/Поглед.инфо/Чл. кор. проф. дфн Васил Проданов е преподавател в УНСС. Бил е главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989), директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 22 книги. Специализирал е във Великобритания и Унгария. Бил е гост професор в САЩ и Русия. В момента е директор на Тракийския научен институт

Проф. Проданов, във Ваши публикации споделяте, че навсякъде в света, сегашната неолиберална глобализация е в криза. Има ли вълна на преосмисляне на неолибералните ценности и на какво се дължи тя?

– Такава тенденция има. Оценката не е само моя, а на много международни наблюдатели и анализатори. И най-авторитетните списания в света, които през последните години анализират този процес, установяват тенденции към деглобализация, към връщане към националната държава.

От 2008 г. насам, след финансовата криза, се увеличиха не само гласовете, че такава тенденция има, но се увеличаха гласовете за криза на неолибералния капитализъм. Хора, които преди това го подкрепяха, големи имена в икономиката, изведнъж започнаха да го критикуват и да установяват силни негови противоречия. Най-популярният пример е известният американски политически мислител Франсис Фукуяма. Той беше задал като че ли посоката на развитие на човечеството през 1989 г. с една статия – “ Краят на историята „. В нея казваше, че човечеството е стигнало най-висшия си етап, като дава за пример съвременния капитализъм и либералната демокрация, въплътени в модела на САЩ. Същият този политически философ, след кризата през 2012 г., написа статия „Бъдещето на историята“. Даде и интервю, озаглавено „Къде са левите да вдигнат въстание?“. В тази публикация той твърдеше, че китайските лидери вземат по-рационални икономически решения, отколкото американските. Че в САЩ републиканската партия обслужва олигархията, а Обама – единият процент най-богати. След като там беше избран и дойде на власт Доналд Тръмп, Фукуяма написа серия от работи, силно песимистични за развитието на САЩ. А изборът на Тръмп за президент се разглежда като един от синдромите на кризата на неолибералния капитализъм не къде да е, а в страната хегемон, задаваща посоката на глобалното развитие, предлагана като модел на целия останал свят.

Какви са измеренията на тази криза?

– Ще отбележа най-важните от тях. Тя подчини най-напред всички сфери на пазарното функциониране. Голяма част от това, което принадлежеше на държавата, особено в сферата на инфраструктурата, образованието, здравеопазването, сигурността, в различна степен в различни страни бе приватизирано. (В САЩ дори  част от затворите станаха частни и това е страната с най-много затворници в света днес, повече. Даже затворниците в частни затвори отиват на работа за частни корпорации. Тези затворници през последните години се движат между 2 млн. и 200 хил. и 2 млн. и 400 хил. човека Затова някои автори говорят за неолиберален ГУЛАГ).

Най-същественото е, че държавата загуби редица от възможностите за регулация, които имаше на предходни етапи. Капиталът се глобализира. Според данни на Световната банка през 2016 г. от 100-те най-големи икономики в света само 31 са на държави, а 69 са  на транснационални корпорации. Този глобализиран капитал излезе от контрола на държавите и голяма част от него не се облага, особено този на транснационалните компании. Поради започнаха да намаляват приходите от т. нар. преки данъци, започнаха да се пръскат по шевовете предходните социални системи. За да се задържат нещата, трябва да се вземат заеми. Започна усилено задлъжняване на най-развитите държави в света, при което те в нарастваща степен стават зависеща от външни фактори. В ЕС и в частност в страна като нашата, този глобализиран пазар ни лашка в различни посоки… Например, съвсем скоро излезе анализ на работодателите у нас, който показва, че сме загубили 25 млрд. лв. от кражба на човешки капитал. В този случай държавата няма даже на кого да каже и няма как да реагира…Всички ние сме ограбени с 25 милиарда от най-големия грабител и в този смисъл и престъпник в историята – глобалния пазар, но за нашите дрогирани от неолиберални идеологически празнословия политици това не съществува.

Факт е също, че глобалната транснационална олигархия крие в офшорни сметки между 21 и 31 трилиона долара, което е равно на брутния вътрешен продукт на САЩ и Япония, взети заедно. Държавите все повече се обезсилват. Затова навсякъде започват да ги укоряват, че ни си вършат работата, че са корумпирани. Освен това, при намаляващата регулативна роля на националните държави следват нарастващи социално-икономически дистанции между различни региони както в по-големи общности, така и вътре в отделни страни. Например, като дистанцията между София и Северозападна България. Тя не е била в такива мащаби никога в историята, дори по времето на турското робство.

