Франсоа Оланд – полъх на промяната в Европа

С нов президент-социалист, Франсоа Оланд, Франция празнува историческата дата 14 юли 1789 г., отбелязвайки 223 години от превземането на Бастилията, символ на Френската революция.

Франция от векове вълнува света с нейната политика и култура, а нейният Париж се утвърди за световна столица на движещата се прогресивна прослойка на човечеството. Последните 50 години има известно пренасочване към Москва и Вашингтон, но безспорно е, че световните политики, култури, икономики, финанси не могат да напредват без авторитетното одобрение на Париж. А това не е случайно, защото френският завет „свобода, равенство и братство” е изградил негласното правило политици, прочути умове и гениални творци от цял свят да минават през Париж, за да получат признание, популярност и слава.

Франция – политически лидер на Европейския съюз

Нека припомня пророческото слово на великия писател и политик Виктор Юго на Световния конгрес за мир в Париж, 1849 г., обръщайки се към европейските делегати: „Ще дойде денят, когато вие - всички нации на Континента, без да губите своите разнообразни качества и знаменателната индивидуалност, вие плътно ще се обедините в един висш съюз и ще учредите европейското братство...А моята Франция ще носи с чест политическия жезъл на „свобода, равенство и братство.” Така безсмъртният Юго отреди Франция да поеме ролята на политически лидер на мирно съюзилите се европейски равноправни държави.

Много знакови политици след тежките световни войни и катастрофи през ХХ-я век са с идеята за над-национален съюз против нова война в Европа и в желанието да се възроди Континента след тежките страдания и разрушения. Създаването на Европейска общност за въглища и стомана(ЕОВС), по идея на френския дипломат Жан Моне, обявена от френския външен министър тогава Робер Шуман на 9 май 1950 г., днес се чества за Ден на Европа.

Франция е инициатор в изграждане на структурите, нейните политици и дипломати са със сериозен принос в европейското семейство и Франция заема водещо приоритетно място в ръководството на Европейската общност с личности, които завъртат колелото на развитието на Евросъюза по завета „свобода, равенство и братство” . В аналите на френската история остава знаменитата реч на Шарл дьо Гол, 1959 г. с въжделение за „една Европа от Атлантика до Урал”.

Френско-германското сътрудничество

В стратегията на великия генерал дьо Гол в новия политически съюз на европейските страни трябва активно да се включи Германия, финансов гигант, която в периода след Втората световна война е с накърнен имидж заради Хитлер. През 1962 г. К.Аденауер и Шарл дьо Гол „поставят основите на помирението между двете държави, на френско-германското стратегическо партньорство и на бъдеща Обединена Европа”. В 1963 г. Аденауер и Дьо Гол подписват Елисейския договор, основополагащият документ на френско-германското сътрудничество във външната политика и политиката за сигурност.

Нова ера за френско-германските отношения настъпва по време на канцлера Хелмут Шмит и президента Валери Жискар Д,Естен, които управляват по време на петролната криза и успяват да изградят обща стратегия.

Още по-пълен синхрон постигат Хелмут Кол и Франсоа Митеран, без да им пречи, че са от различни политически лагери. Договорът за Европейския икономически и политически съюз стартира през 1992 г., с приоритет европейска интеграция и разширение. Френският политик Жак Делор, финансов министър на Митеран, оглавява два мандата Европейската комисия /1985-1995/ - единственият задържал се 10 години на този пост досега.

Френско-германският тандем Ширак-Шрьодер е белязан от иракската криза. Франция и Германия, най-силните политически и икономически държави на Евросъюза, приеха да бъдат контрапункт на САЩ, но не враждебен вътре в ООН. „Ние сме убедени, че трябва да има един многополюсен свят и че една велика сила не може сама да осигури световния ред”, заявява пацифистът Жак Ширак. Оста Париж-Берлин-Москва е исторически факт, който изважда Европа от нейния 60-годишен страх от надмощието на хитлеристка Германия и й позволява да преоткрие политическата си воля. Двете най-силни държави Франция и Германия, тяхната сплотеност в политиките им по иракската криза убеждава държавите-колоси Русия, Бразилия, Индия и Китай да застанат зад силните европейски политици Ширак и Шрьодер.

