/Поглед.инфо/ Тази статия цели да развенчае един мит и да даде едно решение на наболели въпроси от последните години под формата на предложение, което може да е адекватно, може и да не е, но със сигурност си заслужава дискутирането.
Та митът е следният: ДДС ставките у нас са такива, защото сме в Европейския съюз (ЕС) и не можем много-много да лавираме, нито да си позволяваме да ги намаляваме, защото ЕС ще ни скръцнат със зъби. Честно казано и аз се заблуждавах по същия начин, подобно на тези, които и сега вярват в този мит, преди да прочета Директивата за ДДС (Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност). Директивата е акт на общностното право, поради което има предимство пред вътрешното законодателство, макар че за разлика от регламентите тя няма пряка приложимост, а следва да бъде транспонирана в законодателствата на държавите членки. С други думи, когато ЕС издаде директива, българският законодател решава с какъв акт да урегулира съответните обществени отношения, така че да се постигне резултатът, предвиден в директивата. Т.е. директивата казва какво трябва да се постигне, а българският законодател решава как да го постигне. Но да се върна към тази Директива за ДДС.
На първо място, Директивата не предвижда минималният данък върху добавената стойност (ДДС) да бъде 20 %. Тя съдържа само един минимум, под който ДДС не може да пада и минимумът е 15 % съгласно чл. 97 от Директивата. Българският законодател е възприел ДДС ставката върху всички стоки и услуги да бъде 20%, което е с пет процентни пункта по-висока ставка от тази, която има правото да определи. Това е така, защото приходите от ДДС са основен приходоизточник за държавния бюджет, а държавата се интересува най-вече от това да събира пари, а не от благосъстоянието на гражданите си, както ще стане още по-ясно в следващия параграф. ДДС е косвен данък, което означава, че с него се облага потреблението – колкото по-висок е данъкът, толкова по-скъпи стават стоките, а следователно толкова по-малък брой от тях може да бъде закупен. Понижаването на ДДС би довело до повече закупени стоки, а и до по-голямо търсене, което на свой ред би стимулирало производителите да произвеждат повече, а това би окуражило българското производство.
На второ място, освен че сме възприели стандартна ДДС ставка с пет процентни пункта, надвишаващи минималната, предвидена в Директивата, то ние не сме се възползвали и от множеството изключения, предвидени в същата Директива, за които може да бъде редуцирана ДДС ставката до 5%! Самата Директива предвижда изчерпателно изброени категории стоки и услуги, за които държавите могат да приложат една или две намалени ДДС ставки. С други думи, съгласно чл. 98 от Директивата, българският законодател може да си избере някои или всички от изброените в Приложение III категории, както и само някои от стоките и услугите в дадена категория и да определи една или две намалени ставки за тях. Към настоящия момент сме възприели само намалена ставка от 9% за настаняване в хотел. Очевидно това е направено с цел привличане на туристи и насърчаване на туризма в България, но възникват някои съвсем логични въпроси. Каква част от населението ни я засяга туризмът? Какво ги интересува бабите и дядовците по селата, които едва преживяват, колко са туристите по Черноморието? А хората, на които парите не стигат за лекарства? Ами за хляб? Изобщо тази намалена ДДС ставка има твърде ограничено приложение. По-долу ще публикувам списъка на категориите стоки и услуги, за които могат да бъдат въведени намалени ДДС ставки, както е в оригинал (преведен, разбира се) към Директивата:
ПРИЛОЖЕНИЕ III СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ЗА КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ НАМАЛЕНИТЕ СТАВКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 98
1) Хранителни продукти (включително напитки, но с изключение на алкохолни напитки) за човешко и животинско потребление; живи животни, семена за посев, растения и съставки, които обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти; продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти;
2) снабдяване с вода;
3) фармацевтични продукти от вид, обикновено използван за здравна помощ, профилактика на заболявания и за лечение за медицински и ветеринарни цели, включително продукти, използвани за противозачатъчни и санитарни цели;
4) медицинско оборудване, помощни и други уреди, обикновено предназначени за облекчаване или лечение на инвалидност, за изключително персонално използване от инвалиди, включително ремонта на такива стоки и доставката на детски седалки за автомобил;
5) превоз на пътници и придружаващия ги багаж;