Такава периферизация, движение напред и изоставане на едни райони спрямо други има във всички страни – и във Великобритания, и в САЩ. Подобни процеси протичат и в рамките на ЕС. Това от своя страна ражда и своите политически следствия. Във Великобритания това доведе до Брекзит, в САЩ – до феномена Тръмп. В Източна Европа се появи феноменът Вишеградска четворка. Във всички държави се случва срутване на политическите системи, защото, както казах, хората са недоволни, че те не си върши работата. Всичко това е резултат на глобализирането на пазара, при което изтичат ресурси и човешки капитал от едни региони, а това води и до нарастващо неравенство.

Други противоречия, които тресат глобалния капитализъм?

– Това е нарастващата експлоатация. Голяма част от новосъздадения продукт отива у най-богатите. Последният доклад на Швейцарската банка „Кредит суис“ показва, че 42 души днес притежават толкова богатство, колкото по-бедната половина на човечеството.

Британският мозъчен тръст Oxfam на световния икономически форум в Давос представи пореден доклад, също със шокиращи цифри. През м. г. 82% от новосъздаденото богатство е отишло у най-богатия 1% от населението. Другите 18% е у следващите 49% по богатство, а 50 на сто не са получили нищо или допълнително се обеднели. Тези данни показват, че, особено през последните години, неолибералният капитализъм се тресе … Даже сега по повод 200 години от рождението на Карл Маркс, се заговори за „отмъщението на Маркс“ и „завръщането на Маркс“, той отново е актуален за световните медии и похвални статии му посвещават „Ню Йорк Таймс“, „Гардиън“, „Икономист“.

Други данни показват, че общото богатство на милиардерите в света от 2010 до 2017 г. всяка година се увеличава с 13%. Паралелно с това никога досега в историята толкова бързо не се е увеличавал броят на милиардерите. Между март 2016 г. и март 2017 г. на всеки 2 дни се е появявал нов милиардер. В същото време обаче, дистанцията в заплащането е нараствала. Например, в доклада на Oxfam се казва, че има 5 големи глобални компании, които се занимават с ефектни брандове, свързани с производство на дрехи. Един висш мениджър в такава компания само за 4 дни печели толкова, колкото една шивачка от Бангладеш за целия си живот.

Споменахте неравенството

– През последните години нарастващ брой автори, икономисти, нобелови лауреати, изследват възхода на неравенството. Но дори институции като Световната банка, Международния валутен фонд започнаха да говорят за него. Обама по време на втория си мандат през 2013 г. имаше реч за „класовото разделение“ (фраза, изглеждаща опасна са нашите политици и не съм чул български премиер или парламентарист да я използва) пред американския конгрес. В него той коментира така известната американска мечта. И каза, че понастоящем вертикалната социална мобилност в Америка е сравнима с тази в Ямайка. Т.е. шансът на едно дете от бедно семейство да забогатее е еднакъв и в двете страни – под 10%. Докато шансът на дете на богати родители да постигне своята американска мечта е 67%.

Ще дам и друг пример отново със САЩ, където силно е установена тенденцията за задържане и за намаляване на доходите на хората. Там се наблюдава и увеличаване на дела на младите хора до 35 години, които не могат да си купят жилище и все още живеят при родителите си. Друг синдром, който се отчита, е, че уж навсякъде по света се увеличава продължителността на живота на хората, заради по-добрите условия. Да, но в САЩ, а и в други страни, през последните години имаме намаляване на продължителността на живота на тези 50% от хората с по-ниски доходи и това се дължи на абсолютното им обедняване, стреса и на условията на живот.

Има и други шокиращи факти. През последните 3-4 години международна организация прави изследвания и публикува доклади за робството в света. Под робство се разбират тези хора, които изпълняват принудителен труд, например като наши продавачи, отишли да берат еди какво си в Гърция или другаде… В последния доклад се казва, че 42 млн. души по света са в робство. Това е повече отколкото в историята на всеки друг етап на човечеството.

Съществен проблем също, особено в контекста на автоматизацията, е, че се закриват, особено в индустриалната сфера, високоплатени работни места. Новосъздадените или са с ниско заплащане, или на временна трудова заетост, или на частично работно време. По този повод Тръмп се хвалеше, като навърши 1 година от своя мандат, че икономиката тръгнала, безработицата била на изключително ниски равнища. Но изследванията на американските икономисти сочат, че ако през последните години са открити 9 млн. работни места, от тях над 90% са на временна и частична трудова заетост, или самонаети. Заетите на такива работни места световните икономисти наричат прекариат, т.е. хора на несигурно място, несигурни в ситуацията. Марксовият пролетариат е деградилал в прекариат.

И както вече казах, другата тенденция е за намаляване на работните места в индустриалната сфера. Този процес тече вече в целия свят. В САЩ данните показват, че най-голямата заетост през последните 15 години е в сферата на търговията. Но сега ускорено и в тази сфера тя намалява, заради нарастване на онлайн търговията и роботизацията на търговската складова база … Закриват се молове, а това води до тежки следствия за регионите на градовете, тъй като тези те обикновено са в предградията. Така нараства дистанцията между тях и  градските центрове, увеличават се регионите с характеристики на гета. Нараства броят на бездомниците. По изнесените данни в САЩ през 2017 г. около половин милион души са били бездомни през годината.

