/Поглед.инфо/ На 11 декември македонците ще гласуват на 9-ти поред парламентарни избори, откакто държавата им се отдели от югофедерацията и стана независима.

Сегашните избори, както и предишните три (през 2008, 2011 и 2014 година) са предсрочни, което е доста показателно за политическата сцена и функционирането на държавата. Почти цяло десетилетие югозападната ни съседка страда от политическа треска, стигаща и до гърчове, което говори за хронични проблеми на държавния и обществен организъм.

Сегашните предсрочни избори обаче се различават много от предишните, защото са „заченати“ едновременно както от агонията на тежка политическа криза, така и от зрелостта на политическо балансиране. То, впрочем, е постигнато и с благотворното посредничество и насочващата ръка на ЕС и САЩ.

Кризата стартира през есента на 2014 година, когато най-силната опозиционна партия Социал-демократичния съюз на Македония (СДСМ) напусна парламента, смятайки за нелегитимно излъченото от него правителство на ВМРO-ДПМНЕ, сформирано в резултат на недемократични и нечестни избори.Според опозицията те са били такива заради избирателни списъци, пълни с около 40 000 „фантоми“, осигурили изборната победа на опонента, заради пълния контрол върху медиите или административния натиск върху гласоподавателите.

Кризата обаче се разбушува месеци по-късно – през февруари 2015 година. Тогава лидерът на СДСМ Зоран Заев обвини ВМРО-ДПМНЕ и нейния лидер и премиер Никола Груевски в масово послушване, включително на политици, журналисти и религиозни лица, кадруване във възлови държавни структури и корупция. В хода на разрастващия се като лавина скандал прокуратурата съобщи, че незаконните записи обхващат 20 000 души, а служителите на разузнаването са следили от 2008 до 2015 година почти 6000 телефонни номера. Сред обвинените в подслушванията се оказа и шефът на разузнаването Сашо Миялков, роднина на премиера. Зоран Заев заяви, че "престъпното правителство е извършило държавен преврат с масовото подслушване".

Заев илюстрираше обвиненията с огласяване на записи от разговори за корупция сред висши политически фигури, между които и самият Груевски. Той бе обвинен, че получил 20 млн. евро подкуп от китайски фирми, за да им осигури концесия за строителство на магистрала. Опозицията постоянно искаше оставката на правителството и нови избори, заведе и дело срещу управляващата партия и Никола Груевски, станало известно като делото „Подслушване“. Разкритията на Заев доведоха до масови протести, които продължиха през пролетта и лятото. Заговори се, че зад протестите стоял Джордж Сорос, заговори се и за „цветна революция“, за македонски Майдан по подобие на събитията в Украйна предната година, когато улицата свали властта и промени вектора на страната.

В Македония обаче дотам не се стигна. Управляващата партия не стоеше със скръстени ръце и контраатакуваше с обвинения, че Заев се опитва да свали легитимно правителство по незаконен начин. Обвини го също, че обслужва чужди интереси (на Сърбия), разпалвайки кризата. ВМРО-ДПМНЕ контраатакува и с реципрочен съдебен ход – заведе делото „Пуч“ срещу Зоран Заев. Отделно на Заев бяха припомнени корупционни прегрешения, заради които той имаше 8-годишна присъда, но бе амнистиран.

Заради кризата управлението забуксува, държавата изпадна в парализа, а и самото противоборство се нажежи до червено и заплашваше да прекрачи границата, отвъд която политическото решение и компромисът ставаха невъзможни.

В този момент очаквано се намеси по-големият брат – Западът в лицето най-вече на ЕС и САЩ. Надеждата бе мъдрият им политически опит и зрялото им посредничество да изведат македонските сили до благоприятна развръзка на вътрешно-политическия конфликт и страната да продължи неотклонно по пътя на евроинтеграцията.

