/Поглед.инфо/ През 2011г. по инициатива на Европейската комисия бива учреден Съвет за бъдещето на Европа, считан за мозъчния тръст, оглавен от бившия италиански премиер Марио Монти. Досега Съветът е провел конференции, в Берлин, Рим и Париж. Освен основните лидери на европейските политически семейства, в състава му влизат 26 изтъкнати политици, академици, икономисти, дипломати, бизнесмени, сред които бившите премиери на Германия, Испания, Великобритания, Белгия – Герхард Шрьодер, Фелипе Гонсалес, Тони Блеър, Гордън Браун, Ги Верхофстадт, икономиста Нуриел Рубими, „бащата на Европа“- Жак Делор, нобелистите-икономисти Майкъл Спенс и Джоузеф Стиглиц и други. Целта е тези известни личности да дадат концепции и стратегии спрямо предизвикателствата в Европа през 21-ия век.

Двудневната конференция на Съвета за бъдещето на Европа се проведе на 28 февруари и 1 март в Мадрид. Организатор на форума е Институтът Бергруен. Участниците във форума изразиха своето голямо безпокойство от застрашителни размери на популизма и крайния национализъм в европейските държави през последните месеци, съпътствани от агресивни действия в навечерието на евровота, май 2014 г.

На форума се чуха различни мнения за държавно управление, дискутираха се пътища за една по-силна и по-устойчива Европа.

Още с пристигането в Мадрид Марио Монти заяви темата на дискусията: „Нашата главна загриженост за бъдещето на Европа е да спрем вълната на популизма!“

Първи, в качеството си на председателстващ форума , се изказа бившият италиански премиер Енрико Летта, който с болка констатира: „На нас европейците ни липсва мечтата. Другите имат мечти. Напрежението около въпросите дали ще се срине еврото, дали ще се разпадне Съюза... ни доведоха до там да загубим мечтата. А преди ние имахме мечти: през 1984 г. – мечтата ни беше да имаме четирите свободи; през 1994 г. – еврото, през 2004 г. – Присъединяването на Източна Европа А сега? Сега не сме си изградили никаква перспектива от този вид. Мечтата ни трябва да бъде политическият съюз“, заяви Летта.

Испанският бивш премиер Фелипе Гонсалес се спря върху вредата, която нанасят националистите и популистите на Европа. „Те единствено искат да изгорят къщата, в която всички живеем заедно, за да останат на опустелия терен, който смятат, че е техен“.

Италианецът Летта продължи твърдата линия на Гонсалес: „А какво значи популизъм в Европа? - Нещо дълбоко „анти“ или никога „за“, а винаги „против“. Това е хетерогенно, но е анти законно, анти еврото“. Има някои фактори, които стимулират популистката динамика. Инмиграцията, която в много страни предизвиква дълбоки социални промени; увеличаване на младежката безработица; интернет, който поставя предизвикателства не само за властта, а и на самата идея за власт. Преди обществените постове и власт имаха монопола върху информацията, затова беше лесно да имаш власт. Днес никой няма монопол върху информацията“ смята Летта. „За първи път ние се приближаваме към едни европейски избори, в които най-важното различие няма да е „лявото“ и „дясното“, а „за“ и „против“ Европа. Винаги е имало камуфлаж с национални избори. Сега, обаче, тези европейски избори през май са наистина европейски и съществува големият риск за бъдещето на Европа. Какво ще бъде тяхното отражение върху европейските институции и растежа? Първо върху Европейския парламент: ще има 20-25% от депутатите, които ще бъдат анти европейци. Също трябва да сме внимателни с филибустеризма.“, заключи Летта. (филибустеризмът е специфична техника на парламентарен обструкционизъм, чрез който се претендира да се блокира приемането на закон или акт посредством продължително обсъждане).

Паскал Леми, член на Съвета, направи следната преценка: „Този е най-трудният момент в европейското строителство. Обществото е на мнение, че Европа не отговаря на своите цели. Идеята, че заедно ще можем и ще направим по-добре, загуби своята сила. Това е факт. Какво можем да направим, за да излезем от тази ерозия? Главният проблем е младежката безработица. Очертават се някои крачки, но трябва да отидем много напред. Какво повече правим заедно? По принцип - мирът. Сега и това не е ясно. Ние нямаме наш собствен разказ. Може би да бъде следният: „Мисията на ЕС е да цивилизова глобализацията“, както ми каза азиатец-дипломат.“

Испанският социалистически лидер Алфредо Рубалкаба се обяви за „Радикален европеизъм в борбата срещу популизма“

Френски еврокомисар за вътрешен пазар и услуги Мишел Барние, пост който покрива регулацията във финансовия сектор, направи доста смело изказване. Мишел Барние е един от тримата кандидати на „народните“ за поста председател на Европейската комисия. На конференцията, на която присъства за бъдещето на Европа комисарят защити своята дейност през изминалия период за възстановяване щетите от „ултра либералната вълна, която подкрепена от „десницата“ и „левицата“, се настани трайно в Европа след осемдесетте години на миналия век. След тази вълна трябва да се върнем към интелигентната регулация, заключи Барние.

Португалският премиер Педро Пасос Коельо основно говори за проблемите на европейците от „юга“ и се обяви за европейски план за реиндустриализация. “Трябва да изградим една Европа, от която се нуждаем, за да се превърне в Европа, която искаме“.

Съветът за бъдещето на Европа заключи, предлагайки да има три моста за по-голяма връзка на Европа. Първият мост има за цел да отдалечи гражданите от гарите на популизма с по-добра комуникация и ефикасност на европейските институции. Вторият мост е за приключване на делението между „севера“ и „юга“ в Европа, защото страните от европейския Юг показаха на дело, че са способни да впрегнат в действие политики за възвръщане на доверието в пазарите. Третият мост е между Обединеното Кралство и останалата част от Европа, опитвайки се да привлечем англосаксонския конкурентен дух към останалия континент и да улесним съжителството с Лондон.

Испанският премиер Мариано Рахой, който закри форума, не спести, че „евроскептиците получиха голям достъп в Европа“. Рахой помоли „мъдрите“ за една „имиграционна политика, която да бъде обща, защото не бива да превръщаме Европа в крепост.“