Интервю на Валерия ВЕЛЕВА за фамилната фирма, семейството, жените, децата и ...Бог.
„Бяхме едни палави момчета..., расли на воля по поляните край Свети влас. Никога не забравяме откъде сме тръгнали и затова искаме да превърнем този залив в най-доброто, най-запомнящо се място по нашето Черноморие“. Йордан Динев – по-малкият от прочутите братя Диневи без притеснение разказва за началото на фамилната строителна фирма, която ги направи едни от най-проспериращите бизнесмени в новата история на България. Одумвани и ухажвани Динко и Йордан Диневи вече 23 години провокират не само с мащабите на бизнеса си, но и със скъпите коли, луксозните яхти, красивите жени и много деца. Към всичко това прибавят и едно силно качество - патриотизъм и смирение пред Бога.
Неудобен ли е въпросът за първия милион?
Напротив, няма нищо неудобно. Преди промените, през 1988-а започнахме да строим семеен пансион, за който получихме кредит от „Автоелектроника“ - Пловдив, предприятие, което вече не съществува. Според договора техните служители 10 години трябваше да почиват в този пансион. С тези пари стартирахме. След промените, в условията на ценови шок, успяхме да продадем пансиона, спечелихме и това бяха първите ни капитали. Не беше милион, но бяха добри пари. Вместо да ги изядем и изпием, да си купим хубави коли и да тръгнем по екскурзии, защото дотогава нито аз, нито брат ми бяхме излизали в чужбина, ние отново ги вложихме в строителство.
Колко годишни бяхте?
Аз на 21, на 23 брат ми. Беше в началото на 90-те години.
Майка ти ми разказа, че от тези спечели пари ти си купил обувки, защото си ходил със скъсани.
Така беше. Никога не съм го казвал това... Като валеше, не излизах, защото на подметката на едната обувка имаше широка дупка, шляпах и това ми беше много неприятно. (Смее се.)
Днес хората трудно ще повярват на такива сантиментална история, мнозина си мислят, че сте едни глезени момчета.
Аз от трети клас съм започнал да работя - дали вода ще нося по обектите, дали вар и тухли – няма значение, исках да взема някой лев през лятото.
Добре, но понякога казват „скандалните бизнесмени“, понякога се усеща някакво недоверие към вас. Защо е, откъде идва това?
Това идва от...
...конкуренцията.
Не, аз с никого за нищо не споря. Това е измислено клише, хвърлено в медийното пространство, което живее по теорията на Гьобелс - една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина. И продължават да се тиражират скандални неистини, за които нямам обяснение. А аз твърдя - ние правим почтен бизнес. През тези 20 години никога, по никакъв начин не сме участвали в разграбването на държавата, никога не сме се занимавали с акцизни стоки, никога не сме вкарвали и изкарвали горива, цигари, алкохол. Нашият бизнес е изключително прозрачен, винаги сме си плащали данъците. Нямаме нито една заменка, никога не сме имали държавна или общинска поръчка. Нямаме дела с някого. С нашите клиенти сме приятели.
Тази неправда озлобява ли те?
Не ме озлобява, защото съм възпитаван в добро. Баща ми, който беше поет, има един стих: „Да обичам народа си, дори и когато е глупав в някаква степен“. Може да има неистини, лековати неща, неточности за нас - въпреки това аз обичам този народ, защото произхождам от този народ. Аз съм част от духа му, аз съм такъв, какъвто е моят народ, така че не мога да имам злоба срещу него.
Това не е ли идеализъм, почти библейски?
Не, това е съхранение. Не обръщам внимание на клюките. Знам как сме преодолявали с брат ми всички трудности и не допускам някой да хвърли сянка върху труда и усилията ни. Да, ние имахме късмета, шанса, вярвам, че и Господ ни е помогнал. Започнали сме от нулата и всяко решение е било крачка към успеха ни. Променяйки този бряг в положителна посока, аз съм изпълнил една своя житейска задача. И съм доволен от това.
Какво ви казваше баща ти на вас, двете хлапета?
Че трябва да бъдем честни, за да бъдат честни и вашите деца. Работили сме с 3-4 хиляди души в компанията ни, нито един човек не може да каже, че е измамен, че не сме му платили парите, че сме били непочтени с него. Най-голямата заслуга на баща ни е, че ни направи мъже - да вървим докрай, да преодоляваме себе си, да откриваме нови граници. Научи ни на патриотизъм, на любов към България и към всичко българско. Татко ми е казвал: „Дори с цената и на страдание, трябва да устояваш българското!“. Като влизах в казармата ми заръча: „Помни, че не служиш на никого. Ти служиш на майка България! Искам да си най-добрият, да си най-отговорният, да се гордея с тебе, че си станал истински мъж, че си достоен да защитиш страната!“
Странно, от устата на много малко хора чувам думата „майка България“. Ако ти кажат „сега трябва да отидеш да се сражаваш за България"...
