/Поглед.инфо/ Може би имате карта на Украйна. Ако нямате, то в Интернет можете да си намерите. Може би на тази карта има една точица, носеща названието „Славянск”. Ако картата Ви е в достатъчно добър мащаб, дори ще забележите, че това петънце е от онези точици, които се поставят за означаването на градове с поне 100 хил. жители. От тази точица излизат някакви дълги черни и червени чертички, които я свързват с други точици. Можем дори да направим измервания с линийка и след като извършим съответното пресмятане, получаваме, че разстоянието до точицата „Донецк” по автомобилен път е 119 км., а по железопътната линия е 110 км. И така, стигаме до извода, че (поне според Вашата карта) в Източната част на Украйна съществува град на име Славянск. Е, това си е според Вашата карта... Защото на картата на украинското правителство такъв град няма!

В настоящата статия ще направя обзор на това, което се случи през изминалата седмица в Славянск (който моята собствена карта на Украйна показва, че съществува, без да се опитвам да се наложа в този „картографски” спор). А Вие, уважаеми читатели, по-добре още отсега си пригответе гумичка, която може да заличава човешката история и хиляди съдби, за да приведете картите си в съответствие с тази на Киев...

9 юни 2014 г. – поредният ден на масиран артилерийски обстрел от страна на подчинените на Киев войски и нацгвардията. Снарядите падат безразборно из града, удрят жилищни сгради, разбиват улици и тротоари, а понякога оставят след себе си и трупове. Специално обстрелът от предишната нощ е оставил след себе си телата на възрастна жена, 14-годишно момче и петгодишно момиче. Сутринта обаче изтреблението продължава. Точно в 10 часа започва новата бомбардировка. За четири часа са произведени над 50 изстрела от 240-милиметрови гаубици. Изгарят няколко жилищни сгради и 200-годишен търговски дом. Стрелбата на киевските войници и нацгвардейци е станала по-точна, отколкото е била предишните дни, което дава да се смята, че в града има някой, който им дава координати на обектите, по които да стрелят. Другите поражения в Славянск са склад за селскостопанска техника и няколко павилиона. По-страшното обаче е, че е разрушена електрическата подстанция. Славянск вече няколко дни е без вода, а след 9 юни вече е и без електричество. Малкото останала храна се разваля, защото не може да се охлажда, болничното оборудване не работи, няма светлина, хората излизат на улицата, за да готвят на огън.

10 юни 2014 г. – още един ден на масиран обстрел по Славянск. За този ден специално беше писано в статията „Позицията на ЕС за Украйна се пропуква”, така че тук няма да се повтарям.

11 юни 2014 г. – ето го и разковничето какво е планирало киевското правителство като картографски изменения!!! Ние си мислим, че украинската армия (когато казвам „украинска армия”, разбирам само военнослужещите, които изпълняват заповедите на Киев и преданите му офицери. Т.е. войниците, които са съгласни да стрелят срещу своите братя и сестри украинци и да проливат кръвта на мирното население) и нацгвардията стрелят по града, опиянени от нечовешкото си желание да убиват цивилни, стремейки се по този начин да изплашат оживелите, така че мирните граждани да накарат опълченците да предадат града. Е, сбъркали сме, ако така сме си мислили. Господин Яценюк (този виден „картограф”) ни изведе от заблуждението. В същия този ден уважаемият министър председател на Украйна разпорежда да бъде спряно изплащането на заплати на държавните служители, да се преустанови превеждането на пенсии и други социални помощи. Абсурдното обяснение на Арсений Яценюк е, че заради бойните действия не може да се гарантира доставката на средства, та затова е по-добре изобщо да бъдат спрени. Това ни помага да си обясним и отговорите, които получават жителите на Славянск, когато звънят в Министерството на образованието на Украйна, за да питат кога ще се подновят занятията в педагогическия институт. Получават отговор: „Славянск? Такъв град не съществува!” И така градът вече не само че няма вода и електричество, но и паричните средства са му спрени. За да не остане съмнение какви точно са плановете на Киев, изпълняващият длъжността министър на отбраната, Михаил Ковал, дава разяснение. По негови думи след края на цинично наречената от киевската хунта „антитерористична операция” ще бъдат открити филтрационни пунктове, където всеки жител ще бъде подложен на проверка за благонадеждност:

„Ще бъде проведена пълна филтрация на гражданите, в това число и жените, за да бъдат разкрити хората, свързани със сепаратистите - тези, които са извършвали престъпления на територията на Украйна. Имаме много информация и съответните структури ще се заемат с това. Освен това, предполага се, че хората ще бъдат разселени в различни региони” – заявява Ковал.

