/Поглед.инфо/ Липсата на лидери разкъсва Европа на части
Вървят ли Юнкер, Туск и Шулц по пътя на Горбачов, Яковлев и Шеварнадзе
На метри от прозореца на президента, редовно громящ Путин, в подлеза на метрото продават фланелки с образа на Путин. Питам продавачите: „Купуват ли се? Сигурно ги внасяте от Русия?”. „Много! - отговарят те.- Правят ги китайски фирми”. Китайците, които произвеждат основните ни символи - мартеницата и българското знаме, сега са намерили пазарна ниша и продават и фланелки с Путин. Питам: „А нямате ли фланелки с лика на Юнкер, Туск и Шулц. Гледат ме с недоумение. Май не се сещат кои бяха тези. А аз наивно си въобразих, че те може да бъдат пазарна ниша.
През последните години твърдението за липса на лидерство в ЕС се превърна в тема на хиляди статии. Говори се как липсата на лидерство разкъсва Европа на части. Оплакванията се засилиха с началото на бежанската криза, особено с люшканията на Ангела Меркел от едната в другата крайност.
Във времената на кризи възниква нужда от силни лидери, способни да се справят с предизвикателствата. Така е през втората половина на 70-те и 80-те години на ХХ век. Тогава се изчерпват възможностите на социалната кейнсианска държава в САЩ и Европа и дотогавашния модел на държавен социализъм в Източна Европа и Китай. Появява се нуждата от т.нар. трансформационни лидери, които успешно да прекарат обществата си през кризата към нов модел на развитие. В САЩ и Великобритания идват Рейгън и Тачър и успяват да направят това. В Китай Дън Сяопин не само го изважда от криза, но го превръща в най-успешната икономика, която за първи път в историята за толкова кратко време успява да изкара над един млрд. души от бедността. В СССР идва Горбачов, слаб и посредствен човек, заобиколен от слаби и посредствени съратници от рода на А. Яковлев и Е. Шеварнадзе, и резултатът е разпад.
Сега и САЩ, и ЕС са пред такава ситуация. Отново стои въпросът дали лидерите, които са начело, ще успеят да ги преобразуват успешно, или ще имаме деградация и колапс. Световно изследване на ценностите в 57 държави констатира през последното десетилетие две тенденции: исторически най-ниски нива на доверие към правителства и партии и нарастващо желание за силен лидер. Друго изследване - на Световния икономически форум през 2015 г. - установи, че 86% от хората в света говорят за криза на лидерството днес.
ЕС е обхванат от серия външни и вътрешни кризи. Тримата му лидери - Юнкер, Туск и Шулц, са на кръстопътя между разпадните процеси, до които води страната си Горбачов, и успеха на Дън Сяопин, Рейгън и Тачър. ЕС се намира образно на точката на СССР след 16 ноември 1988 г., когато Естония обяви независимост. Три години след това на 8 декември 1991 г. дойдоха Беловеждките споразумения и СССР се разпадна. Какво ще стане три години след Брекзит? След Горбачов се появи още по-слаб лидер - Елцин, който поведе Русия към окончателен разпад, изглеждащ така неизбежен, че през 1999 г. яростният евроатлантик Соломон Паси заедно с двама съавтори написа специална книжка „Краят на последната империя: Разпадането на Русия”, в която прогнозира раздробяването на Русия на поне 4-5 държави. И сигурно това щеше да стане, но точно тогава премиер, а няколко месеца след това и президент на Русия стана Путин. И се превърна в силния лидер, спрял разпада на страната, започнал да прави опити да възстанови мястото й на голяма сила в света. Затова и пред президентството продават фланелки с лика на Путин, а не на Горбачов и Елцин. Проблемът е, че няма пазарно търсене и на фланелки с Юнкер, Туск и Шулц.
А в ЕС витае призракът на еврокатастройката и нуждата от силни лидери е по-голяма от всякога преди това в неговата история. Ще има ли силни лидери, които да съхранят и успешно трансформират, или той неизбежно върви към своя разпад, както предрече вече дори Сорос, не виждащ очевидно такива? Ще се окаже ли Юнкер евро-Горбачов, а Туск и Шулц нещо от рода на Яковлев и Шеварнадзе?
Бившият зам.-председател на Европейската комисия Гюнтер Ферхойген вече отговори утвърдително на този въпрос тези дни, когато заяви, че лидерите на ЕС няма да открият изход от създалата се криза, има явни тенденции на разпад и е вероятно той да не оцелее. Всъщност още през септември 2014 г., когато бе избрана сегашната Европейска комисия, американското списание „Форин Афеърс“ излезе с унищожителна статия за лидерските възможности на нейния състав, озаглавена „Слаби и по-слаби. Защо най-новите лидери на ЕС ще бъдат бедствие”.
Нарастващите разминавания и конфликти между националните лидери и лидерите на ЕС вече като че ли потвърждават прогнозата на американското списание. Министърът на икономиката в немското правителство характеризира коментари, правени от Юнкер, като „невероятно глупави“. Има сблъсък между Юнкер и Меркел за това дали националните парламенти трябва да одобрят или не търговското споразумение на ЕС с Канада. От своя страна списание „Политико” характеризира Жан-Клод Юнкер като Druncker (пияница) заради любовта му към алкохола и за това, че се люшка от криза на криза без ясна посока. Ако наистина е такъв, то ЕС си има своя Борис Елцин.
Отслабващата суверенитета глобализация обезсилва националните държави и лилипутизира лидерите. Кризисната либерална демокрация не ражда лидери, а в най-добрия случай популисти. Затова гуруто на тази демокрация Франсис Фукуяма призна, че „китайските лидери вземат по-рационални икономически решения от американските”. Но в ЕС нещата са по-зле, отколкото в Америка, поради особеностите на институционалната му структура, при която европейските лидери изглеждат като далечни чиновници, а и на всичко отгоре нямат сериозни лостове да действат като традиционните лидери. Американците се жалват, че в ЕС няма на кого да се обадиш по телефона, за да носи отговорност, а разделеността на 28 държави прави мисия невъзможна появата на силен лидер.
Според Евробарометър, откакто начело на Еврокомисията е Юнкер, публичното доверие към нея пада. Пю Рисърч Център наскоро установи възход на евроскептицизма във водещите европейски държави. Ще се появят ли европейските еквиваленти на силни лидери, извели страните от кризата и повели страните си напред? Ще има ли европейска версия на Рейгън, Тачър, Дън Сяопин или Путин? Засега такива не се виждат. А кризите се умножават. Разноречията в Евросъюза - също. В него има 24 официални и работни езици, но политическите езици и невъзможността да преведеш казаното от единия от тях на другия стават все повече. Затова и разбирателството все повече намалява. Както при Вавилонската кула.
