/Поглед.инфо/ Терминът „класова война“ звучи вероятно кошмарно за депутатите от българския парламент и те не биха го произнесли в разправиите помежду си. И това не е случайно. Думи като „класи“ и „класова борба“ се свързват с Маркс и Марксовата традиция, които за системните партии изглеждат останали в миналото. Левите партии, свързани със социалдемокрацията се отказаха от тях през последните десетилетия и се вписаха в логиката на функциониране на неолибералния капитализъм. Получи се обаче един странен парадокс. Социалдемократите се отказаха от идеята, че те са класови партии, защитаващи работническата класа, съответно забравиха и категориалния апарат, свързан с това. Започнаха да гледат на Маркс като на човек, свързан с миналото. В същото време обаче представителите на капитала и техните медии се оказа, че не се стесняват да ги използват, да обясняват с тях съществуващата действителност и да бият тревога, ако в нея се засилват характеристиките на криза, описани от Маркс. Призракът на Маркс за тях бе онова страшилище, чиито предупреждения трябва да се имат предвид, за да не се сбъднат неговите прогнози. Затова и 200 годишнината от рождението на Маркс бе чествана от десния Юнкер, докато за повечето социалдемократически лидери той се оказа, че не съществува. Затова и през изминалата година по повод на тази годишнина активно с напомняне на неговите предупреждения се включиха всички големи световни медии, свързани с капитала в развитите страни – от „Икономист“ във Великобритания до „Ню Йорк Таймс“ и „Форбс“ в САЩ. Те не искаха разпада на капитализма и затова сипеха предупреждения за това чрез устата на Маркс.

Нещо повече, бившите работнически партии не говорят вече за „класи“ и „класова борба“, но възходът на неолибералния капитализъм направи думите „класова война“ основополагащи за обяснение на съвременния свят в устата на най-богатите представители на съвременната капиталистическа олигархия. Знаменателни в това отношение са думите на Уорън Бъфет, един от тримата най-богати капиталисти на планетата днес, който заяви през 2006 г. пред „Ню Йорк Таймс“: „Добре, има класова война, но войната се води от моята класа, класата на богатите, и ние побеждавамe  (1). Казвайки това, Бъфет имаше предвид започналата от времето на Рейгън и Тачър вълна на неолиберален капитализъм, при който започна намаляване на данъците на богатите, излизане на капитала изпод контрола на националната държава и ускорено нарастване на дела от новосъздадения продукт, отиващ в ръцете на най-богатите капиталисти като него, а не в ръцете на наемните работници. За един от тримата най-богати капиталисти в света през последните десетилетия се е водела класова война на намаляване на данъците на богатите и прехвърляне на данъчната тежест върху останалата част от населението.

Следвайки концепцията на Бъфет можем да кажем, че мястото, където тази класова война се оказа най-успешна бе Източна Европа, тъй като там се разграби и отиде в ръцете на една богата върхушка от капиталисти общо богатство в размери невиждани преди това в историята и защото там данъците за капиталистите намаляха много повече отколкото в родните му САЩ. Нещо повече, в страни като България работодателите при всеки опит да се компенсира и малко мизерията на наемните работници се жалват, че срещу тях се води „класова война“, а всъщност, както подчертава Бъфет войната се водеше от представителите на капитала, които победиха и в страни като нашата. Пораженията от тази тяхна победна война  у нас са най-големите в Европа. Тази борба в световен план стана възможна, поради това че предходните партии, които по-рано претендираха да защитават правата не на класата на Бъфет, а на онази срещу която се води класова война се, отказаха да правят това, а приеха и утвърждаваха политиките на класата на Бъфет, ставайки системни неолиберални леви партии.

