/Поглед.инфо/ Нe бих искал отговорът да е „да“, но някак не се получава. През 2016-а се затвърди нещо, което през 2015-а само мина през съзнанието ни, без да се спре в него като убеденост. Нещо, в което се съмнявахме, не смеехме да го признаем в себе си, камо ли и да го изречем на глас. Но в равносметката за 2016-та то вече нямаше как да профучи през акъла ни като покрай гаричка. И така, това нещо е, че сегашна върхушка в ЕС и в отделни страни-членки се превърнаха в заплаха за самите европейските граждани като цяло и за гражданите на отделните държави. За немалко хора това ще прозвучи чудовищно, но хайде да разсъждаваме без догми и фобии.

През 2016-та Западна Европа бе разтърсена от двата ислямистки атентата в Ница и Берлин - кървав копипейст на атентатите от предишната година в Брюксел и Париж. След мигрантското малоумие на Брюксел и Берлин от 2015-а регистрираме известно отрезвяване, но не и обезвреждане на мигрантската бомба – тя ще продължи да си цъка, било откъм Турция, откъм Близкия изток или пък откъм Африка. По сирийския конфликт ЕС продължи да лакейства на обамовата администрация и не допринесе с нищо за спиране на касапницата там. В същото време с деескалацията там, която вече е съвсем видима, се заеха държави, които ЕС (и САЩ) смятат за свои съперници в региона. Сирийският конфликт обаче е питателната среда за терористичната касапница в Западна Европа. А като капак на всичко тази касапница застрашава и Източна Европа, както предупреди чешкият президент Милош Земан в интервю за братиславското портал Teraz („Днес“). Което впрочем чувстваме и ние, средностатистическите източноевропейци. Как да не се запиташ дали Европа не западна откъм Западна Европа, която минава така за нейния „мозък“, за нещо като „цивилизационния й пулт“?

Загиналите в Брюксел, Париж, Ница и Берлин са 260 души, а ранените и осакатени достигнаха 800 души. Техният екзекутор и душманин без съмнение е групировката „Ислямска държава“ и изобщо радикалният ислям. Но вече не може да се крие, че отговорност и вина за трагедията има и евровърхушката – с нейната политика, нейната идеологическа закостенялост, оттук невежество и накрая некадърност.

Западна Европа и Брюксел се оказаха заплаха заради изповядваните от тях „ценности“ като политиката на „отворени врати“ към хора от съвсем друг свят, лекомислената търпимост към опасните различия, инфантилната вяра в интегрирането, дрогирането с либерализъм и с космополитизъм или пък залитането по безродни общества на потреблението. Благодарение на всички тези „ценности“ в европейския дом влязоха не само сирийски бежанци, но и терористи. Така евроценностите се обърнаха срещу европейците. Вижте атентаторът от Берлин – заклет терорист, маскирал се като тунизийски мигрант, който необезпокоявано шетал из три европейски държави, въпреки сигналите спрямо него. И който в крайна сметка посегна върху живота на невинни европейци. И той едва ли ще е последният такъв случай.

Политиката и приоритетите на Брюксел, Берлин, на партийни централи, НПО-та създадоха ситуацията, при която застрашен се оказа не само християнският корен на Европа. Заплашено се оказа самото физическо съществуване на европейския гражданин, на когото уж трябва да служи онова чиновническо стълпотворение в Брюксел. И радикална промяна в това отношение не се очертава. Нещо повече в Западна Европа има сили – и на власт, и извън управлението, - които са срещу такава промяна. Но тогава те не застават ли буквално срещу физическата безопасност на европейците?

Западна Европа западна, защото заради нея Европейския съюз придобива черти на Съветския съюз, а Брюксел се превърна в нещо като ЦК на КПСС, който командваше 16 несуверенни държави (наричани тогава съюзни републики). Брюкселският ЦК прибра суверенитета на 28-те уж независими страни-членки и им диктува как да се държат по мигрантската криза (пък и не само по този въпрос). Ето, Унгария засили мерките срещу нелегалните мигрантите и въведе арест за тях до окончателното изясняване на техния статут. Берлинският атентатор и предупреждението на Милош Земан са достатъчно оправдание за подобна мярка. Но еврократското ЦК казва „не“: това не отговаряло на човешките права. И най-вероятно ще измисли някакво наказание срещу опърничавата Будапеща. Но ако зад тези права се спотайва атентатор, който утре избие няколко десетки унгарци? Ще понесат ли отговорност брюкселските последователи на съветската номенклатура? Или представителната демокрация ще позволи да се покрие вината за погубен човешки живот? А и дали гневната констатацията за западането на Запада и на ЕС ще бъде утеха за престъпното бездействие и допуснатата смърт?

Западна Европа западна, защото се оказа кукла на конци на американската геополитика. Това отчетливо се видя в Украйна и Близкия изток. И в двата случая нашата общност понесе щети – руските контрасанкции и мигрантския наплив наред с ислямския тероризъм. Във втория случай обаче щетите са направо кървави. И това за да бъде изпълнена прищявката на американските неокони и радикални либерали за глобално шерифство, включително за отстраняването на последния регионален съюзник (Асад) на несъществуващата от над четвърт век държава (СССР). Евросъюзът беше сервитьор на американските поръчки, участваше в разбиването на цели държави (Ирак, Либия, Сирия). Но крайна сметка какво се оказа: че си сервира атентати, терористична заплаха, мигрантски орди и унизителна зависимост от Турция по бежанската криза. Но най-зловещото, най-немислимо и все пак реално е, че куклата на конци е замесена в избиването на собствените си граждани.