Първоначално така и стана. През юли м.г. с посредничеството на еврокомисаря Йоханес Хан четирите основни партии (ВМРО-ДПМНЕ, СДСМ и двете албански партии на Али Ахмети и Мендух Тачи) подписаха Договора от Пържино. Документът начертаваше пътя, принципите и механизма за излизане на страната от кризата. В него се предвиждаха предсрочни избори на 24 април 2016 година, промени в избирателния закон и медийната среда, гарантиращи равнопоставеност в предизборна кампания, съответно честни избори, а също създаване на специализирана прокурорска институция, която да разследвания предполагаемите престъпления на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. Договорени бяха и общите параметри в дейността на служебното правителство и възлови министерства като това на вътрешните работи, в чиято компетентност влизат избирателните списъци.

Това доведе до създаване на Специалната прокуратура, която обаче трябваше да се заеме впоследствие с разследване на предполагаемите прегрешения както на Груевски и сие, така и на Заев и сие.

Като че ли се виждаше светлината в края на тунела и нищо не може да попречи на излизането на Македония от него. Това обаче не случи, страната остане на тъмно още почти цяла година. Заради задаващите се избори на 24 април, правителството на Никола Груевски подаде оставка 100 дни преди тях – през януари. Както си му е редът, разпусна се и парламентът. Преди това бе заработила и исканата от опозицията Специална прокуратура.

Само че политикът, който към онзи момент не искаше избори, се оказа този, които през цялото време на кризата настояваше за тях - Зоран Заев. Социал-демократите обявиха, че няма да участват във вота, защото нито избирателните списъци са докрай прочистени, нито медийната среда е достатъчно променена за едни демократични избори. Посредникът отново трябваше да се намеси и опита да договори друга дата за вота – 5 юни. Но пак удари на камък – Заев настояваше на своето. При заплахата основната опозиционна сила да не участва във вота албанските партии Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети и Демократичната партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи решиха, че вотът няма да има нужната представителност и също кандисаха за отлагане на изборите. До същия извод стигнаха ЕС и САЩ.

Зоран Заев нескрито ликуваше, но поведението му остави съмнения, че действа нечисто - търси повод да отложи изборите, защото няма да ги спечели, съдейки по тогавашните социологически проучвания.

Стигна се и до парадокса разпуснатият парламент да бъде свикан наново – казано на футболен език, това е все едн, съдията да поиска повтаряне на атаката, за да прецени дали е имало засада при гола. Нещо повече, политическа криза заприлича на истински гърч с решението на президента Георге Иванов да амнистира 52 лица, заподозрени по двете дела, и последвалата отмяна от собственото му решение заради пламналите размирици.

Така посредничеството на Запада трябваше да започне наново, макар и не от нулата – все пак то трябваше да продължи от по-предна позиция заради съществуващия Договор от Пържино. Но вироглавството на Зоран Заев и каменистата политическата почва на страната поставиха на изпитание дипломатическата търпеливост и цивилизационното покровителство на ЕС и САЩ.

Впрочем Западът мобилизира солидна дипломатическа „ескадрила“ за преодоляване на нова фаза от кризата – освен американския посланик Джес Бейли и представителят на ЕС Аиво Орав, пред чийто поглед се разиграваше кризата от самото й начало, в тази „ескадрила“ бе задействана още по-активно тройката евродепутати во главе със словенския докладчик на Европарламента за Македония Иво Вайгъл, а също и специалния пратеник – Йоханес Хайдъл от Германия.

В крайна сметка, след поредица от консултации и лидерски срещи през периода юни-август и благодарение на евроатлантическото посредничеството, най-вече на Джес Бейли, македонските партии постигнаха в самия край на август съгласие по оставащите спорни въпроси – за правомощията на вътрешния министър до самите избори, за изчистването на списъците, законността на Специалната прокуратура и за медиите. По последния пункт например има договорка за разработването на специално медийно законодателство за период от 6 месеца след изборите, а отделно опозицията получи правото на назначи главния редактор в държавната телевизия МРТВ.

Така се стигна до посочването на 11 декември като окончателна дата на деветите поред парламентарни избори.

