/Това интервю е добре да се чете след интервюто с Бойко Борисов тук/
След това интервю с Бойко Борисов се срещнах и с Цветелина Бориславова. Поисках да чуя и нея след тяхната раздяла. „Всичко, което беше между нас, съм ти го споделила в онзи разговор /юни 2006-а/, който ти озаглави „Връзката ми с Бойко е карма“. Днес ще замълча.“ Цветелина казва това с една тъжна усмивка, с която прикрива внезапно връхлетялата я емоция... Още тогава, докато беше кмет на София, връзката им като че ли се пропука. Бизнесът й вървеше стремително, общественото й влияние растеше, тя стана и почетен консул на Исландия у нас, търсена и уважавана, където и да се минеше, Бориславова пръскаше очарование, стил и елегантност. Властта и ангажиментите на Борисов обаче сложиха своя отпечатък върху чисто човешките им отношения. Цветелина застана до него в нощта на най-голямата победа на Генерала през 2009-та, но това беше приятелски жест. Раздялата им вече беше факт. Той стана премиер, но и до днес дама до него няма. А Цветелина ... нейната драма е в това интервю.
- Бойко Борисов е най-популярният човек в държавата, а ти си една от най-елегантните дами в България. Има ли конкуренция между вас двамата кой е „по-“?
- От моя страна никога не е имало такава конкуренция. Смятам, че когато хората се събират, независимо дали са мъж и жена, или пък са само приятели, това, което ги задържа да са заедно, е взаимното допълване. Така съм гледала на отношенията си с най-близките хора. Животът не се състои само в състезание и конкуренция – трябва да има и съдействие, и съчувствие.
- Ревнуваш ли го?
- Бойко е бил винаги изключително желаещ да бъде център на внимание – като мъж, като човек. Това е негова закачлива черта в характера, която той проявяваше още преди да стане главен секретар на МВР. Аз и заради това го харесах. Да, имало е моменти, в които това ми се е струвало в повече, ставало ми е неприятно дори, но съм го приемала като различия в характерите ни. Ако сме в дадена компания, аз не бих могла с всички мъже да се държа по един и същи начин, с всички да бъда прекалено близка. Просто не обичам бързо да скъсявам разстоянията. Докато при него това се случва от първия миг и това понякога ме е дразнило. Но не бих казала, че е ревност. В себе си съм била винаги уверена и не бих допуснала, че той може да предприеме стъпка, която би разкъсала нашата връзка. Смятам, че тя за него също означава много, независимо от поведението, което демонстрира.
- Сега ще ти призная нещо, което той ми сподели преди 2-3 седмици. При последното си интервю с Бойко Борисов си говорихме за битките, които води, за това, че е непрекъснато във фокуса на медиите, и тогава той ми каза: „Добре че до себе си имам жена, която ме държи винаги здраво на земята.“
- Мисля, че е бил откровен. Понякога съм прекалено сурова с него. Мисля, че това е най-трудното – да можеш с човек като Бойко да бъдеш откровен до болка във всички ситуации, при всички обстоятелства. Да умееш да му казваш истината, дори и когато не му е приятно.
- Не избухва ли в такива моменти?
- Понякога е избухвал, понякога се е държал грубо, понякога е замълчавал многозначително - не му е приятно, но няма кой друг да бъде така откровен с него. Аз съм дълбоко убедена, че това е важно да го правя, защото е за негово добро. И години наред не съм спряла да се държа така, независимо от факта, че му е неприятно. Сигурна съм, че в дългосрочен аспект той ще оцени това искрено поведение.
- Като те слушам сега, си мисля, че вашите отношения са някаква битка на различни възприятия за света.
- Много правилно го каза. Ние имаме доста различен подход към света. И все пак аз си мисля, че нашата връзка е като карма – дано не ти звучи свръхестествено, но така го усещам. И двамата сме силни характери. Имало е много случаи, в които ни е било много тежко. Сигурно и на него не му е било леко с мен. Но все пак аз преценявам, че не трябва да се откажа от тази битка. Все си мисля, че тя е полезна и за двамата. И се чувствам удовлетворена от нея.
- Какво ви задържа тогава, не е само битката?
- Има привличане.
- Любов?
