- Е, г-н Бинев, създадохте ГОРД - поредната партия...

- Не, това е първата ...

- Първата?

- Да, първата свободна партия, която не може да бъде обвинена, че има нещо общо с майката-партия БКП. Дори голямата надежда, която беше ГЕРБ, се оказа, че носи родилните петна на подменената демокрация - нейният лидер е бивш комунист, шеф на полицията и генерал – трите най-забранени неща в демократичния свят. И съвсем очаквано – резултатите от това управление са такива, каквито можеха да се предположат от старите тоталитарни рефлекси: полицейщина, контрол върху медиите, симулирана демокрация и покровителстване на политико-икономически структури. Вече и Европарламента се убеди – след серия дискусии, които предизвиках - че ГЕРБ е една мимикрия на бившия тоталитарен режим.

- Това, което казвате, го говори и Меглена Кунева. Какво ви различава?

- Съмнявам се, че точно това би могла да говори госпожа Кунева, освен ако не го прави пред огледалото в банята. Тя и основните личности около нея са точно в кръга на „обичайните заподозрени” – назначените политици в България. И най-вече нейната коалиция, която преди появата на ГЕРБ, се смяташе за най-лошото управление на България. Очевидно госпожа Кунева се спряга за поредната патерица на бъдещото управление – еднакво удобна, както на БСП, така и на ГЕРБ, които няма да имат нито достатъчен брой депутати, за да управляват сами, нито доблестта да управляват заедно в следващия мандат

- Но с нея вие сте на един терен.

- Не, не сме на един терен. При нея е по-мекия избирател, по-женствения, при нас са по-коравите хора, тези които виждат истината и не се притесняват да назовават нещата с истинските им имена, защото първа стъпка за решението на който и да е проблем е неговото осъзнаване и назоваване. И за това ние не можем да говорими възпитано за това, което става, защото сме истински загрижени за изчезването на България, а не сме загрижени като нея за оцеляването на политическите чиновници... Ние сме радикална опозиция, а госпожа Кунева мрънка толкова тихо и приспивно, че изобщо не чуваме какво казва...

- Във вашето говорене има една агресия, която минава границите на политическия тон и има обратен ефект. Не го ли осъзнавате това?

- Мога ли да съм любезен с хора, които изнасилват и се гаврят с надеждите на милиони българи от преди 23 години? С моите лични надежди за справедливо, демократично и свободно общество? Агресията поражда агресия. Любовта поражда любов. Доверието поражда доверие. Агресивните хора, тоталитарните хора, тираните винаги са пораждали в мене агресия, а когато тази агресия е съчетана с глупост, гарнирана с амбиция и желание за одобрение, то агресията ми става двойно по-голяма. Аз съм най-големия враг на глупостта, на безпаричието и на нещастието, все неща, чийто най-голям носител е политическа партия ГЕРБ и Диктаторът начело на тази партия. И ако някой се разпознава с глупостта, гарнирана с амбиция - да, аз имам битка с него, битка до последна капка кръв! И този човек трябва да знае, че аз съм неговият истински и най-голям противник.

- Когато казвате „диктатор“, според мен вие нямаш представа от тази дума. Да се говори срещу Борисов в момента е най-лесно. Я си спомнете времето на Костов. За диктатора Живков да не говорим.

- Точно мен да ме обвинявате, че избирам лесните пътища е доста нетактично... Когато водех публични дела срещу знаковите мутри на прехода, медиите и политиците не смееха публично да им произнесат имената, въпреки, че ги бях наели да им вършат мръсната работа. Например СДС на г-н Костов и групировката ВИС... А в това време "смелия" Диктатор не съм чувал да е имал заявена обществена позиция. Трудно е да се прави паралел между Живков и Борисов, въпреки че много общи черти са видни с невъоръжено око. Днес просто диктаторите много умело използват демократичните възможности, които им дава едно управление, те са много по-перфидни. А що се касае до моето отношение към тиранина, то не се променило, от времето, когато той стана главен секретар на МВР.

- Каква е целта на ГОРД? Да бъдете допуснати до масата на политиката ли?

- Разумът трябва да бъде допуснат до масата на политиката. Според мен политиката трябва да бъде естественият финал на една успешна кариера, където човек да може да предаде своя опит и потенциал и да ги сподели с хората, с които изповядва общи идеи. Надявам се да съм бил успешен досега, но най-голямото наследство, което искам да оставя на децата си, е примерът, че не преклоних глава пред нито един диктатор, независимо дали е уличен, полицейски, политически, или друг. Аз съм огледален човек, старозаветен, изповядвам максимата на Конфуций: „На доброто човек трябва да отговори с добро, а на лошото по съвест.“

- Виждате ли се в бъдеще като премиер?

- Това никога не ми е била детската мечта, макар да знам, че обществото има нужда от хора, които могат да говорят с успеха. За мен битката е била най-важно нещо и съм осъзнал, че щастието не е финалът, а пътят към него. За мен са важни процесите, важното е да бъда на страната на доброто, на справедливостта, независимо дали заради това ще трябва да заложа живота или комфорта си. Ние трябва да оставяме добри примери за децата си, а с цялата тази подлизурковщина в обществото, която се превърна в модел на поведение, и която те виждат, ние им създаваме най-жестоките рани в душите. Това, което те виждат от телевизията и от политиците, този стремеж към одобрение, независимо от качествата, ги превръща в едни некадърници с желание за одобрение. Това е ужасен модел и създава изкривена представа за живота.