Междувременно, в хода политическата криза върху Македония се стовари геополитическо и едно природно бедствие - мигрантската вълна и наводнението през август, при което загинаха 22 души, а няколко хиляди семейства загубиха цялата си покъщнина. И с двете изпитания страната се справи доста по-зряло и по-добре, отколкото с политическата криза. През Македония минаха над 700 000 мигранти, но тя не позволи да стане разграден двор. Въведе извънредно положение по южната си граница, в крайна сметка дори я затвори и така закри западния балкански маршрут, което значително вдигна рейтинга й. Унгарският премиер Виктор Орбан й благодари, че е спасила Европа от мигрантската вълна, а чешкият президент Милош Земан заяви, че изпадналата в криза Македония се е справила с мигрантската криза по-добре от редица страни в ЕС, в които изобщо нямаше вътрешен конфликт.

Самата предизборна кампания премина спокойно, което силно контрастираше на политическата криза. Дали играчите на сцената бяха вече изтощени от противоборстото или по друга причина, но в седмиците преди вота го нямаше онова ожесточение, на което бяхме свидетели в различни фази на кризата, особено от миналото лято или тази пролет.

Никола Груевски, който оглавяваше 4 правителства от 2006 година в коалиция с партията на Али Ахмети обяви, че целта е спечелването на поне 63 мандата в 123-членния парламент. Той остро критикуваше плановете на Зоран Заев за кантонизиране на страната или въвеждането на албански език като втори официален. Според него, това е „зловещ сценарий“, чиято цел е създаването на двунационална държава. „По този начин работодателите на Зоран Заев искат да премахнат въпроса за официалния език, който е основният въпрос в спора ни с Гърция. Смисълът на всичко това е да се създаде македонско-албанска държава, която ще има друго име", смята Груевски.

Той може да седне в премиерското кресло, ако партията му победи, но според някои наблюдатели може да остане само партиен лидер, какъвто е от 2003 година, а премиер да бъде негов съпартиец.

На свой ред, Зоран Заев, освен езиково-етническите обещания, представи "План за живот в Македония", който предвижда средната заплата да бъде 30 000 денари (около 500 евро – бел.ред). Опонентите му намират това за неизпълнимо и чиста проба предизборен фойерверк. Лидерът на СДСМ се зарече също да върне „откраднатото от режима на Груевски и да възстанови свободата и демокрацията в страната". Програмата на СДСМ предвижда още увеличение на минималната заплата, както и осигуряване на над 140 милиона евро за местните фирми, които според него сега са обезправени.

Многозначна е позицията на трета политическа сила в Македония – на най-голямата албанска партия ДСИ на Али Ахмети. От една страна, лидерът й отхвърля федерализацията на страната, към която я тласка Зоран Заев: „Не може да се стигне до федерализация на една държава, където няма как ясно да се определи къде започва и къде свършва границата - къде започва едната етническа общност и къде другата!“, заяви Ахмети в интервю. От друга страна, ДСИ обещава специален закон за албанския език и двуезичност. Според нея официалната употреба на албанския език ще допринесе за по-добрата интеграция и за развитие на междуетническите отношения и икономиката. Но както видяхме, срещу това се обявява по-старшият му коалиционен партньор от последните 8 години.

Във външната политика за всички партии приоритет са ЕС, НАТО и САЩ.

Последните социологически анкети потвърждават лидерството на ВМРО-ДПМНЕ от последните години в обществените нагласи. За нея биха гласували 25-27% от избирателите, а за СДСМ 16-17 на сто. Рейтингът пък на Никола Груевски е двойно по-висок от този на Зоран Заев - 20.8 срещу 11 процента.

За ДСИ била гласували 6.5% от албанския електорат, а за ДПА, която минаваше за партията на албанската опозиция - 3 процента.

На тези избори обаче има нов момент – появи се още една партия на етническите албанци - Беса, а на нея допитванията отреждат 3,2 процента.

Изборните резултати ще избистрят какво ще бъде бъдещото правителство. Но отсега е ясно, че ако ВМРO-ДПМНЕ не спечели въпросните 63 мандата, ще й трябва коалиция с албанските партии. С кои обаче?