Следващият тандем „Меркози” между германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Николас Саркози, въпреки някои успехи, създаде впечатлението, че той властва и разделя Европейския съюз при опитите за решаване с консерватизъм, рестрикции и стагнация финансовата и банкова криза в тежко болните европейски държави Португалия, Гърция, Испания, Италия, политика довела до стачки, протести и правителствени рокади. Привилегированият алианс, превърнал се в стратегия, накърни равноправието в Евросъюза.

Известен като „един от бащите на Европа”, 86-годишният Жак Делор на 29 март 2012 г. остро критикува от трибуната лидерите на Европейския съюз, че „убиват Европа” като заменят общностния метод с междуправителствени решения и национализъм и „напълно разрушават наследството на бащите на Европа”. Делор обвини Жозе Мануел Барозу за липса на достатъчно инициативност и че играе ролята на „пожарникаря пироман” в еврокризата. А към Ван Ромпой, Делор се обърна с думите: „Не, господин Ван Ромпой, вие не защитавате общностния метод... Общностният метод се състои в постоянното предимство на европейския интерес. А това е борбата на всеки еврокомисар да бъде там, не защото е хубаво или защото работата е добре платена, а защото е в името на европейския интерес...
Европа е изградена върху многообразието. Трябва ли да съхраним това многообразие или трябва да приемем скритото управление на Германия? Това е въпросът, защото не всички могат да приемат германския модел, нито пък това е необходимо, защото Европейският съюз е съюз на многообразието”. И добавя: „Солидарността изчезва. Съжалявам, че трябва да кажа, че социалният диалог липсва... Основна причина за кризата е прекомерната идеология на финансирането”. По думите му лидерите на ЕС, които са морално отговорни за кризата, са отхвърлили предишните негови предложения за координиране на икономическите политики.
”Вместо това те само добавиха думата „растеж” към „Пакта за стабилност и растеж”, подчерта Делор, добавяйки „Какво безразсъдство, каква безотговорност!”. Той разкритикува също и фискалния пакт за бюджетна дисциплина, който според него представлява голямо усилие с малък резултат. „Липсва елементът растеж, отбеляза той, и не е ясно кой какво е решил”.

Президентът Франсоа Оланд

Франсоа Оланд официално встъпи в длъжност като президент на Франция на 15 май 2012 г. след огласяване на официалните резултати от изборите, подписване на протокол и връчване на огърлието на велик майстор на ордена на Почетния легион - висшето отличие във Франция и символ на висшата власт в страната. „От този ден Вие олицетворявате Франция, символизирате ценностите на Републиката и представлявате френския народ”, обяви на церемонията председателят на Конституционния съд.

Новият френски президент Франсоа Оланд под блясъците на прожекторите в Елисейския дворец заяви в словото си, че неговото намерение е „да възправи Франция за живот в справедливост” и „да отвори нов път в Европа”. Оланд съобщи, че ще призове европейските партньори на Франция да подкрепят пакт, съчетаващ целите за намаляване на дефицитите с политика за икономически растеж. И благодари на своите „предшественици, всички тези президенти, които преди мен имаха високата отговорност да управляват Републиката: на Шарл дьо Гол, който издигна с престижа си величието и суверенитета на Франция, на Жорж Помпиду, който превърна от императив в национална кауза индустриалното развитие на страната, на Валери Жискар д,Eстен, който лансира модернизацията на френското общество, на Франсоа Митеран, към който изпитвам специално чувство в днешния ден и който направи толкова много за свободите и социалния прогрес, на Жак Ширак, който беляза управлението си със своята привързаност към стойностите и държавността на Републиката, на Николас Саркози, към когото отправям моите пожелания за новия живот, който е пред него от днес. Да живее Републиката! Да живее Франция!”

