/Поглед.инфо/ Битката с Covid-19 през последните месеци демонстрира в най-висока степен как неолибералната маркетизация на здравните системи и гигантското неравенство в доходи и богатство водят до геноцид на огромно количество хора в условия на неочаквани рискове. Показа, че там, където капитализмът е заменил мрежите за социална подкрепа на цялото население с бизнес мрежи на капитала,  „системата убива“. При това колкото си по-беден и дискриминиран, принадлежиш към сегрегирана и мачкана в продължение на столетия социална група, като афроамериканците, толкова по-вероятно е да умреш. Колкото по-голямо е неравенството, толкова по-голяма е вероятността епидемията да засегне повече хора, особено от най-бедните групи на обществото, при които липсват възможности за здравословен начин на живот и лечение. Затова и за няколко месеца

не просто вирусът, а реално системата  уби около 117 000 американци
и създаде над 40 милиона безработни

Това е мрачен рекорд сред всички над 200 държави днес в света. Затова и нарастващо количество коментатори започнаха да говорят за САЩ като за „провалена държава“, с „тотална липса на административен капацитет“, като за държава „със скапана инфраструктура и нефункционално правителство, чиито лидери са твърде корумпирани или глупави, за да избегнат масовото страдание“.

Тези данни за САЩ са особено очевидни, ако ги сравним със ставащото в три страни в света, в които здравните системи не са маркетизирани, имат различен административен капацитет, различни стратегии и роля на държавата.

Първата от тези страни е Социалистическа република Виетнам, управлявана от комунистическа партия, с население от 96 милиона души, където няма нито един умрял от короновируса. Докато здравните системи на водещи капиталистически страни като САЩ, Великобритания, Испания, Италия изпаднаха в колапс и доведоха до смъртта на стотици хиляди хора, то в официално изграждащия социалистическа пазарна икономика Виетнам се оказа, че здравеопазването е организирано така, че да пази живота на неговите жители. Политика за спирането на вируса в страната се основаваше на бързо реагиране след първото съобщение за заболял, огромна мобилизация на здравния състав, бързо тестване на хората на ключови и опасни места, точно проследяване на контактите, които са имали заразените, ефективна публична комуникация с населението.

Втората от тези страни е Китайската народна република. Тези дни американското списание „Тайм“ публикува статия, озаглавена „Реакцията на САЩ на Covid-19 e по-лоша от тази на Китай. 100 пъти по-лоша“ Управляваната от Китайската комунистическа партия Китайска народна република, според списание „Тайм“, има 100 пъти по-ефективни правителство и администрация, отколкото управляваните от неолиберална и олигархична върхушка Съединени щати.  За  десетина дни там бяха построени две огромни болници в центъра на заболяването – Ухан, и здравната система успя да изпрати и мобилизира 42 000 лекари и медицински сестри, което рязко ограничи възможността за разпространение на вируса в други части на Китай.

Разбира се, броят на умрелите в Китай може би е подценен“ – отбелязват в списание „Тайм“. Поради това и първоначалната бройка на умрелите там бе „допълнително увеличена и е вероятно да остане недостатъчно уточнена за известно време. Но това подценяване и недостатъчно оценяване е вярно и за САЩ. Даже с подценяването остава фактът, че смъртността в Китай е от порядъка на 100 пъти по-ниска отколкото в САЩ“.  И непрекъснато нараства, поради което „относителнят дял на умрелите в САЩ може да скочи до 200 пъти повече в сравнение с Китай“.

Не по-малко очевидно за катастрофалния провал в грижата за правото на живот на неолибералния капитализъм в САЩ е сравнението с управляваната от Кубинската комунистическа партия Република Куба, която много десетилетия вече е мачкана и атакувана по всякакъв начин от американците. Тя обаче е създала за своето население здравна система, за каквато гражданите на световния хегемон могат само да мечтаят. Конституционно там правото на здравно обслужване е основно човешко право на всеки гражданин и държавата се грижи то да бъде максимално осигурено. При българския периферен клептократски капитализъм непрекъснато се закриват болници, болнични отделения, лекарски и зъболекарски кабинети в един или друг край на страната, докато Куба е осигурила с болнични легла и лекари и най-затънтените краища на страната.

При това, докато САЩ пращат войски и дронове да стрелят и убиват в един или друг край на света,

Куба демонстрира невероятна солидарност
и готовност да помогне с лекари и медицински сестри

навсякъде по света, където се появи необичайна ситуация. Само година след кубинската революция, през 1960 г., правителството праща доктори да помагат на Чили след смъртоносно земетресение там. През 1963 г. праща медицинска бригада в Алжир, който тогава се бори за независимост от Франция. Куба прави същото и на много други места по света, докато САЩ  се опитват по всякакъв начин да я смачкат, организират 638 опита за убийства на Фидел Кастро, налагат ѝ санкции, включително забрани за внос на лекарства и медицинско оборудване. В същото това време кубинските лекари спасяват човешки животи по света, демонстрирайки една от най-интернационално солидарните здравни системи в света.

