/Поглед.инфо/ /Използваната фактологична информация е от РИА Новости, ИТАР- ТАСС, Первый канал, BBC, CNN/

Състоялата се днес (вторник, 10-ти юни) четвърта тристранна среща на министрите на външните работи на Русия, Полша и Германия отбеляза качествено нов етап в разбиранията на Запада за пътищата, по които следва да се урегулира кризата в Украйна. Въпреки съществуващите противоречия между Руската федерация и ЕС по този въпрос, позицията на последния изглежда започва поне частично да се доближава до руската. За пръв път днес стана ясно, че ЕС вече е готов да обсъжда и федерализацията като една от възможните алтернативи за излизане от кризата – изход, който досега беше заклеймяван от Съюза.

Първи тази позиция изразява министърът на външните работи на Полша – Радослав Сикорски:
„Една от мерките за стабилизиране на ситуацията в Украйна може да стане децентрализацията.”

Като цяло страните стоят на старите си позиции, което е разбираемо, тъй като рязката промяна и пълното одобрение на подкрепяната и от Русия федерализация, би изглеждала като пълна капитулация на ЕС. Русия поддържа неизменната си позиция, която заема още от началото на въоръжения конфликт в Югоизточна Украйна: незабавно прекратяване на използването на армията срещу мирните жители; спиране на кръвопролитията и начало на диалога между двете страни около преговорната маса, където да се обсъдят и въпросите по бъдещото политическо устройство на страната. В този смисъл е и изказването на Сергей Лавров, министър на външните работи на Руската федерация.

С това изказване е съгласен и министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер:

Длъжни сме да осъществим необратим процес на деескалация. Трябва да се погрижим тези процеси, които започнаха в Украйна с оглед резултатите от срещата във Франция (по повод годишнината от десанта в Нормандия), да не излязат от релси.”

И тримата министри на външните работи се съгласяват, че между европейците съществуват много разногласия, но до деескалация може да се стигне единствено по пътя на преговорите.

Макар че ЕС започва да преоценява бавно и изключително внимателно политиката си на „затваряне на очите пред отявления геноцид”, то този процес не се отразява съществено на ситуацията в самата Украйна.

Вярно е, че след изменението на позицията на ЕС самият президент на Украйна, Петро Порошенко, стана по-сговорчив поне на думи: разпореди на правителството да създаде хуманитарни коридори за жителите на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР), а също така да се създадат за бежанците мобилни пунктове, където хората да могат да получат вода, храна и лекарства. И така, угрижи се Европа и Порошенко реши да миряса. Но за жалост само на думи! А реалността продължава да остава непроменена.

Трето денонощие украинската армия извършва артилерийски обстрел над Славянск, където положението е най-тежко, а също и над други населени места. Организацията Human Rights Watch изисква от Киев да съблюдава нормите на Международното право, в това число и гарантирането на правото на живот. Правозащитниците са събрали доказателства, че в региона са използвани гранатомети и миномети. Армията, въпреки „нарежданията” на Порошенко, стреля и по центъра на Славянск. Снаряд удря пететажен жилищен блок, изпепелен е един от апартаментите. Слава Богу, напуснат от обитателите си! В съседния вход обаче се развива една човешка трагедия. Хората се готвят да вечерят, когато украинската армия започва да стреля.

Виталий Шурба се старае да не поглежда в съседната стая, докато говори с кореспондент на „Първи канал”. На пода е тялото на жена му. Тихо разказва как са били седнали на масата, а след това той излиза в коридора, за да вдигне телефона. Обажда му се съученик от Русия: „Зарязвайте всичко и идвайте!”

Взрив, падам. Въпроси дали жена ми е жива, вече няма. Чувам, че тъща ми мърда. Казвам й: „Потърби, бабо. Таня вече я няма,но теб ще те измъкна!” Тъмно е. Газовата тръба е пробита и нищо не мога да включа. Измъкнах бабата, а жена ми беше разкъсана...”

Колко точно жители на Славянск са убити и ранени днес през нощта е неясно. Сигурна е смъртта на поне шестима души и стотици ранени за последните три дни на артилерийски обстрел.

От петък насам са хоспитализирани 33 души. Но това е едва 5-10% от общия брой. Раните са основно от шрапнели. На много (от пациентите) само обработваме раните и ги пускаме да си отидат, без дори да ги записваме, защото не ни е до това” – казва изпълняващият длъжността завеждащ отделението по хирургия на Славянската градска болница, Аркадий Глущенко.

Но дори тези, които оцеляват от бомбардировките и се отървават без наранявания, защото са се евакуирали навреме, също са изправени пред плашещата несигурност за собственото си съществуване.

Ирина успява да изведе семейството си преди няколко дни. Мъжът ѝ е инвалид, а синът ѝ е на 18 години. Днес идва от малко съседно градче, за да види в какво състояние е жилището им. А него, както и жилищата на много семейства в този микрорайон на Славянск, вече го няма.

Няма къде да избягаме. Никого не бомбардираме, не убиваме, не крадем. Ние сме честни работници. И всичко това ни се случва. Как да живеем по-нататък и да си изграждаме каквито и да било отношения? Как?” – плаче тя.

Изглежда, че този последен въпрос на Ирина си задават вече и в ЕС. В малко по различна формулировка, разбира се. Как точно ще живеят в една държава палачите и жертвите? Как последните ще се примирят да бъдат под властта на едно правителство, което е избило и продължава да избива близките им? Има ли изобщо база за преговори за прекратяване на военните действия, ако не се допусне федерализацията на Украйна? Защото след масовото избиване на мирни граждани в ДНР и ЛНР, след осъществения геноцид, населението на тези два региона няма да забрави жестокостите и няма да може да приеме насилственото му връщане в състава на Украйна. Това, което този конфликт успя да направи беше да прокара окончателната разделителна линия между ДНР и ЛНР, от една страна, и останалата част от това, което в момента се нарича Украйна. ЕС измени позицията си, защото вече геноцидът стана отявлен, все повече европейски депутати в Европейския парламент отказват да си затварят очите. Обществеността в държавите членки на ЕС, въпреки сериозното медийно затъмнение, започва да се осведомява за реално случващото се в Югоизточна Украйна. Пред растящите критики на обществеността, пред опасността да влоши позициите си в международните отношения на базата на критики по линията на незачитане на правата на човека и ненамеса за тяхната защита, пред риска, свързан с газовите доставки от Русия, ЕС реши да измени позицията си. Реши го в собствен интерес, а не в интерес на ежедневно избиваните украинци. Но не се намесва достатъчно решително за момента. Тази колебливост и недовеждането на промяната в позицията до практически измерения, позволява на Петро Порошенко да декларира готовност за диалог, да предлага „коридори на спасението”, докато по същото време, в което упражнява лицемерието си, неговите войници (тук включвам и нацгвардията, и украинските военнослужещи, които изпълняват заповедите на Киев) избиват жителите на Славянск и други градове на ДНР и ЛНР.

Европа бавно се придвижва към „отваряне на очите” за зверствата в Украйна, извършвани от киевската хунта. ЕС осъзнава, че федерализацията може да се окаже единствената база за преговори с оглед на това, че макар хунтата да не успя да отвоюва територията на ДНР и ЛНР, тя успя да извоюва друго – нестихващата омраза на онези, чиито близки са избити, ранени, или които са изгубили домовете си. А това никога няма да бъде простено на Порошенко и останалите палачи! Но „проглеждането” на Запада е твърде бавно... И докато се осъществи, колко ли още десетки, а може би и стотици или хиляди ще пострадат от терора на нацгвардията и преданите на Порошенко бойци?