/Поглед.инфо/ Интервю на Таня Джоева с проф. Васил Проданов

- Проф. Проданов, една от основните причини за промените в света, включително в САЩ, е увеличаващото се социално неравенство. В същото време партиите, които имат в своите програми идеите за социално равенство и справедливост, тоест левите, не печелят повече гласове. Печелят националистическите формации. В Германия например расте подкрепата за „Алтернатива за Германия”, а не за партия „Левите”, която иска разпускане на НАТО, отмяна на санкциите срещу Русия и громи Меркел. Това не е ли парадокс? Как си го обяснявате?

- Една от причините е в дългосрочните програми на партиите. Някога комунистическите партии говореха за това, че историята ни води закономерно към едно по-добро бъдеще и това е неизбежен исторически процес. Затова и имаше хора, които бяха готови да дадат живота си в името на бъдещето. С перестройката това „светло бъдеще“ умря или временно се трансформира в очакванията за „светлото бъдеще“, маскирано като „демокрацията“, но в момента и либералната демокрация е на смъртен одър. Така е навсякъде по света, поради което тези, които не харесват настоящето днес умират не в името на бъдещето, а в името например на Аллах и девиците, които ще им предостави след смъртта. В момента в света няма лява програма, която да ни обяснява, че историята върви към едно по-висше състояние, за която някой да е готов да даде живота си. И тъй като ги няма, хората са готови да се жертват за средновековни идеологии. Липсва програма, която да им чертае бъдещето, а не просто да раздава обещания.

Друга причина е тази, която споменах: левицата се отказа от своята социална база. Пак ще ви дам пример с мозъчния тръст на Демократическата партия, където във времената, за които споменах, срещнах бъдещия американски министър проф. Робърт Райх,един от авторите на програмата на Бил Клинтън, която прие глобализма и неолиберализма, защото сме били навлизали в нов свят, където вместо традиционната работническа класа има knowledge workers (работници на знанието, интелектуални работници). Мина четвърт век от тогава, който преобърна на 180 градуса и Робърт Райх. След победата на Тръмп точно този човек, проф. Райх, написа, че Демократическата партия има шанс, ако си върне загубената социална база - работническата класа, която била присвоена от Тръмп.

- Вие как си обяснявате тази драстична промяна?
- Същата тенденция имаме в Европа. Левите изоставиха работническата класа като социална база и към нея се обърнаха десните и националистически партии. На президентските избори в Австрия десният кандидат Норберт Хофер взе 85% от гласовете на работническата класа. 45% от поддръжниците на „Алтернатива за Германия” са именно на представители на работническата класа. Същото е и във Франция, където най-голямата работническа партия днес е Националният фронт на Марин льо Пен. Някога и БСП бе по програма „работническа партия“, а по сегашната си програма е „лява народна партия“. Но „народни партии“ са и ГЕРБ, и ДСБ, и останалите десни партии. Презумпцията е, че всички са „гласът на народа“, но изобщо се пренебрегва фактът, че народът е разделен на противоположни групи, при които едни печеля, други губят, затова е и така поляризиран.
За изминалите 27 години класовото неравенство и разминаване в интересите на различните социални групи у нас са станали огромни, а партиите говорят изобщо, че са на „народа“ И понеже политиките и на левите, и десните „народни“ партии в Европа и света през това време водеха до нарастващо неравенство, т.е. на разделение на печеливши и губещи, се появиха антисистемни десни партии и политици, издигнали лозунги, с които печелят гласовете на губещите, независимо дали това са тези, които искаха Брекзит, Тръмп или възхождящите националистко-популистки сили в Европа
Левите работят за „народа“ в една световна и локална реалност, в която става точно обратното – всички механизми водят с гигантската скорост до разделението на народа, до разделението на света.

Забележете – през 2014 г. 85 души в света са богати, колкото половината от човечеството, през 2015 г. са останали 62, през 2016 г. вече са само 8. Догодина сигурно един или двама души ще бъдат тези, които имат колкото половината от човечеството. Представяте ли си какви страшни противоречия и конфликти носи това? „Всичко се тресе, всичко се разпада“, озаглави една своя статия знаменитият американски теоретик Имануил Уолърстейн. Точно това ще наблюдаваме през следващите години.