6) доставката, включително заемане от библиотеки, на книги на всички видове физически носители (включително брошури, листовки и подобни печатни материали, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или нотни издания или такива във формата на ръкописи, карти, хидрографски или подобни диаграми), вестници и периодични издания, различни от материали, които са изцяло или основно предназначени за реклама;
7) входни билети за шоуспектакли, театри, циркове, панаири, паркове за забавления, концерти, музеи, зоологически градини, кина, изложби и други подобни културни мероприятия и съоръжения;
8) приемане на радио и телевизионни предавателни услуги;
9) доставка на услуги от писатели, композитори и художествени изпълнители или на дължимите им хонорари;
10) предоставянето, строителството, обновяването и променянето на жилища като част от социална политика;
10a) обновяване и ремонтиране на частни жилища, с изключение на материали, които съставляват значителна част от стойността на доставяната услуга;
10б) почистване на прозорци и почистване в частни домакинства;
11) доставка на стоки и услуги от вид, който нормално е предназначен за използване в земеделското производство, но с изключение на капиталови стоки като машини или сгради;
12) настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани;
12a) ресторантьорски и кетъринг услуги, като е възможно да се изключи доставката на (алкохолни и/или безалкохолни) напитки;
13) вход за спортни събития;
14) използване на спортни съоръжения;
15) доставка на стоки и услуги от организации, признати като предназначени за социални грижи от държави-членки и ангажирани с работа по социалните грижи или социалното осигуряване, доколкото тези сделки не са освободени в съответствие с членове 132, 135 и 136;
16) доставка на услуги от погребални служби и крематориуми, и доставката на свързани с тях стоки;
17) предоставяне на медицинска и зъболекарска помощ и термотерапия, доколкото тези услуги не са освободени от ДДС в съответствие с член 132, параграф 1, букви б)—д);
18) доставка на услуги, предвидени във връзка с почистване на улиците, събиране на боклука и обработка на отпадъците, различни от доставката на подобни услуги от органи, посочени в член 13;
19) дребни поправки на велосипеди, на обувки и кожени изделия, на дрехи и домакинско и спално бельо (включително поправка и преправяне);
20) доставка на услуги за домашни грижи, като домашна помощ и гледане на деца, възрастни хора, болни или инвалиди;
21) фризьорски услуги.
Както става ясно, списъкът изобщо не е малък. Първите четири точки са за услуги и стоки от първа необходимост – такива, от които зависи самото съществуване на хората като човешки същества. Можем най-общо да кажем, че в България хората биват облагани за това, че живеят, с 20% данък. Не знам според кого колко е справедливо това, но според мен не е! Не и когато минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от кодекса за социално осигуряване (КСО), определена със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване от 1 юли 2015 г. е едва 157,44 лв.! Нима не би било по-справедливо да се намали ставката върху стоките и услугите от първа необходимост, така че да станат по-достъпни и със същите пари гражданите да могат да си закупят повече стоки? Според мен би било по-справедливо.
Възраженията, които се изтъкват, но са оборими, са следните:
Щели да спаднат приходите в държавния бюджет от ДДС, който е основен приходоизточник. Това донякъде е вярно, но и не е фатално. Ако имаме шест милиона души и те си купуват общо девет милиона хляба, когато намалим ставката от 20% на 5% примерно, то ще се продадат, да речем, единадесет милиона хляба, т.е. ще се увеличи потреблението, ще се стимулират производителите да произвеждат повече и държавата, макар че няма да събере толкова ДДС, колкото при по-високата ставка, пак ще има немалки приходи от ДДС, а не бива да се забравя, че с повишеното производство се увеличават и печалбите на производителите, а тези печалби се облагат с корпоративен данък, така че това перо в приходната част на държавния бюджет също ще увеличи значението си. Ето защо намаляването на данъчната ставка не е фатално за държавния бюджет. Нещо повече – то би било спасително за огромна част от българското население (по последни данни повече от една четвърт от българите живеят под прага на бедността!), би стимулирало производството, би дало стимул на цялата ни икономика, ако говорим глобално. И тук изобщо не става дума само за хранителните стоки. Обхващам и лекарствата, потреблението на питейна вода, лекарствените средства – накратко всичко, което влиза в първите четири точки от Приложението към Директивата.
