/Поглед.инфо/ Позволявам си да кажа и аз няколко думи за 50-та годишнина от испанския демократичен преход, който бе ръководен от испанския крал Хуан Карлос I, встъпил на власт 54 часа след смъртта на генерал Франко и провъзгласен за крал на Испания на 22 ноември 1975г.

В периода, когато държавен глава на Испания беше Хуан Карлос /1975-2014/ бях два мандата дипломат в посолството ни в Мадрид и между тях участвах в работата на световния форум, Мадридската среща (1980-1983).

След стартиралия демократичен преход след смъртта на Франко едно от първите решения на краля и на външния министър Марселино Ореха беше Испания да има пълни дипломатически отношения с всички европейски страни и още през 1977 г. бяха възстановени със СССР и бившите социалистически страни, включително България.

Започнаха да се развиват форсирано двустранните дипломатически отношения между България и Испания - държавни и правителствени визити, визити на външните министри, последвани от визити на парламентарно и кметско ниво, бизнес делегации, докато се стигна до визитите на премиера Фелипе Гонсалес в България и на държавните глави – крал Хуан Карлос в България и президентът Георги Първанов – в Испания (две визити). Официалните отношения се градяха на взаимно доверие и уважение, които се отразиха и на гражданите, испанци и българи.

Участвала съм с официални делегации и съм се срещала и разговаряла няколко пъти с краля Хуан Карлос, което е чест за мен. Кралят правеше силно впечатление с непринудено и естествено държание, което не те сковава от сана му. С това си качество той спечели много леви политици за приятели и до днес. Личните прегрешения на крал Хуан Карлос и трудното време в семейството му на днешната преклонна възраст - над 87 години са извън качеството му на държавник. Известно е, че кралят премина през много тежки здравословни проблеми, 2012-2014, и абдикира по собствено желание през 2014 г. в полза на сина си Фелипе VI. А за „саудитската афера“ никой испански съд не е възбуждал дело срещу монарха, така че зачитам презумпцията за невиновност.

Най-важното, което трябва да се знае и каже е, че 40-години като държавен глава кралят Хуан Карлос е бил демократ, а не диктатор. Хуан Карлос е крал, отвратен от диктатурата. Той е този, който след смъртта на Франко отвари границите, за да се приберат испанските изгнаници – видни политици и интелигенция, той отвори вратите на испанските затвори, от където излязоха политически леви затворници и се включиха веднага в новата испанска политика. Той покани 41 сенатора от квотата на краля в първите демократични Кортеси през 1977г. в Испания, между които писателите Камило Хосе Села, Нобелов лауреат за литература и известният академик Марти де Рикер, изследовател и най-голям познавач на Сервантес и Дон Кихот в световните академични среди. Академик Села изчита дума по дума новата испанска Конституция и остава сред бащите й с подписа си за одобрението й. Царуването на Хуан Карлос е тясно свързано с развитието на испанската култура, тъй като лично се заема с модернизацията на институциите с цел по-голяма достъпност на испанското общество до културните продукти – изкуството да стига до народа. Кралският дворец в Мадрид отвори вратите си за срещи на краля с писатели, артисти, музиканти, художници...Кралят Хуан Карлос I връчи ордена „Златното руно“ на Хосе Мария Пеман /1981/ за неговото творчество. В изминатите 50 години, които днес отбелязва Испания, Короната е предоставила 18 благороднически титли на творци, започвайки от Андрес Сеговия и Лус Казал. Възобновена бе дейността на Националния драматичен център/1978/, Национален институт за сценично изкуство и музика/1985/, Института за кинематография и аудиовизуални изкуства/1985/, Института Сервантес /1991г./ и т.н. Лично по желание на краля Хуан Карлос се променя и затворения дипломатически протокол за приемите на националния празник в двореца. Канят се вече културни представители, както и присъстват политически представители на всички легализирани партии. Според Конституцията от 1978г. кралят е отговаря за дейността на Кралските академии в Испания, които чрез академиците си са със световен престиж днес. Нека не пропусна да отбележа и „Годината на Испания – 1992“: „Севиля Експо '92“ - честване 500-годишнината от откритията на Христофор Колумб в Америка (1492-1992); „Барселона - XXV летни олимпийски игри“; „Мадрид – Европейска столица на културата / 1992/“.

Испанската монархия в нейната многовековна история е преминала през много бурни етапи на мир, войни и завоевания, на възходи и падения. Имала е монарси великани, миротворци, но и жестоки тирани, войнолюбци. Крале, които са градили и други, които са рушили. Монарси, които са били покровители на световни мореплаватели, откривали и завладявали нови земи, печелили са войни и са владели цели континенти и други, които са ги загубвали. Испания има и монарси покровители на изкуствата и други, които са ги анатемосвали... Бурбонската династия е най-жилавата в историята на Испания. Третата й реставрация започва с крал Хуан Карлос I, на 22 ноември 1975 г.

Лопе де Вега (1562-1635), бароковият писател през испанския Златен век, най-плодовитият писател в испанската и световна литература, (3000 сонета, 7 романа, стотици комедии...) в пиесата си „El mejor alcalde, el rey“,1620 г. заклеймява завинаги краля: „Няма да ти отива да носиш златната кралска корона, ако нямаш мирни помисли“.

Кралският дворец, манастир, пантеон „Ел Ескориал“, едно от седемте чудеса на света, е строен 20 години от най-могъщия испански владетел, Филип II, кралят, за който испанците казват, че „дори и слънцето застава мирно пред него“,но е известен, че е бил жесток и студен даже към баща си най-големият испански владетел Карл V /1500-1558/, император на Свещената Римска империя и крал на Кастилия, Арагон, Неапол и Сицилия, който абдикира две години преди смъртта си в полза на сина си - Филип II, който става крал на Испания, Неапол и Нидерландия, а брат му Фердинанд I - наследява Свещената Римска империя.

На 3 август 2020 г. 82-годишният испански монарх Хуан Карлос I, моторът на испанския мирен преход, напусна Испания, оставяйки писмо до сина си крал Фелипе VI. В краткото сдържано писмо владетелят съобщава, че е „смирен и спокоен“, но е взел това крайно решение... „Правя го, за да можеш ти да изпълняваш с изискуемо спокойствие висшата ти отговорност.“ Писмото завършва: „Аз бях 40 години крал на Испания и през всичките тези години винаги съм искал най-доброто за Испания и за Короната“. Той се сбогува със сина си Фелипе: „С моята вечна преданост. С много обич, твой баща.“

Улицата кънти преди 5 години: „Кралят - моторът на демокрацията, Хуан Карлос е напуснал Испания, заминал е в изгнание...“ Да, това е точно, но сякаш се премълчава от тези, които го направиха форсирано... това са тези политици, които 40 години таяха за този вид превратност, едните да върнат диктатурата, а други републиката и по нескрит начин се посветиха, за да го съборят…“

Във в-к“ АВС“ бившият външен министър акад. Марселино Ореха споделя своите спомени от първите години на прехода, в които работи като външен министър с краля Хуан Карлос, изтъквайки неговата безспорна заслуга за промяна на облика на Испания на международната сцена, за признаването й от световната общност като страна променила хода си след Франко на демократична държава. Ореха припомня за впечатляващата реч на испанския крал във Вашингтон пред Конгреса на САЩ, в която кралят трасира бъдещата политика – вътрешна и международна на Испания.

По испанската национална телевизия социалистът Фелипе Гонсалес, който 14 години бе министър-председател на Испания, изтъкна, че“ крал Хуан Карлос, държавен глава през 40-годишния демократичен вървеж на Испания, неговата роля бе изключителна от политическа и държавническа гледна точка, за да тръгне колесницата на испанския мирен преход след смъртта на Франко. И това не бива да се забравя и с лека ръка да се съди Хуан Карлос за неговите лични или семейни проблеми... Фелипе Гонсалес се обръща към зрителите: „Не заличавайте историческия принос на Дон Хуан Карлос. Нека не съдим предварително, а да проявим респект към презумпцията за невиновност“.

Преди 50 години, 54 часа след смъртта на генерал Франко, на 22 ноември 1975 г. Хуан Карлос става крал на Испания. Два съвета кралят не забрави никога. Единият е на кардинал Таранкон, който на официалната церемония по коронясването му отправи молитвата към Бога: „Моля Бог от днес до края на дните си да бъдете крал на всички испанци!“ И другият съвет е този на баща му, дон Хуан де Борбон, графът на Барселона: „Ние, Бурбоните почиваме единствено, когато Бог ни повика… Не е имало никога и никога няма да има такава жертва, която да не мога да направя в името на Испания“.

Кралят Хуан Карлос караше камиона на прехода в Испания.

На 2 юни 2014 г., крал Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, коронован като крал Филип VI. Той запази кралската си титла, която носи 40 години, но бързо мина в сянката на миналото на Испания. Дистанцирането и изчезването на Хуан Карлос от официални церемонии и прояви до такава степен се чувства отстранен от сина си, на който доброволно връчи Короната, че кралят, вече почетен крал избухва, „сякаш не бе нормално наследяване баща-син, а смяна на една династия с друга“.

