/Поглед.инфо/ Новоизбраният ни президент Румен Радев вече заяви, че санкциите срещу Русия заради украинската криза трябва да паднат. Той объясни и защо това трябва да стане: „Те нанасят щети както на руската, така и на европейската икономика. В частност на българската. От санкциите не може да произлезе нищо добро“.

През 2014 година немските фермери загубиха 600 млн. евро от антируските и последвалите контрасанкции на Русия. Италианската агенция за експортни кредити SACE е изчислила, че преките загуби на Италия от санкциите на ЕС вълзират 2,5-3 млрд долара. На свой ред Луиджи ди Майо, един от лидерите на „Движението 5 звезди“, твърди, че ембаргото нанася на италианските производители щети за 7 млрд евро. Така или иначе 200 000 италианци за загубили работа заради санкциите.

Заради санкциите са се изпарили 5,3 млрд евро от приходите на страните в ЕС от аграрния износ, разкри европейският комисар по земеделието Фил Хоган. „Това бе крайно разрушително“, не спести негативизма си той. Пропуснатите пък ползи за 37-те страни, които въведоха или подкрепиха санкциите, набъбнаха до 60,2 милиapдa eвpo, посочи дoĸлaд нa фpeнcĸия изcлeдoвaтeлcĸи цeнтъp зa световната иĸoнoмиĸa (СЕРІІ).

Вредността на санкциите е основен довод и на всички онези страни в ЕС, които настояват или са склонни да подкрепят тяхната отмяна. А те впрочем са повече от привържениците на санкциите.

Антисанкционният лагер изтъква и друг довод: ембаргото трябва да падне, защото не доведе до търсения резултат– Русия не промени политиката си към Украйна.

Има обаче и трети довод срещу санкциите, който не съм убеден, че противниците им са задействали срещу привържениците. И този довод е самото поведение на Украйна. Какво казва в момента Брюксел по въпроса? Санкциите ще паднат, когато бъдат изпълнени Минските споразумения (или Минск-2, защото бяха договорени на втора среща в беларуската столица). През февруари 2015 година лидерите на Германия, Франция, Русия и Украйна, наричани още нормандската четворка, договориха пътя за регулиране на украинската криза. Споразуменията изискваха първо да бъдат спрени активните бойни действия, което наистина се случи. Второ – спиране на огъня, изтегляне на тежките въоръжения от фонтовата линия, наричана по-миролюбиво линия на съприкосновение, а също размяна на военнопленници. Трето, задействане на политическия процес, който да доведе до широк автономен статут на провъзгласените Донецка и Луганска народни републи (ДНР и ЛНР). И четвърто, след изпълнението на първите три фази да се пристъпи и към последната фаза – Киев да възстанови контрола си по границата на тези региони с Русия и така да възстанови суверенитета си върху цялата украинска територия.

В общи линии това са основните етапи на споразуменията, съответно и регулирането на конфликта. Важно е също да се знае, че етапите са „закачени“ един за друг – не може да се мине към следващия, без да е изпълнен предишният или предишните. Примерно не може да се мине направо към последната, четвъртата, фаза, без регулирането да е минало през предишните три. Украйна е сложила подписа си под Минск-2, следователно се е съгласила с тази тяхна спецификика. Освен това Минск-2 е признат от международната общност, включително и от САЩ, като политическия инструмент, с който регулирането може да бъде сглобено и осъществено.

В споразуменията бе сложена и времева рамка – до края на 2015 година. Тоест ако Минск-2 бе спазен, днес кризата щеше бе тикната в някой архивен файл, а Украйна нямаше повече да кърши пръсти, че не контролира границата си и не е възстановила териториалния си суверенитет.

Какво обаче се получи? Макар активните военни действия да спряха, оръдията не млънаха. С други думи спирането на огъня (наричано също по-безобидно режим на тишината) не сработи, не стана траен процес. И тук у мястото да кажем, че това е изцяло по вина на Киев. Ето част от сводката за нарушениията на примирието само през този месец.

На 10 септември украинската армия е извършила 2903 обстрела срещу ДНР. Тоест тя толкова пъти е нарушила Минск-2. Ударени са били 13 населени места покрая линията на съприксновение. Частично бе разрушено едно училище.

ДНР разкри на 2 декември, че през месец ноември украинската армия е извършила 28 000 нарушения на примирието. И това не бе опровергано нито от Киев, нито от западните му покровители.

За времето 25 ноември-2 декември украинската армия е изстреляла 3700 мини срещу ДНР. Отделно регионът е бил обстрелван и с ракети, артилерия и танкове. По данни на ДНР интензивността на обстрелите в сравнение с предишния 7-дневен период е скочила до 11 599 пъти, а интензивонстта на обстрелите с тежките въоръжения като ракети, артилерия, танкове и миномети - 3691 пъти. Впрочем Минските споразумения забраняват използавнето на такива въоръжения. Само срещу село Белая Каменка са били изстреляни 40 ракетни снаряди „Град“, които също са забранени от споразуменията. За целия този период на мушка са били взети 24 населени места, повредени са и 47 къщи. Ранени са били четирима мирни жители. По този повод ДНР се обърна към ОССЕ да извърши обективно разследване на случаите за използването на забранените въоръжения от Украйна.

