На 26-27 януари 2013 г. в Сантяго, Чили, се проведе Първата среща Европейски съюз – Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОДЛАК). България бе представена от външния министър Николай Младенов, който маркира присъствието си на “семейната снимка на двете общности” и използва форума, за да замине след откриването му за Вашингтон. /София в края на февруари е домакин на Шестото заседание на Международната работна група по санкциите срещу Сирия/. За разлика от България, нашите съседи участваха на ниво президенти и премиери. Румънският президент Траян Бъсеску след двустранни срещи по време на форума, замина за Перу на официална визита. Сръбският президент Томислав Николич и хърватският премиер Зоран Миланович проведоха на ниво срещи и преговори, въпреки че още не са в ЕС. А къде останахме ние?
Форумът в Чили на двете големи общности бе под надслов „Алианс за устойчиво развитие: насърчаване на инвестиции със социално и екологично въздействие”. Двустранната среща на високо равнище обедини държавните и правителствени ръководители на 60-те държави. /27 държави на ЕС и 33 държави на Латинска Америка и Карибите/.
Взаимоотношенията между Европейския съюз и Латинска Америка и Карибите са многостранни и се провеждат на различни нива: с целия регион на срещи на високо равнище между държавните и правителствени ръководители; с подрегиони (споразумения и политически диалог - Централна Америка, Андската общност и Меркосур); с отделни страни (споразумения и политически диалог с Мексико и Чили; стратегически партньорства с Мексико и Бразилия).
Като цяло, ЕС е вторият най-важен търговски партньор на Латинска Америка (след САЩ) и водещ инвеститор в региона.
Визитка на ОЛАДК /лат.СЕLAС/ :
Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите е млада организация, създадена на 23 февруари, 2010 г., на среща на високо равнище в Плая дел Кармен, Кинтана Роо, Мексико. ОЛАДК е най-голямото обединение в Западното полукълбо, обхващащо 33 държави от Северна и Южна Америка, включително Куба, но без САЩ и Канада, с над 600 милиона население. ОЛАДК е пример на усилията за интеграция в Латинска Америка през последното десетилетие, „осъществяваща мечтата на Симон Боливар за голямото американско отечество“. С ОЛАДК /CELAC/ до известна степен се намалява влиянието на САЩ и на „доктрината Мънро“ върху политиката и икономиката на Латинска Америка и общността се явява един вид алтернатива на Организацията на американските държави /ОАД/, регионалната организация, създадена до голяма степен от Вашингтон през 1948 г., за противодействие на потенциално мощното съветско влияние, нахлуващо в региона. Общността, ОЛАДК, избира двамата президенти на Венецуела и на Чили Уго Чавес и Себастиан Пиньера за съпредседатели, които имат като първа задача да изготвят Устава на организацията.
Първото председателство за 2011г. бе поето от Венецуела. На 2 и 3 декември 2011г. в Каракас се проведе и Първата среща на върха на Общността на Латиноамериканските държави и Карибите на тема “Световната икономическа криза и нейното въздействие върху региона”, на която 33-те президенти и премиери одобриха Устава и положиха основата на тази най-голяма латиноамериканска организация за интеграция и с обща стратегия по основните политически, икономически и социални проблеми. Венецуелският президент Уго Чавес, радетел за интеграцията в Латинска Америка, предаде председателството за 2012г. на президента на Чили, Себастиан Пиньера.
Интересът към форума в Чили бе продиктуван от присъствието на изтъкнати държавници от Европа и Америка, със собствено мнение и с тежест в световната политика, пристигащи един след друг в Сантиаго с надеждата да обменят мнения и потърсят общи решения по кризисните проблеми, които разтърсиха Европа и САЩ. Не липсваха и протестиращи граждански, студентски, хуманитарни, екологични и националистични формирования, които също се настаниха с плакати и лозунги в центъра на Сантиаго.
Европейският съюз бе представен от своите асови политици – Херман Ван Ромпой, председател на Европейския съвет, Жозе Мануел Барозо, председател на Европейската комисия и канцлера на Германия Ангела Меркел, придружени от президентите и премиерите на ЕС.