Това дали не Ви напомня за някой режим, който така разделя благонадеждни от неблагонадеждни граждани, като изпраща последните в едни места, с голяма концентрация на съгрешили срещу режима (наричат се „концентрационни лагери”). Било с това, че са нарушили закона, било с това, че просто са неудобни... Дали ще са евреи, комунисти, антикомунисти – историята познава специфики. Общото за режимите, които правят такава „филтрация”, е антидемократичният им характер и пълното незачитане на човешките права.

Та очевидно това е планът – бомбардировки, докато градът бъде унищожен, геноцид, докато населението му избяга или измре до крак, а след това разселване на бежанци и „филтрация”. Интересно ми е как ще се отрази на картата новото населено място след като вече сме изтрили (както е направила киевската хунта) Славянск с гумичка от нея. Сигурно трябва да измислят нов знак за „концентрационен лагер” вместо за град. Така че кръглата точка може би трябва да се замени с кръстосани кости, с черепче или с нещо подобно.

12 юни 2014 г. – провеждат се мероприятия по „филтрация” на населението в Донецката народна република.

„Съответните сили и служби, които участват в антитерористичната операция, вече вършат тази работа. Тя ще се извършва дори в случай че бъде открит хуманитарен коридор” – заявява Владислав Селезнев, официален прес-секретар на операцията.

По повод създаването на концентрационни (или т.нар. от Киев „филтрационни”) лагери привеждам и изказванията на журналиста Владимир Иногородских, както и на министър-председателя на Донецката народна република (ДНР), Александър Бородай.

Иногородских заявява:

„Тук е по-лошо, отколкото при фашизма. Ние виждаме какво е заявлението на украинското ръководство – „ние правим хуманитарни коридори за три дни” – погледнете какво стана със Славянск за тези три дни, в които с „Град” ги обстрелват неизвестно какви бойни части. Т.е. явен признак на фашизма – това, което правят с хуманитарните коридори и филтрационните лагери – това е първият етап.

Думите на Бородай са следните:

„Т.е. това, което те заявяват, създаването на филтрационни лагери – това е напълно нормален, даже не фашизъм, а обикновен нацизъм. Дайте да назоваваме нещата с истинските им имена. Т.е. канят се населението на Донецката и Луганската народни републики, милиони хора, да ги натикат във филтрационните лагери, за да отсяват там сепаратистите. Понеже сепаратистите са голяма част от населението, то тази част ще трябва да остане, според тях, във филтрационните лагери. Те, по всяка вероятност, ще се наричат лагери на смъртта.”

Аналогия с лагерите Талергоф и Терезин прави украинският политолог и журналист Владимир Скачко.

13 юни 2014 г. – спираш им водата, спираш им електричеството, спираш им парите, бомбардираш ги постоянно, а те все не умират и не умират, не искат и да се предадат?! Какво да прави Киев с такива... Решението: „да увеличим усилията по избиването”, а международното право... то не ни вълнува, и без това няма кой да ни санкционира. Досега сме го нарушавали вече няколко месеца, а само Русия си го отнесе. Ще продължим да го нарушаваме, та дори ще нарушаваме повече. ЕС е муден, позицията му е неизяснена. Да се възползваме и бързо-бързо да си свършим работата! Горе-долу така изглежда, че разсъждават украинските власти по отношение на Славянск.

Това е първият ден, в който слуховете за бомбардиране със запалителни бомби над град Славянск вече са заснети и на видеозапис.i Има предположения и че в бомбардировките се използват фосфорни бомби. И едните, и другите бомби са забранени от международното публично право, защото се считат за оръжия за масово поразяване. Запалителните целят да предизвикат мащабни пожари в населените места, над които са хвърлени. Високата температура, която се поражда след бомбардировката спомага бързото разпространение на огъня и в прилежащи райони, незасегнати от първоначалната бомбардировка. Фосфорните бомби, които всъщност са подвид на запалителните бомби, са нещо още по-лошо от другите разновидности. Оръжията, съдържащи бял фосфор, разпространяват възпламеняващото се вещество, чиято температура на горене е над 800 градуса Целзий, на значителна територия, чиято площ може да достигне няколкостотин квадратни километра. Горенето продължава до тогава, докато не изгори целият фосфор или не бъде прекратен притокът на кислород. Тези оръжия водят до особено тежки и болезнени изгаряния или предизвикват бавна и мъчителна смърт.

Ето какъв е новият начин, по който украинските власти продължават премахването на град Славянск – вече идеята е да го изгорят до основи, заедно с каквото е останало от населението му. А за останалата част, т.е. ако някой изобщо оцелее, има хубави концентрационни лагерчета, които биват строени близо до Николаев и Ждановка.

