/Поглед.инфо/ Германия досега беше ядрото, носещата сила и най-мощният двигател на развитие на ЕС. В нея през XIX век се създава алтернативна на либералната британска класическа политикономия историческа школа в икономическата наука и при Бисмарк се раждат първите ярки проявления на бъдещата социална държава. В нея и двете системни партии след Втората световна война приемат като базисни ценности свободата, справедливостта и солидарността. На Германия в най-висока степен разчитаха и родените от разпада на съветската перестройка български еврофили от времената, когато обявиха „път за Европа“ и от ляво започнаха да се тупат по гърдите „аз съм социалдемократ“, а от дясно – „аз съм демократ“. Съветският съюз като основен външноикономически партньор и политически наставник на България отново бе сменен с Германия като основен външноикономически партньор и политически наставник, както бе преди 9 септември 1944 г.
Борисов в продължение на десет години целуваше Меркел по бузите с надежда, че ще получи от нея това, което бе получил Живков, когато целуваше Брежнев. Меркел обаче си отива и за България идват не по-малко тежки времена от годините след като си отиде Брежнев, още повече че мащабите на унищожаване и разграбване на човешки и индустриален капитал у нас по време на реставрацията на капитализма през последните 29 години са невиждани в нашата история.
Индикаторите за това какво ще стана след Меркел вече са налице като се има предвид упадъкът на системните партии в Германия. Християнсоциалният съюз в Бавария на местните избори през тази година получи най-малко гласове в своята история, сривайки се с 10 % надолу в сравнение с предишните избори. Същото е и със Социалдемократическата партия, която е на най-ниското си равнище след Втората световна война и в рейтингите в момента е изпреварвана от антисистемната дясна „Алтернатива за Германия“.
В тази ситуация имено през последните месеци в световен бестселър се превърна книгата на професора от Университета в Базел Оливър Нахтвей „Скритата криза на Германия. Социален упадък в сърцето на Европа“ (1) и статиите му в Ню Йорк Таймс (2) и на много други места. Става дума за неслучаен човек, чиито книги са преведени на повечето от езиците в света, „Гардиън” посвети специална рецензия на неговата последна книга (3). В своите работи Нахтвей подчертава, че ставащото в Германия има много по-дълбоки социални и икономически корени, че досегашната „Германия е разрушена“, което е предпоставка за това, че не е важно кой ще смени Меркел и политическата криза там тепърва ще показва своите икономически корени.
Немският следвоенен ред е разрушен от неолиберализма и тенденциите на стагнация в работната заплата и намаляващата вертикална мобилност, които имаме и в Германия, ще се засилват. Социалният упадък срутва една след друга държавите от капиталистическия център. Макар и като че ли с известно закъснение неговите разрушителни следствия се проявяват не само в САЩ и Великобритания, но и в Германия, където той също разрушава държавата на всеобщото благоденствие, която е била цел след Втората световна война. Началото, според Нахтвей, е поставено на 15 август 1971 г., когато американският президент Ричард Никсън се отказва от златното покритие на долара. Това е денят, в който според него е роден неолиберализмът. Той нарича това „бунт на капитала“, подобен на левия бунт на студентите през 1968 г., но който за разлика от техния бунт завършва с успех. Капиталът успява да интегрира за своите цели даже социалдемократическия канцлер на Германия Герхард Шрьодер, задавал посоката и на социалдемократизиращите се източноевропейски партии, включително и на тези в България. Неговата Програма 2010 предизвика най-голямото намаляване на социалните придобивки в Германия след Втората световна война. С така нар. „Нов Център“ Шрьодер бе немското неолиберално копие на Блеър във Великобритания, станал известен като „Тачър с панталони“.
През 1980-те години известният немски социолог Улрих Бек нарича Германия „асансьорно общество“ имайки предвид, че милиони работници и служители там се движат по социалната стълбица нагоре и очакват, че техните деца ще имат по-висок социален статус и богатство. През последните години обаче посоката на движение на „социалния асансьор“ е обратната. Не само социалната мобилност се е обърнала в противоположната посока, но бедните обедняват допълнително, а богатите стават по-богати. Все повече млади хора стават част от прекариата – хора с временно заети, нископлатени или на частичен работен ден работни места, с висока степен на несигурност. Неравенството във всички посоки се засилва, включително и в любимата за либералите феминистка посока – всяка трета работеща жена в Германия получава минимална работна заплата и неравенството между жените и мъжете никога не е било по-голямо. Класовата закостенялост и затвореност на немското общество днес е такава, както и на британското, което гласува за Брекзит. За да илюстрира този факт Нахтвей въвежда термина „хомогамия“ означаващ, че сега в Германия се женят помежду си хора само със сходен икономически статус. Ако по-рано, дава пример той, немските хирурзи ухажваха младите медицински сестри, то те сега предпочитат получаващите висока заплата лекарки – анестезиолози. Това е така, защото немците се страхуват от възможната загуба на работата на един от съпрузите и търсят някой, който при такава ситуация да печели достатъчно, че да могат да живеят заедно.
Нахтвей привежда данни за това, че една трета от немските студенти са уплашени от перспективата да попаднат сред прекариата и мечтаят за държавна служба с гарантирана работа. Немалко хора с добро висше образование успяват да намерят работа на частично работно време в детски градини. В повечето от немските предприятия липсва социална защита на работника – само 29% от западногерманските и 15% от източногерманските работници се трудят във фирми, където има колективни трудови договори. Независимо от това, че Германия е най-богатата страна в Европа, тя има най-голямо количество работещи бедни. Почти всеки четвърти там получава под минималната работна заплата и не е случайно, че в Бундестага за първи път от Втората световна война насам има хора, които споделят идеи, близки до тези на някогашния фашизъм.
На корицата на книгата на Нахтвей се вижда автомобил на „Фолксваген“ – символ на германската индустрия и икономика от времето на Хитлер насам, който се сгромолясва в момента в пропаст. Меркел и епохата, която тя въплъщаваше, си отиват. „Краят на ерата на Меркел означава край на велика Германия“, нейната стабилност и значимост в Европа, смята Нахтвей. Немската социална държава е в ситуация на разпад. След като Меркел си отиде разочарованието от трите досегашни системни партии – ГСДП, ХДС и ХСС ще се засилва и досегашният политически фундамент на това, което беше тя в десетилетията след Втората световна война, ще изчезне. След Меркел, смята Оливър Нахтвей, Германия ще потъне в политическа и икономическа криза, което може да се окаже и край на ЕС. Какво ли ще правят тогава нашенските десни и леви „демократи“ прегърнали ентусиазирано капитализма, наричайки го „демокрацията“ и останали слепи за неговите неолиберални противоречия, водещи към разпадни процеси? Да му мислят милионите българи, които станаха жертви на техните идеологически лъжи и заблуди.
(1) Nachtwey, Oliver. Germany’s Hidden Crisis. Social Decline in the Heart of Europe, Verso, 2018
(2) Nachtwey, Oliver. It Doesn’t Matter Who Replaces Merkel. Germany Is Broken, In: The New York Times, December 7, 2018
(3) Jeffries, Stuart. Germany’s Hidden Crisis by Oliver Nachtwey review – social decline in the heart of Europe, In: The Guardian, December 21, 2018