Традициите

Французите са прочути традиционалисти. Затова ще припомня един факт, който французинът ще помни винаги. Току що избраният президент през 2007 г. Николас Саркози отказва на президента Жак Ширак да участва с него в честванията по случай края на Втората световна война с оправданието: „Не искам да оставя впечатление за двуглава Република”. След тази непремислена реплика консерваторът Саркози отлита за Малта, а от там на круиз с луксозната яхта „Палома” на милиардера Венсан Болоре. Инцидентът накърни французите и го жигосва до края на мандата му за пренебрежителната му реплика и отношение към съдбовния ден за Франция и за света...

Затова Оланд не пропусна да придружи Саркози и да положи венец, възпоменавайки датата 8 юни 1945 г. пред гроба на незнайния войн на Триумфалната арка, когато фелдмаршал Вилхелм Кайтел разпуска Вермахта и се слага краят на Втората световна война.

Франсоа Оланд е от тези трезви политици, способни да използват разумните ценности и традиции. Оланд идва на власт в едни почти извънредни условия – икономическа слабост на Франция, силно раздвоено общество заради снижени доходи, стагнация, тежка финансова и банкова криза в Европа, заплаха от срив на еврото и разпад на Обединена Европа, един уморен европейски народ, изтощен от изпитания и финансови издевателства.

На голямото пано „от натура” френският десен политик Мишел Барние, европейски комисар за вътрешния пазар и услугите, гост в „платото” на френския телевизионен канал iTélé, на 27 юни 2012 г. направи политически портрет на президента Франсоа Оланд: „Аз съм напълно убеден в европейската ангажираност на Франсоа Оланд. Дори това заявих още преди избирането му за президент, той е европейски ангажиран политик в линията на президента Франсоа Митеран и на „бащата на Европа”, уважавания от мен Жак Делор...” Барние обясни, че съвсем не е обезпокоен от съжителството между дясното европейско множество и властта във Франция, ориентирана на ляво, напомняйки много важната отговорност на Франсоа Оланд – да превърна Франция в една конкурентна страна.

Стартът на Оланд в световната политика

Френският президент-социалист Франсоа Оланд с плонж се гмурна в дълбоките води на дипломацията. Той не бе плувал във външна политика, за да има тежест и да му вярват неговите противници от дясно или тези от ляво, когато се намесва в нея. Оланд беше непознат и всички смятаха, че той няма да е аргументираният политически глас на Франция в тежките преговори по европейската финансова и икономическа криза, сравнима само с тази от 1929 г. Но за голяма изненада „обикновеният президент” се защити като опитен плувец и дебютът му в „голямата световна политика” се оказа обещаващ.

Неговият неофит или първо кръщение впечатли световния политически елит – той пропътува рекорда от 46 250 км. за 50 дни по международни дела. От Париж и Берлин през Вашингтон, Кемп Дейвид и Чикаго до Афганистан, от Лос Кабос - Мексико до Рио де Жанейро - Бразилия и почти ежедневните совалки из Европа: Берлин-Брюксел-Рим-Брюксел-Лондон-Париж... Франсоа Оланд наложи своя обикновен директен стил и това се хареса на неговите чужди партньори - колеги. Посланието си за растеж в Европа той го стори с финес срещу строгите икономически мерки, наложени от Саркози-Меркел на закъсалите европейски страни, предлагайки интелигентно: „Европа не може да продължи да следва пътя на стагнацията и да страда, проваляйки своя единствен шанс да може отново да се изправи... въвличайки голяма част от света в спиралата на сътресенията...”

