/Поглед.инфо/ САЩ за пореден път заслужиха да бъдат преименувани на „Съединени американски щети“. В Сирия американските противотанкови ракетни системи TOW унищожиха турски танкове. Да напомня: САЩ и Турция са съюзници по линия на НАТО.
Това че ракетите са били изстреляни от „Ислямска държава“ е наистина само подробност – запетайка от обърканите и мъгляви формулировки на американските интереси. Защото тоутата са попаднали в ръцете на варварите след разрешението на Барак Обама да въоръжи „умерената“ сирийска опозиция с по-модерни оръжия. Обама ли? Извинявам се на уважаемите читатели за допуснатата грешка. Защото подобно разрешение за някаква „умерена“ в Сирия опозиция може да дойде само от един Обалама.
В резултат Щетите, на които той все още е президент, убиват съюзник. И това не е „приятелски огън“. Това е последица от съзнателно водената и оправдавана от него политика. Дали подобно нещо се е случавало някога в славната историята на НАТО?
Очевидно за Анкара това са разсейките от злокачествения тумор на американската геополитика. Мнителният Ердоган нищо чудно да заподозре дали пък преврата срещу него не продължава, но вече откъм Сирия. Какъвто и да е той обаче, турският президент има пълно право да вдигне поне жълт картон на Щетите.
Не се иска кой знай колко акъл, за да се схване, че унищожаването на сюзническите танкове е закодирано в сирийската политика на Обалама. Примерно в претендиращия за гъвкавост подход да се търсят умерени сили сред ислямисти. В дрогираната заблуда, че е възможен западен тип демокрация в арабския свят. Или пък в мухлясалия приоритет да се премахне последния регионален съюзник на държава, която не съществува вече от над четвърт век (СССР).
Впрочем списъкът от Съединените американски щети не започва и не свършва с унищожените турски танкове. Той включва далеч по-значими вреди – и ликвидирането на държави в Близкия изток, и изригването на хаоса в този регион, и пръкването на „Ислямска държава“, и мигрантската вълна, стоварила се върху Европа, и ако щете тероризмът на Стария континент.
Съединени американски щети не бяха спестени и на страната ни – в провалените проекти за АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ или петроропровода Бургас-Александруполис, в американските централи, чийто ток засили още повече българската оскъдица, „инвестирането“ в отхвърляни от обществото лица и сили. Ако щете в целия „цивилизационен модел“, налаган у нас от американската геополитика (а също от Брюксел)последния четвърт век. Модел, при който страната ни не само обедня, но и се оказа застрашена от измиране заради стоварилата се демографска катастрофа. Дали дейността на организацията „Америка за България“ може да овъзмезди нанесените вреди? Да създаде работните места, която щяха да дойдат примерно от проекта в Белене и съответно поне малко да попритъпи демографската ни трагедия? И дали на тази организация няма да й стои по-вярно името „Щети за България“?
