/Поглед.инфо/ В края на всяка година хората традиционно си пожелават една по-добра нова година. Но 2020 г. не бе по-добра от 2019 г. Имаме ли тогава основания да очакваме, че 2021 г. ще бъде по-добра? Нали 2020 г. за огромната част от наблюдателите в света е началото на нещо ново и различно, вкарваща ни в свят, който няма да бъде като този до 2019 г.?
Какво ще бъде новото и различното в този свят, в който рязко се увеличават песимистите и алармистите, плодят се най-различни апокалиптични прогнози, а нарастващо количество хора гледат носталгично към миналото? Свят, в който след като през 1989 г. в Източна Европа умря „светлото бъдеще“ на комунизма, през последните години умира и „светлото бъдеще“ на неолиберализма и либералната глобализация, а Доналд Тръмп спечели изборите през 2016 г., обещавайки на избирателите да ги върне към светлото минало на „Америка отново велика“.
Ако трябва да търсим отговора на това, което стана през 2020 г., той е, че в резултат на пандемията рязко бе ускорена и засилена кризата на глобализирания неолиберален капитализъм, в който бяхме вкарани от реставраторите на капитализма, самонаричащи се „демократи“ и тупащи се 30 години по гърдите как са направили „преход към демокрация“, варварски разрушавайки и разграбвайки създаденото преди това по времето на социализма.
Кризата на неолибералния глобализиран капитализъм започна през 2007 -2008 г. в началото като финансова, а след това и като глобална икономическа криза. Тя бе като че ли преодоляна на пръв поглед, но десетилетие по-късно се оказа, че факторите, които са я породили, се задълбочават, взаимодействат и по същество сме навлезли в множество кризи, които тресат в една или друга степен различните части на света. Кои са те?
Първо. Това е здравната и биологична криза, която взаимодейства с всички останали кризи и ги засилва
При това тя не бе неочаквана, а прогнозирана и дори описана подробно в игрални филми. Неведнъж през последните години се очакваше тя да започне и непрекъснато се предупреждаваше, че предстои – поради нарастващата резистентност към антибиотиците, което прави много вероятно всякакви масови пандемии да се разгръщат с огромна скорост. Този фактор съвпадна с огромните мащаби на въздействие върху живата природа, при което все по-вероятни са случаите мутиращи вируси от животните да преминават към човека. Сега става ясно, че не по-малък е рискът от биологични оръжия, които вече могат да бъдат създавани не само от държави, но и от частни фирми, терористични групировки и пр., което ги превръща в инструмент за унищожаване на цели държави и континенти.
При това оказа се, че най-безсилни при тези кризи са държавите от капиталистическия център – Западна Европа и САЩ, където здравеопазването и човешкият живот в най-висока степен са превърнати в бизнес на гигантски частни компании. Така неолибералният капитализъм изтрепа чрез неадекватната си здравна система стотици хиляди хора по света. Показа и държавите, които могат да се справят с нея и които са разгърнали свои специфични културни и социални модели на развитие – Китай, Виетнам, Куба, Южна Корея, Япония.
Второ. Това е социалноикономическата криза, свързана с ускореното увеличаване на неравенството, срива под равнището на бедност и загуба на позициите на немалка част от досегашната средна класа в развитите западни държави и техните периферни придатъци от рода на България.
Това е резултат на пазарната свобода на движение на финанси, стоки, услуги и хора в глобален план, маркетизацията на всичко, нарастващият дуализъм на трудовия пазар, разделящ се на нископлатени и високоплатени работни места, при което не само разликите в богатството, но разликата в доходите стават все по-големи. Разраства се така нар. класа на прекариата, на хора с временна заетост, несигурно работно място, допълнителна експлоатация. От САЩ до бившите социалистически страни, интегрирани като периферия на развития Запад, се разгръщат тенденциите на неофеодализация и радикални разминавания в ценностите и мотивите на най-богатия 1 % от обществото, обедняващата средна класа, нарастващото количество безработни, бедни и прекариат.
