Опитът да се обвържат еднозначно резултати от гласуване и партийна (не)принадлежност не почива на никаква сериозна логика.

"Който поставя електората на партията в някакво математическо уравнение, изначално е сбъркал. Решава нерешима задача"
 
"Резултатите от изборите силно зависят от искреността и самочувствието, които БСП внушава на обществото"
 
От две седмици в БСП тече оживена дискусия, свързана с предстоящите президентски избори. В нейната основа стои следното твърдение: “Уместно е БСП да подкрепи кандидат извън своите редици, за да привлече допълнителен електорат”. Формулировките са различни, но смисълът е този. Твърдението е построено на следната представа. “Електоратът на БСП в даден момент е постоянна величина. Той ще подкрепи за кандидат както свой член, така и личност, външна на БСП. Кандидат, който е член на БСП, няма да бъде подкрепен от чужд електорат. Следователно x+y е повече от x.”
В тази аргументация има три фундаментални заблуди. Първата е в понятието “електорат на БСП”.
 
Никой не знае какъв е електоратът на БСП, изразен в числа
 
Това понятие е политическо и ценностно, но математически е ирелевантно. Точно преди година социолозите даваха на БСП 10% избиратели. Днес дават 20%. През 2001 г. за БСП гласуваха 780 хиляди, четири години по-късно - 1130 хиляди. След още четири години се върнаха на 750 хиляди. Колко е електоратът на БСП? Колко ще бъде след половин година?
Броят на хората, които гласуват за БСП, зависи от начина, по който се възприема поведението на партията, а не от броя на партийните книжки. Разбира се, в някакви граници. Границите обаче са твърде широки. При определено поведение процентът може да бъде 10. Не дай боже, и по-малко. При друго поведение - 30. Дай боже, и повече. Никой не може да каже колко ще гласуват за БСП, просто защото е БСП. Зависи. Зависи от много неща.
Това означава, че който поставя електората на партията в някакво математическо уравнение, изначално е сбъркал. Решава нерешима задача. Все едно лекар да прогнозира оставащите години на конкретен пациент, позовавайки се на средната продължителност на живота. Без да се интересува от здравето и навиците му.
Добре е всеки, който прави предизборни сметки, да преустанови използването на понятието “твърд електорат на БСП”, ако иска да е политически точен. Зад това понятие няма числова реалност.
 
Втората фундаментална заблуда е в еднозначното обвързване на гласуване и (не)партийна принадлежност
 
През 2001 г. през юни за БСП гласуваха 780 хиляди избиратели. Само пет месеца по-късно за тогавашния председател на БСП на първи тур гласуваха 1030 хиляди. На втори тур - 2040 хиляди. Тези милион и двеста хиляди избиратели разлика електорат ли са на БСП, или не са? Сигурно не са. Ами как тогава гласуват за най-партийната фигура на БСП? Може би са? Ами като са, защо не гласуваха за БСП през юни? Сигурно защото не са...
Опитът да се обвържат резултати от гласуване и партийна принадлежност е още по-безпомощен от опита да се борави с понятието “твърд електорат”.
Ето и третата заблуда. Казват, че подкрепата за БСП с годините намалява, защото обичащите социализма и БКП по един естествен начин измират. Интересно как тогава през 2005 г. се появяват 350 хиляди избиратели повече от 2001 г.
 
Да не би „червените” да възкръсват?
 
Не, обяснението е по-научно. Просто харесалите БСП, отново или за пръв път, през 2005 г. са с 350 хиляди повече в сравнение с 2001 г. Отиваме към причините за харесването (нехаресването).
И към това, че резултатите от предстоящите избори ще зависят преди всичко от политическата кондиция на съответната партия, от качествата на нейните кандидати, от волята им за победа и не на последно място - от искреността и самочувствието, които внушават на обществото.
Другото е алхимия.
 
Резултати на парламентарни избори за БСП и коалиция

2009 г.    750 хил.   - 17,7%
2005 г.    1130 хил. - 33,98%
2001 г.    780 хил.   - 17,15%
1997 г.    940 хил.   - 22,07%
1994 г.    2260 хил. - 43,50%

Резултати за Г. Първанов на президентски избори 2001 г.

Първи тур - 1032 хил.  - 36,39%
Втори тур -  2043 хил.  - 54,13%