Тезата за класовата война бе подета шест години по-късно от един друг виден световен милиардер, представител на световния финансов капитал, натрупал богатството си чрез спекулации с валута и ценни книжа. Това бе Джордж Сорос. След азиатската криза през 1997 г. той бе публикувал своята книга „Кризата на глобалния капитализъм“, в която при обяснение на тази криза непрекъснато се позоваваше на забравения от неолиберализиралите се социалдемократически партии Маркс. След кризата от 2008 г. той засили своите страхове за ставащото с този капитализъм, превръщайки се в своеобразен пророк на това, което щеше да последва десетина години по-късно с идването на Тръмп на власт в Америка. Пред американското списание „Нюзуик“ той заяви: „Изправени сме пред необичайно трудно време, сравнимо в много отношения с 1930-те години, времето на Великата депресия…Колапсът на съветската система беше крайно необичано събитие и ние сега преживяваме нещо подобно в развития свят, без изцяло да разбираме какво става.“ Според него „хората имат основание да бъдат фрустрирани и сърдити“ и говори за „предстоящата класова война в Америка“  (2).Така шест години след Бъфет, който тържествуваше, че неговата класа е спечелила класовата война, се появи уплашеният Сорос, който виждайки нарастващите противоречия в резултат на спечелената от неговата класа война започна да говори, че идва класова война, в която битката ще водят онези, които са били победени и сега са фрустрирани и сърдити.

И войната наистина започна, макар че поради това, че предходните социалдемократически партии се срутваха след като бяха приели неолибералните политики, тя започна да носи дивиденти както на несистемни леви, така  и на несистемни десни политически сили, както това става през 1930-те години, за които говори уплашеният Сорос. В самата Америка сърдитите и фрустрирани американци избраха противопоставящия се на неолибералната глобализация Доналд Тръмп, с когото Сорос и поддържаните от него сили започнаха епична битка. Във Великобритания сърдитите и фрустрираните също поискаха да се затворят и гласуваха за Брекзит, за отделянето от ЕС, който за губещите там изглеждаше като причина за тяхното състояние.

Най-ярко обаче тезата на Сорос за „идващата класова война“ се реализира през последния месец във Франция чрез спонтанните бунтове на „жълтите жилетки“, реакции на десните неолиберални реформи на Макрон, свързани с приватизация на обществени услуги, отслабване на регулацията на труда и данъчното облагане на богатите. Тома Пикети още през 2012 г. в доклад за неравенството на богатството във Франция показа, че най-богатите 10 % там държат 62 % от цялото богатство на френското общество, а 1 % най-богати – 24 % от него. Долните 50 % от френското общество притежават само 4 % от богатството. Тенденциите бяха на непрекъснатото ускорено нарастване на това класово разделение между 50 % от хората с 4 % от богатството и 10 % с 62 %. В резултат от това системните неолиберализирали се десни и леви партии се разпаднаха и маргинализираха. Френската социалистическа партия, една от най-силните и значими в света, почти изчезна от политическата сцена и се появи Макрон – не антисистемен играч, а такъв, който твърдеше, че е „центрист“, т.е. някъде между левите и десните – една позиция, която по същество означаваше утвърждаване на системата, а не изход от нея.

Неслучайно и във Франция се появи милиардер, това беше Франсоа Пино, третият по богатство, който започна да предупреждава, че Емануел Макрон е президентът на богатите“ и „не разбира бедните“ и последиците от това ще бъдат тежки. (3). Макрон, разбира се, не го послуша и започна класовата война на свръх богатата капиталистическа олигархия срещу останалите. Започна да намалява данъците на богатите и корпорациите и да прехвърля данъчната тежест върху всички останали чрез косвени данъци, един от които бе повишеният данък върху горивата, предизвикал масовите протести. Протече, както и в България, процес на постепенен отказ от всеобщото здравеопазване по посока на поставяне началото и разрастването на частно медицинско осигуряване. Както и в България в големи селски региони протече деградация на здравеопазването с намаляване на лекарите и болниците. Както и в България медицинските сестри се оказаха сред ниско платената работна сила. Логиката на неолибералния капитал, макар и с различни темпове и измерения навсякъде се оказа еднаква.