Това води и ще води до нарастващи конфликти, които разрушават глобализирания неолиберален пазар. Covid-19 рязко засили кризата на глобализирания неолиберален капитализъм, тъй като по-ускорено от всякога увеличава неравенството и бедността, а същевременно изисква засилена роля на държавата за спасяване и на капитала, и на обикновените хора. Тази засилена роля в момента обаче е свързана с предстоящия глобален дългов колапс, тъй като в повечето от държавите в света растат ускорено всички видове дълг (публичен, корпоративен, на домакинства, студенти и пр.) и този дългов балон тепърва ще се пука и ще води до разпадни процеси.
Трето. Това е геополитическата криза, свързана с промените в глобалното съотношение на силите, преместване на центъра на световната икономика към Азия, изпреварването на САЩ от Китай по БВП по паритет на покупателната способност, загубата на хегемонната роля на САЩ, а с това и на авторитета, налагащ глобалистко-неолибералната ценностна система.
Вървят разпадни процеси в единния Запад. Не кой да е, а една от водещите капиталистически сили – Великобритания, в която започна тачъристкият неолиберален и глобалистичен вихър през 1979 г., сега се отцепи и говори, че иска суверенитет на територията си, а това тресе ЕС. Бе подкрепена в това си усилие и от американския президент.
В НАТО Турция с втората по големина армия във военния блок се цепи от съюзниците си със своя политика, а турският президент казва за лидера на Франция, друга водеща страна в НАТО, че се нуждае от „психично лечение“. Самият Макрон преди това заяви, че НАТО се намира в състояние на „мозъчна смърт“. До какво ли може да доведе военен блок в „мозъчна смърт“ с лидери, които се нуждаят от „психично лечение“?
Кризата е и геоикономическа, и геополитическа. Водещи съюзници на САЩ създадоха заедно с Китай в Азия нов огромен търговски пазар. Вървят процеси на засилващи се търговски войни и деглобализация. Намаляват ускорено глобалните инвестиции, глобалните стойностни вериги са все по-нестабилни. САЩ създадоха 800 военни бази по целия свят, но не им стигат парите да ги издържат, увеличават непрекъснато дълга си и слагат крак на врата на зависимите от тях компрадорски елити по света да купуват оръжието им, да им дават без пари и да издържат базите им. Малки страни с компрадорски и клептократски елити като България са превръщани във фронт за нови геополитически битки в разпадащия се американизиран неолиберален свят.
Четвърто. Разгръщат се ускорено идеологически кризи и идеологически войни в контекста на разпад на вярата във възможностите на глобализирания неолиберален американизиран капитализъм.
Имаме трансформация на идеологическите апарати, чрез които се манипулираше досега глобалното обществено мнение. Джордж Сорос, символът на глобализирания неолиберален капитал, създал своята глобална мрежа от финансирани от него идеологически НПО-структури, е един от най-мразените хора на света днес.
В САЩ републиканци и демократи се ненавиждат едни други и поляризацията на американското общество е стигнала размери, невиждани от времето на гражданската война там през 19 век.
Глобалните идеологически апарати на социалните мрежи стават място на ожесточаваща се битка и опити за тотален контрол Сред най-често употребяваните думи, с които се описва ставащото в новите медии в интернет, са „пост-истина“, „фалшива новина“, „дълбока фалшива новина“, с което се прави опит да се обяснява, че преди те са ни казвали откровено неолибералните си истини, а сега разни хора им пречели за това.
Все повече политици са склонни да наричат себе си консерватори, да говорят за суверенитет, национална държава, национални интереси, традиции, славно минало.
Добре е известно, че в ситуации на криза и неопределеност хората са много по-склонни да вярват на конспиративни теории и на образите на врагове, които са виновни за всичко. Така именно в една друга криза преди близо век се появи нацизмът, за да обяснява, че „евреите са виновни за всичко“. В условията на кризата, родена от перестроечните недомислици на Горбачов, се появиха политическите елити, направили кариера с лозунгите „комунистите са виновни за всичко“. Сега от сутрин до вечер ни вкарват в свят, в които „руснаците са виновни за всичко“ и „китайците са виновни за всичко“ – от това, че неолибералите на Хилъри Клинтън са загубили през 2016 г. изборите в САЩ, а е спечелил Тръмп, до това, че китайците са пуснали „китайския вирус“, за да навредят на САЩ и останалите държави. Кризата ражда нови версии на неофашизъм, пренаписване на историята, противопоставяне на идентичности.
