/Поглед.инфо/ Майките на децата с увреждания протестират от доста месеци, носейки черни фанелки с надпис „Системата ни убива“. Дори Слави Трифонов бе облякъл и  интервюира премиера с такава фанелка, без да успее да го притесни и да го накара да обясни за коя система става дума и как тя ни убива. Появиха се и протестиращи, които обявиха, че искат „смяна на системата“,. От БСП също заявиха, че с тяхната „Визия за България“ щели да „сменят системата“. Коя е системата обаче, която едни казват, че ги убива, а други искат да сменят?

Нека да се опитаме да отговорим на този въпрос, за който протестиращите и политиците не говорят, не искат да говорят или не могат да говорят. Най-общо можем да разграничим седем основни черти на „системата“, която „ни убива“.

  1. Системата е капиталистическа. Социално-икономически огромната част от собствеността у нас е частна, по-голям дял отколкото в почти всички останали европейски държави и в това отношение България е между най-капиталистическите държави в Европа. Правно и конституционно е закрепена неприкосновеността на частната собственост. Партиите със своите програми подкрепят частната собственост. Делът на държавния бюджет като част от БВП спрез последните години е между 33 и 36 % от БВП в страната, докато в Германия е между 43 и 46 %. В този смисъл България е по-капиталистическа страна от Германия, основната държава в капиталистическия център на ЕС. И въпреки че в останалите страни системата е по-малко капиталистическа от нашата, то и в тях мнозинството от хората не искат тази система, предпочитат нейната смяна. Според проучване на социологическата агенция YouGov през 2015 г. 63 % от британците смятат, че капитализмът е несправедлива система, засивлаща социалното неравенство. В САЩ така мислят 55 % от американците. В Германия, бастионът на европейския капитализъм, 77 % от населението е скептично настроено към него. Три четвърти от населението в основните капиталистически икономики смята, че големият бизнес по същността си е корумпиран (1). E, ако в най-развитите страни се смята, че капитализмът носи корупция, краде от обществото и от хората, скептични са към него, какво да кажем за у нас, където капитализмът се е развихрил с по-голяма сила от колкото при тях?
  2. Системата е неолиберална. От времето на идването на Маргарет Тачър през 1979 г. във Великобритания и на Роналд Рейгън през 1981 г. в САЩ бе извършен преход от социален към неолиберален капитализъм. При неолибералния капитализъм наднационалният пазар доминира, за сметка на държавата с нейния формално и реално ограничен суверенитет на определена територия. При неолибералната система голямата част от капитала е извън регулацията на държавата, крие се по-офшорки, не плаща данъци, подчинява я на себе си. В света има около 200 държави, но от общо 200-та най-големи икономики в света само 43 са на държави, другите 157 са на корпорации, т.е. копорациите като икономическа сила господстват в света и могат да купуват и подчиняват на своите цели тези, които управляват държавите. Българската икономика е по-малка отколкото икономиката на всяка от157-те корпорации и 43 държави, в този смисъл е много по-подчинена на външните сили и фактори. А голяма част от държавите изглеждат все по-неефективни и безпомощни, поради неспособността да регулират излезлите изпод контрола им процеси. Това става характерно дори за САЩ, държавата с най-мощната икономика и доведе на власт Тръмп, който обеща, че ще направи „Америка отново велика“ като засили контрола на държавата върху наднационалния капитал, издигайки стени по границите, за да спре емигрантите и налагайки протекционистки бариери, с които да ограничи глобалните пазари.