До 2008 г. Куба е изпратила 120 000 здравни специалисти в 154 държави, нейни лекари са се грижели за 70 милиона души в света и почти 2 милиона човека дължат живота си на медицинските грижи на кубински специалисти в своите страни.

Кубинците бяха готови да помагат при бедствени положения на гражданите на Съединените щати, на същата тази страна, която многократно се опита да убие Кастро и да подчини Куба на своята политика. През 2005 г. сред катастрофалните следствия от най-разрушителния в историята на САЩ ураган „Катрина“, когато над 700 000 души останаха без домове и хиляди загинаха или бяха ранени, Куба подготви 1586 медицински работници, които да изпрати да помогнат на американците. Президентът на САЩ Джордж Уокър Буш обаче отказа помощта, предпочитайки американци да умират, но Куба да не им влияе със своята солидарност.

Типичен пример за уникална кубинска солидарност с останалия свят бе при пандемията от ебола в тропическа Африка през 2014 г., обхванала бързо над 20 хиляди човека. САЩ предложиха военна помощ, но не и помощ срещу пандемията. Куба изпрати 103 медицински сестри и 62 лекари в Сиера Леоне и започна да обучава населението как да се справи с болестта – обучи 13 000 африканци, 66 000 латиноамериканци и 620 души от Карибския басейн как да се борят с ебола, и пандемията бе победена.  В самата Куба започнаха да пристигат хиляди студенти от целия свят, за да се обучават на качествена медицина. До 2020 г. там са получили образованието си около 30 000 лекари от над 100 държави.

И при сблъсъка с Covid-19 кубинската система на управление и здравеопазване се оказа много по-ефективна и грижеща се за правото на живот на хората отколкото американската. Това нагледно показва кой на практика се грижи за това най-важно човешко право и кой го нарушава.

В Куба до вчера са регистрирани 2 233 случая на заразени с Covid-19,  или 197 души на 1 милион население, а в САЩ са 2 117 027 заразени, или 6 398 човека на 1 милион население. Това означава, че в Куба има близо 33 пъти по-малко заразени на човек от населението, отколкото в САЩ. В Куба имаме 84 починали, или 7 души на 1 милион от нейното население, докато в САЩ те са 116 831, или 353 човека на 1 милион население, т.е. в Куба те са пропорционално над 50 пъти по-малко.

Кубинската социална система се оказва 50 пъти по-добра от американската
в защитата на човешкото право на живот 

Много по-бързо Куба осигури маски и медицинско оборудване за борба с вируса в сравнение със САЩ, осъществи масово тестване на своите граждани. Бе мобилизирана скоростно цялата здравна система и осигурен контрол върху всеки болен или контактувал с болен. Цялата организация на здравната система е създадена така, че да бъде в тесен контакт с населението, да идентифицира здравните проблеми при появата им и да се справи с тях незабавно. Кубинският социализъм е създал неизмеримо по-големи предпоставки за защита на човешкия живот отколкото всяка друга страна, да не говорим за САЩ с техния неолиберален капитализъм. Куба е страната с най-голямо количество лекари на брой на населението в света. Разходите за здравеопазване на страната са по-големи като дял от БВП от тези в повечето държавите по света. Докато 30 % от 630 милиона души в Латинска Америка и Карибския басейн нямат достъп до здравеопзване поради финансови причини, в Куба здравеопзването е общодостъпно за всеки гражданин. Затова докато Северна и Южна Америка се превърнаха в световен център на пандемията, в Куба през последните два месеца броят на заболелите намалява и там днес е 24 пъти по-малко вероятно да се заразиш от вируса, отколкото в Доминиканската република, 27 пъти по-малко вероятно в сравнение с Мексико и 70 пъти по-малко вероятно в сравнение с Бразилия. Нещо повече, това стана по време, когато  неолибералните САЩ не могат себе си да оправят, докато Куба се превърна в уникална за размерите си глобално подпомагаща битката с Covid-19 страна, изпращайки 37 000 медицински работници в помощ на 67 държави в света – от Суринам и Ямайка до Катар и Италия.

Пандемията с короновируса през последните няколко месеца демонстрира факта, че най-неефективната и некадърна система за справяне с неочаквана биологична опасност е тази на американския неолиберален капитализъм, представян три десетилетия и на нас, българите, като „края на историята“, като висшето състояние на човечество, към което трябва да се стреми целият останал свят, ако не иска „цветни революции“ и бомби, убиващи стотици хиляди хора, както в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и къде ли още не. Рейгън и Тачър – главатарите на този капитализъм, го създадоха, за да обогатява капитала и същевременно да води до нарастващо неравенство и смърт от бедност и сринати здравни системи на стотици хиляди хора.

Клуб 24 май