Щели да се промъкнат и много производители на стоки, които не са от първа необходимост, та да се ползват от облекченията. Откак съществува Български държавен стандарт (БДС), смятам, че тази опасност е илюзорна. Може да се въведе БДС за всички стоки от първа необходимост (след като бъде изготвен изчерпателен списък на стоките и услугите, които ще се третират като такива „от първа необходимост”) и после да се прилага контрол дали стоките и услугите отговарят на стандарта или не. Това са обективни критерии, които имат стойностни величини, лесно измерими са и поради това - безпристрастни. Стоките и услугите, отговарящи на стандарта и влизащи в списъка, ще се облагат с по-ниски ставки, а останалите – не!
Нямало гаранция, че цените ще паднат след като се намалят ДДС ставките върху някои стоки или услуги. Всъщност ако няма картелно споразумение в някой бранш, почти сигурно е, че цените ще паднат, защото на всички пазари действат законите на пазарната логика и конкуренцията. Като допълнителен механизъм за контрол на някои пазари може да се приложи „ценово огледало”, т.е. държавата да определя граници, в които стойността на дадени стоки и услуги е допустимо да варира, имайки предвид производствени, транспортни и други разходи, направени до предлагането на крайния продукт на потребителя. „Ценовото огледало” е мярка, доказала своята ефективност в Германия преди много години.
Администрацията много щяла да се натовари да изчислява различни данъчни ставки, затова било по-добре ставката да е една с възможно най-малко изключения. Това вече е напълно несъстоятелно! Тук въпросът е кое е по-важното – да облекчиш живота на собствения си народ, да му дадеш храна, вода и достъп до лекарства, или да облекчиш живота на една мудна административна машина със съмнителна ефективност? За мен отговорът е ясен.
От друга страна, в подкрепа на спорта например, могат да се въведат намалени данъчни ставки по точки 13 и 14, тъй като спортът също е важен за физическото и психическото благосъстояние на гражданите. Изобщо, ако законодателят иска да гарантира добруването на своя народ, то намалените ДДС ставки за някои признати и от ЕС като значими за физическото, психическото и социалното развитие на човешката личност стоки и услуги, са най-добрият инструмент.
Вече стана дума, че у нас само ограничена туристическа дейност се ползва с преференцията на намалените ДДС ставки. А как е в други страни от ЕС? Прилагам данни, актуални към 20 юли 2015 г.
Австрия – намалена ДДС ставка 10% за хранителни продукти, книги, фармацевтични продукти, пътнически транспорт, вестници, входни такси на културни и увеселителни събития, хотели.
Белгия – Намалена ДДС ставки 12% за ресторанти и 6% за хранителни продукти, книги, вода, фармацевтични изделия, медицински разходи, вестници, входни такси за културни и увеселителни събития, хотели.
Кипър – Намалена ДДС ставка 9% за хотели, ресторанти и 5 % за хранителни продукти, книги, фармацевтични изделия, медицински разходи, пътнически транспорт, вестници, входни такси за културни развлечения и спортни събития.
Чехия – Намалена ДДС ставка 15% за хранителни продукти, медицински разходи, фармацевтични изделия, пътнически транспорт, вестници, входни такси за спортни, културни и увлекателни събития, хотели и 10% за лекарства , други фармацевтични изделия, книги и бебешка храна.
Финландия – Намалена ДДС ставка от 14% за хранителни продукти, ресторанти и 10% за книги, фармацевтични изделия, пътнически транспорт, вестници, входни такси за културни, спортни и развлекателни събития, хотели.
Франция – Намалени ДДС ставки от 10 % за фармацевтични изделия, пътнически транспорт, входни такси за културни, спортни и развлекателни събития, хотели, квартири, ресторанти и 5.5% за медицински разходи, хранителни продукти, електронни книги, книги, и 2.1% за вестници и други видове фармацевтични изделия.
Германия – Намалена ДДС ставка от 7% за хранителни продукти, книги, медицински разходи, пътнически транспорт, вестници, входни такси за културни и развлекателни събития, хотели.
Ирландия – Намалени ДДС ставки от 13.5% за медицински разходи и 9% за вестници, входни такси за културни, спортни и развлекателни събития, хотели, ресторанти и 4.8% за хранителни продукти. В Ирландия нулева ставка се прилага за книги, медицински изделия, детски дрехи.