- Ката ви слушам с тази ярка позиция, си мисля, дали не искате да отместиш погледа на хората от Волен Сидеров и да го насочите към себе си?

- Не. Моята битка не е с Волен Сидеров, моята битка е с диктатора и с диктатурата...

- Не, тук не става въпрос за битката, а за примамване на избиратели.

- Аз не съм улична куртизанка, за да примамвам хора по ъглите. За мен е важно да бъдат отворени очите на хората за това, което се случва около тях. Вие, жените би трябвало най-добре да знаете, че ако някой непрестанно се хвали, значи нещо не му е наред. Същото е когато един човек непрестанно ми обяснява успехите си, значи нещо не е наред. Успеха винаги говори сам за себе си и е крайно време Диктатора да го разбере.

- А след всичко, което се разгоря около архонството, ще се откажете ли от тази титла?

- Няма никаква причина да се отказвам, защото не виждам какво точно се е разразило. Знам само, че митрополитите са признали този титул.

- Не всички!

- Няма такова нещо. Гласуването е проведено в Светия синод, присъствали са 10 митрополити, всичките са одобрили. Тези, които не са присъствали, си е тяхна работа - да са били там, тогава може би щяха да имат различно мнение по въпроса.

- Колко ви струваше тази титла?

- Тя продължава да ми струва много. Искам хората да разберат нещо важно, ако си ктитор на една църква изписват името ти до входа, може и да те изографисат даже вътре – срещу еднократен акт на дарение. Архонтството е обричане за цял живот – на теб, и на първородния ти син. В този смисъл да питаш някого колко ти е струвало е нелепо. То ти струва цял живот, при това не само твоя.. В замяна не очакваш нищо – няма надписи в църквите, ако някой те спомене в молитвите си- благодаря. Ако не – пак благодаря. Знаете ли, че когато през 1393 година пада Търново, турците не убиват нито един войник, нито един управник и пускат Патриарх Евтимий да отиде в заточение... Избиват само архонтите и техните семейства. Днес никой не помни имената им

- Колко платихте за нея?

- Никога не съм си водил сметка. Продължавам да помагам на църквата. Непрекъснато си плащам и със средства, и като продължавам да давам нелепи обяснения на нелепи въпроси, защото въпросите около архонтството са такива - нелепи. Проблемът пред обществото не е титула архонт, проблемите са много по-големи и са свързани с опита на един човек да превърне един държавен пост - поста на домоуправител на държавата, който трябва да се грижи за сигурността и чистотата във входа - в титул министър-председател. И отгоре на всичкото иска да направи този титул пожизнен, дори наследствен. Аз смятам, че трябва да му прекратим договора, докато не е обезлюдил държавата.

- Е, това го решава избирателят! Докато вие искате вашите деца да наследят архонтската ви титла.

- Всяко едно дете трябва да избере своя път. Аз само бих препоръчал пътя на достойнството, на непримиримостта, на това да помага на хората, които изпадат в нужда, пътя да не се огъва и да не бъде слуга на каквато и да било диктатура и тирания. и като вярващ човек ги уча да го правят скромно без да го навират в очите на хората, защото за мен вярата е най-интимната част от живота.

- Защо ви беше необходима тази титла? Какво ви носи, допълнително самочувствие, власт...

- Аз нямам нужда от допълнително самочувствие. Опитал съм се да помогна и църквата се е опитала да се отплати затова. Няма трагедия, няма договорка.

- С Бога, договорка с Бога?

- Не е възможна. Тя просто не е възможна. В Светия синод не късат билетчета за рая. Там търсят здрави гърбини, които да могат да носят бремето.

- А харесва ли ви в момента българската църква, която се е затворила в личните си скандали и проблеми, и не се занимава с тегобите на миряните? Тази църква, която ви направи архонт?

- Може би това е причината да се включа толкова активно в нейната дейност, защото смятам, че църквата трябва да има едно много по-светско присъствие в нашия мир. И особено в днешното време на разпад на ценностите. Говорил съм с някои от архиереите и не смятам за правилна позицията им да се дистанцират от проблемите на обществото. Те не би трябвало да флиртуват с държавата, а за жалост те стават част от пиара на диктатора, като в същото време казват - ние не се занимаваме с политика, което всъщност не е така. Те трябва да бъдат коректив на държавата, защото тази църква ни е превела през годините на робство. И тя трябва да ни преведе и през това робство, което се опитват да ни наложат сега. Аз съм сигурен, че и вие, журналистите, също имате нужда да имате по-голяма свобода...

- Хайде да не говорим общо. В момента имате свободата да говорите.