  3. Системата е експлоататорска. Тя прехвърля богатство от бедните към богатите, разделя обществата на 99 % срещу 1 %, както твърдяха активистите на едно популярно американско протестно движение. При това експлоатацията навсякъде нараства и все повече новосъздаден БВП отива у най-богатите, поради което и навсякъде скоростно нараства неравенството. България е сред страните в Европа с най-експлоататорска система, защото капитализмът е много по-неограничен от данъци и от държавни предприятия в сравнение със Западна Европа. Затова и в България е сред страните с най-голямо и непрекъснато нарастващо през последните 29 години неравенство в Европа, което означава, че основната част от новосъздадения БВП отива у най-богатата част от населението или изтича към държавите на капиталистическия център. Делът на заплащането като процент от средното за ЕС е по-нисък от средната производителност на труда. През 1989 – последната година на социализма индексът на Джини, измерващ неравенството, в България е 21.7, което означава, че страната ни е едно общество с високо равенство. През 2006 г., преди влизането в ЕС той е скочил на 32.1. А през 2017 г. след 10 години консумация на „европейски ценности” – любима ляво-дясна дъвка той е станал 40.2 след всички социални трансфери, правени от държавата. Това означава, че година сред година системата работи за едно малцинство от населението и е враждебна, действаща убийствено за голямата част от хората.
  4. Системата е клиенталистка. Политическите партии, които трябва да управляват и регулират системата се формират, успяват и функционират като големи клиенталистки групировки, организацията на които се реализира чрез мрежа от зависимости, интереси и разпределение на ресурси. Не квалификацията, знанията, уменията, а „нашият човек“ е от значение в тях. „Калинката“ е основен феномен на управленските системи и тенденцията навсякъде е на нарастваща депрофесионализация и деградация. Всичко се купува и продава. Пазарът разменя и най-висши ценности – любов, живот, здраве. Не „кадрите решават всичко“, какъвто е бил принципа на японските корпорации, зает след това и от Сталин, а „нашите хора“ решават всичко“. „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!“, беше възкликнал един нашенски вицепремиер в годините на прехода към капитализъм. Но той беше изключение, другите не правеха такива признания. Случайни и неадекватни хора, озовали се на най-високо място ни доведоха до днешния бедствен капитализъм. Да си спомним, как едно случайно адвокатче се оказа в бъркотията премиер и със замах ликвидира селското ни стопанство, а след това за тези му заслуги бе направен дипломат и конституционен съдия с огромна заплата. Други случайни хора станаха министри и ликвидираха ред други неща – от индустрията до армията и структурите на сигурност. Коментирайки ситуацията във Великобритания в в последния брой на сп. „Проспект“  Дейвид Бътлър, познаващ лично много английски политици, включително и Чърчил, обобщи: „Качеството на политиците в момента е депресиращо“ (2). Е, ако при англичаните е така, то какво да кажем ние, в европейската периферия, в която негативният подбор на политиците е типична характеристика на политическата система – тя избутва напред най-агресивното, нагаждаческото, конюнктурното, а не най-интелигентното и експертното. Купища морални, професионални и интелектуални нищожества през последните 29 години, озовали се по една слуайност във високите места на политиката, взеха не едно и две решения, имащи фатални следствия за България. Така е при днешната кризисна и олигархизирана либерална демокрация навсякъде по света. Такава е системата и у нас.