Латинска Америка, пъстра и емоционална, бе лесно разпознаваема с трите си президентки на Бразилия, Аржентина и Коста Рика, Дилма Русеф, Кристина Фернандес де Кирчнер и Лаура Чинчиля, заедно с президентите на Мексико, Колумбия, Коста Рика, Хаити, Боливия, Куба, Уругвай и т.н. Специален интерес бе проявен към кубинския президент Раул Кастро, който от 1971 г., когато Фидел Кастро гостува на президента Салвадор Алиенде, сега за първи път стъпва на чилийска земя. Още повече, че от тази среща кубинският президент поема следващото председателство на ОДЛАК за 2013г.
Аржентинската президентка Кристина Фернандес де Кирчнер с пристигането си определи приоритетите на срещата : ”На форума в Чили ще има две важни събития: среща с Европейския съюз и участието на Република Куба в CELAC, което маркира новата епоха в региона. Латинска Америка и Карибите днес са по-единни като никога досега...”
В големия салон с много символика “Габриела Мистрал”, носещ името на чилийската поетеса и дипломатка в Европа и Америка, първи чилийски лауреат на Нобелова награда за литература през 1945г., чилийският президент - домакин Себастиан Пиньера, откри тържествено срещата и поздрави: “Двете общности - ЕС и ОДЛАК и техните държавни и правителствени ръководители от 60-те държави, с 1 милиард и 100 милиона население, произвеждащо повече от 1/3 от световната продукция... Европейският съюз идва тук в Чили на тази Среща на върха след дълга и болезнена криза. Но не бива да забравяме, че Европа продължава да е един мощен регион...” Пиньера сподели как преди две години е била създадена младата латиноамериканска общност като механизъм за интеграцията на региона и изтъкна главната заслуга на венецуелския президент Уго Чавес за стартирането й.
Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой оцени като “близки” отношения между Европа и Латинска Америка и изтъкна, че ЕС преговаря за подписването на търговско споразумение с Южноамериканския общ пазар (МЕРКОСУР) - Аржентина, Бразилия, Венецуела, Парагвай и Уругвай. "В процес сме на сближаване между ОДЛАК и ЕС, което се надяваме скоро да рефлектира в съвместни организации", заяви Ромпой и добави: "Няма да жалим усилия, за да постигнем тази цел". Ромпой предупреди, че има съществени разлики между двата съюза, но лидерите от двете страни на Атлантика трябва да започнат да вземат истински решения по тази тема. Глобализацията означава, че нашите съдби са взаимно свързани", подчерта председателят на Европейския съвет. /Преговорите за свободна търговия ЕС-МЕРКОСУР започнаха още през 1999 г., но пет години по-късно на практика попаднаха в задънена улица заради противоречия по подхода към проблема за взаимното отваряне на пазарите. Южноамериканците настояват европейските пазари да бъдат широко отворени за селскостопански продукти от страните в МЕРКОСУР, а европейците искат максимално привилегировани условия за износа на своите промишлени стоки в Южна Америка./
Уругвайският президент Хосе “Пепе” Мухика, известен като “бедният президент”, заради скромния му начин на живот и отказа му от президентски привилегии и допълнителни средства, които дарява на сираци, прикова вниманието на присъстващите с изказването си: “Днес латиноамериканският регион, господа президенти, действа без господаря от Севера и ние започнахме да сме господари на нас самите, да водим диалог на равни с равни, защото ние сме 1/3 от човечеството. Нашият брат Уго Чавес пося солидарност и интеграция между нас, каквито никога не сме виждали в историята на Латинска Америка. В Латинска Америка, драги колеги, интеграционният процес е безпрецедентен ...”
Медийният интерес беше насочен от една страна към двете най-силни жени държавнички в света Ангела Меркел и Дилма Русеф. За съжаление бразилската президентка не остана дълго на форума и отлетя за Санта Мария, където след пожар в дискотека бяха загинали над 230 студенти. Разплакана Дилма замина обратно за Бразилия с думите: “Тези, които се нуждаят днес от мен това е бразилският народ!”.