14 юни 2014 г. – „щом оживяват, значи някой им помага!” С такива мисли започва артилерийският обстрел над болница и родилен дом в Славянск. Идеята, безспорно, е да се отреже всяка възможност на населението да съществува. Болницата и без друго едва успява да допринесе с нещо за оцеляването на пострадалите от бомбардировките, тъй като ѝ липсват вода, електричество, медицински материали. Загива и немалка част от останалия в болницата персонал. В същия този ден с живота си за дадената и ненарушена Хипократова клетва заплаща и медицинска сестра в болницата.

Игор успокоява баща си, макар че самият той страшно преживява. Жена му е в тежко състояние. Докато не го отвеждат за операция, звъни на приятели и ги моли да дарят кръв за Ирина.

„Посрещах жена си след работа. Тя беше работила половин денонощие тук в хирургията. Не бяхме стигнали до блокпоста на болницата, когато ни удари мина. Каквото успях да прикрия, прикрих...” – разказва жителят на Славянск Игор.

В същата тази болница предишната вечер представители на Червения кръст са доставили минимум медикаменти – най-необходимото, казвайки, че са нужни още.

„Ще разгледаме каква е обстановката тук, как живеят хората” – казва представителят на Международния комитет на Червения кръст, Вера Радович. Делегацията на Червения кръст не си дава много зор в разглеждането. Явно е, че се страхуват за живота си. В бомбардираните сгради експертите на Червения кръст влизат буквално под давлението на снимащите ги журналисти. До тогава огледът им се ограничава само до бегъл поглед през прозореца на колата. На срещите си с гражданите не допускат журналисти.

15 юни 2014 г. – пореден ден не геноцид в Славянск. Но и лъч надежда! Журналистът на вестник Sunday Times, Марк Франкети, дава интервю в украинското предаване Шустер Live, където за ужас на домакините си, свикнали да слушат само официалната позиция на киевското правителство, споделя непосредствените си наблюдения от Донбас, а това означава и от Славянск:

„Мога да говоря само за това, което съм видял със собствените си очи, а това, което съм видял е безспорно. Момчетата, с които разговарях, са основно украинци, те са или от Донбас, или от недалеч от Донбас. Има малък процент руски доброволци. С тях също разговарях. Основно това са хора без никакъв военен опит. Нормални обикновени граждани, които са взели оръжието, абсолютно са уверени, че защитават собствения си дом, както казват, от фашизма.”

„Всички казват, че след събитията в Одеса, след като започнаха бомбардировките над Славянск, чувстват, че не могат да намерят общ език с правителството в Киев. Искам да подчертая, че днес тук не защитавам тяхната позиция и така нататък, а просто предавам онова, което съм видял. Може да се говори, че това са терористи, може да се говори, че това са хора, които получават поток от оръжия, пари от Русия. Това не е така. Това не е така! Поне засега. Това са хора, в основната си част обикновени хора, без никакъв опит, оръжията им са малко и мога да кажа, че те са абсолютно убедени, че Русия в някакъв момент ще им се притече на помощ. Те чакат тази помощ. На мен като човек, работещ в Москва, ми е напълно ясно, че Москва няма намерение да им помогне. Имам предвид поток от пари, оръжия, доброволци и т.н.”

„На мен лично ми е все едно какво мислите. Казвам това, което съм видял. За хората от батальона „Восток”, който се счита в Донбас за най-силния, не мога да потвърдя, че това са силно въоръжени хора, че сред тях има руски военни, и още по-малко за чеченци. Дълго ги търсих, защото в Чечня, за разлика от вас, съм бил 30 пъти. Можете де се смеете, колкото си искате, но за разлика от вас съм бил там.”

От аудиторията му подвикват: „Трябва да ви е срам, че лъжете цялата наша Украйна!”

„От какво да ме е срам? Казвам това, което съм видял! Или искате да лъжа?” – отвръща Франкети.

Британският журналист Марк Франкети е автор на много язвителни статии за Русия, така че да бъде заподозрян в симпатии към нея е меко казано смешно. А дали са адекватни възприятията му? Бил е в Афганистан, Ирак и Чечня, където записва интервю с Шамил Басаев.ii

Все пак този лъч надежда не може да пробие гъстите облаци над Славянск, чиято съдба киевската хунта вече е решила. Тези облаци могат да бъдат разсеяни само от някоя Велика сила, а това зависи от кога ЕС ще извърви пътя до здравия разум – преди или след отпечатването на новите географски карти на Украйна.

Дали в Славянск сме свидетели на хуманитарна катастрофа? Отговорът е повече от ясен. Но може ли да има хуманитарна катастрофа в град, който не съществува...

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

i http://www.1tv.ru/news/world/260936

ii Използваните източници са същите като цитираните в статията „Позицията на ЕС за Украйна се пропуква”.