- БСП промени името на коалицията си за предстоящите парламентарни избори – от нея отпадна „лява” и сега се казва само „БСП за България”. В програмата си набляга на „българското” и т.н. Смятате ли, че БСП се адаптира към новите процеси в света?
- България е в такава ситуация, че ако няма промени в европейски план, левите партии няма да могат да коригират много своята политика при сегашната система. Виждате какво става с левите от двете ни страни – в Румъния не спират протестите срещу тях, в Гърция – хвърлят запалителни бомби срещу централата на „Сириза”. Ние сме в рамките на четирите свободи на ЕС – на стоки, финанси, услуги и хора. В този свободен пазар от нас доминиращо изтичат ресурси, а не влизат. Наскоро ректорът на Медицинския университет каза, че 80% от студентите там са с нагласата да емигрират. Ние на практика храним цяла Европа с наш човешки капитал, а дистанцията между нас и Германия например нараства. Също толкова недоволни като нас са в Италия и Франция. И левите се лутат в цялата тази ситуация на свободен пазар. Разделят се на интернационални и глобалистки леви, от една страна, и на национално и патриотично леви, от друга страна. У нас досега доминираха интернационално и глобалистките леви, поради което и неравенството ни поставя на едно от първите места в Европа, докато например в Словакия имаме едно силно националистки ляво, начело с Робърт Фицо, поради което  и тя е сред страните с най-ниско неравенство в Европа.
Германия, за разлика от други страни, е най-печеливша от европейския свободен пазар и от еврото, но и там се увеличава неравенството между отделни социални групи и между региони.

Според статистиката на Евростат най-бедният регион в ЕС е Северозападна България, а най-богатият – Централен Лондон. В същия този Лондон обаче една трета от населението е под жизнения минимум. Нараства неравенството между Видин и Лондон, но нараства неравенството и вътре в Лондон.
В тази ситуация и богатите дъжрави също искат да се затварят. Каквото отмъкнали, отмъкнали от нас. В Малта за първи път Ангела Меркел говори не за Европа на две скорости, а за Европа на много скорости. С еврофондовете досега замазвахме нещата, че нещо се връща от огромните ресурси, които изтичат. Но след 2020 г., когато спрат еврофондовете, ние тръгваме на различни скорости.
Проблемът се изостря. Това е проблем на глобалния капитализъм, който навсякъде увеличава неравенството. Такава е ситуацията преди Първата световна война, когато има огромна маса губещи, отчаяни, готови на всичко. Тогава се появяват политиците, които казват: „Дайте да се затворим”. Ние тук се оплакваме, че нашите човешки ресурси изтичат, но и „Алтернатива за Германия” се оплаква, че идващите имигранти им взимат социални осигуровки или оказват натиск върху пазара на труда и водят до стагнация на заплатите. В Германия наляво от системната ГСДП е германската партия „Левите“, за която ме попитахте. Тя се противопоставя на неолибералната икономическа политика, но тя не печели от това, защото е традиционно интернационалистка. Те казват „всичко сме братя, другото е фашизъм и национализъм.” А глобалният тренд е на затваряне, както преди Първата световна война. „Алтернатива за Германия” печели не само заради проблема с мигрантите. Германия е гигантска сила в износа на стоки. Но 35% от високотехнологичните стоки в Европа вече идват от Китай. Тоест и Германия, иска или не иска, ще се затваря във версия, подобна на тази на Тръмп.

- Къде виждате мястото на България в новата ситуация, която очертахте? Какво означава за нас Европа да тръгне на различни скорости?
- Проблемът при нас е, че когато Европа тръгне на много скорости ще намалеят дори тези малки ресурси, които идват сега. Започнат ли европейските страни да се самозатварят, тук оставаме възрастно население с по-ниско образование, с разграбени ресурси. В такива страни недоволството не се решава с либерална демокрация. Историята го е показала вече. Не случайно либералната демокрация е на смъртен одър. Фукуяма, който през 1989 г. обяви „края на историята“, даде интервю пред „Шпигел” (2012 г.), в което говори, че Обама служи на 1% най-богати, а Републиканската партия „обслужва олигархията“, вайка се за нарастващото неравенството и деиндустриализацията на Америка, и забележете заглавието на интервюто: „Къде са левите да вдигнат въстание?” В България един вестник го преведе, но се уплаши от оригиналното заглавие и  цензурира „Шпигел” и Фукуяма.

- Смятате ли, че БСП ще намери куража да каже цялата истина за прехода, в който също участваше?
- Левите все още не смеят дори да приемат езика дори на ляволибералните, на стресираните от ставащото на Запад политици и автори като Фукуяма. Дори Обама в своя реч говори за „класовото разделение в Америка“, докато системните леви политици у нас не смеят да използват думата „класа”, защото се страхуват противниците им да не ревнат срещу тях, че са „комунисти“.

Още един любопитен пример. След азиатската икономическа криза Джордж Сорос написа „Кризата на глобалния капитализъм” (1998). Начинът, по който говори там за капитализма, може да засрами левите. Нито една реч на ляв лидер не може да се конкурира с нея.
Освен своя учител по философия Карл Попър, вторият философ, когото Сорос най-често цитира е Карл Маркс. Цитира го повече, отколкото българските леви лидери. Те даже не го и цитират.
Ако публикувате в „Епицентър” цитати на Сорос без да споменете автора, ще видите какви заклеймявания и какви „гадни комунисти” ще се излеят под съответните текстове.