Чувстваше се осезателно липсата на най-атрактивната личност сред латиноамериканските президенти - Уго Чавес, който се възстановява бавно в Хавана от тежка операция, но изпрати изключително емоционално и в негов стил послание, което развълнува форума. Вицепрезидентът на Венецуела Николас Мадуро го прочете. Ще цитирам само един пасаж от него: “Братя и сестри, ние, народите от голямото Отечество в духа на Симон Боливар и на Пабло Неруда, ние сме единни на този форум. В света барабаните започнаха да бият на война, но Латинска Америка и Карибите е и остава зона на мира, спазвайки ревностно международното право и търсейки политическо решение чрез преговори на вътрешни конфликти...Ние трябва да се противопоставим на логиката на войната с културата на мира и да я спрем със справедливост... Пабло Неруда в неговата поема “Височините на Мачу Пикчу” настоява: “Изкачи се с мен, братко, за да се родиш...”. Нека да се изкачим, братя и сестри, защото дойде часът да се родим отново с цялата памет от миналото и цялото бъдеще, озарено от настоящето...”
Появата на Куба на международната сцена и на нейния президент Раул Кастро в Сантиаго в новото си амплоа на поемащ председателството на ОДЛАК за 2013г. някои европейски президенти и премиери възприеха трудно и бяха смутени. Дори се стигна до недипломатичното разминаване без поздрав от германската канцлерка А.Меркел към Кастро, на която той кавалерски направи път, за да мине, а тя го отмина с вдигната глава без поздрав. /В “Ю-туб” има видео/. Но Старият континент трябва да превъзмогне надменността, граничеща с неуважение и незачитане на суверенна държава заради политически различия, ако иска да има приятели по света. Трябва да признае, че карибската държава Република Куба е с равни права като всички други. Новият председател на ОДЛАК Раул Кастро през тази 2013 г. е именно този, който ще реализира на практика договореностите между 60-те държави и ще координира и подписва всички съгласувани договорености от срещата в Чили. Харесвало се или не на германската канцлерка.
Основните теми – интеграция, равноправие, бедност, икономическа и социална кризи, наркотрафик, насилие, вътрешни военни конфликти, дискриминация бяха акцентувани от президентите и премиери в изявленията си от високата трибуна на форума. В много от изказванията на латиноамериканците пролича, обаче, че са раздразнени от това, че Европа се отнася с високомерие, като господар към региона. Латиноамериканците са горди и силно чувствителни при разговори и преговори с европейците - обяснимо донякъде заради вековния им различен общ ход в историята. Затова преговорите са сложни, има разминавания, премълчавания, обиди, сблъсъци и често завършват като разговор между глухи...
На официалната вечеря в историческия “Patio de Los Cañones” /”Двора на оръдията”/ в Двореца де ла Монеда, останал завинаги в паметта на чилийците и на света с убийството и безсмъртието на президента Салвадор Алиенде, чилийският домакин-президент С.Пиньеда подчерта в речта си, че Латинска Америка “се преражда истински” и “се надявам светът да признае нашия континент, поставяйки го на по-високо стъпало, да излезем от развиващите се страни, с ниски показатели за бедност и неравенство...”.
Милиарди долари се въртяха по време на срещата в инвестиции, капитали, търговия, природни ресурси, които приближиха Европа и Латинска Америка, без да скриват, обаче, недоверието и различните политически, социални и икономически възгледи, които пречеха до известна степен за по-голяма договореност и гъвкавост.
Европейският лидер Рампой смело предложи: “Можем да предоставим отворен пазар за 500 милиона граждани”. Добрите намерения се сблъскаха, обаче, с различни позиции и визии за Европа, за нейната безработица, за 50% млади хора без работа в Испания и силната емиграционна вълна към Латинска Америка, както и за бъдещото икономическо възстановяване на Европа.
Позицията на президента на Боливия Ево Моралес, критична към дясната политика в повечето европейски държави, че “когато се вкараме ние латиноамериканците в свободния пазар, има нерешени проблеми от икономически и социален характер, докато продължава да се разраства бедността”, се сблъска с тази на германската канцлер Ангела Меркел “за различно развито общество”. Меркел засегна президента индианец, която продължи: “трябва да намалим дълбоките асиметрии между страните и континентите, защото Евросъюзът търси връзки между равни...” Чилиецът Пиньера се намеси като опитен бизнесмен на страната на Моралес и Меркел заключи: “Никой да не мисли, че икономическите трудности на Европа могат да се решат с протагонизъм...” Барозо подкрепи Меркел: Отворените пазари ще облагодетелстват всички и нашата отговорност е да ги насърчаваме...”
