бедни - тук са корумпирани, тук са бандити, тук са мафиоти, тук са продажни политици. Това е абсолютно нетърпимо повече! Какви са тези дрънканици, които слушахме при откриване на политическия сезон?

- Всеки срещу всеки, настръхнали един срещу друг!

- Трябва да мразиш себе си, за да ги слушаш, когато говорят от парламентарната трибуна. В тяхното говорене нямаше нито дума, която да идва отвътре. Тези хора не обичат хората. Този, който иска да става политик, трябва да си отговори сам в себе си, в самота - обича ли хората въобще. Ако ги обича - посвещава се на политиката. Ако не ги обича - да се маха оттам. В нито една от заявките за новия политически сезон не видяхме нещо, в което те самите да вярват. Това е демагогия! В тези хора липсва страдание, че тази страна се погубва. Да, България се погубва. България се затрива. А те мънкат, дрънкат, не познават нито история, нито народопсихология, нищо не познават. Едно фалшиво говорене, което граничи с цинизъм. Така повече не може!

- Не сте ли малко в повече черноглед, проф. Фотев?

- Няма нищо по-лошо от това да се гледа черногледо. Спомням си един разговор, който сме имали с вас преди 15 години, тогава ви споделих, че никога не съм казвал, че светът е лош. И сега не мисля така. Нямам право да говоря черногледо, колкото и нещата да не са добре. Но не съм поклонник на лицемерната политическа коректност, на политическия фалш, опакован в найлонови любезности. В съвременния свят политическото действие и политическото говорене са свързани с огромно напрежение, мисъл и ангажираност. А това го няма при нас. Добре, ние ще направим магистралите, а какво става с железопътния транспорт? Нима това е по-малко ценно като съвременна комуникация от магистралата? Ето ви липса на визия, липса на хоризонт.

- Но хората са доволни от магистралите, имаме финансова стабилност, синдромът на оцеляването отново е задействан. Какво повече?

- Ние не можем да се възхищаваме от нашата търпеливост, от нашата стабилност, която е свързана с тази жалка и убийствена философия на оцеляването. Нямаме никакви причини да не си поставяме по-големи задачи. Ние трябва да оглеждаме и да внимаваме къде е този политик, човек на духа или някакъв друг, който да дава увереност и мотивация. Не може да сме безразлични за това, че младите хора, а и по-възрастните не ги свърта тук. Сън не трябва ги хваща тези, които са се посветили на общото дело, виждайки как нацията изчезва. Да, българската нация е изправена пред абсолютно безпрецедентна ситуация. Ние се обезличаваме, обществото затъва в дълбоки проблеми, за които никой не предлага решения.

- Затова пък всеки ден играе ножицата за рязане на ленти и хората се радват, мажоретки танцуват, камерите снимат...

- Не, не, не! Това вече стана ужасно досадно! Някой трябва да му каже на господин министър-председателя, че това е огромна досада. Ние не сме чавдарчета, тези финтифлюшки са неуместни. Те имаха своето значение в нашето детство - в 50-60-те години, може би и в 70-те. В 80-те вече почнаха да омръзват. Тази театралност, не! Хората трябва да видят нещо друго. Те усещат липсата на хоризонт. Какво откриват тези министри като хората обедняват, цените всеки ден растат, а българинът няма самочувствие? Нямат самочувствие и интелектуалците. Хората нямат мотивация. В страната няма сигурност. Расте неграмотността. Хора умират от липса на здравни услуги. От Македония се разнасят пак някакви балкански истории. Те режат ленти, а лидерът на социалистите отиде да подкрепи Понта в Румъния. Какъв е този маскарад! Ние сме отговорни пред по-младите поколения, които трябва да знаят, че нямат нищо общо с тази балканизация, че те са в друга ценностна система, в други измерения. Нямаме историческото време, повтарям го! Не може да вървим като слепци и да очакваме светло бъдеще. На всичкото отгоре има едно абсолютно безотговорно отношение към историческото минало, забелязват се някакво пълзящо възстановяване на неща, които са си отишли от времето.

- Какво имате предвид?

- От една страна има не само носталгия по миналото, има реабилитация на Тодор Живков, на 9 септември - това е една голяма трагедия за българската история. От друга - в някакви кратунени глави продължава да вирее мита за вечната, безсмъртна Държавна сигурност. И то в главите на тези, чиито родители са били железобетонни комунисти. Някакъв си Лъчезар Тошев днес иска лустрация. На него родителите му са комунисти. На Любо Павлов, големият борец срещу ДС, родителите също са активни борци. Всички в СДС, които са най-яростните кресльовци срещу ДС, са пребоядисани комунисти.

- Чертаете една трагична картина за България. Защо народът ни търпи всичко това? Защо го няма протестът, защо го няма тътенът на гнева?

- Това е резултат на дълга и особена историческа съдба. Нашият народ е смазан. Той е смачкан във всички етапи на своето развитие. Много жесток терор е имало тук. Ние сме различни от всички други. В това има, разбира се, и нещо положително. И трябва да погледнем към собствената си история, към миналото си по друг начин. Не да го изтриваме. Да го осмислим, да вникнем в онези големи повреди, които са нанесени на нацията. И да се изправим. Ние чакаме някой друг да ни помогне, да ни оправи. Предпочитаме друг да решава вместо нас. И не искаме да видим ние какво можем да сторим. Това трябва да се стимулира още от училището. От малък човек трябва да се възпитава да има инициатива, да има смелост, да повярва в себе си, да може да направи. Ние трябва да вярваме в себе си.

- Казват обаче, че страхът се е върнал отново. Така ли е?

- Никога не съчувствам на страхливите хора. Отнасям се с пълно презрение към този страх. Както казва Булгаков в “Майстора и Маргарита” страхът е най-големият порок. Ако някъде се е върнал страхът, първата работа на хората е да си решат собствения проблем. Тук не е тоталитарна система, не е диктаторски режим, това е демократична страна. Това никой не може да го отрече. Кой се страхува? Страхува се този, който се е отказал от себе си. Който смята, че ще се свива, ще крепи нещо, ще се спотайва. Има начин днес всичко да се каже. Има начин да се протестира. Има начин да изразяваш позиция. Пълно презрение изразявам към страха. От какво ще се страхуваме?

- А с какво око гледате към десницата? Снизхождение, гняв, разочарование, болка...

- Там положението е повече от скръбно.

- Надежда има ли?

- Ще се намери верният тон, както в музиката ще се намери това, което трябва да се говори. Ще се намери кауза, тя ще се чуе. Ще трябва да се чуе от хора, които, когато говорят, казват това, което мислят. Аз съм имал и продължавам да имам много остри бележки към Борисов. Но той успява в нещо, в което е недостижим досега - оставя впечатлението на човек, който говори това, което мисли. И лидерът на социалистите никога не може да го стигне Борисов. Никога не може да спечели сблъсъка с него! Ако Борисов не деградира и не започне да шикалкави, да прави номера, да изхитрява, той ще спечели всеки сблъсък.

- Вие смятате, че е невъзможно връщането на левицата на власт?

- С този лидер не може! Този човек много мрази. Той много е фалшив. Той много е лицемерен. Той е двуличен. Той е отмъстителен. Нямам нищо лично срещу него. Но тези неща си личат. Не може да излезеш на трибуната на парламента и да ти личи лицемерие, двуличие, омраза.

- А каква би била съдбата на БСП с Първанов?

- Не знам. Не мога да говоря за това. В България има дълбока криза на политическата реалност. Появява се стихията Симеон, която се срина в мига, в който хората разбраха, че този човек е неискрен. Идва стихията Борисов - по-автентичен: махалата, честта, спорта. Хората са жадни за такава неща. И той върви, удържа засега. Разликата между него и неговия заместник /Цветан Цветанов - б.а./ е колосална. Единият застава и говори това, което мисли. Другият застава и не може да го разбереш какво иска да каже. Той е работил в Държавна сигурност, а излезе голям борец срещу Държавна сигурност. Не върви тази работа. Борисов пък бил член на партията, хвърлил си билета, и сега говори срещу комунистите. Но при него това, коего говори, изглежда че така го мисли. Оттам нататък виждаме някакви фалшиви инструменти в политиката.

- Тази картина, която рисувате сега, не е ли следствие от провала на политическия елит в последните 20 години?

- Аз съм дълбоко несъгласен с тази теория, която изглежда много примамлива, но е доста фалшива. Тя е както онези неща: нямаше тоталитарна система, нямаше комунизъм, нямаше нищо, имаше една безсмъртна ДС, която днес ръководи. Някой да говори за нещо друго? Това отменя всякакъв разговор за мислене, за ценности, за свобода, за избор. Остана някакъв мит. Удобен. И с елита е същото - имаше един елит, който се провали. Като че ли този елит някой от Москва или от не знам къде си го е назначил. Този елит го избираме всички ние. Този елит сме всички ние. И ще престанем да живеем с някакво минало - няма да го затваряме - но ние трябва да живеем днес. Да решаваме днес. Да правим нещата днес. Да видим какво ни предстои днес. Затова дебати и в парламента, и където и да е другаде, между политици, между отговорни хора не могат да се обвързват с нищо друго, освен с горещите въпроси днес. И то в целия пълен дневен ред. Нещата трябва да бъдат назовавани конкретно, днес и сега, и да бъдат решавани.

- В оставащата година до изборите вярвате ли, че това може да се случи или както обикновено - ще замитаме проблемите под килима, докато мине вотът, пък после каквото сабя покаже?

- Сега една година е огромен период от време. Тази една година не е равна на една година преди 50 и повече години. Не може да има абсолютно никакво отлагане за тези неща, които ги говорим. Ние не трябва да мълчим за проблемите, а да настояваме за тяхното решаване. Политиката е политика, има битки за власт, но българското общество има нужда от насочване на вниманието върху най-животрептящите неща. И всеки, който се опитва да отвлече вниманието на обществото, трябва да бъде във фокуса на критиката. Казвам това, защото колкото повече хора разберат, че ние катастрофално изоставаме, толкова повече имаме шанс да се спасим. Ние не просто не се движим малко по малко напред, ние вървим назад. Абсолютно непоносимо е това, че по много важни неща сме на последно място в Европейския съюз. Това не може да се търпи. Борисов поне за една година да спре с тези ленти, с това решаване на проблемите на парче, на коляно. Защото това е някакво ООД, това е държава. Държава с млади хора, които не знаят къде вървят. Едно средно поколение, което е съвършено объркано и едни по-възрастни поколения, които са обиждани и отчаяни. Наскоро по телевизията даваха старчески домове у нас. Господи, какъв позор, какъв ужас! Борисов като отиде в Израел, да види къде и как живеят 100-годишни възрастни хора. Да отиде в една болница да види какво е положението. Цял мандат мина, а здравеопазването е пълна катастрофа. Ще престанат да сугестират хората с тези театрални постановки из страната. Има няколко неща, които честно трябва да се кажат на хората, и който ги каже - той ще спечели. Иначе Борисов ще бъде запомнен с това, че по негово време е открита половин магистрала и е закрит единственият институт по социология в България. Другият, който направи това, се казваше Георги Димитров.

 

Преса