  5. Системата е клептократска. Гигантска държавна собственост за над сто милиарда бе раздадена за няколко милиарда и дори продаването на скрап на едно или друго предприятия е направило милионери неговите притежатели, независимо дали става дума за „Полимери“, заграбено от наш новопоявил се капиталист или БГА „Балкан“, харизана за 150 00 долара – цената на един апартамент на чужд капиталист, който от продажбата на собствеността й е спечелил десетки пъти повече. Българският капитализъм се формира с помощта на най-голямото разграбване в историята на страната ни на принадлежащо на всички българи богатство. При първоначалното натрупване на капитала в Англия се казва, че „овцете изяли хората“, защото новопоявилите се капиталисти заграбили принадлежащата на всички обща земя. У нас първоначалното натрупване на капитала стана с разграбването на стотици пъти по-голяма собственост, отколкото това става преди пет века в Англия, а гръбнакът на новата управляваща класа са приватизатори и политици, участвали в този невиждан в 1300 годишната ни история грабеж. Има държави, в които се казва, че сред капиталистите им доминират бизнесмени и предприемачи. У нас доминират клептократи.
  6. Системата е на периферен и периферизиращ се по отношение на държавите от Западна Европа и САЩ капитализъм. Характерно за отношенията между център и периферия е, че центърът експлоатира периферията. Ресурси от по-бедните и неразвити държави в периферията вървят към богатите и развити държави на ЕС и САЩ. Изтеклите финансови ресурси от страната ни са по различни оценки нас 100 милиарда. Същото е с изтеклите човешки ресурси – учени, инженери, лекари, водещи професионалисти. Създадени и отгледани у нас, заграбени с помощта на свободния пазар от капиталистическия център. Грабене най-умните и перспективните кадри, деинтелектуализирайки и дебилизирайки страната ни. Тодор Живков искаше да „интелектуализира всички сфери на обществото“. Периферният капитализъм ни превръща в интелектуално гето на капиталистическия център. От там към България вървят стоки – втора употреба, превърнали страната ни в кошче, в което Запада изнася своите непотребни боклуци. Извлича чрез големите търговски вериги ресурси от страната ни, а тук пробутва стоки с по-ниско качество и с по-високи цени, като на хора второ качество и втора употреба.
  7. Системата е компрадорска. Думата „компрадор“ се появява в Югоизточна Азия през ХIХ век, за да обозначи местната прислуга, (политици, буржоазия в полуколониалните територии там), която обслужва чужди сили, работи за чужди държави и капитал, а не за своя народ. У нас радикалната промяна на геополитическата ситуация създаде компрадорски политици, пропагандно -идеологически структури от НПО-та, включително и част от новопоявилите се капиталисти, служещи на външни, а не на национални интереси. Характеризира се с лакейското поведение на политическите елити, които служат не на интересите на страната си и народа си, а на външни сили от капиталистически център и огромни ресурси за десетки милиарди долари, принадлежащи на българския народ са унищожавани или заграбвани по указание на тези външни сили. Компрадорски бяха унищожени четирите блока на АЕЦ Козлодуй, а с тях и милиарди, принадлежащи на българския народ. Компрадорски бяха спряни проектите АЕЦ Белене, Южен Поток, Бургас-Александропололис и така бяха загубени други милиарди долари. Компрадорски по чужди указания бяха унищожени българските ракети, оръжия и армия и то в размери по -големи отколкото след Ньойския договор, с който завършва катастрофата при Първата светова война. Компрадорски българските политици пращаха български войни да умират в наемнически корпус в измислени с лъжвиви аргументи чужди войни, като тази в Ирак. Компрадорски по чужди указания опростиха дълга, който тази държава ни дължеше. Хем ентусиазирано се включиха в измамата и разрушаването на Ирак, хем след това удариха и българския народ, като казаха че не искат да ни се върнат дълговете, които бяха жизнено важни за нас при състоянието, до което бяхме докарани. Ако си компрадор има много по-голяма вероятност да се добереш и задържиш във властта, а ако не си – това е много по-трудно и ако се добереш, може да бъдеш свален с компромати, цветни революции, различни форми на сплашване и провокации.