- Сигурно има. В началото имаше много силна любов. Може да ти се стори странно, но в първите години Бойко не искаше нито за миг да се отделяме един от друг. Бяхме постоянно заедно – и в работата си, и в свободното си време. Но след това всеки тръгна по своите задачи, по самостоятелна пътека на своето развитие и някак си се раздалечихме. Особено откакто той стана главен секретар на МВР, нещата между нас доста се промениха. Явно новите предизвикателства го вкараха в друга посока. Имахме доста тежки периоди.
- Чувствала ли си се пренебрегната?
- Чувствала съм се през цялото време пренебрегната и доста самотна. Бих казала, че на моменти той се е отнасял жестоко към нас и към нашите отношения. Дори имаше въпроси, които са ме вълнували, отговорите на които съм чела през медиите. Защото това бяха дълги периоди, през които ние въобще не сме общували. Той не разговаряше вкъщи, дори не се прибираше.
- Това изпитват много жени, които покрай кариерата (собствена или на мъжа до тях) губят част от емоционалния си живот.
- Да, имало е ситуации, в които през негови разговори с журналистки да науча, че те са достигнали до същите изводи, до които аз достигам в самотата си. Няма да забравя едни въпроси на Миролюба Бенатова от Би Ти Ви. Тя явно е съумяла много точно да направи анализ на поведението му. Тя го питаше: „Добре, какво ви свързва с тази жена, след като вие нищо не споделяте с нея за работа, нямаше общо свободно време, нямате нищо общо?“ За тези години отговорът е само един: моят характер и устойчивостта, която аз самата се учудих, че притежавам. Разбира се, нещата се променят. Аз мисля, че и той вече си дава сметка.
- Мисълта за брак терзае ли те? Веднъж го попитах, той каза: „Ами трябва да имаме с Цветелина една свободна събота, за да го направим.“
- При него отговорът е такъв – както винаги, малко фриволен. Бракът обаче не е приоритет за мен. Човек или духовно е свързан с някого, или не е свързан. Бракът е като обвивка на това, но не е най-важното.
- Добре. Когато сложиш на кантара личния живот и професионалната реализация, намерила ли си баланса?
- Мисля, че го намерих. Като душевност, като възприятие на света се чувствам като човек в нов етап от своето развитие. Не крия, че ми е било трудно да намеря баланса. Но сега съм го намерила и се чувствам щастлива от това. Давам си сметка, че щастието се състои в твоето възприятие за света и за всичко, което правиш. Ти си единственият, който можеш да се направиш щастлив. А също така и да накараш хората да те възприемат по един добър начин. Всичко е скрито в самия човек. Не бива никога да търсим оправдание, обяснение или пък вина в другите. Всичко си е в нас. И ние сме тези, които правим света си и света на другите по-добър.
- Благодаря ти за този разговор. Беше страшно откровена. Сигурно си таяла тези чувстав в себе си дълго време.
- Да, трудно е да оцеляваш в обстоятелствата, в които ние попадахме. Но човек само чрез трудностите става силен и може да оцени истинските, важните неща в живота си.
- Как гледаш на битката на Бойко с политическите му противници, битката му с Костов?
- Винаги съм го съветвала да не бъде краен. Който влиза в политиката, а Бойко влезе много надълбоко, трябва да бъде по-умерен, по-въздържан. Бойко е добър анализатор, той печели хората с откровението си, с непринудеността, с почтеното си и добро поведение. Това е много хубаво. Признавам си, че има неща, за които понякога го критикувам повече, отколкото трябва. Но съм убедена, че това му носи нови, по-добри позиции. Никога обаче няма да спра да му казвам, че не трябва да засяга опонентите си по начин, който ги вкарва в риторика без позитивен финал. Това е може би основната част, за която го критикувам. Смятам, че той трябва да бъде по-умерен, да премисля, малко да укроти езика си. Аз му казвам: „Укроти енергията на ума си и остротата на езика си.“
- А той какви съвети ти дава?
- Той ми отговаря винаги по един и същи начин: „Аз не ти се бъркам в работата, и ти не ми се бъркай в моята.“
- До болка познато. Какво мислиш за президентските избори – ще се кандидатира ли Бойко Борисов?
- Не знам. Като си говорим, усещането ми е, че по-скоро няма да се кандидатира. Бойко е откровен с избирателите. Няма да се кандидатира. Смятам, че това е правилното решение.
/юни 2006/
Сп. "Биограф", бр.11