Как е у нас?

– У нас ентусиазирано говорим колко сме добре. Обаче последните данни на НСИ сочат, че от 2007, когато влязохме в ЕС, г. до 2017 г. делът на бедните преди получаването на социални трансфери е нараснал от 40 до 44.8%. След получаването на социални трансфери е нараснал от 21.4 на 23.4%.

Пак за този период дистанцията между доходите на 20% най-богати и 20% най-бедни от населението е нараствала, през 2007 г. тя е била 6.5 пъти, а през 2017 след 10 години „път към Европа“ и консумация на „европейски ценности“ е нараснала на 8.3 пъти. Тупас се нашите управляващи и за ускореното нарастване на доходите на хората. Но какво показват данните? През 2013 г. броят на работещите бедни е бил 7.2% от заетите. През 2017 г. е 10%. При това с наличието на т.нар. конвергентни фондове. Като ги смалят или спрат след 2020 г., какво ще стане?…

Какви са прогнозите Ви? „Накъде върви светът“, както гласи и част от заглавието на най-новата Ви книга („Системни цикли и бъдещето на историята: Накъде върви светът?, С., Изд. Захарий Стоянов, 2017 – б.а.)?

– В тази ситуация в глобален план започна процес на деглобализация. Само през 2017 г. преките чуждестранни инвестиции в глобален план намаляват със 17 %. Тази глобална тенденция върви заедно с намаляване на международната търговия. В контекста на това е и задаваната от САЩ и Тръмп политика на протекционизъм и търговски войни. Никога в историята не е имало изградени толкова стени между държавите, както след 1989 г. в резултат на неолибералната глобализация. Протичат процеси на регулация  и на търсене на суверенитет. Смятам, че тези процеси ще се засилват, ще варират и това ще води до най-различни режими. Тепърва ще имаме и нарастващи ограничения.

Тук бих отличил и другата важна промяна – геоикономическа. Постепенно отслабва световният хегемон САЩ, който се опитваше да налага своята воля и правила, поради възхода на алтернативни сили – Китай, Индия и други големи държави. Русия се завръща на световната сцена… В момента сме в началото на нарастващи конфликти, които вървят или във виртуалното пространство, или във формата на т.нар. прокси войни – чрез частни компании или чрез вкарване на други държави в конфликт, от който ти имаш изгода. Факт е също, че навсякъде се работи да се увеличават военните бюджети. Тръмп за какво ли нямаше разправии с американския конгрес, но в едно нямаше проблеми. Той поиска даже по-малко пари за отбрана, но и републиканци, и демократи му дадоха повече. Американският военен бюджет тази година е най-големият в абсолютна стойност в историята, не само на САЩ, но и на човечеството. Този процес за увеличаване на разходите за отбрана е навсякъде, включително и в страните от ЕС. У нас също се поставя този въпрос.

Тенденциите могат да се обобщят от темите на двата глобални ежегодни форума, които се проведоха през последните месеци. Икономическият форум в Давос мина под надслов „Да се обединим в един разпадащ се свят“. А другият световен форум беше по сигурността и се проведе в Мюнхен. Там темата на доклада, по който започна дискусия, бе „До ръба на пропастта и обратно“. Тепърва ще видим и ще ставаме свидетели на това, какво ще направим, за да се върнем обратно.

Съвсем логичен тогава е погледът към консерватизма?

– Всичко това ражда консервативната реакция. Консерваторите какво искат – старото време, спокойствието, сигурността. Искат силна държава, сигурни пространства, опити за смекчаване на противоречията със социални действия. Това е консерватизмът. Опира се на традиции, национални цивилизационни характеристики. Наблюдаваме го в най-различни форми, навсякъде по света. Тръмп казва – „Искам да направя Америка отново велика“. Ердоган иска отново да гради версия на величието на Османската империя. У нас за първи път след 1989 г. в правителството съюзници са  национално-консервативни партии.

Затова дебатът по оста неолиберализъм-консерватизъм, който и Вашето издание инициира, става все по-актуален. Понеже тези проблеми се коментират в най-новата ми книга, мога да кажа, че получавам покани от доста места да говоря по нея. Това е индикатор, че по темата у нас има засилващ се интерес, много хора започват да си поставят такива въпроси. Затова и този дебат ще бъде с все по-нарастващо внимание към него. Няма как иначе да е, защото очакванията за светло неолиберално бъдеще – наричано с идеологемата „преход към демокрация“, напълно се сринаха.

НБП, Радослава РАШЕВА