Подобни съобщения зачестиха през последните месеци, станаха почти ежедневие. А от подписването на Минск-2 не е имало и месец без съобщения за украински обстрели срещу ДНР и ЛНР.

Впрочем по данни на ООН към 30 септември тази година в украинския конфликт са загинали 9 574 и са ранени 22 231 души. От тях убитите мирни жители от ДНР и ЛНР надхвърлят 6000. Украинската пък страна е дала 2600 убити военнослужещи и над 9000 ранени.

Киев извършва и други нарушения. Минс-2 предвижда изтегляне на тежките въоръжения на определено разстояние от линията на съприкосновение, за да не бъдат пускани в действие. От района на конфликта обаче често идват новини, че украинската армия предислоцира танкове, артилерия, ракетни установки или БТР-и по-близо до същата тази линия. И често те наистина загърмяват. В интерес на истината разбунтувалите се републики също не стоят със скръстени. Те също стрелят, убиват или раняват украински войници – миналата седмица бе съобщено за трима убити украински войници след обстрел от ДНР.

Но, първо, нито ДНР, нито ЛНР са инициаторите на нарушенията на примирието – те са провокирани, принудени са да отвръщат на огъня.

Второ, ако се налага да стрелят, те вземат на мушка само военни цели. За разлика от украинската армия, те не стрелят по училища, болници, поликлиники, детски градини и други обекти на гражданската инфраструктура. Не раняват и не осакатяват деца, които примерно ритат топка в училищния двор, както се е случвало при украинските обстрели.

Има и трети аргумент - разбунтувалите се републики не са заинтересовани от обстрелите и проточването на конфлита. Най-вече, защото хората там се страхуват, че украински снаряд ще отнесе къщата им, ще удари блока им, ще ги разкъса или осакати, докато се връщат от пазар. Това е елементарен инстинкт за самосъхранение. Отделно, че животът им в едни военни условия е тежък и изпълнен със стрес заради влошеното икономическо положение. Кой ли не би искал мир? И животът да се върне в спокойното и нормално русло отпреди конфликта!

В крайна светка какво излиза? Управляващата украинска клика не просто погазва, а саботира Минските споразумения. Това е трайна линия в нейното поведение. По тази причина Минск-2 няма как да бъде изпълнен.

И какво прави Брюксел при това положение? Продължава да обвързва падането на санкциите с изпълнението на Минск-2. Едва напоследък той някак свенливо взе да казва, че споразуменията трябва да се изпълняват и от двете страни – тоест и от Украйна, а не само от ДНР И ЛНР. Сакън да не се обиди кликата в Киев!

Такава позиция обаче само я окуражава. Казано на футболен език, Брюксел прилича на рефер, който свири обратен фал - в полза не на сритания, а на сриталия, на нарушителя. Това обаче е отсъждане на малоумието, защото означава, че санкциите остават и страните от ЕС ще продължат да понасят загуби. И колко ли още време ще продължава всичко това – година, две, три, пет?

С една дума, Украйна ощетява общността със саботажа на Минските споразумения. И не е ли дошло вече времето да постави въпроса за падането на санкциите именно заради вредителското поведение на Киев?

А ето и още един факт за това поведение. Доскоро Александър Онишченко бе нещо като дясната ръка на президента Петро Порошенко. Сега обаче той се укрива извън страната, защото направи тежки разкрития за президентските машинации, за тъмната страна на управлението му. И бе подгонен от властите. В интервю за телевизия RT той твърди, че по-голяма част от парите, които Киев е получил от МВФ, е похарчена за войната. „По-голямата част от тези пари отиде за войната, в чието продължаване Порошенко е много заинтересован. Всички договори, свързани с тази война, до най-малките подробности за нуждите на армията, се изпълняват от компании, близки до Порошенко. За тях това е бизнес“.

И каква излиза тя? ЕС трябва да търпи загуби, за да печели украинският президент и обкръжението му от война и нарушения на поети ангажименти – на Минс-2. За Евросъюза този екземпляр не се ли оказва Потрошенко? И докога ще го търпим?

Вредителството на Киев се набива на очи и в чисто политическата част от споразуменията. Той блокира усилията за особения статут на ДНР и ЛНР, въпреки че в тези усилия участват САЩ, Германия, отделни институции и представители на Евросъюза. Прави това по всякакви начини, включително и чрез неприемливи условия и дори претенции за преразглеждане на споразуменията. Например иска да се изпълни направо последната фаза, прескачайки предишните две – или да сложи ръка върху двете републики, без да им е дал автономен статут.

Дори и да допуснем, че украинските власти спрат обстрелите, но ако продължат с политическия саботаж срещу въвеждането на въпросния статут, Минските споразумения пак няма да бъдат изпълнени, а значи санкциите ще останат. Съответно ще продължат и загубите за страните от ЕС. Поне според сегашната позиция на еврокрацията.

И докога тя ще оставя сляпа за деструктивното поведение на Киев? Не е ли време да й се отворят очите за него? И защо в това усилие да не се включи страната ни в лицето на новоизбраният ни президент? Противниците на санкциите едва ли ще обърнат гръб на още един аргумент срещу тях.