Резултатите от това не закъсняха. 13-те най-богати капиталисти във Франция добавиха само за една година от началото на 2018 г. 12.2 % или 27.6 милиарда долара допълнително към богатството си. Това направи Франция мястото, в което милиардерите увеличават своето богатство с по-голяма скорост отколкото във всяка друга страна в света. За сравнение – богатството на милиардерите в Япония за тази година е нараснало със 7.1 %, в Китай – с 6.3 %, а в САЩ – с 1.2 %. Класовото неравенство във Франция, според доклад на агенция Блумберг е нараствало с по-голяма скорост от всякъде другаде по света. От една страна, по това време Макрон е заклеймявал работниците като „мързеливи“, а от друга страна си е затварял очите за това, че всеки час в джобовете на малка групичка олигарси са влизали по 900 000 долара. Двамата най-богати френски милиардери Бернар Арно и критикуващият Макрон за пренебрегването на бедните Франсоа Пино, който от трето се е изкачил на второ място във Франция по богатство, са добавили от началото на 1918 г. година 22.3 милиарда долара към своето богатство. След като Макрон премахна данъка върху големите богатства и намали значително корпоративния данък увеличаването на пазарната стойност на ценните книжа на корпорациите е отишла директно в джобовете на хора като Арно и Пино (4). Париж надмина за първи път с над 10 % Лондон по брой на ултрабогати, живеещи в него – общо 3 900 човека, притежаващи над 30 милиона долара  (5).

Така в „класовата война“ на неолибералния капитал и във Франция, както и в САЩ на Бъфет, победителят бе едрият капитал. Това породи стихийната ответна реакция на начало на класова война от противоположната посока – тази на жертвите на неолибералния капитал. Над 100 000 души с „жълти жилетки“ възстанаха срещу неолибералния „крал“ Макрон. Милиони други ги подкрепиха.  Искрата бе повишаването на данъка върху бензина, но същността бе облагодетелстването на богатите, за сметка на мнозинството от населението. Редица опозиционни политици от различни посоки се опитаха да яхнат бунта, но без значим успех, защото масите бяха загубили доверие изобщо към политиците. В предишните революции от 1789 г. насам, когато се поражда идеята за „ляво“, различни леви движения застават начело, но сега лявото се оказа омаломощено и уплашено, което породи надежди на десни популистки сили да овладеят гнева на хората. Както всъщност и кризата през 1930-те години роди фашизма.

Ако днес има избори, то във Франция Льо Пен с нейния Национален фронт, който има повече привърженици сред работническата класа отколкото изоставилите тази класа леви сили, може да спечели властта. Това ще бъде фатално за целия ЕС.  В резултат на терористичния акт на коледния базар в Стасбург и зимното време класовата война, която класата на Бъфет водеше „отгоре“, а Сорос предвиди, че се надига като ответна мярка отдолу, от низините във Франция, може временно да затихне. Но милионите губещи и смазани от победата на неолибералния капитал продължават да са стресирани, сърдити, гневни. Нови искри ще ги вдигат на бунт отново и отново не само там.

В САЩ поставиха въпроса „Дали Франция показва как ще изглежда следващата гржданска война в Америка?“, имайки предвид, че всичко което породи барикадите във Франция може да бъде открито и в повечето от останалите развити капиталистически страни и тревожен израз на това, което може да се случи и при тях (6). Този въпрос ще се поставя и навсякъде другаде, където капиталът спечели класовата война в епохата на неолибералния капитализъм. Победените от него тепърва ще започват своята класова война. Дано това не роди чудовища като фашизма и нацизма през 1930-те години! Дано тази нова класова война на победените от неолибералния капитализъм роди един по-добър свят!

(1)  Stein, Ben. In Class Warfare, Guess Which Class Is Winning, In: The New York Times, November 26, 2006

 (2) Arlidge, John. George Soros on the Coming U.S. Class War, In: Newsweek, January 23, 2012

(3)   Samuel, Henry. Emmanuel Macron doesn’t understand the poor, says France’s third richest man, In:  The Telegraph, June 22, 2018

(4) Garnier, Guillaume and Alex Lantier. Billionaires’ wealth grows faster in France than in any other country, https://www.greanvillepost.com/2018/12/15/billionaires-wealth-grows-faster-in-france-than-in-any-other-country/, December 15, 2018

(5)   Samuel, Henry. Paris overtakes London in the super-rich league as the ‘Macron effect’ lures the wealthy to City of Light, In:  The Telegraph, September 6, 2018

(6)  Bunch, Will. Is France Showing Us What America’s Next Civil War Will Look Like?, https://www.commondreams.org/views/2018/12/15/france-showing-us-what-americas-next-civil-war-will-look?fbclid=IwAR3v5wrK6AEnroVu_4wHMsOFX2-QMkp7Vacqt3ZbT8bLQ3VATSdVEUv6aOw, December 12, 2018

Клуб 24 май