Западна Европа западна и заради „късото мислене“ на своите властници. Преди намесата в либийския бунт управляващите в Париж, Лондон и Вашингтон пренебрегнаха предубежденията за опасностите от отстраняването на „лудия“ Кадафи. Резултатът от „късото им мислене“ го виждаме всички. Точно затова те са за боклука и някои от тях – примерно, Никола Саркози или Дейвид Камерън – наистина бяха изхвърлени от политиката, макар и по други поводи, причини и логика.

Политическото слабоумие на Запада важи и за Сирия, но там то стана направо очевадно, защото светът вече видя американо-европейската разруха на съседен Ирак. И беше въпрос на просто аритметично действие да се прогнозира, че същото ще се случи и в Сирия. Само че САЩ и ЕС не бяха усвоили това елементарно действие и така проспаха появата на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. После пък поради цивилизационното си невежество започнаха тайно да разчитат тя да им свърши работата за свалянето на Асад, независимо от очакваното мракобесие, което щеше да настъпи в региона. Отхвърлиха конституционната реформа на Асад в началната фаза на кризата. Отказаха и да повлияят на опозицията и регионалните й покровители (Саудитска Арабия и Катар) да приеме тази реформа, за да се спести последвалото (и очаквано) кръвопролитие. САЩ и ЕС дори се сдушиха с част от радикалния ислям, която те за заблуда нарекоха „умерена опозиция“, само и само да падне Асад. Но всъщност само удължиха агонията на Сирия и „сервираха“ съпътстващите щети за Европа.

Вижте само сбърканата позиция на френския президент Франсоа Оланд. До атентатите в Париж на 13 ноември 2015 той казваше, че врагът е Асад. След атентатите веднага смени плочата: врагът е „Ислямска държава“, а не Асад. Трябваше обаче да загинат 130 души, за да се добере акъла му до истината. Обаче и тези жертви му бяха недостатъчни и след няколко месец мисълта му отново помътня от тинята на американската геополитика: врагът е Асад, а не „Ислямска държава“. Е, как да вярваш на Европа с такъв президент, при това на държава като Франция?

Миналата седмица дясно-центристкия кандидат президент Франсоа Фийон горчиво призна, че „френската дипломация, западната дипломация, отказвайки се от самата идея за преговори с режима на Башар Асад, се самоизключи от сирийския конфликт“. Според него категоричния отказ на Франция и западните държави от диалог с Асад за регулиране на конфликта се превърна в катастрофа за западната дипломация. Зад този отказ обаче стои и европейско слугуване спрямо САЩ, и идеологическата вкаменелост на някои западни ценности, и цивилизационното невежество, и политическо слабоумие. Защото западният тип демокрация е невъзможен в арабския свят, както е невъзможно белите мечки от Аляска да обитават сирийската пустиня. А и дали лекарят Асад е онзи кръвожаден тиранин, какъвто го изкарват западналите медиите? Ами ако се окаже, че е трябвало да се хване гуша за гуша със сили, които са искали религиозно мракобесие в страната му и война срещу неверниците от Запада?

Западна Европа западна не на последно място, защото не спазва собственото си законодателство и международни договори. Пак миналата седмица германската депутатка Ерика Щайнбах обяви, че напуска управляващата партия Християн-демократичния съюз (ХДС), протестирайки срещу миграционната политика на партийната лидерка и канцлерка Ангела Меркел. Щайнбах не е случаен човек – консерваторката е на 73 години и членува в партията от 1974 година. Това е от миналото столетие, че дори и хилядолетие.

Както и да е, важното в случая е обяснението на разбунтувалата се депутатка: „Това че на хора без установена идентичност бе позволено месеци наред да пресичат границата с автобуси и влакове, беше не изключение, а преднамерен

ход, който противоречеше на нашите закони и договорите на ЕС“. Бунтарката добави, че хиляди паспорти, представени от мигрантите, се оказаха фалшиви, но за нарушителите нямаше никакви правни последици. „Значителна част от пристигналите хора не бяха бежанци по Женевската конвенция“, убедена е депутатката. В крайна смета в страната влязоха не само тези, които наистина се нуждаеха от защита, но и потенциални терористи, потвърди тя. Точно какъвто се оказа берлинският атентатор.

Ето как Меркел създаде заплаха и за собствените си сънародници, и за европейците. Заплаха, която е въпрос на време да се стовари и върху Източна Европа.

Западна Европа западна, защото на фона на всичко това продължава да смята Русия за заплаха. Да не би пък Путин да е заплаха, защото не крои атентати срещу страни от ЕС? Защото руснаци изобщо не им минава през ума да избиват европейци? Или пък защото ултранационалистът Владимир Жириновски не е обявил „свещена война“ или „ортодоксален поход“ срещу неверния Запад? В Брюксел, Берлин или Париж, но също в една Варшава не цари ли умопомрачение?

Въпросът е как след всичко това да вярваш на Меркел, на евроинституциите и изобщо на европейската политика? Покрай Западна Европа няма ли опасност необратимо да западне и цяла Европа? И това не са въпроси на еврофоб.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели