/Поглед.инфо/ Богатата политическа кариера на белгиеца Херман Ван Ромпой е свързана с Християн-демократическата и фламандска партия, в която членува от 1975 г. и чийто председател е в годините 1988 - 1993. Ромпой влиза в белгийското правителството като вице-премиер и министър на бюджета 1993 - 1999 г., след това е председател на Камарата на представителите на Белгия (2007 – 2008) и министър-председател на Белгия - декември 2008 - ноември 2009 г. На среща на високо равнище на Европейския съюз на 19 ноември 2009 г. белгийският премиер Ромпой е избран за Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Европейския съвет, съгласно Лисабонския договор. На тази длъжност той е от 1 януари 2010 г. и ще остане на нея до края на 2014г.

Изключително дискретен и въздържан в оценките си, Ромпой е чужд на фараонската показност и шумни изяви. В края на януари 2014г. Ромпой даде свободно интервю на журналиста Марун Лабаки от белгийския ежедневник “Льо Соар”, в което председателят на Европейския съвет споделя, че ще бъде арбитър в рулетката за висшите постове на ЕС след евровота, по-специално за избирането на наследника на Барозо, най-оспорваният и най-важен пост в Европейския съюз.

Председателят на Европейския съвет скицира в общи линии процедурата, по която той възнамерява да ръководи веднага след евровота сложната игра за избиране на висшите европейски представители. Бившият белгийски премиер има намерението още на 27 май да покани на неформална вечеря в Брюксел държавните и правителствени ръководители на 28-те членки на ЕС. Но на тази важна среща, според Ромпой, “няма да се обсъжда конкретно кой ще бъде наследник на Барозо за поста председател на Еврокомисията. Идеята по-точно е да се направи преценката с канцлера А.Меркел и президента Франсоа Оланд, заедно с останалите колеги, за резултатите от евровота, очертаващи новото съотношение на силите в страните на държавните и правителствени ръководители“. Или казано по друг начин: дали след евровота ръководителите запазват влиянието си. В качеството си на председател на Европейския съвет “аз трябва да проверя дали кандидатът за председател на Европейската комисия получава нужната подкрепа в Европарламента. Ако представителят на парламента дойде на вечерята с конкретен кандидат, който има стабилно мнозинство и кредит на доверие, а не с хетероклитна амалгама от целия негативен вот, то това би било изключително важен елемент. Но аз, от моя страна, трябва да събера квалифицирано мнозинство в Европейския съвет. В идеалния случай избирането на следващия председател на Комисията ще стане от Европейския съвет между 26 и 27 юни, ако не се отложи и за по-късно в случай на блокаж...”, конкретизира Ромпой.

Херман Ван Ромпой се надява да не се стига до “clash institutionnel“ “институционален блокаж” между Европейския съвет и Европарламента, в случай на двама кандидати за поста на Барозо. “Трябва да излезем от съперническата игра. Лисабонският договор предвижда именно Европейският съвет да направи предложението, след консултации. И така ще направим.“, категоричен е Ромпой. За първи път различните политически групи в парламента решиха да изберат свой кандидат за поста на председател на Изпълнителната власт – Европейската комисия. Но германската канцлерка Ангела Меркел предупреждава, че европейските лидери нямат задължението да ратифицират кандидатурата, която предлага Парламента, а обратно - Европейският съвет предлага кандидатурата на Европарламента, който я ратифицира.

До този момент заявени са следните кандидати за председател на Европейската комисия: социалистите са избрали за свой кандидат настоящия председател на Еврокамарата германеца Мартин Шулц, либералите - бившия белгийски премиер Ги Верховстадт, зелените имат двама кандидати - французина Жозе Бове и германката Ска Келер, а Обединената левица се ориентира към лидера на гръцката партия СИРИЗА, Александър Цирпас.

От своя страна, групата с мнозинство в Европарламента на Европейската народна партия ще избира своя кандидат на конгреса, който ще се проведе в началото на март в Дъблин. Вече са заявили кандидатури бившият люксембургски премиер Жан Клод Юнкер и французинът Мишел Барние, еврокомисар по вътрешния пазар. Също кандидати са бившия финландски премиер Жирки Катайнен и латвиеца Валдис Домбровскис. Според европейския печат настоящата директорка на МВФ и бивш министър на финансите на Франция Кристин Лагард е фаворита на германската канцлер А.Меркел за поста на Барозо, въпреки че Лагард не пожела да се афишира по време на последната си визита в Берлин и Брюксел преди дни.

Освен Барозо, също освобождават постовете си самият Ромпой и Катрин Аштън. В същото интервю в „Льо Соар“ Ромпой мимоходом засяга и въпроса за неговия пост, който до края на годината той напуска. На въпроса: Има ли имена, които се въртят и които са сред първите?, Ромпой отговаря: “Да, има, естествено. Но те би следвало да напуснат своите страни и техните правителства, което очевидно не са направили.” Според Ромпой, неговият заместник трябва веднага, след като пристигне в Брюксел, да покаже, че ще работи дискретно и не за себе си, а че ще съумява да постига това, което е най-важно - консенсус между 28-те по различните приоритетни теми...” критичен е опитният европейски политик.