Съзнавайки, че изборът му за президент на Франция ще се отрази върху насоката на Европа, веднага след встъпването му в длъжност президент Оланд замина за Германия за разговор с канцлерката Ангела Меркел по темата - състоянието на финансовата криза в Евросъюза. Новият френски президент настоя пред канцлерката най-напред да се добави към Фискалния договор пакет от мерки за солидарност, стимулиране и растеж на икономиката и поиска Европейската централна банка да намали лихвите и да отпуска заеми пряко на държавите, а не на частните банки. По този начин да се разчисти пътят към бързото излизане от кризата, съзнавайки че се противопоставя на Меркел и на Бундесбанк, които в действителност диктуват икономическата и финансовата политика на Европейския съюз. Ф.Оланд упорито отстоя и уточни, че ако Германия не приеме тези промени, Франция няма да ратифицира Фискалния пакт. Франция и Германия почти винаги са били съдбовно обвързани. Така е и сега, защото от новия френски президент и неговото правителство зависи много - а именно дали „моторът на ЕС” ще потегли напред или съвсем ще угасне. Но Франсоа Оланд излезе победител от срещата на върха в Рим.

Френският президент Франсоа Оланд в интервю за германския седмичник „Мариане” споделя впечатлението си от поредицата преговори с германската канцлерка Ангела Меркел: „Аз бързо разбрах нейната личност, тя е силна, но не и сложна. Тя иска и има чувство за компромис, а в същото време държи на своята позиция” и добавя: „Противно на това, което се говори, нашите отношения не са лоши”. А по време на срещата на високо равнище на Евросъюза на 28 и 29 юни Оланд заключи „тя изигра ценна роля”.

Воювалите две страни помежду си в три войни, Франция и Германия отбелязаха 50-ата годишнина от „Месата на мира” в Ремската катедрала за френско-германското помирение между генерал Шарл дьо Гол и канцлера Конрад Аденауер на 8 юли 1962 г. Президентът Франсоа Оланд заяви пред канцлерката Меркел: „Френско-германската дружба не се наследява, тя се култивира, не се чества, а се споделя. Ние не обръщаме само страницата, а предлагам да отворим заедно една нова врата за дейността ни през следващите години”, цитирайки думите на Дьо Гол преди половин век. В отговор Меркел увери: „Трябва да довършим днес на политическо ниво икономическия и валутния съюз, това са Херкулесовски усилия, но Европа е в състояние да ги положи”.

В Европейския съюз трудно може нещо да стане без знанието на Франция, втората икономика в еврозоната и петата в света, една от петте постоянни членове на Съвета за Сигурност на ООН. Президентът Оланд удържа позицията си, доказвайки, че когато в една демокрация мандатът, даден от народа, съвпада с една твърда политическа воля, може да се постигне всяка цел.

Франсоа Оланд получи и подкрепа от Вашингтон по време на първата си визита в САЩ. Оланд и Обама споделят общи интереси: И Европа и САЩ са за растеж. Обама не може да поеме риска няколко месеца преди изборите за президент на САЩ да види икономиката на своята страна отново срината в резултат от кризата в еврозоната. Помагайки на Оланд, Обама помага на себе си.

Президентът на Франция сподели пред медиите мнението си за президента на САЩ: „Що се отнася до американския президент Барак Обама, той е много конструктивен, много информиран, но преди всичко е американец, който ясно осъзнава могъществото на САЩ. Той се солидаризира с френската позиция в Евросъюза, защото се нуждае от растежа в Европа, за да съживи икономиката в своята страна”.

„Кризата в еврозоната налага бързи и конкретни решения без отлагане. Ние не можем да си позволим лукса да чакаме ситуацията да се подобри от само себе си. Кризата иска решенията още тази седмица. Няма да има доверие без растеж и няма да има растеж без доверие”, заявява френският президент на Срещата на Г-8.

Президентът Обама тактически не оспори в Чикаго на срещата на НАТО твърдата позиция на френския си колега да изтегли своите военни от Афганистан до края на 2012 г., обещание, което Оланд бе дал по време на кампанията си. Още повече, неотдавнашният самоубийствен атентат в Афганистан отнел живота на четирима френски военни и афганистанския им преводач, както и петима войници ранени, трима от които в тежко състояние. С последните жертви броят на загиналите в Афганистан френски военни от началото на западната интервенция в страната през 2001 г. достигна 87. „До края на годината трябва да бъде направено всичко, за да може нашите войници да изпълнят задълженията си, но при най-високо равнище на сигурност и с най-голяма бдителност за живота им. Аз поемам това задължение и ще бъда гарант за тази операция”, заяви Оланд и замина изненадващо за Кабул.