Отивам и нямам никакво разсъждение по този въпрос. Нямам притеснение, че бих могъл да се огъна пред трудност или да търся лесен начин. Обличам си униформата, взимам си каквото трябва, чакам си разпределението и отивам. И не се шегувам! Това не е само възпитание, това е нещо на клетъчно ниво в съзнанието ми, някаква генетика, дремеща дълбоко вътре в мен. По същия начин ще защитя и семейството си. Защитавал съм бизнеса си. И изобщо - ако трябва да се мре, ще се мре за България! Това е! Тук няма поза. Така възпитавам и синовете си. От баща си съм научил - защита на слабия, на неоправдания, на угнетения, защита на човешкото достойнството. Независимо какъв ми е статусът в обществото, никога не ми се е случвало да нападна някого, така че да унизя достойнството му. Моят работник е точно толкова човек, колкото съм и аз.
Знам, че си пристрастен много към историята.
Моето хоби е история. Чета всичко, което излиза, абониран съм.
Карали ли сте се с брат си?
Е, карали сме се, как не! Като деца сме се и били. Но нищо не може да ни разделим. Може да имаме различия по дадени проекти, това са нормални неща, но по силата на кръвното правило, аз като втори син отстъпвам. По-добре да загубим заедно и после двамата да се изправим отново заедно, отколкото всеки да тръгне по собствения си път. Спазваме старата традиция, че първородният син има право.
Това не е ли събуждало недоволство в душата ти?
Будеше, когато бях млад. Подскачах много, ако с нещо съм несъгласен.
После? Дойде мъдростта, така ли?
Разбира се, мъдростта надделя. Не помня откога не сме влизали в конфликт с брат ми. Това са компромиси, които трябва да направиш в името на семейството, на общия бизнес и не толкова на бизнеса, колкото на човешките отношения. Най-големите беди в историята на човечеството идват от неудовлетвореност на мъжкото его, даже и световни войни, за съжаление. Така че, когато човек се стреми да разбира околния свят, много по-лесно взима правилните решения.
Най-тежкото изпитание, което си преживял?
Няколко са. Смъртта на баща ми беше изключително тежко изпитание за нас. Кое момче на 18-19 години може да си помисли, че е възможно да остане без родител? Да се чудиш кой път да хванеш, как да се оправяш в живота. Пред теб изведнъж зейва страхотна празнота. Дупка. Гръм. Шест месеца след смъртта на баща ми почти не разговарях. Бях се обидил на целия свят. И тъга. Огромна тъга. Ето, този пръстен /показва една тънка халка – б.а./ е от баща ми. Месец след смъртта му, когато изплатиха последната му заплата, беше 180 лв. майка ги разпредели по 60 лв. - на брат ми, на нея и на мен - да си вземем нещо за спомен от него. Този пръстен струва 60 лв., купих го от една рускиня и не съм го свалял вече 24 години. С него си живея, това е баща ми.
Много е силна и връзката ти с майка ти, тя живее при теб, защо? Съвременните семейства предпочитат да се отделят от родителите.
Ние имаме патриархално отношение, аз съм по-малкият брат, затова ще живее при мене. Ако имах сестра, щеше да живее при сестра ми. Такава е традицията в нашето семейство. И вероятно тя се спазва и на други места в България, не сме единствените. Майка ми е истински стоик, отстояващ беди, неволи, отдаде се на семейството, след като почина баща ни, продължи да ни помага. На нея дължим много и това е нашето уважение.
Около вас има много жени и много деца. Вие сте мъже на живота. Брат ти има четири брака и шест деца, ти имаш трима сина. Трябва да го настигаш.
Задължително искам да имам още деца. Ако нямам собствено, ще осиновя, но пак ще имам. Баща ми, светла му памет, ако не беше починал, въпреки, че бяхме големи, щеше да осинови. Бяхме го обсъдили с майка ми и щяхме да си имаме братче или сестриче.
Каза, че заради неудовлетворено мъжко его често са пламвали войни. Но войни са се водили и заради жени. Някоя не се ли е опитвала да „запали“ семейството ви с женски трик, с опит да се наложи?
