/Поглед.инфо/ Борисов напълно оправдава малкото си име заради обедняването на сънародниците му, което е пряка последица от политиката му.

Страната ни и без това е най-бедната в ЕС. Въпреки това миналата година сме обедняли още повече, показват данните на националната статистика. А 2015-та е първата кръгла календарна година от втория мандат на Борисов и ГЕРБ (започва през ноември 2014 година след съответните парламентарни избори.)

Над 34% от българите живеят в тежки материални лишения, регистрират безпристрастните числа. Линията на бедност е 325 лева месечен доход, а под тази линия мизерстват 1,5 милиона души. Това пък прави 22% от населението на държавата – тоест бедните са една пета от българите. За сведение на 10 ноември 1989 година тази категория е била...само 6 процента според икономиста неолиберал Красен Станчев, който е творение на Андрей Луканов. „В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта“, сочат непредубедените изчисленията. Привидно цифрите не са умопомрачителни, но те обхващат само първата година от премиерстването на Борисов. Остават му обаче още три и ако при всяка от тях цифрите се повторят (недай си боже и набъбнат), няма ли да мизерстваме още по-Бойко?

Безпартийните данни осветяват и по-мрачна картина. Ако в доходите от домакинствата се изключат такива социални трансфери като обезщетенията, добавките, социалните и семейните помощи, равнището на бедност набъбва от 22% до 28.4% - и това вече е увеличение не с „невръстната“ нуличка отпред, а с 6,4 процента.

Ако пък в доходите на домакинствата се изключат и пенсиите заедно с изброените по-горе трансфери, равнището на бедност скача чак до 42.9 процента. И тук вече увеличението не просто скача, а става страховито – с 20.9 процентни пункта. Е, българите не обедняваме ли много, ама адски Бойко.

Последните два показателя са много красноречиви. Те означават, че българинът не може да се изхранва било от заплатата си, било от бизнеса си. От модела на крайния и поради това вече убийствен либерализъм, следван бойко от Борисов.

Има и показатели, заради които страната ни изпада някъде из държавите от третия свят. Цели 36.7% от българите посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Други 39.2% се ограничават при отоплението на жилището си. Страховито е и числото на сънародниците ни, които не могат със собствени средства да посрещнат неочаквани разходи като внезапно заболяване (или пък неотложен ремонт на жилище или кола, подмяна на пералня или хладилник) – в тази група попадат 53.3%, а това е над половината от българското население! Пак над половината българи изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома - 60.3 процента. Борисов да не си е поставил за цел много Бойко да изнемогва неголемия материал, който е останал за изборите? И да стане супер Бойко на българската немотия?

Покровителстването на финансовата олигархия, картелизирането на бизнеса, пубертетната амбиция за нисък бюджетен дефицит и дори за профицит, плоският данък, ощетяването на средния и дребен бизнес, слугинажът на чужди интереси – ето част от политиката на премиера (и на ГЕРБ), която ни доведе до това състояние.

„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“, това отсече той пред стачкуващи миньори в Кърджали през 2012 година. Това какво той мисли за себе си е негова си работа. В крайна сметка това си е негово право – както се казва, свещено човешко право. Само че, докога ще го търпим и нас да ни има за прости?!