- Факта, че съм пред вас, прави чест и е достойнство на вестника ви. Но искам да ви кажа, че аз пиша отворени писма, които не могат да излязат в медиите. Пиша писма, които би трябвало, ако нямат зрънце истина в тях, аз да бъда подведен под отговорност или да бъдат новина № 1.

- Какво казвате в тези писма?

- Поисках ареста на Диктатора в нашата държава от трибуната на Европейския парламент. Искам ареста му тук и сега, ето и пред вас искам неговия арест за търговия с влияние, за хиляди други престъпни неща, но най-вече за глупост и некадърност. За това искам неговия арест и той ще го получи! Гарантирам го! В коя държава съществува това – евродепутат да направи питане към националния си парламент и да няма отговор година и половина? Или към премиера, към прокуратурата... Не става дума за общи въпроси, а за питане за имотното състояние на шефа на централната избирателна комисия, за отравянето на хората, земята и водите в Крумовград от Дънди прешънс, за злоупотребите в строителството на пътища, за унищожаването на природата, за заграбването на общински и държавни земи от определени фирми, с покровителството на шефове на парламентарни комисии. Става дума за ежедневни скандали, заради които един японски политик не просто не би отговорил писмено, би си направил сепуко. И е крайно време хората да разберат, че некадърността на това правителство ни струва по три милиарда на година или казано иначе по 250 милиона на месец.

- Вие в момента изграждате структурите на новата партия. Какво казвате на хората?

- Наистина съм се превърнал в пътуваща медия. Съветвам хората да възприемат нещата с очите си, не с ушите. Съветвам ги да не стават жертва на уговорени мачове и подменена информация. Аз самия в договорените мачове на Борисов няма да присъствам. Необходима е промяна в закона за изборите и аз ще искам да бъда един от основните участници в писането му. Този закон трябва да бъде такъв, че да накара и най-големите скептици да повярват, че следващите избори ще бъдат истински, а не фалшиви, като последните. В момента обществото е разделено на две от една страна ГОРД, където са всички партии, организации и личности, които няма да се предадат и са ЗА честната игра и от друга страна ГЕРБ с хората които са се предали и приемат да участват в уговорени мачове. А това ще е и тест за БСП от кои са: дали са за контролирана опозиция или за честна игра, като ни защитят от дискриминацията на която сме подложени.

- А как ще го поискате, вие не сте в парламента?

- Аз съм нестандартен човек. Няма да седя пред вратата, която знам, че ще бъде затворена и няма да играя по техните правила. Ако си мислят така, просто са сгрешили. Ако трябва ще изкарам 50, 60, 100 хиляди души на улицата, и да видим тогава какво ще се случи. Тогава няма да могат да сплашват повече хората около ГОРД, както го правят в момента. Това се случва и аз съм обяснил пред европейските институции, че мога да посоча хора, уважавани в обществото които ще потвърдят, че са били заплашвани за да не подкрепят мен и ГОРД. Така работи системата в момента и ние не може да си затваряме очите.

- Добре, ще влезете в парламента и какво ще промените?

- Не, аз не искам да влизам в парламента. Искам тези избори да бъдат спечелени от единствената разумна формация в момента, и то да бъдат спечелени на 98 процента.

- Извинявайте, но това тоталитаризъм!

- Не, не искам тоталитаризъм. Искам да спечели демокрацията и честната игра срещу уговорените мачове. Искам да спечелят хората с най-различни политически възгледи, но обединени от една честна игра. Аз искам да излязат успешните хора, в ГОРД има различни личности, но те са обединени от едно единствено желание - ние да имаме реална демокрация, която след това да премине в разумна държава. Аз искам на тези избори да победи демокрацията. ГОРД е политически проект за демокрация, ГОРД не е партия. Ние трябва да подменим системата.

- Кога ще приемете, че се постигнал успех?

- За мен системата ще победи тогава, когато и най-големите скептици са убедени, че изборите са честни. Тогава разума ще победи с 98 процента. Всички хора трябва да имат своето представителство и глупаците също – техните представители са в лицето на ГЕРБ. Самият премиер го каза: аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме! И се гордее с това. По този и по много други въпроси Европейският съюз си затвори очите, но сега вече диктаторът ще трябва да се обяснява. Няколко пъти в ЕП ме викаха, за да научат от мен истината за ситуацията в България. Но това са етапи от пътя към успех. За сега най-важното е разума да победи глупостта.

- Вие за премиера на България в Европейския съюз като за диктатор ли говорите?

- Точно така. Той е генерал диктатор, презряна фигура и те наистина са в шок. Шокиращо е това, че освен мнението на ГЕРБ нищо друго в държавата не се чува, защото бива заглушавано – било то чрез натиск или чрез отнемане на свободите, било то граждански, икономически или ти отнемат думата. В демократичния свят дори и да не уважаваш мнението на другия си длъжен да го изслушаш. Още Волтер е казал “Не съм съгласен с това, което казваш, но бих умрял, защитавайки правото ти да го казваш!”. През 89-та на нас ни бе подарена демокрацията, но сега ние трябва да направим втората стъпка за да се махнат всички клишета и предразсъдъци, на които робуваме и смело да тръгнем напред като защитим свободите си и се превърнем в истински европейци.