Европа сякаш чакаше появата на Франсоа Оланд. В Европейския съюз се чувстваше надмощието на силната Германия, която в цялата история на Евросъюза участва с финансовата си мощ. Политическата роля е на Франция. И това не е случайно. Франция исторически е свързана с мира и свободата. Затова тя е и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН от 1963 г., заедно с Русия, Китай, САЩ и Великобритания и носи пред Европа и света една друга политическа тежест, отредена й от човечеството. Германия след 1945 г., въпреки доказателствата, които дава за опазване на мира, все още е жив спомена от агресията й през Втората световна война и все още се прокрадва недоверие в някои политически кръгове от Европа и света.

Победата във Франция на Франсоа Оланд, президент-социалист, 17 години след Франсоа Митеран, предизвика оживление в международен план. В Европа Оланд бе посрещнат от едни като шок, а от други с въздишка на надежда, че може би носи промяна в Евросъюза. С надежда го посрещна смазаната финансово Гърция, докато големи безпокойства и страхове бушуваха в Испания и Италия, оказали се безпочвени в последствие.

Франсоа Оланд,”европейският Рузвелт” за гърците.

„Ние гърците имаме нужда от смяна на политиката в Европа. Единствено надеждата ни е към новия френски президент, че може да направи нещо. От месец март в една Гърция на края на пропастта името на Франсоа Оланд означава надежда. Бившият премиер Г. Папандреу го определя за „вятъра на промяната в Европа”.”, пише гръцкият ежедневник To Vima.

Ежедневникът Ta Nea под заглавие: „Франсоа Оланд - Рузвелт на Европа”, подчертава за нуждата от един "New Deal" в Европа за публични инвестиции, за ускоряване на растежа. Либералният Kathimerini предвижда, че новият френски президент „ще препотвърди френско-германската ос”.

Лидерът на радикалната левица Алексис Циплас поиска спешна среща с Франсоа Оланд преди още той да влезе в Елисейския дворец, за да го помоли да се ангажира да бъде противотежест на германския натиск като европейски арбитър за гърците.

Цяла Гърция в един глас заяви: „Това, което става във Франция, е твърде важно и за Гърция. Франсоа Оланд е голямата ни надежда за промяна на съотношението на силите и за ревизиране на европейската политика”.

Президентът Ф. Оланд се наложи в Европейския съюз като истински европейски лидер, гъвкав и упорит преговарящ, уважаващ и влиятелен. Той се оказа, че е способен да разруши като динамит системата Меркози без дори да повиши глас и почти без да отстъпи от своите принципи. След два дни тежки преговори в Брюксел в края на юни и безспорната заслуга за успех на Оланд, той единствено заяви, че „няма друг победител, освен еврото, за да се успокои напрежението на пазарите и възстанови стабилност в Италия и Испания”.

Оланд за себе си

Три четвърти от времето си френският държавен глава посвети на международните дела и на Европа. Но рейтингът му започна да пада от последната седмица средно със 7 %, а одобрението на политиката му стигна 53 %, което го върна към проблемите в Париж. „Времето на президента бе главно европейско и международно. Така се печели престиж, но тръгвайки нагоре, се отдалечаваш от другите и французите може да добият впечатлението, че са останали на разстояние, че са изоставени дори”, признава Оланд, обещал по време на кампанията си „нормално” президентско управление, близко до гражданите. Европейската политика сякаш затисна президента Оланд и той остави своята страна на втори план в името на Европа и на еврото. Ежедневните му ангажименти в Елисейския дворец сякаш не се виждаха – назначаване на правителство, формиране на екипи от 500 висши чиновници, които работят в системата, работата по сформиране на новото Национално събрание, приемане програмата на правителството и дебатите по нея в него. Франсоа Оланд с риск да бъде упрекван, приоритетно застана зад еврото и стабилността на Европа. Такава е истината. Важното е, че френският народ повярва в политиката му – „да отвори нов път в Европа”.