Италия – Намалени ДДС ставки от 10% за фармацевтични изделия, пътнически транспорт, входни такси за културни и развлекателни събития, хотели, ресторанти и 4% за хранителни продукти, медицински изделия, книги и електронни книги.
Люксембург – Намалени ДДС ставки от 14% за вино, гориво за отопление, реклама и 8% за велосипеди, битови услуги и 3% за хранителни продукти, книги, фармацевтични изделия, медицински разходи, пътнически транспорт, вестници, входни разходи за културни, спортни и развлекателни събития, хотели, ресторанти, книги, електронни книги.
Малта – Намалени ДДС ставки от 7% за хотели и 5% за книги, медицински разходи, вестници, входни разходи за културни събития, електронни книги. В Малта нулева ставка се прилага върху хранителните продукти, фармацевтичните изделия.
Холандия – Намалени ДДС ставки от 6% за хранителни продукти, книги, фармацевтични изделия, медицински разходи, пътнически транспорт, входни такси за културни и развлекателни събития, хотели и квартири.
Полша - Намалени ДДС ставки от 8% за фармацевтични изделия, медицински разходи, пътнически транспорт, вестници, хотели, ресторанти, входни такси за културни, спортни и развлекателни събития и 5% за хранителни продукти.
Испания – Намалени ДДС ставки от 10% за медицински разходи, фармацевтични изделия, пътнически транспорт, входни такси за културни, спортни и развлекателни събития и 4% за хранителни продукти, вестници.
Обединеното кралство – Намалени ДДС ставки от 5% ремонти на имот, газ и електричество за битови нужди. Във Великобритания се прилага нулева ставка върху хранителните продукти, книги, фармацевтични изделия, медицински разходи, пътнически транспорт, вестници, детски дрехи.
Румъния – Намалени ДДС ставки от 9% за книги, фармацевтични изделия, медицински разходи, вестници, входни такси за културни и развлекателни събития, хотели, хранителни продукти и 5% за продажбата на сгради със социално предназначение.
Съзнавам, че заривам уважаемия читател с данни, но самият аз бях силно впечатлен, че ние сме може би единствената държава – членка на ЕС (всъщност сред малкото, тъй като и Дания няма редуцирана ДДС ставка), която не прилага намалена ДДС ставка за стоки и услуги от първа необходимост. Явно в другите държави от ЕС съществува разбирането, че здравето и живота на гражданите, тяхното културно и социално израстване, са все значими цели пред правителството и трябва да бъдат преследвани и с инструментите на данъчната политика. При нас това разбиране го няма. Неслучайно съм сложил на последно място Румъния, за да покажа контраста ни с нея, тъй като датата на приемането ни в ЕС съвпада. В Румъния се прилага намалена ДДС ставка за стоки и услуги от първа необходимост, както и за културни и развлекателни събития, хотели и продажба на сгради със социално предназначение, което показва, че нашите съседи са по-загрижени за добруването на своите граждани, отколкото нашите управляващи – за нас. Крайно време е избраниците ни в Парламента да помислят за народа си и да облекчат бремето, което са поставили върху неговите плещи. И то, съобразявайки се с икономическата ситуация у нас, която е такава на обща липса на производство, застаряващо население, огромен процент безработни. Иначе като гледа човек как нямаме никакви намалени ДДС ставки, би си помислил, че ние ще да сме най-богатата страна от ЕС...
Предлагам да се въведе намалена данъчна ставка върху стоките и услугите, посочени в първите четири точки от Приложението, в размер на 5%, а втората намалена данъчна ставка, вече в установения от българския законодател деветпроцентен размер, да се разпростре и върху спортни дейности и събития, както и върху културните такива. Разбира се, може да се разпростре и върху други стоки и услуги от списъка.
В заключение, искам да споделя, че според мен социалната справедливост е многопластова и извънредно сложна категория. Едно обаче е ясно: докато не осигуриш справедливи условия за живот на масата, на най-бедните, на най-уязвимите, то справедливост няма да има и в цялото ти общество. Според мен ДДС е един чудесен инструмент за постигането на социална справедливост и той трябва да бъде използван.
