/Поглед.инфо/ От реакциите в Евросъюза към президентската победа на Доналд Тръмп някак ми досрамя за Европа. Америка е рожба на Европа, но същата тази 500-милионна Европа, която е нещо като доайен на цивилизационния ход и в по-голямата му част е била негов двигател, се държи като рожба на Америка. Като шофиращ в непознат град, паникьосал се, че джипиеса му го е отвел на друго място.

По повод избирането на Доналд Тръмп за президент председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви в своя реч: „Бихме искали да разберем как ще се развива политиката в сферата на глобалната търговия. Бихме искали да знаем какви са намеренията му спрямо Северноатлантическия алианс. Трябва да знаем каква политика смята да държи по въпросите на климата“. Това не са ли констатации на човек, притеснен, че губи ориентация от загубата на пътеводителя – подкрепата от Америка? Юнкер смята също, че ръководството на ЕС „ще трябва да обясни на Тръмп какво представлява единна Европа и как тя работи“. Тоест да обясни на Тръмп, че единна Европа работи, само като се държи за полата на Америка. Както бе с Ирак, Сирия, Арабската пролет или Украйна.

Външните министри на ЕС се събраха днес (неделя) на неофициална среща, за да обсъдят избирането на Тръмп. В понеделинк те ще имат вече официална, редовна среща, но са решили, че Тръмп е повод и за „пожарна“ среща. В тази връзка ето какво сподели европейски дипломат пред РИА-Новости: „Избирането на Тръмп поставя редица въпроси и аз очаквам, че министрите ще обсъдят и възможните последици от избирането на Тръмп за европейската политика в сферата на отбраната и сигурността“.

Евросъзът винаги е твърдял, че е глобален и незаменим фактор на сигурността в света. Че е самостоятелна „мека“ сила при регулирнето на конфликти и кризи. След такива реакции още ли да вярваме, че Евросъзът е и глобална, и самостоятелна и изобщо сила? И ЕС не продължава ли да бъде 51-ят щат на залязващата геополитика на неолиберална Америка? В който 28-те страни членки са нещо като окръзите, където се конкретизира тази геополитика.

В момента Европейският съюз прилича на Съветския съюз, в който 16-те му републики се вайкат да не стане нещо лошо с тях при новия генерален секретар.

В хода на предизборната кампания Румен Радев заяви, че България трябва да се отърси от сателитния си манталитет. От този обаче манталитет не трябва ли да се отърси и Евросъюзът? Доналд Тръмп иска му помогне, ама той самият като че ни е готов да си помогне.

Между другото, не всички в ЕС са се хванали за главата от избора на американския народ. Свеж повей лъхна от интервю на германския еврокомисар Гюнтер Йотингер за радио Deutschlandfunk: „Европа трябва да порасне…Времената, когато можеше да се чувстваме по-малък брат на САЩ, когато можеше да растем в сянката на САЩ и да имаме сигурност, осигурена от САЩ…остава в миналото”, посочи той. Освен че потвърждава казаното дотук за ЕС, Йотингер трасира вярната посока.

Само че в ЕС има сили, които изглежда, че не само не искат да пораснат, но продължават се държат като загубилата изборите Хилари Клинтън. И предпочитат катаклизмите, конфликтността и всичко онова, което е в разрез с нормалността разума. И нещо повече - олицетворява злото на международната сцена. Такава е германският министър на отбраната Урсула фон дер Ляйен. Ако Йотингер е германският глас на разума, тази е германското изделие на американския хегемонизъм и на сателитната Европа. В телевизионно интервю тя призова Доналд Тръмп да не се отклонява от твърдата политика на НАТО към Русия. "Доналд Тръмп трябва да каже ясно на чия страна е той - на страната на справедливостта, демокрацията и мирното уреждане на проблемите, или му е все едно и проявява мъжко приятелство", задейства се изделието. Само че ако то работеше наистина за справедливостта, демокрацията и мирното уреждане на проблемите, отдавна трябваше да изисква от Украйна да спре с обстрелите в Донбас, да изпълни Минските споразумения и да даде автономията на двете разбунтували се републики. И днес Киев да е възстановил териториалната си цялост, включително и контрола по границата с Русия. Само че за Урсула (и такива като нея в Европа, включително патронката й Меркел) целта изобщо не е това, а продължаване на конфликта в Украйна. Белким това доведе до падането на Владимир Путин, озаптяването на Русия и възстановяването на неолибералния еднополюсен свят.

Отделно от нея няколко европейски дипломати изказаха пред агенция „Ройтерс“ опасенията си, че с Тръмп може да паднат антируските санкции. „След встъпването в длъжност на Тръмп през януари, ако отношеинята с Путин се възстановят, това ще задълбочи разногласията в ЕС за Русия, в резултат на което запазването на санкциите ще стане проблематично“, проплака един от тях. „След иногурацията на Тръмп кой знае къде той ще ни отведе? Всичко може да се усложни“, приплака и друг.

И каква излиза тя: ако Америка иска нормализиране с далечна Русия, „меката сила“ Европа обаче иска конфронтация със съседката си. При това, ако може Америка да плаща за възможния конфликт с Москва, до който може да се стигне заради търсената от ЕС конфронтация. „Мъдрата“ Европа продължава да се държи като американската кандидат президентка Хилари Клинтън. Тя изпада в подстрекателско поддържане на пожара в руско-американските отношения, въпреки че новоизбраният президент на САЩ иска да го гаси.

Е, как да ти е кеф, че си европеец?

Или пък да вземем Сирия. Лондон обяви, че ще убеждава Тръмп да продължи досегашната политика за отстраняването на президента Башар Асад, съответно да не сътрудничи с Русия по Сирия. Приоритет да бъде махането на президента, а не ликвидирането на „Ислямска държава“. Сякаш Асад вдъхнови терористичните атентати в Белгия, Франция, Германия, също и Америка. Добре, че е Брекзитът, но като цяло в ЕС има сили и лица, които ги гази политическа депресия. За съжаление, хапчета срещу това няма. И вече ме хваща не само срам, но и страх, че се смятам за европеец.