- И то вероятно от хора, които се смятат за негови последователи… Какво е обяснението впрочем за неговото увлечение по Маркс?
- След войната Сорос следва в Лондонското училище по икономика, когато е върховият период на развитието на социалната държава, на  кейнсианството, на идеята за регулацията на икономиката, за преразпределителната роля на държавата и т. н. Идеята му в „Кризата на глобалния капитализъм“ е, че поради глобализацията преразпределението не може да стане вече от националната държава, поради което е нужна глобална институция и регулация в глобален план. Това, разбира се, се оказа глобалистка илюзия. Но той не случайно в САЩ стои зад демократите, които от времето на Рузвелт се считат за партия от левия спектър. И неслучайно сега финансира протестите срещу Тръмп.

- БСП отвори листите си за нови лица, непартийци – журналистите Елена Йончева и Тома Томов, политологът проф. Иво Христов. Изненадахте ли се от този ход и как го оценявате?
- Това е добър ход на БСП. Имената са открояващи се и това е шанс в ситуацията на недоверие. Стига тези уважавани от мене фигури да издържат на помията, която се излива и ще се излее върху тях.

- Преглед на участниците в парламентарните избори показва, че БСП изглежда има по-малко възможности за коалиция в бъдеще. С кого би могла да си партнира БСП за съставяне на правителство?  
- Трудно ми е да кажа на този етап. Най-малко вероятно изглежда коалиция БСП-ГЕРБ, тъй като тя би била смъртоносна за БСП. На предходен етап беше възможна, сега - не.
Една възможност са Обединените патриоти, които играят и в посока на националната вълна, и на социалната плоскост. Вътрешно обаче те са особена и трудна коалиция, в която има разделения, както по отношение на външнополитическата си ориентация, така и по отношение на  икономическата координата ляво-дясно. Съюзник на БСП би била и коалицията АБВ-„Движение 21“.
Не изключвам на определен етап да се намеси и ДПС. Ако има такава ситуация обаче, БСП не би трябвало да действа както досега.

- А как?
- Наблюдавам Социалдемократическата партия в Германия. Първият път, когато направи коалиция с Меркел, тя се разцепи. Тогава самият й лидер Оскар Лафонтен напусна и отиде при партия Левите. Затова вторият път германските социалдемократи най-напред направиха допитване дали изобщо да водят преговори. След дълги преговори направиха програма, а накрая се стигна до вътрешнопартиен референдум за програмата. При съвременните технологии това не е проблем. Използването на интернет за вътрешнопартийни допитвания и вземане на решения е тренд в Европа.

- Говорихме много за изтичането на ресурси, за много млади хора, които напускат България или се канят да емигрират. Вие обаче трябва да сте щастлив баща, тъй като вашият син Константин Проданов се завърне в България и то след успешна кариера в Япония.
- Да, той дойде и каза: „Искам да се връщам!” Опонирах, че в Япония е добре, но неговият аргумент беше: „Там не съм щастлив.” И аз веднага се съгласих: „Връщай се тогава!”

- Още като младеж той има леви възгледи. Тежеше ли му да работи за едрия финансов капитал?
- Замина да учи в Япония, тъй като поради отличен успех японското правителство му даде голяма стипендия, покриваща не само престоя му там, но и разходите за отиване и връщане. Още на втората година, понеже беше първенец на випуска, го направиха едновременно асистент по статистика. След завършването японски професор му предложил работа в банковата система. Той искаше да се връща, но аз предложих: „Остани малко да имаш нещо в CV-то.” Така станаха десет години.  

- И сега - лидер на АБВ. Стискате ли му палци да успее? Има ли място за още една забележима лява партия или коалиция?
- България е особена страна - с голямо социално неравенство, с най-голямо количество в Европа най-бедни и най-губещи. В същото време от 1990 г. досега членовете на БСП намаляха десет пъти. През 1990 г. имаше един милион членове, сега са малко над 100 000. На парламентарните избори през 1994 г. спечели над 2.258 милиона гласа, през 2014 г. – около 500 000 или пет пъти по-малко. Тоест, има огромна територия, която е загубена. Ако друга лява партия може да направи нещо на този терен, би било великолепно. Другият вариант е разочарованите да отидат в крайно дясното, както става в другите страни в Европа.

- Но ще намерят ли БСП, АБВ и Движение 21 общ език, за да работят заедно?
- Мисля, че да.

- Питам ви, защото и в ляво, понякога личните търкания надделяват. Лидерът на Движение 21 Татяна Дончева освен това напусна БСП, а партията трудно прощава подобни ходове.  
- Права сте. Но големият политик трябва да е над личните отношения. Щом Татяна Дончева и Румен Петков успяха да преодолеят толкова тежки приказки от миналото, значи е възможно.

Епицентър