Това е присъщо за жените. Но при нас има правило – всички жени, които влизат в семейството, трябва да знаят, че не могат да говорят против мен, против брат ми или против майка ми. Това е недопустимо! Която отвори една дума дори, си отива по най-бързия начин, въпреки любовта. Тя е приходяща, идва в семейството, а ние сме кръв и плът, ние сме излязли от една утроба. Това е моят брат и никой не може гък да каже пред мен за него.
Какво те разочарова в една жена?
Има една черта, която не харесвам у българката - че тя се отнася към мъжа така, сякаш постоянно й е длъжен за нещо.
Какво търсиш сега в жените?
Аз съм зрял човек. Вече не съм момче, което с лека ръка може да посегне, да вземе, заради удоволствието. Търся други емоционални изживявания, търся съпричастност, търся мисъл, търся живец в очите.
Как възпитавате децата от различни майки да се обичат?
Това е въпрос към брат ми, аз имам деца само от една жена. Ние сме възпитавани в общност. Това, че децата не са от една майка, не е проблем. Даже има преимущество - това е различен генофонд, разнообразен генотип, който в утрешния ден ще бъде изключително полезен за фамилията, защото вероятността за успех е доста по-голяма.
Много странна теза!
Факт е, може да не звучи общоприето, но генофондът е изключително условие за успеха. Ние сме биологичен вид и при голямото разнообразие се търси най-надеждният, най-здравият ген, търси се този, който ще оцелее в утрешния ден. За да не оставяме пустота след себе си, добре е да имаме резерв.
Имаш абсолютния хъс на човек, който трябва на всяка цена да гарантира успеха не само днес, а и след като си отиде.
Животът не се измерва само с ежедневието. Миналото е минало, бъдещето не съществува. В настоящия момент трябва да пуснем мост към бъдещето. Ако утре ме няма, аз трябва да съм оставил неща, от които рода ще се възползва. И живата наследствена връзка, и материалните блага, които отличават с обществена значимост това, което си направил - дали ще са паметници, дали ще са храмове, дали ще са научни трудове, това са неща, които ще пребъдат. От тях ще се възползват всички, които са в тази фамилия.
Много много стабилна философия. Хиени ли сте в бизнеса?
Не бих казал. Имаме хъс да правим бизнес и го правим, защото това е реализация за нас. И сме изключително почтени. Никога няма да подведа някого, накърнявайки интереса му. Никога! И Господ затова се отблагодарява. Сложен е въпросът ти - хиени, не знам какво включва тази дума, не разбирам смисъла й. За нас има само един начин на правене на бизнес - открито и ясно, с правила.
Вярващ ли си?
Вярващ съм и то дълбоко. Не съм силно религиозен, но съм силно вярващ.
Защо строите толкова много храмове?
Може би това е вечният човешки стремеж да бъдеш запомнен, да бъдеш различен. Може би е човешката суета, която ти дава криле, мислейки че след теб ще остане нещото, което е по-значимо и хората ще се сещат за теб, както са увековечавали египетските фараони, после римските императори и т.н. Може би е чувството за отговорност към мястото, което тази религия ни е запазила като народ, като православни българи.
А някога мислели ли сте да не живеете в България?
Не, никога! Считаме, че е дезертьорство..........................................................................................
Смятам, че има Съдба, Бог, Добро. И аз искам да бъда добър, за да съм щастлив не само аз, но и моето семейство.
Да, хубаво е да спиш в по-добро легло, да се возиш в по-добра кола, но в същото време аз съм войник. Мога да легна, да се завия с едно перде и да спя, това няма да ме промени. Заставал съм зад каузи, за които никой не ме кара. Член съм на доброволчески отряд. Като доброволец преди година влязох в морето да спасявам хора от два блъснали се кораба. Беше зимата, вълнението беше четири бала и половина, седем часа вечерта. Осем часа се борихме с морето, да търсим и да помагаме на давещи се. Целият бях в синини. Никой не ме е карал. Аз вярвам в саможерствата.
Защо искате да имате влияние в общинския съвет в Несебър?
Защото това е мястото, в което живеем. Тук живеят моите деца, моят брат, моите племенници, роднини, приятели. Това е огромна част от моя живот. Не съм съгласен да съм аполитичен, щом става въпрос не за голямата политика, а за битови проблеми. Не ми е безразлично по какви пътища ще се движа, в коя детска градина или в кое училище ще бъдат децата, кой ще ги преглежда като медицинско лице, има ли достатъчно апаратура – всичко това ме вълнува изключително много. Аз живея в Свети влас, не живея в Париж. Не използвам влиянието си за лични облаги - ние нямаме нито един роднина, нито един приятел в общината. Не сме изпълнили нито една общинска поръчка или на фирма, близка до общинската администрация.