Пето. Разгръщат се ускорено технологични войни и кризисни процеси, свързани с битката за завоюване и налагане на власт с помощта на новите технологии.
В този смисъл се говори за технологичен национализъм, за борба на големите държави да запазят за себе си едни или други технологични предимства. Новите технологии активно се използват в нови версии на засилващи се войни, при които с помощта на дронове и изкуствен интелект се убиват на далечни разстояния все повече хора. Неолибералните елити се готвят да вкарат човечеството в съвсем нови видове войни. Тръмп е хвален, че не е започнал нова традиционна война, но истината е, че само за две години при управлението му чрез дронове дистанционно в различни части на света са извършени 2243 атаки и са избити хиляди хора, докато преди това, за осем години управление на Обама, тези атаки са били 1878. Никога преди в историята толкова хора не са били убивани автоматично от разстояние на хиляди километри, без да има обявена война и дори съобщения за това. Официално няма война например срещу Иран, но чрез дронове са убивани ирански генерали и водещи учени.
Битката е коя държава и чии компании ще наложат в един или друг регион своите продукти, с които могат да събират данни и да налагат властта си. Тази битка се изостря в контекста на кризата в глобалното интернет пространство, което се превръща във водеща територия на престъпност, кражби, измами и атаки върху водеща инфраструктура. Оказа се, че дори САЩ и техните структури за сигурност не са защитени от атаки отвън. В този контекст се засилват и атаките срещу глобалните интернет гиганти с техните свръхбогати олигарси, които държат в ръцете си данните и възможностите за манипулация на милиарди хора по света.
Шесто. Това е задълбочаващата се екологическа криза, свързана с гибелта на нарастващо количество животински видове, топенето на полярни ледове, очакванията за нов тип войни за прясна вода, която ще бъде все по-дефицитна, неочаквани и смъртоносни природни бедствия, замърсяването на въздуха, земята и водата.
Да си спомним само колко от нас са карали Коледа и Нова година като през последната седмица, при пролетни температури и слънце. Да видим как нарастват природните бедствия, жертвите и загубите от тях през последното десетилетие. Да погледнем и осъзнаем, че капиталът се интересува от печалбата тук и сега, а не от това какво следва от неговите действия за природата. Случайно ли е, че дори в Меката на световния капитализъм САЩ през последните години природните бедствия, опустошаващи големи региони, се увеличават и носят тежки последствия? Дори у нас, в деиндустриализирана България, днес умират повече хора от мръсен въздух, отколкото във всеки друг период в нашата история. А у нас капитализмът 30 години не се интересува от пресните води и бе неспособен да изгради дори един свестен язовир, за разлика от социализма, изградил за напояване и водни електроцентрали хиляди язовири. Неслучайно в нарастваща степен днешната идеологическа битка се екологизира и се появяват идеологиите на екофашисти срещу екосоциалисти.
В този свят всички тези кризи ще стават все по-остри, все по-взаимодействащи и променящи нещата.
Какво да пожелая тогава на всички мои близки, а и на всички страдащи досега от кризите хора, за идващата 2021 г.? Ще кажа „Честита нова 2021 г. Да бъде по-добра от 2020 г.“. Ще го кажа, следвайки две сентенции на един от няколкото мои любими мислители – Антонио Грамши.
Първата е „Аз съм песимист с разума си, но оптимист чрез волята“. И това не е случайно, тъй като добре се знае, че кризите са не само драми, трагедии, смърт, но и възможности. Колкото повече са кризите, толкова повече са и възможностите.
И тук идва и втората сентенция на Грамши: „Криза е тогава, когато старецът умира, а младежът се двоуми да се роди“. Дано през 2021 г. се постави началото на раждането на „младежа“. Иначе неолибералният капитализъм ще прави все повече хора песимисти „с разума“, но и „чрез волята“.