Това е истинската същност на системата, за която майките на децата с увреждания казват, че ги убива. Тя убива обаче не само майките, и не само техните деца. Ако бяха само те, то със 150 милиона, каквито им дава правителството, можеше нещата и да се решат. Това обаче е само върхът на айсберга. Именно, защото в сравнение със Западна Европа и изобщо с капиталистическия център нашият капитализъм е по-експлоататорски, по-клептократски, периферен, компрадорски, то той е и много по-убийствен от този в Западна Европа. Неговата система убива не само майките на децата с увреждания, но и хиляди други българи, по множество различни начини.

Тези дни стана ясно например, че тя убива хиляди хора годишно с екологически инструменти. Перестройката, която стана родилната утроба на българските „демократи“ у нас започна с борба на екологическия фронт – с Русенския комитет, воюващ срещу замърсяването, идващо у нас от съседна Румъния. Обясняваха ни как с „демокрацията“ ще се преборим срещу замърсяването, мъчещо русенци. Даже Зелени партии се родиха и бяха активни участници в първоначалното налагане на капитализма през 1990-те години у нас. И ни „демократизираха“ като създадоха един много по-убийствен от екологическа гледна точка капитализъм.

Какви са резулатите от „демократичното“ унищожаване на социализма,  довело до фактическото премахване на всеобщото и безплатно здравеопазване, до ликвидацията на хиляди индустриални предприятия, включително и огромни селскостопански комплекси с най-различни селскостопански животни? Ако мислите, че ликвидацията на българската индустрия и свързаните с нея пушещи комини на индустриалните предприятия са родили един екологически чист, грижещ се за здравето на хората капитализъм, жестоко се лъжете.

Точно обратното, „демократично“ бе ликвидирана индустрията и създаден екологически най-убийственият капитализъм в ЕС. Това се вижда от публикувания тези дни доклад „Качеството на въздуха в Европа – 2018“ на Европейската агенция по околната среда,  в който се дават данни за екологически убитите от замърсяването на въздуха в ЕС с финни прахови частици и азотен диоксид. Eкологически най-замърсява въздухът и най-много хора убива системата на българския капитализъм, независимо от това че неговите създатели „демократично“ ликвидираха предходната индустрия на социализма. Общият брой на екологически убитите в 28-те членки на ЕС с помощта на замърсен въздух през 2015 г. е 391 000 души. Като процент от населението най-малко те са във Франция и Великобритания – 0.05 % от тяхното население. След това идват Испания с 0.06 и Германия – с 0.08 % от населението. Челното място принадлежи на България, в която процентът на убитите с екологическото оръжие на замърсения въздух от съществуващата система е 0.20 % от населението или общо 14 200 души за една година (3).

Българският капитализъм е известен като най-убиващия в ЕС своето население не само чрез мръсния въздух. България държи челно място в Европа по смъртност от рак, инфаркт и други болести на сърцето, инстулт и състояние, възникващи в периода около раждането. Наскоро стана известно например, че според данни на Евростат за 2016 г. 42% от смъртните случаи в България са се реализирали в резултат на съществуващата здравна система. Можело е да бъдат предотвратени с по-качествени медицински грижи и с по-ефективна здравна система изобщо. Можело е, но са били убити. Ако някой ги бе застрелял, щяха да го осъдят, но сега виновни няма. А социалните системи може да убиват по различен начин – може чрез лагерите в Аушвиц или Бухенвалд, може чрез здравната, екологичната и останалите подсистеми на капитализма. В първия случай това се нарича „престъпление срещу човечеството“, а виновните политици са съдени от Нюрнбергския трибунал и Народни съдилища от Франция до България. Във втория либерално демагогски системата е прославяна  като „демокрацията“, а политиците са невинни младенци. Но и в единия, и в другия случай системата убива.

Преди няколко години стана ясно, че българите са най-боледуващата нация в Европа – с най-много отсъствия по болест годишно. България е на първо място в Европа по процента на убийствата по пътищата. Така системата убива по множество най-различни начини, водещи в крайна сметка до демографската катастрофа, реализирана чрез ликвидация и прогонване на населението в размери, невиждани в историята на България. А ако една система убива хиляди хора това не я ли прави престъпна? Не я ли прави една от най-престъпните в нашата история? Нищо, че българските политици крият този факт, обявявайки за „престъпни“ системи от миналото. Нищо, че тези убийства са прикривани с либерални пропагандно-идеологичеси маски за днешната система като за „демокрацията“, противопоставяна на това, което те пак чрез техните либерални идеологеми те изобразяват като „комунизма“ или „тоталитаризма“.

Бележки:

(1) Hickel, Jason and Martin Kirk. Are You Ready To Consider That Capitalism Is The Real Problem?, https://www.fastcompany.com/40439316/are-you-ready-to-consider-that-capitalism-is-the-real-problem?fbclid=IwAR2eEvZznsfsd5ynDlayaUGwffHfrpQMt174ML_ZsNYAPFWbux5rMsvghoE, 07.11.2017

(2) David Butler. The quality of politicians at the moment is depressing, In: Prospect Magazine, December 2018

(3) Joe Myers. Where EU air pollution is deadliest, In: World Economic Forum, https://www.weforum.org/agenda/2018/11/chart-of-the-day-where-eu-air-pollution-is-deadliest, 06.11.2018

Клуб 24 май