Испанците са по-голяма част „хуанкарлисти“ в почит към краля-помирител. Защото Хуан Карлос позволи на Испания да излезе мирно и бързо от франкистката диктатура. Трябваше да се затворят раните от Гражданската война и да се изгради конституционна рамка, в която всички политически сили да намерят място, дори и най-радикалните; комунистите, баските сепаратисти, каталунските националисти, социалистите-републиканци. Хуан Карлос беше човек на синтеза и позволи на всички тези хора да обсъждат заедно и да се роди Конституцията от 1978 година. Той не беше единственият архитект, но улесни реконструкцията на Испания. После, през февруари 1981 г., той беше спасителят, защото част от армията провокира държавен преврат. Хуан Карлос направи телевизионно обръщение в 1:30 часа сутринта, в пълна униформа на бригаден генерал, за да напомни на испанците, че ролята на короната е да защитава институциите. Това беше кулминационната точка на демократичния преход. Кралят върна за рекордно време на испанците, на комунистите включително, демокрацията и свободите, защитавайки ги по време на държавния преврат. Но това му струваше враждебността на крайната десница, а най-вече на ултра десните военни и дори на голяма група монархисти затова че се превърна в защитник на Фелипе Гонсалес и Карильо, заедно с националистите. След опита за държавен преврат фигурата на Хуан Карлос израсна, той стана международен символ на блясъка на Испания -1992: Олимпийските игри в Барселона - целият свят можа да се възхити на една модерна, открита и мирна Испания. Хуан Карлос дълго време се славеше като най-добрият посланик на големите испански компании, позволявайки им да печелят важни международни договори...“

Според последното обществено допитване на в. „Ел Паис“: мнозинството испанци искат Хуан Карлос да остане да живее в Испания. А на въпроса „каква е ролята му по време на прехода“ - отговарят ВАЖНА – 86%.

Френската биографка Лоранс Дебре, която стана известна и с помощта й в мемоарната книга на краля „Помирение“, която излезе във Франция преди дни, сравнява неговия исторически обрат с този на Чърчил и Де Гол.

А британската журналистка Селина Скотт, която през 1992 г. снима документален филм - хит за разцвета на Испания по времето на краля Хуан Карлос, 30 години по-късно медийната звезда припомня в „Ел Паис“- 3.09.2022 г., за другото лице на краля Хуан Карлос I: „ По време на първото ни пътуване с хеликоптер кралят настоя да посетим манастира Юсте (Сан Херонимо де Юсте), едно отдалечено място, в развалини и покрито в шубраци. Преди да заснема блясъка и очарованието в неговото ежедневие, ден след ден, Хуан Карлос пожела да ми покаже именно това място, където много векове преди това един негов предшественик, императорът Карл V (1500-1558) преживява остатъка от своя спартански живот след като абдикира в полза на сина си Филип II, припомня репортерката. „ Тогава ми се стори странно, че това място бе така важно за него, че искаше да влезе с коментара му в документалния филм. Но днес, когато той е в изгнание след абдикацията, аз се питам дали той по някакъв начин не е предчувствувал и винаги е знаел, че такъв може да бъде и неговият край.“

Почетният крал Хуан Карлос I -„виновникът“ за испанския мирен преход, не бе поканен от сина му крал Фелипе VI да присъства на тържествения акт по случай 50-годишнината от испанския мирен преход и възстановяването на монархията в Испания. На акта в Кралския дворец бяха наградени кралица София, майката на Фелипе и трима политици-ветерани - социалистът Фелипе Гонсалес–бивш министър председател и двама „бащи на Конституцията“за приноса им в установяването на демокрацията след смъртта на Франко. Бе им връчено най-високото държавното отличие „Златното Руно“. В словото си бившият министър- председател Фелипе Гонсалес /1982-1996/ благодари на краля за високото отличие и извиси решаващата роля на краля Хуан Карлос за демократичния преход след диктатурата на Франко. Гонсалес изтъкна също 40-годишната дейност на Дон Хуан Карлос, окачествявайки го за един от най-уважаваните европейски държавници-кралски особи. Гонсалес не пропусна да отбележи, че за жалост, на този държавен акт днес самият вече почетен крал не бе поканен и не присъства. Бившият министър-председател-социалист отбеляза, че „конфронтацията като принцип е раняваща и вредна.“След този акт последва и друга официална среща с депутати и сенатори в испанските Кортеси – при затворени врати. На този празничен маратон единствено Дон Хуан Карлос е поканен и присъства на монархическисемеен обяд в двореца Пардо, след което веднага отлита за Абу Даби.

На 3 декември испанското издателство „Планета“ представя мемоарната книга „Помирение“ автор е кралят Хуан Карлос I на испански език. Във Франция книгата излезе на френски преди месец и е „събитието-бум“ на книжния пазар.