Франсоа Оланд и българските политици

Българските първенци, ако прелистим историята ни, трудно се ориентират в световната политика и почти винаги залагат на губещата страна. Това е впечатлението на дипломата Симеон Радев, който в много случаи се срамувал от задръстени ходове в дипломацията и във външната ни политика.

Движението на първите български политици днес из Европа и света, политическите и дипломатически ходове към едни или други държави, региони или континенти потвърждава историята ни. Сякаш българинът е лишен от смелост, гъвкавост, съобразителност, бърза ориентация, от адекватна реакция в подходящ момент към страни, събития или личности, които са в световните топ новини.

Президентът на Франция Ф.Оланд присъства с българския президент Р. Плевнелиев на срещата на НАТО в Чикаго, както и на форума „Рио+20” в Бразилия. Имаше ли контакт Плевнелиев-Оланд в Чикаго? А на форума в Рио де Жанейро, където Оланд бе от малкото европейци и най-желан президент за срещи? Не, нямаше срещи, което е може би дипломатически пропуск при предварително съгласуване на програмата, но на втори план е и липса на гъвкавост за действие „ад хок” от страна на Плевнелиев, който като бизнесмен би трябвало да умее да го направи елегантно и непринудено. Или чакаше някой да му подскаже или разреши? Държавният ни глава трябва да започне да си сверява часовника, иначе губи само България. Или присъствието ни е само за обща снимка с усмивка и вдигане наздравица с чашата шампанско?

Премиерът Бойко Борисов, който се движеше в кулоарите около германската канцлерката А.Меркел след тежкия Европейски съвет в Брюксел в края на юни, телевизионните камери го фокусираха, но не че разговаря с президента на Франция Франсоа Оланд, което означава, че не са говорили. А премиерът е словохотлив и щеше да се похвали пред журналистите.

И към премиера имам същите въпроси, както и към президента – разговаряхте ли с френския президент Франсоа Оланд, чу ли той гласа на България, какво му е отношението към България и към българската политика?

Изненадващо, но в социалистическото поле също не се говори за триумфа на президента-социалист Франсоа Оланд и на Френската социалистическа партия, заела всички лостове на властта във Франция. Левите сили никога не са имали толкова власт в цялата история на Републиката. Изненадващо бе отсъствието на Франция на форума на ПЕС в Брюксел, паралелен на свикания Европейски съвет в края на юни. Защо отсъстваше Франция, когато се уеднаквяват позиции? Не следваше ли чрез официална декларация да се чуе ясно гласът на европейските социалисти в подкрепа на позицията на Франсоа Оланд?

В надпреварата за лидерския пост на ПЕС не е изключено да има и френски кандидат до конгреса на ПЕС през септември. Франция е с предимство днес за много от постовете в европейските структури. В последно време сякаш тя бе задмината в много институции от по-малките и по-слаби държави, които бележат само присъствие, вместо реално влияние. Днес Франция, за да оказва реално влияние, ще заеме отговорни и възлови постове в международните организации, Европейския съюз и Партията на европейските социалисти. През последните 20 години Франция не е имала председател на ПЕС. Изборът на председател на ПЕС винаги е съчетан с подпомагане на изборни победи на социалистите в други страни, предвид авторитета и влиянието, което носи неговата партия в национален мащаб като управляваща страната. На бъдещия председател на ПЕС гласът му трябва да се чува, както сред социалистическите среди в Европа, така и в Европейския съвет, а това без участие в правителството не може да стане. Затова е твърде вероятно ФСП да има своя кандидатура за председател на ПЕС. Няма съмнение, че от гледна точка на българските национални интереси, би било добре българин да има възможността да оглави една от големите политически формации в Европейския парламент, но той трябва да е представител на управляващо правителство, а не на опозицията.