Директните чуждестранни инвестиции, които Латинска Америка е получила за периода 2000-2011г. възлизат на 1.1 билиона долара, от които 460 милиарда са от ЕС, предимно в годините на кризата 2006-2011г. А Латинска Америка капитализира само 117 милиарда в ЕС. Но в Латинска Америка 58 милиона граждани са прескочили границата на бедността, което е признак на стабилитет, въпреки че все още остават различията между социалните групи в региона. Остава въпросът: Ако Евросъюзът се възстанови след някоя и друга година той ще продължи ли да привлича латиноамерикански капитали или отново ще се дистанцира от тях?
От Заключителната декларация от срещата става ясно, че държавните ръководители на двата региона отчитат значението на регулиращите рамки “стабилни и прозрачни” и подкрепят инвестициите и международната търговия като източник за устойчивото развитие. "Подчертаваме важността от наличие на стабилна и прозрачна регулаторна схема, която дава сигурност на инвеститорите при същевременно признаване правото на суверенните държави да ги регулират".
На пресконференцията след срещата:
“Ценим дълбоко нашите отношения с ОДЛАК, защото знаем, че във ваше лице имаме един силен съдружник” заяви президентът на Европейския съвет Рампой.
Чилийският президент Пиньера изтъкна: “Тази наша обща среща на върха не е само полезна, но е и необходима, тя не е само уместна, но и спешна.”
Президентът на Европейската комисия Барозо подчерта политическото, социално и демократично развитие на Латинска Америка: „Латинска Америка и Карибите са осъществили големи трансформации, впечатляващо развитие в политическо и социално отношение. Европейската комисия поздравява този континент за неговите постижения. Страните, които членуват в ОДЛАК /CELAC/ са успели да консолидират демокрацията. Стратегическият алианс на съдружници, ни свързва не само когато имаме проблеми, но при всички ситуации.”
Рампой съобщи, че Втората среща ЕС-ОДЛАК ще бъде организирана от ЕС през 2015г.
Лидерите на Европейския съюз признаха, че европейският бизнес понякога среща правна несигурност в страните от Латинска Америка и Карибите. „Виждаме увеличаване на инвестициите на Латинска Америка в Европа, където те са добре дошли. И двете страни трябва да предоставят правна сигурност на компаниите, инвестиращи в нашите икономики“, посочи председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
Германският канцлер Ангела Меркел каза, че стабилните прогнози за растежа в Латинска Америка ще са от полза за засегнатите от кризата страни в ЕС. "Най-важното нещо за страните тук е, че те остават с впечатлението, че ние в еврозоната преодоляваме кризата заедно", подчерта Меркел.
По време на двудневната среща делегацията на ЕС настоя за смекчаване на търговските бариери и сключване на споразумение за свободна търговия. ЕС успя да подпише серия от търговски споразумения с Перу и Колумбия, както и споразумение за асоцииране с Централна Америка, които предстоят да влязат в сила.
Участниците в срещата на върха в чилийската столица единодушно потвърдиха наличието на здрави връзки между двата региона и това, че те споделят сходни ценности и становища. Барозу заяви по този повод, че двата региона са естествени и равностойни партньори: „В днешния свят размерът има значение, но ценностите правят именно тези разлики“.
Реакциите към някои от исканията на ЕС бяха смесени. Латиноамериканският блок заяви, че силно субсидираният селскостопански сектор на ЕС изтласква международната конкуренция. Президентът на Боливия Ево Моралес не остана доволен от срещата в Сантиаго, окачествявайки я като разговор между глухи: “Имаме нужда от съдружници и партньори, а не от господари, които идват, за да изтръгват нашите богатства и ресурси.”
Кубинският външен министър Бруно Родригес обяви, че срещата е била почти секретна, защото се знае само това, какво са казали Рампой и Барозо и Пиньера. Останалото са версии на дипломатите...”
Президентката на Аржентина Кристина Фернандес подчерта, че самият факт, че Куба поема председателството на ОДЛАК бележи смяна на епохата. Регионалният блок се изгради като ново и собствено пространство за латиноамериканци.
Раул Кастро, поемайки ръководството на ОДЛАК, акцентува, че ще положи всички усилия и енергия по време на председателството и смята за висока чест и отговорност тази длъжност. И предупреди с ирония (към Меркел): “Не се притеснявайте, аз ще бъда председател само една година.”
